Турция ми даваше много пари, но останах верен на България*
- Г-н Чаушев, тази година имате юбилей - 50 години на сцената, каква е равносметката - повече хубави или горчиви моменти сте имали?
- Хубавото е, че човек забравя негативните неща, защото животът е един голям кръговрат - той съдържа както красиви, така и лоши моменти. Бях едно момче, дошло от провинцията, което успя да се реализира в големия град. Тогава, за да станеш софийски жител, се искаше време и връзки и аз дълги години живях по хотели. Нищо не съм постигнал даром и до ден днешен вратите за мен са все затворени, но любовта на хората винаги ми е давала сила и вяра, че съм успял певец в тази държава. Ето, взех златна, платинена и диамантена плоча ("Злато мое" 1986 г., "Обич моя" 1988 г. и "Мъко моя" 1990 г. ) - за голям брой продажби, имам и хиляди концерти. Няма големи певци, поети и композитори у нас, с които да не съм работил. В това отношение, аз съм един много щастлив човек. Сега след този концерт преустановявам концертна дейност - ще приемам само участия, като ме поканят. Удовлетворен съм от всичко, достатъчно се напях!
- В забележителната ви кариера имате много прекрасни дуети. С кого още бихте искали да направите съвместна песен?
- Много бих искал с Лили да направя един дует, навремето пропуснах тази възможност - тогава дуетите не бяха на мода. С Йорданка също с най-голямо удоволствие бих записал обща песен, ако си паснат гласовете ни, а и тя също има желание.
- През тези години сблъсквали ли сте се с обидно отношение спрямо вас от страна на музикалните редактори в радиото и телевизията?
- Моите песни никога не са се пускали в телевизията и радиото, така както на колегите ми, а сега е дори още по-лошо. Днес много от моите песни младите даже не са ги чували, защото не ги въртят. То в нашата държава, ако 200-300 хиляди души са си купили мои касети и да кажем един милион сигурно са ги слушали, но благодарение на това, че имах много концерти, които винаги бяха пълни, песните ми са познати на повече хора. Дори мои колеги са се чудили: „Как е възможно песните му да не звучат в медиите, а концертите му винаги са пълни?“. С Тончо Русев сме си говорили на тая тема и той ме съветваше да отида в радиото и да говоря по въпроса. Тогава отидох при шефа на радиото, но той почти не ме изслуша. В телевизията положението беше същото. Аз уж съм пял песните на Атанас Косев и Найден Андреев, а когато те бяха редактори на музикални програми там и ги питах по въпроса, те ми отговаряха: „Сега, тази седмица го нямаме по план, ела другата“. Разбираш за какво става въпрос...
- Според вас тази дискриминация заради турския ви произход ли е и съжалявате ли, че не сте се възползвали от предложението да направите кариера в Турция?
- Да, точно това е дискриминацията. Не може една Маргарита Хранова по 200 пъти да я пускат в ефир, а Мустафа по 4-5 пъти, и то в някакъв осмомартенски концерт. А днес няма и почти никакви музикални програми, освен форматите по телевизиите. Имах предложение да остана в Турция, след като през 1974 година записах една плоча там. Хората ми предлагаха и голяма сума да остана, не искам да казвам сумата, но беше внушителна. Избрах България, защото тук ми е родината, братята, приятелите и кариерата. Точно тогава бях много ангажиран, а Тончо и Лили ми пишеха писма да си идвам, че тръгваме на турнета. Смятам, че човек не може да избяга от своя път - животът е като топка, която се върти, върти и спира - може да се спре на огорчението, а може и на радостта.
- Не се ли ядосвате, че турските изпълнители имат освен уважението на публиката и подкрепата на държавата. Сигурно и пенсиите на хората на изкуството са несравнимо по-високи от тези тук?
- То те едва ли имат нужда от пенсии, защото всички известни певци там са милионери. Аз съм със 127 лева пенсия, въпреки че съм почетен гражданин на два града - на Шумен и на турския Орхан-Гаази. Крайно обидно е за една държава като България почетен гражданин да взема 60 евро пенсия. Големите турски певци получават по 50-100 хил. долара на концерт и имат достатъчно пари. Сигурно даже не се интересуват дали ще вземат 2000 долара пенсия.
- Какво друго от Турция бихте искали да видите и в България?
- Там хората са много работоспособни, всеки месец се променя обликът на Истанбул, появяват се нови небостъргачи, там вече няма пътища, които да не са магистрали. Щеше ми се и нашата държава да бъде така уредена. Ето, кметът на Бургас - Димитър Николов, промени града и го направи най-хубавият град в цяла България - навсякъде е осветен и поддържан.
- С фолкпевеца Тони Стораро сте от един и същи град - Шумен. Поддържате ли контакти с него или с някои от другите известни изпълнители от турски произход?
- С Тони съм по-близък, защото го познавам от съвсем млад певец. Харесвам ги с Фики, те са добри изпълнители. С Орхан Мурат се виждаме и си говорим, въпреки че той сега живее в Пловдив. С Йълдъз Ибрахимова също се познаваме.
- А какво е отношението на младите певци към вас?
- Аз нямам никаква връзка с тях, защото няма такива мероприятия, в които да участваме заедно, но знам, че се вземат насериозно. Те си мислят, че всичко се върти около тях и са съвсем друга бира, както се казва! (Смее се.) Аз обаче се радвам на техните успехи, ето Криско например показа, че е сериозен композитор, добри неща направи. Миро също е талантлив музикант и певец, харесвам и Любо Киров, и Мария Илиева.
- И малката Крисия също даде заявка, че ще бъде една от бъдещите големи звезди на България. Има таланти в страната ни...
- Да, има много като Крисия, България е пълна с талантливи деца като нея, но тя извади късмет Слави да й подаде ръка и да блесне.
- Много сте близки с Лили Иванова. Какво не знаят хората за нея?
- Лили е безупречен, организиран човек и знае точно какво иска от живота, който за нея е предопределен - да пее. Невероятен режим, работа, труд и същевременно никой не е нагрубила, а тези врели-некипели, които пишат за нея, не отговарят въобще на истината. Отстрани Лили изглежда велика, но тя е съвсем нормален човек и не се е взела за нещо повече. Много хора си мислят, че е недосегаема, но не е така. И Лили, и Йорданка помагат на много хора в нужда, но не искат да се афишира.
- А коя е най-забавната личност от родния шоубизнес, която познавате?
- За мен това беше Боян Иванов - той винаги намираше с какво да се майтапи, винаги добронамерен, но за съжаление хората като него не са много. Повечето са такива, които не искат да си плащат сметките и искат само да ги черпиш. (Смее се.) Борислав Грънчаров също е много забавен. Чуваме се всеки ден с него.
- Коя ваша грешка бихте искали да поправите?
- Аз съм много доверчив, добронамерен до безкрайност, това не е добре и хората го използват за свои цели. Не е хубаво и много да споделяш, а да си пазиш нещата в тайна, защото мен често са ме предавали.
- Ако използвате известността си като трибуна, за каква кауза бихте лобирали?
- Бих искал най-вече хората, които живеят тук, да не се обиждат на национализъм - не трябва религията и политиката да бъдат тяхната същност и да ги определят. Хората тук трябва да бъдат оценявани по труда им, за да просперира държавата. Всеки трябва много да даде от себе си, за да е силна и красива страната ни и да ни завиждат останалите държави. Според мен патриот е човек, който се труди, ето аз милиони съм дал на държавата, без тя да ми е дала игла. Редовно съм си плащал данъците, а съм получавал минимални хонорари, но аз обичам България и още два живота бих изживял пак по този начин. Трудът на човек е мерилото - да докажеш, че си дал нещо на тази страна, а не да си крал, както сега тотално правят, най-вече политиците ни. Те трябва да се грижат за това всички хора да имат работа и добра заплата, та като се прибереш вкъщи и отвориш хладилника, да има какво да намериш. А сега какво - в хладилниците на много хора няма нищо, много хора нямат и хладилник дори... Не може да има 100 милионера в държавата и 7 милиона бедни хора. Даже сега някои кметове, които само се показват със скъпи коли и дразнят хората, по-добре да не се демонстрират толкова. България е на голям кръстопът, а в парламента само се карат и дори основните неща не правят. Не може да има гладен народ и да има добра държава. Също така не трябва хората да се разделят на българи, цигани, арменци..., защото всички живеем тук и държавата ни се казва България!
- С вашата съпруга Лейла се събирате след 10 години раздяла. Вярвате ли в съдбата?
- Да, вярвам, че така е било писано и човек не може да избяга от съдбата си. Като се запознахме и се влюбихме - аз бях на 30, а тя на 18, случи се така, че се разделихме и през тези 10 години, в които не се бяхме виждали – тя не само че не ме е чакала, а дори ме е ненавиждала, защото не устоях на думата си. Бяхме се разбрали да я чакам в Турция, но не успях заради ангажименти. В крайна сметка отново се събрахме и още сме заедно. Съдба!
- Предсказвали ли са ви бъдещето?
- Веднъж в Станке Димитров, където с Кичка Бодурова имахме концерт и една от жените на музикантите ми гледа на кафе. Каза ми: „На теб ти се отваря много популярност и повече успехи след 5 години“, и наистина точно след пет години взех златна, платинена и диамантена плоча. Каза ми и че кариерата ми ще продължи дълго и пак се оказа права, въпреки че тогава не ми се вярваше. Сега съм на 73 години, а тогава бях на 40, а жена ми точно беше бременна.
- Случвали ли са ви се чудеса в живота?
- Имах невероятно преживяване преди години, когато катастрофирах. Тогава бързах за два концерта в Нова Загора и колата ми се преобърна в канавката. Два пъти се превъртя - аз усетих, че си отивам, но точно в този момент почувствах как някой ме хвана и ме премести на съседната седалка. Допирът беше толкова нежен, като че ли ръце от памук ме вдигнаха и поставиха от другата страна на волана. След това, като погледнах мястото, на което седях до този момент, таванът бе смачкан чак до волана, а на страната, където ме преместиха, й нямаше почти нищо! Така оцелях без драскотина! После една катаджийска кола ме закара за концерта, а хората вече роптаеха за закъснението и си мислеха, че ги лъжат, че е станало нещо, но след като видяха колата ми, се изумиха и питаха как съм останал жив!
- Как си го обяснявате?
- След време пътувахме с една известна тв водеща, която имаше такива способности, и аз я попитах как съм се спасил, а тя ми отговори - „Майка ти ти е помогнала“. Каза ми също да отида на гроба на майка да й занеса чорба. Аз тогава наистина усетих невероятна мекота, майчина прегръдка беше, тя е най-топла и мека. Явно майка ми наистина ми е закрилник. Тя много се гордееше с успехите ми - ние бяхме шест деца и живеехме на последната уличка в Шумен и от там да стигна до голямата сцена беше нещо много. Докато баща ми все казваше: „От теб нищо няма да стане“, а аз му отговарях: „Ще видиш, аз ще си печеля моите пари с моя глас“!
- Любим цитат?
- „Не прави на другите хора това, което не искаш на теб да ти се случи.“ Аз съм се водил от този принцип и съм имал всеки за приятел - не съм правил доноси както някои други. Благодаря на Господ, че ме държи на крака и съм приятел на големите от моята генерация, желая на всички здраве и дълголетие!
* със съкращения Добави Коментар