Фалитът на „Преса” не е само финансов. И е само началото за останалите
Няма нищо радостно в това да фалират вестници. Дори такива, които не ни харесват. Защото всеки вестник е един канал повече, по който може да изтече новина или скандал, премълчани или незабелязани от други вестници. В. „Преса” не беше лош вестник. В него работеха и много способни професионалисти, въпреки очевидното си уродство по рождение със своя главен редактор и неговата заместничка Мадам В.
Какъв точно е случаят? Какво стана?
Единствено тъжното е, че колеги ще останат без работа. Иначе този вестник беше с очакван край. Беше създаден с пари от КТБ по схемите на Пеевски, те свършиха и вестникът логично спря. Независимо дали става дума за фалит за замитане на следите, да се отърват от дълговете, това е провал. Вестникът беше създаден като болна амбиция на Тошо Тошев, когото нови издатели логично остраниха от в. „Труд” през 2011 г. Защото благодарение на усилията на Тошо Тошев от вестник с над 300 хил. тираж към 1998-2000 година, беше доведен до 50 и нещо хиляди към онзи момент. Сега в същия вестник неуморно се труди да го довърши дългогодишният враг на Тошев – Петьо Блъсков, който успя да докара тиража му още наполовина от тогава.
|
Отляво надясно: Тошо Тошев (”Преса”), Тодор Батков (”Стандарт”), Светлана Шаренкова (”Земя”), Петьо Блъсков (тогава от в. ”Република”) и Делян Пеевски (”Телеграф”, “Монитор” и др.) учредиха нов издателски съюз. Обединяващо между тях са и кредитите от КТБ. Снимка: Булфото
|
И причината не е само в интернет, а в модела обслужваща журналистика, която наложиха хора като тях. Те направиха така, че провалиха идеята за независим печат в България. При положение, че в някакъв период „Труд” и „24 часа” имаха мощен германски издател зад гърба си, шефовете му ги сложиха в услуга на избрани политици, превърнаха печата в конюнктура. Сега, в резултат на тяхната политика, отношението към вестниците е неуважително. И от страна на читатели, и от страна на политици. Те смятат, че вестници и журналисти лесно могат да се купуват. На тази почва се появи и Пеевски, който най-безскрупулно ги напазарува и обърна всичко на долна пропаганда.
Валерия Велева проплака във Фейсбук: „…Да затвориш един красив вестник…
Битката на Гутенберг с Интернет се оказа предрешена. Пазарът е безмилостен.
Горда съм с това, което създадохме. „Преса“ ще остане еталон в умиращия вестникарски занаят… “
Тези хора са като далтонисти, оперирани са от срам, не усещат, че миришат и отблъскват. Каквито и усилия да полагаха способни колеги професионалисти във вестника, той беше вестникът на Тошев и Мадам В. Той беше вариант на в. „Труд”, дори рубриките му бяха подобия на в. „Труд”. И в новия вестник отидоха доста журналисти, на които им е писнало да ги мачкат и да слугуват в други вестници. Къде да отидат? Все при някой Тошев, Блъсков… И където и да се преместят, все ще са при Пеевски.
|
Претенциозният вестник “Преса” е акцентирал на грандиозното посещение на премиера Борисов в Катар, заедно с куп министри. Вълнуваща новина за първа страница - иде спасението от кризата, шейхът търси 600 дка у нас. Снимки: e-vestnik
|
Масовата публика не знае, но спадът на тиражите на вестниците у нас е драстично по-голям от този в Европа. Един немски професор по журналистика на семинар на фондация „Фридрих Науман” изнесе данни, че за 10 години от 2002 до 2012 г. сборният дневен тираж на вестниците в Германия е спаднал от 27 на 21 милиона. Има отлив от всекидневниците, но на много от тях съботно-неделните издания дори са си увеличили тиража. И там спират вестници – например „Файненшъл таймс Дойчланд” беше спрян през 2012 г. с доста приличен тираж от около 100 хил. броя. И в него работеха 300 души. А българският модел е да се правят вестници с по 20-30 души, и списания като „Тема” с по 5-6 души. По стария български принцип – „От пръдня – боя”. Ама ние сме издатели, правим голямата журналистика…
У нас водещите някога всекидневници „Труд” и „24 часа” за 10-ина години са свили тиражите си не с 30-40 процента, а по 8-10 пъти.
Вестниците на Тошо Тошев, Венелина Гочева, Блъсков, Москов, на техни верни последователи и заместници, станаха непродаваеми. Тези хора така и не разбраха, че читателят много добре усеща кога го будалкат, кога премълчават и не му казват истината, кога се опитват да рекетират и очернят някого или да възхваляват и превъзнасят.
Вестниците са инерционна система. Може да вървят известно време по инерция, дори след като са изгубили доверие, но накрая читателите престават да ги купуват. За какво да си ги купуваш, като знаеш, че обслужват когото трябва и водят кампании срещу този и онзи?
Основното влияние на тези водещи някога вестници днес се състои в това, че може да им споменат името в някой сутрешен блок на телевизиите. Кой да ги издържа и за какво? И в интернет влиянието им е слабо. Логично Пеевски ще насочи парите си към телевизии.
Предстоят още фалити. Неизбежно е. И още няколко всекидневника са с големи дългове към КТБ или фирми, които дължат на КТБ. Схемите, за които същите тези вестници обвиняват Цветан Василев, а от които всъщност те се финансираха. Е читателят сляп ли е? Сляп ли е да види какви кампании водят?
За съжаление много добри журналисти ще останат без работа. И най-непокорните, които пазят достойнството си, най-трудно ще намерят работа в новите медийни проекти на основния издател – Пеевски. Който наднича зад такива издателки като Венелина Гочева, Славка Бозукова и всяка по-голяма медийна сделка.
1
Коментара по темата
1.
читател и зрител
01.08.2015 09:53:30
"Слугинаж"е точната дума за по-голямата част от вестниците и "журналистите" в тях.Не останаха по-назад и медиите.Най -важна е отрицателната информация,интригите и скандалите.без да се провери информацията за достоверност.Тиражът и печалбата са преди истината!!! Доверието на читателите и зрителите е тотално сринато.Уважаеми журналисти,не ни е яд .че ни лъжете всеки ден,а затова,че си въобразявате,че сме наивни и ви вярвяме!!!