Дистрикт гуверньорът на Ротари Нина Митева към бургаския кмет: Готови сме за общи проекти
Ключови думи:
Нина Митева, Димитър Николов, Николай Николов, Борис Иванов, Катя Касабова, Росен Костов, Динко Димитров, Веселин Димитров, Ротари Клуб Бургас, Ротари Клуб Бургас-Пиргос, Ротари Клуб Бургас-Приморие, бургас, флагман
Дистрикт гуверньорът на Ротари България Дистрикт 2482 Нина Митева посети кмета на Бургас Димитър Николов, за да го запознае с най- добрите проекти на организацията у нас, с текущите проекти на Фондация Ротари и да получи потвърждение от него за готовността му да съдейства за реализацията на местните инициативи на трите ротариански клуба – Ротари Клуб Бургас, Ротари Клуб Бургас-Пиргос и Ротари Клуб Бургас-Приморие. Г-жа Нина Митева бе придружавана от двама президенти на бургаските клубове Николай Николов и Борис Иванов, от церемониал-майстора Катя Касабова, пастпрезидента Росен Костов, от председателя на Подкомисията за младежкия обмен Динко Димитров и председателя на Подкомисията за Ротаракт Веселин Димитров.Нина Митева даде за пример инициативи на ротарианците от хотелиерския бизнес във Велинград, София и Свищов, които са наели на работа безработни младежи от малцинствата и ги обучават професионално в бранша. Ротарианците от Стара Загора са отчели проект за сензорна зала за аутисти, която успешно се полза и от младите лекари от Медицинския университет.
От бургаския кмет се очаква да подпише споразумение за общо участие на Общината с ротарианството в проекти на трите местни клуба, които обаче да покажат устойчив ефект.
Митева обясни какво разбират под устойчив успех ротарианците в немския град Щутгарт . Там голяма част от елита на града е поел менторство над деца от емигрантски семейства, изразяващо се в осигуряване на добро образование и гарантиране на работно място в собствените им компании. Ситуацията в развитата европейска държава обаче бе дадена като пример за ярък контраст с работата на ротарианците от Индия, където ако някой дари 15 крави би означавало осигуряване на храната на 150 души и оцеляването им.
Представителите на Ротари в кабинета на кмета
с настояване за общи проекти с Общината
с настояване за общи проекти с Общината
Кметът на Бургас обясни, че е наясно с тези сравнения и от своя страна добави, че тук Общината се грижи за деца- жертви на трафик, които обаче са настанени в защитени жилища. „Имаме сирийчета и румънчета, осигурили сме храна, облекло, обучение“, каза той, като настоя за конкретика при условие, че се иска съдействие от него.
„Давам ви идеи, които тук можете да развиете – в района на Флората разполагаме с отличен интернет, бихте могли да осигурите безплатно WF връзка. Заедно с учени на БАН започнахме изследване на радоновия фон в детските градини, нуждаем се от финансова подкрепа. Имаме нужда от компютри и специалисти, които да подготвят кадри за туризма – липсват ни хора с немски и английски език. Започваме обучения в нашия бизнесинкубатор, но ще ни е нужно дофинансиране и включване на експерти. Имаме семейства, които не могат да си позволят почивка за децата – дофинансирайте зелено училище, лагер. Най-лесно е да дарите детска площадка, но ефектът е естетически и визуален, аз бих ви помолил да се включите в мерките ни за ограничаване на наркотиците, което наистина ни е проблем“, заяви кметът и подчерта, че е готов веднага да съдейства с подготовка на проект от страна на своя екип, като още днес би възложил работа поне по пет от тези теми.
2
Коментара по темата
2.
gb
17.07.2015 11:48:35
Този с раираната риза и крайно неприятна физиономия го бях видял на снимки покрай някаква обществена поръчка. Явно е свикнал да пие кафенце с кмета.
1.
Васил Левски е убит с одобрението на Русия, а Граф
16.07.2015 14:57:34
27.
Васил Левски е убит с одобрението на Русия, а Граф
16.07.2015 11:22:27
Рейтинг:
0
Коварството на руската дипломация в Цариград нанася жестоки щети върху българската национална кауза
Георги Георгиев, специално за Faktor.bg
През 1870 г., след като повече от 10 години българският народ се бори за църковна независимост, султанът издава ферман за независима Българска екзархия.
Територията на екзархията обхваща всички земи, населени с преобладаващо българско население – около 220 000 кв. км. с около 4 милиона българи – много повече от всеки друг етнос на Балканите.
Това никак не допада на имперската руска дипломация, която още от времето на Екатерина залага на гръцката Мегали идея в опит да осъществи своя мегаломански план – завземане на Балканите и проливите и възраждане на империя, подобна на Византия, начело с Романови.
Граф Игнатиев, консул на Русия в Цариград, наричан „вицеимператор” заради огромното си влияние в Османската империя, лично настоява българските владици да бъдат заточени, за
да се спре процесът на единение на българската нация и църква
Османските власти отстъпват пред граф Игнатиев и на 21 януари 1872 г. българските владици са заточени в Измир, но българите в Цариград се вдигат на протестно шествие срещу Високата порта. Над 3000 българи се събират на този протест. Великият везир Махмуд Недим паша приема Славейков и Икономов като представители на шествието, изслушва ги и обещава владиците да бъдат освободени.
Махмуд Недим паша удържа дадената дума: на 30 януари владиците са върнати в Цариград.
Нещо повече! През 1872 г. Руската църква, пак под натиска на граф Игнатиев и Вселенската патриаршия обявяват схизма против Българската църква. Махмуд Недим паша дава ултиматум на Патриаршията да признае Българската църква и вследствие нейният отказ изпраща заповед до привременния български съвет в Ортакьой да избере екзарх на основание на фермана.
Само месец по-късно граф Игнатиев след лична визита до султана
успява да отстрани Махмуд Недим паша
Трябва да отбележим, че още през 1861 г. предишният руски консул в Цариград – княз Лобанов успява да издейства заточение на българските владици в Диарбекир. Тогава владиците ни са заточени за три години. Поводът е, че за първи път през 1860 г. българските църковни дейци провъзгласяват Българската църква за независима и спират да споменават в молитвите руският император.
В същата 1861 г. Георги Раковски издава брошурата си „РУСКАТА УБИЙСТВЕНА ПОЛИТИКА ЗА БЪЛГАРИТЕ”. Русия изисква от Сърбия и Влашко брошурата да бъде иззета и унищожена, а Първа българска легия на Раковски в Белград да бъде разтурена. Отново след намеса на злокобния руски консул в Белгард.
Паралелно с църковните борби се развива и революционното ни движение, възприело изцяло линията на Георги Раковски за освобождение със собствени сили и средства. Начело на БРЦК са негови ученици, а ръководителят Васил Левски неслучайно предупреждава, че „Тоз който ни освободи, той ще да ни и пороби.”
След залавянето на Васил Левски лично граф Игнатиев настоява пред османските власти Апостолът да бъде съден от специален съд.
По настояване на графа в състава на съда са включени и българите:
хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович член на държавния съвет към империята.
Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община
Хаджи Мануил(Мано) Стоянов – член на софийският меджлис
Петър(Пешо) Тодоров – Желявеца, член на Софийският меджлис.
Целта е ясна – обезглавяване на националното ни освободително движение и подчиняването му на целите на имперската дипломация. Граф Игнатиев е искал да бъде сигурен, че Апостолът ще бъде осъден на смърт.
След години хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович ще заяви: „ Каква стана тя?! На нас графа ни каза, че съдим обикновен крадец, пък то какво било?!…”
Най-зловещата си роля,
обаче граф Игнатиев изиграва по време на Цариградската конференция на Великите сили, на която трябва да се реши и въпросът за територията на новата българска държава. Конференцията е свикана заради Априлското въстание и последвалите зверства и насилия срещу българското население, когато цяла Европа се надига в защита на българската кауза.
Конференцията започва през декември 1876 г., само че никой не подозира, че двете властващи в Европа империи – Русия и Австро-Унгария са се договорили тайно още на 8 юли със секретното Райхщадско споразумение.
Паралелно с конференцията в Цариград, Русия и Австро-Унгария провеждат среща на най-високо ниво в Будапеща, където подписват секретната Будапещенска конвенция. Клаузите са: Русия не възпрепятства Австро-Унгария при анексиране на Хърватска и Босна и Херцеговина, Австро-Унгария не възпрепятства Русия при евентуална инвазия на Балканите. Двете империи се задължават да не допуснат образуване на голяма и сплотена българска държава, а в случай на уреждане на въпроса на международна конференция, да си оказват взаимна дипломатическа подкрепа, което се и случва на Берлинския конгрес.
В същото време на конференцията в Цариград е постигнато съгласие за територия на новата българска държава, която почти напълно съвпада с границите на Българската екзархия, одобрена от всички Велики сили.
На 15 януари 1877 г. Русия и Австро-Унгария подписват Будапещенската конвенция и руският консул в Цариград граф Игнатиев е уведомен телеграфически. Веднага започва совалка по саботиране на Цариградската конференция. Още на следващия ден е приет от султана, и му гарантира, че Русия ще се застъпи за запазване на значителни територии на Османска империя на Балканите.
Русия ще спази това свое обещание и така голяма част от Македония, Родопите, Тракия и Беломорието действително остават в пределите на Османската империя чак до 1912 г.
Планът на имперската руска дипломация по
разкъсването на българската нация и българските земи,
стартиран още на 8 юли 1876 г. и целящ недопускане на образуването на голяма и сплотена българска държава е в своя апогей. След два дни – на 18 януари Митхат паша заявява, че Османската империя се отказва от договореното на Цариградската конференция.
Едва ли руските дипломати са предполагали, че след години архивът на Османската империя ще бъде предаден от Ататюрк за претопяване в германска фабрика и, че българското военно разузнаване ще откачи целия вагон с архивата на империята, касаещ България, а личната кореспонденция на граф Игнатиев с османските власти ще попадне в ръцете на българското военно разузнаване.
Неслучайно само след 7 години, когато България обявява Съединението на част от разкъсаните ни земи, Руската империя е единствената държава, която се противопоставя и след неуспешни опити да провокира султана като суверен на Източна Румелия да въведе армията и да прекрати Съединението или най-малкото – да възрази официално, за да има повод Русия отново да вкара своите войски в България под претекст, че България нарушава Берлинския договор, Русия принуждава верния си слуга Сърбия да ни нападне в гръб. След това Русия ще скъса дипломатически отношения с България за 10 години.
Предстои да публикувам и секретните грами на руските дипломатически мисии в София, Пловдив, Букурещ и Цариград, в които ще видите още подлост и коварство – организиране на преврати, метежи, подкупване на български политици, организиране на убийства, въоръжаване на шайки, които да нахлуват в Източна Румелия с цел дестабилизация…
Русия ще получи заслуженото си! Когато през 1916 г. напада България заедно с Румъния през Добруджа и в гръб – през Макдония със специално създадения за целта Руски експедиционен корпус, командван от ген. Дихтерис, руските войски ще бъдат разбити на пух и прах от храбрата българска войска, а на 3 март 1918 г.
Русия ще капитулира пред България
и ще подпише най-унизителния мирен договор в историята си – Брест –Литовския мирен договор. Над 1 милион кв. км. от територията на империята ще бъдат откъснати, а от грозните нокти на руския империализъэм ще се откачат Финландия, Литва, Латвия, Естония , Полша, Украйна, Беларус, Грузия, Армения…
Част от тях ще бъдат анексирани отново, но процесите, започнали с този договор продължават и днес.
На 3 март 1918 г. Датата не е случайна. Избрана е от победителя! България!!!
По ирония на съдбата днес на името на злодея, граф Игнатиев, работил усърдно срещу свободата на България и пратил на бесилото Апостола е кръстена една от най-важните улици в София. А в учебниците по история, които трябва да възпитават бъдещите българчета, руският сътрап е представен като герой. Едва ли има друга държава, която може да си причини сама подобен позор.
Васил Левски е убит с одобрението на Русия, а Граф
16.07.2015 11:22:27
Рейтинг:
0
Коварството на руската дипломация в Цариград нанася жестоки щети върху българската национална кауза
Георги Георгиев, специално за Faktor.bg
През 1870 г., след като повече от 10 години българският народ се бори за църковна независимост, султанът издава ферман за независима Българска екзархия.
Територията на екзархията обхваща всички земи, населени с преобладаващо българско население – около 220 000 кв. км. с около 4 милиона българи – много повече от всеки друг етнос на Балканите.
Това никак не допада на имперската руска дипломация, която още от времето на Екатерина залага на гръцката Мегали идея в опит да осъществи своя мегаломански план – завземане на Балканите и проливите и възраждане на империя, подобна на Византия, начело с Романови.
Граф Игнатиев, консул на Русия в Цариград, наричан „вицеимператор” заради огромното си влияние в Османската империя, лично настоява българските владици да бъдат заточени, за
да се спре процесът на единение на българската нация и църква
Османските власти отстъпват пред граф Игнатиев и на 21 януари 1872 г. българските владици са заточени в Измир, но българите в Цариград се вдигат на протестно шествие срещу Високата порта. Над 3000 българи се събират на този протест. Великият везир Махмуд Недим паша приема Славейков и Икономов като представители на шествието, изслушва ги и обещава владиците да бъдат освободени.
Махмуд Недим паша удържа дадената дума: на 30 януари владиците са върнати в Цариград.
Нещо повече! През 1872 г. Руската църква, пак под натиска на граф Игнатиев и Вселенската патриаршия обявяват схизма против Българската църква. Махмуд Недим паша дава ултиматум на Патриаршията да признае Българската църква и вследствие нейният отказ изпраща заповед до привременния български съвет в Ортакьой да избере екзарх на основание на фермана.
Само месец по-късно граф Игнатиев след лична визита до султана
успява да отстрани Махмуд Недим паша
Трябва да отбележим, че още през 1861 г. предишният руски консул в Цариград – княз Лобанов успява да издейства заточение на българските владици в Диарбекир. Тогава владиците ни са заточени за три години. Поводът е, че за първи път през 1860 г. българските църковни дейци провъзгласяват Българската църква за независима и спират да споменават в молитвите руският император.
В същата 1861 г. Георги Раковски издава брошурата си „РУСКАТА УБИЙСТВЕНА ПОЛИТИКА ЗА БЪЛГАРИТЕ”. Русия изисква от Сърбия и Влашко брошурата да бъде иззета и унищожена, а Първа българска легия на Раковски в Белград да бъде разтурена. Отново след намеса на злокобния руски консул в Белгард.
Паралелно с църковните борби се развива и революционното ни движение, възприело изцяло линията на Георги Раковски за освобождение със собствени сили и средства. Начело на БРЦК са негови ученици, а ръководителят Васил Левски неслучайно предупреждава, че „Тоз който ни освободи, той ще да ни и пороби.”
След залавянето на Васил Левски лично граф Игнатиев настоява пред османските власти Апостолът да бъде съден от специален съд.
По настояване на графа в състава на съда са включени и българите:
хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович член на държавния съвет към империята.
Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община
Хаджи Мануил(Мано) Стоянов – член на софийският меджлис
Петър(Пешо) Тодоров – Желявеца, член на Софийският меджлис.
Целта е ясна – обезглавяване на националното ни освободително движение и подчиняването му на целите на имперската дипломация. Граф Игнатиев е искал да бъде сигурен, че Апостолът ще бъде осъден на смърт.
След години хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович ще заяви: „ Каква стана тя?! На нас графа ни каза, че съдим обикновен крадец, пък то какво било?!…”
Най-зловещата си роля,
обаче граф Игнатиев изиграва по време на Цариградската конференция на Великите сили, на която трябва да се реши и въпросът за територията на новата българска държава. Конференцията е свикана заради Априлското въстание и последвалите зверства и насилия срещу българското население, когато цяла Европа се надига в защита на българската кауза.
Конференцията започва през декември 1876 г., само че никой не подозира, че двете властващи в Европа империи – Русия и Австро-Унгария са се договорили тайно още на 8 юли със секретното Райхщадско споразумение.
Паралелно с конференцията в Цариград, Русия и Австро-Унгария провеждат среща на най-високо ниво в Будапеща, където подписват секретната Будапещенска конвенция. Клаузите са: Русия не възпрепятства Австро-Унгария при анексиране на Хърватска и Босна и Херцеговина, Австро-Унгария не възпрепятства Русия при евентуална инвазия на Балканите. Двете империи се задължават да не допуснат образуване на голяма и сплотена българска държава, а в случай на уреждане на въпроса на международна конференция, да си оказват взаимна дипломатическа подкрепа, което се и случва на Берлинския конгрес.
В същото време на конференцията в Цариград е постигнато съгласие за територия на новата българска държава, която почти напълно съвпада с границите на Българската екзархия, одобрена от всички Велики сили.
На 15 януари 1877 г. Русия и Австро-Унгария подписват Будапещенската конвенция и руският консул в Цариград граф Игнатиев е уведомен телеграфически. Веднага започва совалка по саботиране на Цариградската конференция. Още на следващия ден е приет от султана, и му гарантира, че Русия ще се застъпи за запазване на значителни територии на Османска империя на Балканите.
Русия ще спази това свое обещание и така голяма част от Македония, Родопите, Тракия и Беломорието действително остават в пределите на Османската империя чак до 1912 г.
Планът на имперската руска дипломация по
разкъсването на българската нация и българските земи,
стартиран още на 8 юли 1876 г. и целящ недопускане на образуването на голяма и сплотена българска държава е в своя апогей. След два дни – на 18 януари Митхат паша заявява, че Османската империя се отказва от договореното на Цариградската конференция.
Едва ли руските дипломати са предполагали, че след години архивът на Османската империя ще бъде предаден от Ататюрк за претопяване в германска фабрика и, че българското военно разузнаване ще откачи целия вагон с архивата на империята, касаещ България, а личната кореспонденция на граф Игнатиев с османските власти ще попадне в ръцете на българското военно разузнаване.
Неслучайно само след 7 години, когато България обявява Съединението на част от разкъсаните ни земи, Руската империя е единствената държава, която се противопоставя и след неуспешни опити да провокира султана като суверен на Източна Румелия да въведе армията и да прекрати Съединението или най-малкото – да възрази официално, за да има повод Русия отново да вкара своите войски в България под претекст, че България нарушава Берлинския договор, Русия принуждава верния си слуга Сърбия да ни нападне в гръб. След това Русия ще скъса дипломатически отношения с България за 10 години.
Предстои да публикувам и секретните грами на руските дипломатически мисии в София, Пловдив, Букурещ и Цариград, в които ще видите още подлост и коварство – организиране на преврати, метежи, подкупване на български политици, организиране на убийства, въоръжаване на шайки, които да нахлуват в Източна Румелия с цел дестабилизация…
Русия ще получи заслуженото си! Когато през 1916 г. напада България заедно с Румъния през Добруджа и в гръб – през Макдония със специално създадения за целта Руски експедиционен корпус, командван от ген. Дихтерис, руските войски ще бъдат разбити на пух и прах от храбрата българска войска, а на 3 март 1918 г.
Русия ще капитулира пред България
и ще подпише най-унизителния мирен договор в историята си – Брест –Литовския мирен договор. Над 1 милион кв. км. от територията на империята ще бъдат откъснати, а от грозните нокти на руския империализъэм ще се откачат Финландия, Литва, Латвия, Естония , Полша, Украйна, Беларус, Грузия, Армения…
Част от тях ще бъдат анексирани отново, но процесите, започнали с този договор продължават и днес.
На 3 март 1918 г. Датата не е случайна. Избрана е от победителя! България!!!
По ирония на съдбата днес на името на злодея, граф Игнатиев, работил усърдно срещу свободата на България и пратил на бесилото Апостола е кръстена една от най-важните улици в София. А в учебниците по история, които трябва да възпитават бъдещите българчета, руският сътрап е представен като герой. Едва ли има друга държава, която може да си причини сама подобен позор.