Всеки може да бъде богат
Това е сравнително лесен процес и затова аз твърдя, че всеки може да стане богат, абсолютно всички! По пътя към собствените ни милиони е важно да помним, че за да бъде богат човек, това преди всичко означава да се ангажира с онези дейности, които водят до увеличаване на личното богатство.
Прочетете сега описаните по-долу пет принципа на богатството и ги сравнете с вашите възприятия за живота. Може би ще разберете какво ви пречи да станете и вие богати, или пък да откриете тайната, която от дълго време ви убягва.
Първи принцип: Себеусещане
Всички ние сме създадени от Бог, който ни е дарил с присъщите нему качества. Богатият човек никога не игнорира този факт. Той се чувства като едно велико, божественото творение, в добрия смисъл на думата.
Богатият човек вижда живота си, както и човешкия живот като цяло, като щедър дар, с който иска да се разпорежда за своите собствени цели. Никой, по негово мнение, не може влияе на човека и неговия избор, на неговите желания, стремежи, мечти, (разбира се, в рамките на закона и добрите нрави). Неговото собствено Аз, неговите желания и мечти, животът му, принадлежат само на него и само той може да се разпорежда с тях. В този смисъл всеки има право да избере пътя си в живота и да направи крачка в посоката, която го изкушава - бизнес и богатство, или изкуство и наука.
Вие лично какво усещане имате за себе си? Отнасяте ли се към живота като към ценен дар, с който да разполагате както вие решите? Чувствате ли, че богатството е нещо, което наистина ви привлича?
Втори принцип: Работа и себереализация
Една от основните цели на богатия човек е да се реализира в посока, по която силно е увлечен независимо дали става въпрос за бизнес, творчество, инвестиции, управление. Но богатият човек никога не би направил нещо, което го отдалечава от тази цел - не би работил на загуба, не би си губил времето със скучна и безмислена работа, няма да се захване с безсперспективен проект. Той целенасочено избира само онези дейности, които по негово мнение, ще го направят още по-богат в най-кратък период от време.
Ако един милионер мечтае за пари, той ще направи това, което ще му донесе пари. Ако мечтае на политическата слава - ще се фокусира върху това, което ще му позволи да стане известен политик. Но, за богатия човек, по правило няма такова понятие като работа. Той не разделя живота си на периоди по време на работа и след това. Милионерът може да работи денонощно, по всяко време, навсякъде, защото за него това просто е онази част от живота, която го отвежда до желаните цели.
До определен момент богатият човек не се интересува от самия процес, а само от резултат - пари, капитал, състояние. И само тогава, когато постигне набелязана цел, например натрупа достатъчно капитал, който сам по себе да възпроизвежда пари, се замисля за самата работа. В такива моменти повечето милионери посвещават свободното си време на интересен, впечатляващ, амбициозен проект, защото са сигурни, че капиталът им вече работи за тях, без тяхно участие.
А вие, как се отнасяте към своята работа? Какво означава тя за вас? Рутина, скука, стрес? Дали ще ви помогне да реализирате мечтите си?
Трети принцип: Лично време
Милионерът прекарва времето си само в това, което му харесва. Обича да управлява компанията си - това и прави. Обича да инвестира - обсебен от това занимание! Но в същото време той цени времето си. "Защо да губя време за нещо, което няма да ме направи богат и успешен?", е наистина най-важният въпрос за тези, които се стремят към големите пари.
Ето защо почти всички милионери са предприемачи или инвеститори. Те изразходват времето си само за собственото си обогатяване и в никакъв случай не са готови да посветят живота си на това, да направят шефа си богат. Те самите се стремят да бъдат шефове, за да може другите да работят и да ги правят по-богати.
Богатите хора ценят времето, защото знаят, че всяка свободна минута може и трябва да се използва за постигане на целта. Ето защо, милионерите винаги са толкова заети.
Вижте шефа си! Може би сменя страхотната си кола с по-нов модел или пък току-що си купил още един имот. Вие го направихте богат, вие му дадохте всички тези неща. Тъй че, ако мечтаете да станете богат човек, работата за шефа не е пътят, който ще ви отведе към парите.
Четвърти принцип: Вяра в успеха
Познавате ли милионер, който не вярва в собствения си успех?! Вярата в себе си, в потенциала, в собствените сили е може би най-важното в живота на всеки. Но мнозина не обръщат внимание на тази предпоставка и предпочитат да се оправдават със съдбата или кармата. А милионерът кове сам съдбата си, защото вярва най-вече в собствените си преценки, в собствения си разум, в собствените си възможности.
Богатият човек винаги мисли за личния успех. Неговите мисли са заети с това как ще изглежда поредния нов проект, с колко ще увеличи богатството му, какви перспективи още ще му разкрие. Милионерът не губи време, мислейки за неуспехите и проблемите. Вярата на такива хора в успеха е несъкрушима и колкото да е сложно да го осъзнаем, успехът идва при тях, много често. Всъщност, всеки път, докато останалите мислят за провалите си, за грешките си, за неуспехите си.
Забелязали ли сте, че богатите хора винаги са весели, усмихнати, общителни? Те винаги имат добро настроение. Разбира се, имат и лоши дни, но това за тях не е повод да затъват в мрачни мисли. При тях доминират положителната нагласа и жланието за победа. И това е половината от спечелената битка, защото обаянието и широката усмивка привличат пари, успех, нови хора и нови възможности.
Помислете колко често вие самите се усмихвате, и искрено се радвате на успехите си? Уверени ли сте в себе си без значение за какво става въпрос?
Пети принцип: Същност на парите
За милионерите парите са инструмент. С тяхна помощ бизнесменът, инвеститорът, творческият гений съумява да реализира най-смелите мечти, които се превръщат в завършен продукт, започващ сам по себе си да прави нови пари.
Въпреки привидната си разточителност, богатите пазят парите си. И това е една от основните причини да са богати. Освен това, те имат усет за обема, за количествата пари. Ако например мисълта, че 100 хил. долара са много пари ни респектира, как тогава изобщо ще забогатеем?! В крайна сметка, това е средната цена на един апартамент в днешно време. Ето как тези 100 000 долара остават просто една мечта за хората, които са респектирани от количеството им. Докато за богатите парите имат други измерения, а именно каква печалба могат да им донесат.
Коя е сумата-граница на вашите мечти? Ще бъдете ли богати с тази сума и как ще се разпоредите с нея? Ще я харчите за дрехи и забавления или ще я вложите в инвестиции, които в крайна сметка ще ви позволят да имате пари за тези неща?
Не забравяйте, че само вие имате право да изберете пътя си!
По мнение на Кора Зигмунд, ръководител на Академията по коучинг на автомобилния концерн Volskwagen
4
Коментара по темата
4.
До №2
14.06.2015 12:20:54
Ти правил ли си бизнес в друга държава в ЕС? Поне можеш да потърсиш и прочетеш, та тогава говори за данъци. Иначе твоето си е 4-ти принцип - втори абзац - винаги ще си намериш оправдание, а не начин...
3.
До №1
14.06.2015 12:18:03
Нищо не си разбрал! Едва като започне да не ти пука за тези твои три точки, ще започнеш да виждаш изброените 5... Не е сложно - иска се ВОЛЯ!
2.
БУРГАЗЛИЯ
14.06.2015 12:12:26
много си прав додо,но забрави едно много важно нещо.ако тръгнеш да правиш честен бизнес,държавата те мачка,вместо да ти помага и да си лапа данъците
1.
Dodo
14.06.2015 11:15:52
Хубава статия. Прочетох я и "прозрях" защо не съм станал милионер.
1. Роден съм в България в обикновено работническо семейстово, и 20 години съм възпитаван, как да помогна на партията майка.
2. Шефовете ми по-късно (след 10.11. ) бяха същите ръководители от преди това, но окрали предприятията, които по-рано ръководеха.
3. Политическия "елит" на страната ни са същите тези доказани през годините крадци, които и до ден днешен берат "плодовете" на своята наглост, безочие, клептомания и чувство за безнаказаност.
Хубава статия, но на Балканите нещо е неприложима.
1. Роден съм в България в обикновено работническо семейстово, и 20 години съм възпитаван, как да помогна на партията майка.
2. Шефовете ми по-късно (след 10.11. ) бяха същите ръководители от преди това, но окрали предприятията, които по-рано ръководеха.
3. Политическия "елит" на страната ни са същите тези доказани през годините крадци, които и до ден днешен берат "плодовете" на своята наглост, безочие, клептомания и чувство за безнаказаност.
Хубава статия, но на Балканите нещо е неприложима.