Тодор Танев: Изчезнали са имоти по морето на Министерството на образованието

на Лъчо Мозъка и той стана Игнатовски доцент :

Бисерите от научния труд, с който Лъчо Мозъка стана доцент

В разработките си депутатът препоръчва законодателни инициативи, каквито обаче не предприема, и „открива”понятието „медицински туризъм”

Сима Владимирова
Определение на понятието “електронен здравен картон” е в списъка от т. нар. сериозни научни приноси на Лъчезар Иванов, представени пред комисия в СУ "Св. Климент Охридски" за придобиване на титлата "доцент", за какъвто бе произведен на 20 март.
"Това е съвременна форма на традиционния амбулаторен картон, на който може да се съхраняват данни за прегледи, диагнози, епикризи, медикаменти, здравни рискове, имунизации, изследвания."
Депутатът от ГЕРБ дава аргументи в полза на електронното съхранение на здравния статус на пациента, макар че противници на осъвременяването на документацията няма. Иванов изтъква очевадните факти, че хартиеният картон може да стои, потънал в прах, забравен в някой шкаф вкъщи, а при нужда лекарят разчита на личните спомени на човека за кръвната му група, тежки заболявания и алергии.
Новоназначеният доцент в СУ "Климент Охридски" прави уникалния извод, че с електронния картон "независимо дали си у дома, на работа, на почивка, в командировка или в чужбина, имаш непрекъснат достъп до актуалната си здравна информация." С подобни открития едва ли може да изненада някого, още по-малко научната общност.
Лъчезар Иванов се хабилитира в Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", като приложи този и още няколко свои трудове. Повечето от тях са написани в съавторство с един, двама или дори петима души. Самостоятелно са написани около една трета от общо представените научни изследвания.
Интересното е, че конкурсът за обявяването му за доцент е пуснат в "Държавен вестник" на 3.10.2014 г.
- само два дена преди предсрочните парламентарни избори, които ГЕРБ спечели. Кандидатът за длъжността е един-единствен - Лъчезар Иванов, който през 2012 г. се опита да стане доцент, но в Медицинския университет. Тогава бе изобличен в плагиатство от свой колега, чиято фамилия и първата буква на малкото му име съвпадаха - Л. Иванов (Любомир Иванов). Той заяви, че е истинският автор на представените от Лъчезар Иванов трудове. Заради скандала процедурата за хабилитация на депутата и личен лекар на Бойко Борисов бе провалена.
Очевидно обаче той не се отказва от идеята да стане преподавател и да расте в научната йерархия. Депутатското поприще му е малко.
Медицинският факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", където вече е доцент, всъщност е правителствената болница "Лозенец". Статутът й бе регламентиран при предишния мандат на Борисов.
Самият депутат отказа да коментира каквото и да било, свързано с доцентурата му.
"Каквото трябваше, всичко съм разказал, няма какво да добавя. Темата за мен е затворена. Имах покани от много медии да говоря, но не виждам какво повече имам да кажа", заяви пред "168 часа" Лъчезар Иванов. Въпросите, на които не поиска да отговори, са как и защо е решил да се заеме с преподавателска практика и кои са най-големите му научни постижения по собствената му преценка.
Освен за разликата между електронния и хартиения картон, за която всеки първокласник може да се изкаже, без да има претенциите да бъде доцент, Лъчезар Иванов е написал самостоятелно и реферат със заглавие "Правата на пациента в България и ролята на институциите: постижения и перспективи". Нещо, за което има цял закон, че и европейски директиви, цитирани в статията на депутата. Разработката препоръчва да се организират информационни кампании, за да могат хората да научат с какви права разполагат. Поставя и въпроса те да се регламентират законово, макар че това вече е направено веднъж. И което Лъчезар Иванов може да инициира като депутат от управляващото мнозинство.
Сред „научните" открития на депутата е и понятието „медицински туризъм". В своя статия в сп. 11 Здравна политика и мениджмънт", бр. 2 от 2013 г. народният представител от ГЕРБ е написал обзорен материал, че това е нова възможност за българската медицина.
"Медицинският туризъм представлява пътуване в чужбина с цел получаване на медицински, дентални и/или козметични услуги. В последните години поради икономическата и финансова криза в световен мащаб и търсенето на по-ниски цени в областта на медицината и медицинските услуги все повече се увеличава популярността на здравния туризъм като цяло.
В България доскоро понятието „медицински туризъм" се приемаше екстравагантно и малцина са хората, които осмислят и виждат една нова алтернатива като източник на средства в медицината и денталната медицина. Благоприятният климат, минералните извори, красивата природа, културните забележителности и конкурентните цени на медицинските услуги позволяват съчетаване на традиционната почивка с лечение на определени заболявания или рехабилитация в нашата страна.
За реализиацията на работещи успешен медицински туризъм в България е необходимо изготвянето на цялостна комуникационна стратегия -от рекламата до свързването с туроператор, транспортиране до съответния медицински или дентален център, настаняване в хотел,подсигуряване на застраховка и обезпечаване на цялостния престой на клиента и не на последно място гарантиране на качествено и безопасно лечение на европейско ниво."
Накрая Иванов завършва с извода, че медицинският туризъм ще помогне за развитието на икономиката. По-нататък обаче се вижда, че в същия брой на специализираното списание авторът има още една статия на същата тема, но формулирана по друг начин - "Здравен туризъм и дългосрочни здравни грижи". Депутатът я е написал в съавторство със свой колега. Там се застъпва идеята за създаване на Национален борд за здравен туризъм, защото това е "сегментът от туристическия сектор с най-висока добавена стойност" За самото здравеопазване няма нито дума.
Друг принос на Лъчезар Иванов, публикуван пак в сп. " Здравна политика и мениджмънт", бр. 6,2011 г., е на тема "Развитие на електронното здравеопазване в България" Според резюмето това е възможност за ефективно използване на съвременните информационни и комуникационни технологии .за повишаване качеството и намаляване на разходите за здравеопазване, повишаване квалификацията на заетите в сектора, въвеждане на иновационни медицински технологии и методи в учебния и лечебния процес.
Алтернатива на използването на нови технологии навсякъде във всички сфери на живота няма, така че разработката на Лъчезар Иванов просто констатира очевидното. Какъв е научният му принос, не е особено ясно.
По-интересна е статията му " Системи за известяване при онкогинекологични заболявания", публикувана в сп. " Здравна политика и мениджмънт", бр. 2,2012 г. "Ракът на маточната шийка е едно от петте най-чести злокачествени заболявания при жените в България. В този случай препоръката на депутата за масов скрининг за превенция на заболяването е част от информационната кампания за заболяването. Той препоръчва "спешна и адекватна реакция от страна на здравните политици", какъвто е самият той, и би могъл да стартира някакви инициативи.
Лъчезар Иванов е написал и обзор за здравно-техническия анализ, който "систематично изследва безопасността, клиничната ефикасност и ефективността на разходите, както и организационните и социални последици, правните и етични аспекти при прилагането на определена здравна технология - лекарствени продукти, медицински устройства или клинична/хирургична процедура" Тоест по-евтино ли да се лекуваме или с по-високо технологична апаратура. Като цяло интересите на Лъчезар Иванов са свързани с организация на медицината, а не със самото лекуване, апаратура или методологии. Що се отнася до препоръките му за законодателна регламентация на някои проблеми, те са само на думи. В действителност няма такива внесени проекти.
Той е съвносител на законопроектите на ГЕРБ за военното разузнаване, НСО, Държавната агенция по разузнаване, училищното образование,
за Сметната палата, както и за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Нищо свързано със здравеопазване. Може би това е на принципа "парен каша духа", защото докато беше за-местник-председател на парламента и шеф на здравната комисия в 41-вото Народно събрание бе изобличен, че ходи в командировка в САЩ на разноски на частна фирма. Заедно с министъра на здравеопазването Божидар Нанев бе на посещение в САЩ по покана на две неправителствени организации, чийто шеф е Румен Хичен, директор на тъканната банка "Остеотек"
Лъчезар Иванов бе главен герой и пръв на опашката за безплатно "Верту" всюжета, в който " 168 часа" и Би Ти Ви изобличиха депутати в желание да придобият луксозните телефони. Той бе на първия ред и се опитваше да избегне камерата и фотоапаратите.
Освен това се опита да спре журналистическо разследване за богатството на митничар, който бе негов приятел и чиято жена бе назначил в оглавяваната от него през 2010 г. здравна парламентарна комисия.
Депутатът бе "забъркан и в скандала с лобистката поправка, която позволяваше наркотични вещества да се появяват в рекламите. Текстът бе публикуван в " Държавен вестник", без да е гласуван в пленарната зала на Народното събрание.

Снимка на три колони – В КРАЧКА: Лъчезар Иванов бе издебнат с девойка, след което се разведе.

Снимка на три колони – БИЗНЕС: Един от научните трудове на доцента е за медицинския туризъм.

Рецензиите и становищата - като извадени от един и същи файл

Bolnia mozak , Pak e vav foruma !
Ave pich , pak niama da ti dadat viza ve !
Kakvito i da e tapotii da pishesh !
Da jivee Putin !
Nai-velikia darjavnik za 21 century!!!
Ha,ha,Haaa ... !