Не е необходимо да сте луд, за да бъдете министър, но все пак помага
Един малък човек с очила лежи върху огромно бюро и подхвърля с краката си огромен балон, изрисуван като земния глобус. От това неистинско земно кълбо непрекъснато падат малки човечета: Наполеон, защото не е бил никакъв пълководец, но се е вземал прекалено на сериозно; Ломоносов, понеже не е никакъв учен; Жолио Кюри – по същата причина, но и защото е взел фамилията на жена си, както и една незаслужена Нобелова награда; проф. Асен Златаров – най-вече защото е бил българин, но всъщност заради това, че не е скривал симпатиите си към СССР.
Би могло да е смешно, ако всъщност гледаме Чарли Чаплин и филма му „Великият диктатор”. Но на практика е тъжно и жалко, защото ни принуждават да гледаме министъра на просветата Тодор Танев. Който неотдавна оправда в ефира на БНТ глупостите, които на 8 декември наговори и показа пред врачански ученици именно с фразата: „Наполеон не е бил пълководец, само дето се е вземал на сериозно“.
Разбирайте го така: „Аз не се вземам прекалено на сериозно, въпреки че съм министър на образованието и науката”.
И още – този път цитатът е буквален, а обяснението касае оценките на министъра за Ломоносов, Кюри и Златарев: „Направих грешка. Обичам да се изказвам – 32 години се изказвам пред студенти. Направих го провокативно. Може би не трябваше да го направя така“.
Следва министерското признание, че Тодор Танев няма да прави реформи с икони по стените (става дума за портретите на Ломоносов, Кюри и Златаров в училищните коридори), както и допълнение в стил Мартин Лутер Кинг и неговото „Аз имам мечта”.
„Моята мечта е учениците да започнат да мислят…“.
Казва го университетски преподавател, професор по политически науки и публична администрация, министър на науката и образованието, който откакто стана политически чиновник, първо говори, а после мисли.
Така първо изуми учениците във Враца, после взриви социалните мрежи, сетне предизвика гнева на опозицията и от БСП му поискаха оставката, а най-накрая се извини с грациозността на слон в стъкларски магазин.
Изглежда трупането на политически гафове в геометрична прогресия става хронична болест за току-що стъпилите във властта министри от Реформаторския блок, които с говоренето си създават усещането, че са хванати от улицата и вкарани насила в Министерския съвет.
При това с изричното условие първо да говорят, а после да мислят. При което пръв се отличи иначе уравновесен човек като Петър Москов, преди да отстъпи жълтата фланелка на авторът на учебници по политическа анализи и култура Тодор Танев.
Абсолютно! Което е и една от любимите думи на просветения ни просветен министър. От екрана на БНТ професор Танев отправи следната честитка към всички ученици, техните родители, преподаватели: „Честита Нова година! Тази ще бъде абсолютно много по-добра от предната. Сигурно е! “.
И се зарече, че „в абсолютно най-скоро време заплатите на учителите трябва да бъдат вдигнати. За часовете, дните, седмиците и месеците, в които аз съм на този пост, ще го направя”…
Абосолютен амин и абсолютно дай, Боже!
Всъщност, ако перифразираме свободно една много известна фраза на американския писател Курт Вонегът, можем да кажем, че не е необходимо да сте луд, за да станете министър на просветата, но все пак помага…
Спиралата на Мечо Пух
В интерес на истината Мечо Пух не е оставил свой принос в геометрията, който да бъде оспорен от министъра на просветата Тодор Танев, но пък е автор на крилатата фраза „Колкото повече – толкова повече!”. Която, на свой ред, видимо е възприета като девиз от проф. Танев, поне що се отнася до гафовете и изцепките.
Изцепка не е нова дума в политическия новоговор. В случая проф. Николай Слатински така определи врачанските монолози на просветния министър.
Всъщност Слатински бе и е един от най-въздържаните откъм емоции коментатори на площадно-уличното говорене на проф. Танев.
Поради което след първата порция словесен и политически брак, произведена от министъра, Слатински кротко и повече „по-принцип” изтъкна, че един човек винаги трябва да се държи в съответствие с възрастта си, защото ако се прави на отворен, на пич, на модерен, рискува да олекне, да се окарикатури, да се орезили.
И още: всеки, облечен с власт, е длъжен да има и институционална култура, т.е. да пази авторитета на институцията на властта, да уважава тази институция, да съзнава, че като неин представител не говори само в лично, но и в институционално качество. В противен случай в някаква степен предава или поне излага институцията.
Слатински изтъква също така, че когато става дума за големи имена, за известни личности, трябва да си знаеш ти самият нивото, капацитета, компетентността и компетенциите си. Можеш да си скептичен, да си критичен, но чак пък да говориш "пълна нула", "нищо не е направил" - това е в известна степен високомерно, надменно, арогантно и парвенюшки.
„Министърът допусна имиджова грешка; освен това направи и политически гаф, защото измести акцента от някои свои ведри първоначални идеи (засега без покритие, но е рано още) на отговорния си пост и се вкара в друг филм, в друг контекст, в оценяване през друга призма.
Да не говорим, че някои политици от неговия тим незабавно и почти първосигнално, може би водени от отборна солидарност, веднага скочиха да го бранят, да му стискат палци, да му пожелават да кара все в същия дух, с което придадоха допълнителен смисъл на изявите му, превръщайки ги в етикет и характеристика, в поведение и стил на целия РБ-екип в правителството”, написа проф. Николай Слатински във Фейсбук.
Вече след втората, „наполеоновска” изцепка на министъра, Слатински не скри изненадата си от елементарността, с която министър Танев се подхлъзна и предположи, че тази елементарност може би е резултат от известно високомерие, от частично объркване на начетеност с култура, от някаква степен на политическо лекомислие, както и от леко предозиране на самодоволството, че е заел висок пост. В резултат на което вместо да замаже първия си гаф, министър Танев влиза в спирала от типа „Колкото повече, толкова повече!”.
„Като професор (в препълващата се с професори многострадална наша родина) наистина ме е яд, че далеч не най-типичният пример за съвременен девалвирал професор наля потоци от вода в мелницата на всички, които имат голямо основание да се отвращават от неспирно работещата фабрика за производство на хора с научни степени и звания, която се превръща в перверзия, в проказа, в опростачване, в проклятие за българската наука и висшето ни образование”, коментира Николай Слатински.
Далеч по-убийствено звучи препоръката на проф. Людмил Георгиев, прозвучала за първи път също във „Фейсбук”, а преди дни повторена в студиото на една от националните телевизии.
„Г-н министър, проф. Танев, стари приятелю… Признавам, че не мога нищо повече да направя – след Ломоносов и Кюри това с Наполеон ме довърши, честно!
Колега Танев, ще бъда откровен, какъвто съм бил винаги – все още има някаква надежда, приятелю, да останеш с достойнство в историята! Просто си подай оставката, нищо повече! Това е положението…“
А и журналистът Владимир Береану директно заяви, че след изказвания като това на министъра на образованието навсякъде по света си подаваш оставката без да ти я искат. След което обяви от екрана на ТВ7, че проф. Тодор Танев е най-обикновен идиот. С уточнението, че той има право на всякакво мнение, но не и да го изказва като министър.
Вместо критика на разума
През 2008 г. Военно издателство публикува научния труд на проф. Тодор Танев „Анализ на публичните политики”. В анотацията към нея се изтъква, че книгата въвежда за пръв път цялостно у нас онази област, която в САЩ отдавна се нарича Public рolicy аnalysis - науката за създаване на конкретни политики.
„Анализът на конкретни политики представлява известното на всички обмисляне на варианти преди да се действа, т.е. създаване и подробно изследване на конкуриращи се вериги от бъдещи действия, водещи по алтернативни пътища към една и съща цел, за да се подбере най-добрата между тях. Анализът ще изтъкне обаче и още една алтернатива, която трябва да се държи в резерва, ако обстоятелствата наложат промяна на решението - прочутите „План А" и „План Б". За всяка крачка на анализа има съответните методи и техники. Тъкмо те са описани в книгата”, пише още в анотацията към нея.
Несъмнено този научен труд на професора по публична администрация е изключително полезен за онези, които имат намерение да влязат в голямата политика с магистърска степен от Алма матер, а не като заслужили майстори на спорта и активни борци против трибуквени групировки, различни от тази, която ги е наела.
Но на практика излиза, че когато професорът стане министър, анализът на конкретни политики отстъпва място на първосигналното говорене, нескриваното самодоволство и откровеното опростачване.
Което е съвсем друга писта. Както и филм, който вече сме гледали. А в голяма степен и път, който не води до никъде, освен ако не искаш да те запомнят с фразата: „Егати държавата, щом аз съм министър”.
Тази фраза не принадлежи на сегашния министър на образованието и науката. Но е ключова за онова семейство български политици, които независимо от образованието и политическата си принадлежност, „реформират” България с методите, езика и маниерите на продавачи на зеленчук на Женския пазар.
Абсолютно, както би казал проф. Тодор Танев…
2
Коментара по темата
2.
Георги Бакалов
11.01.2015 14:46:15
Танев е КОМПЛЕКСИРАН ПОЛУУМНИК с ПАРТИЙНО ПОДАРЕНА ВРЕМЕННА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОБЩЕСТВЕНИ и ПУБЛИЧНИ ИЗЯВИ!Личностите, с които се гаври, ОСТАВАТ В ИСТОРИЯТА - ТОЗИ НЕЩАСТНИК ЩЕ БЪДЕ ЗАБРАВЕН след изтичане на мандата му АКО НЕ БЪДЕ ПРЕДИ ТОВА ИЗРИТАН!!!
1.
Златаров
11.01.2015 13:38:08
Десант, и Вие- Флагман ,като препечатвате не забелязвате ли грешката? Или и Вие знаете толкова? Проф. д-р Асен ЗЛАТАРОВ, а не Златарев.