Загиналият в Созопол шампион Сашо Лютаков обявен за първенец на годината в подводния риболов
Сашо постигна първи резултат на 46-ия държавен шампионат, той има 8815 точки, вторият и третият резултат са съответно 8765 т. и 7135 т., съобщи президентът на федерацията Атанас Катрафилов.
Спазени са всички изисквания, въпреки че шампионатът бе прекъснат след първия ден заради нещастието със Сашо, титлата заслужно бе присъдена на него и получена от семейството му, каза Катрафилов. Тимът на военоморското училище, на който бургаският състезател бе капитан, стана отборен първенец.
Федерацията е почела елитния си състезател с рибен курбан. По-рано през годината, на 40-тия ден от смъртта на Лютаков, на созополския порт бе поставена паметна плоча, а портрет на Сашо бе нарисуван върху една от скалите на о. Св. Иван край Созопол. На своя съотборник националите посветиха и 9-тото си място в световния шампионат, който се проведе в края на ноември-началото на декември в Перу. Тимът ни успя да изпревари повечето от участващите отбори – 22 на брой, много от тях с традиции и доста по-солидно финансиране за развитие на екзотичния спорт.
Националите – братята Антон и Пламен Арабаджиеви от Поморие и Валентин Люцканов от Бургас, се снимаха с националния флаг и снимката на Сашо Люцканов преди отпътуването и след участието си в Перу, за да покажат, че загиналият състезател е бил заедно с тях в надпреварата.
Да бъде национал, да пътува из света и да представя страната чрез любимия си спорт е мечтата на 23-годишния бургазлия, заради която той губи живота си на 12 септември.
„Дадохме старт на състезанието в 9,15 ч, участваха 13 отбора, 13 лодки тръгнаха по различни маршрути, Александър е поискал да се гмурка в северната част на остров Свети Иван, тъй като там е попадал на богат улов”, спомня си Атанас Катрафилов. Макар че от нещастието са минали близо 4 месеца, очите на Катрафилов си насълзяват, заговори ли за Сашо. Приемам го като син, допълва той.
В 13,30 ч. в злополучния ден, когато лодката минава покрай мястото, за да прибере Александър, не открива Сашо там. Намират само буя му със закачена на него едра риба.
Започва издирване, в което се включват всички състезатели и доброволци от Созопол. Тялото на младия мъж е открито на дъното, начинът, по който е намерен показва, че се е готвел да изплува. Аутопсията потвърждава, че удавяне е непосредствената причина за смъртта му.
Треньорът на Александър във военоморското училище Злати Коларав, както и баща му Иван Лютаков нямат съмнение какво се е случило.
Сашо е попаднал в състояние, което гмуркачите наричат blackоut - затъмнение, черна дупка. Състезателите по подводен риболов се спускат на дъното с неопренови костюми, но без допълнително оборудване. Те разчитат на собствените си дробове. Всеки от тях е снабден със специален часовник, оставането над 2 минути под вода е много рисково, твърдят риболовци.
Александър беше лидер, умееше да увлича хората около себе си, непрекъснато раждаше идеи и бързо намираше последователи, с които да ги реализира, разказват приятелите му.
“Никога не съм се опитвал да го спирам, как да пречупиш мечтите на детето си”, разкрива бащата Иван Лютаков. Сашо е още дете, когато двамата започват да обикалят крайбрежието, търсейки подходящи места за гмуркане. Затова е повечето му снимки са край морето, с поредната уловена риба.
Последният му кадър е от деня преди инцидента – на нея Сашо гордо показва улова си, който го направи шампион. Посмъртно. Добави Коментар