Народната музика не е за прости хора
- Г-жо Згурова, как се получи от вас "народна певица" в пълния смисъл на израза?
- Още от детската градина в с. Дебелт са забелязали, че пея. Съседките все казвали на мама: "Станке, това дете ще стане голяма певица." През една къща живееше баба ми Калина, на която нося името и на нея приличам. От нея и от баща ми на мен се струпа тази дарба. Макар че съм запомнила и мама като тъчеше как си пееше. Викам й - "Ма мамо, защо пееш тази песен? Тя не е наша, странджанска. Любима й беше (запява): "Любе, любе, първо любе, къде ходиш, що не дойдеш? Какво сърце в тебе носиш, каменно ли, дървено ли?" Първите песни, които съм запяла са странджански. През ваканциите ходeх по селата да събирам песни. Щото от бургаските улици репертоар не става.
- Кога бяхте оценена от музикални специалисти?
- Учех в Дебелт и първата ми учителка Василка Кофчазлиева ръководеше хор, в който бях солистка. Срещнала тя татко и му вика: "Бати Згура, в Бургас ще има фестивал и трябва да заведеш Калинка." Качва ме тати на камиона и хоп, отиваме. Там получих първата си награда. Бях в 4-ти клас. Нали все ме хвалеха и имах самочувствие, сценично присъствие, вечно усмихната. В 7-ми клас вече правих записи със Сава Попсавов. Той ме откри в училище. Като завърших гимназия пристига проф. Кирил Стефанов. Чу ме да пея и ме пита дали не съм вече в ансамбъл "Филип Кутев". Явих се на конкурс в ансамбъл "Пирин пее" и там започнах като професионална певица.
- Възражда ли се фолклорният жанр, който изпадна в немилост след 10 ноември?
- За радост хората отново полагат грижи за младите таланти. Има музикални паралелки в Бургас, Плевен, Варна и др, както и специализираните училища за народна музика в Котел, Широка лъка. И аз винаги на 1 април заедно с проф. Леонтиев и музикален редактор от БНР журираме кандидати за училището в Котел. Идват даровити деца от цялата страна.
- Като заговорихме за даровити деца, какво ще кажете за малката Крисия, превърната в национална героиня?
- Това момиче е феноменален талант с изключителна издръжливост. Добре знам какво е да си млад изпълнител. Първите си записи за Радио София направих на 13-14 години. В надпяването в Граматиково аз бях най-мъничката, дошла направо от училище. С ученическа престилка се явих на конкурса. От Тракийското дружество изпратиха една джипка да ме закара. Към хиляда души участваха. Ама имах самочувствие, защото самият Сава Попсавов ме беше открил. А по радиото пуснаха записа на изпълнението ми и влезе в Златния му фонд.
- Освен певчески талант, е нужен и професионализъм. Той как се постига?
- Развива се години наред. Първо бях в ансамбъл "Пирин", после в "Загоре", накрая в ансамбъла на радиото и телевизията. А бракът ми със Стефан Кънев (композитор, обработил стотици песни за народен хор и оркестър - б.а.) се равнява на две консерватории. Толкова много научих от него. Но най-вече всичкото е дар Божи и късмет. Работила съм със страхотни учители. Проф. Стефан Чапкънов например (той ми помогна още като самодейка), диригентите Димитър Динев, Борис Петров. Навремето Филип Кутев казваше, че народната музика не е за прости хора. А какви грамадни певици имахме и си отидоха от тоя свят...
- Има ли нови попълнения на същата висота?
- Има, но гласовете им не са като нашите. И най-важното - нямат оригинален репертоар. Вземат оттук-оттам и повтарят. Ето, след Янка Рупкина не съм си позволила да изпълня нейна песен. За да се прочуе един певец, трябва да има свой оригинален репертоар. Онзи ден гледам Нелина в "Иде нашенската музика". Пет песни изпя и нито една нейна... Дискове правили. Какви дискове - с чужда пита майчин помен. Кръчмарски истории. Кич.
- Какво е специфичното усещане, когато човек пее народна песен?
- Удоволствие изпитвам, гордост. От мъничка пеех една песен "Мама си войник изпраща". Целият салон плаче. Беше ми втълпено, че съм родена да пея. Кола не мога да карам, не мога да плувам, но на сцената се чувствам царица. Само че усетя ли, че съм хремава не приемам участия. Една проста хрема на нас не ни е позволена. Аз пея само на живо и съм длъжна да покажа най-доброто от себе си.
- Има ли все още хора, които знаят автентични, непознати песни?
- Все още правят записи хората. Музиковедите знаете ли колко труд са вложили, за да събират и да нотират песни. Но нали трябва малко да ти се размърда мозъкът, за да отидеш и да си разучиш песен. Няма нищо наготово. Е, много ми даде и бракът ми със Стефан Кънев. Много от песните ми той ги направи за моя глас и ансамбъла. Със "Тих вятър вее, джанъм Койно льо" и "Защо си, горо, кахърна" съм пътувала по света с "Мистерията на българските гласове". Мъжът ми го няма от 23 години, но продължих записната си дейност. Не съм скръстила ръце. Затова съм Калинка Згурова. Песента точно трябва да се изпее. И като текст, и като стил и орнаментика.
- Кой измисли названието "Мистерията на българските гласове"?
- Швейцарецът Марсел Селие. Минен инженер, дошъл тук навремето да търси злато, сребро и попада на събора в Копривщица. Слушал надпяването и останал омаян. Връща се в Швейцария и издава плоча с наши записи, която нарича така. И започна да ни прави турнета. Чудеса направи за нас този човек. Почина неотдавна. Сега - нищожна работа. Само какви пенсийки вземаме... Ако не съм Калина Згурова, права умирам. С 200 лв живее ли се? Пея, журирам. Сега заминавам за Созопол на конкурса "Созополска дъга". Щастлива съм, че съм помогнала на много таланти от цялата страна да се занимават професионално с народна музика.
- Въпреки световното признание на българското певческо изкуство, у нас то е обидно подценявано. Защо така?
- Аномалия. През тези 25 години на промени ние със зъби и нокти дерзаем, за да има приемственост в нашето изкуство. Крепи ни съзнанието за това, което представляваме. Та ние сме получили наградата "Грами" и за индивидуалните си песни като солистки, и общо за хоровете. А тук 25 години се мъчим. Вечно сме затормозени с какви ли не проблеми. Иначе ордени, медали всякакви. Но аз съм си човек здраво стъпил на земята. И никакви шменти-капели не ми минават.
- Коя песен сте пели с най-голямо вълнение?
- Скъпа моя, качиш ли се на сцената не можеш да маркираш. Трябва да покажеш красотата на гласа си и да проличи професионализмът ти. А може ли да не те вълнуват такива думи: "Тих вятър вее, Койно льо, джанъм, ситен дъжд вали, и подир дъждеца, бял снежец трупа." Голям поет е народът... "Всички овчари, джанъм, Койно льо, стада си мамят, Койно кехая стадо не мами. Койнова майка, джанъм Койно льо, на пътя седи, и кехаи пита, и Койно чака." Всяка песен минава през сърцето ми, през гърлото ми и през ума ми. Цялата си душа влагам в нея.
1
Коментара по темата
1.
Анна Величкова
27.11.2014 04:15:17
Не и прави чест на тази жена да изпитва такава злоба към по-младите изпълнителки на фолклор! Народните песни не са създадени за никой,те са народни.и всеки певец има право да ги изпълнява! А колкото до Нелина,тя е голям глас,и мисля,че такива изпълнители като нея трябва да пеят красивите народни песни,за да останат и за идното поколение,а не да умрат с по-възрастните,които си ги не дават! Нелина пее народните песни,винаги с разрешение на певеца,който ги е пял до момента,така,че госпожата няма право да я обвинява,че тя е изпяла песен на някой си,а и друго,дадена песен звучи по съвсем различен начин,изпята от различни изпълнители! и музиката е различна,и аранжимента,а и самото изпяване е различно! А ние, слушателите ще слушаме това,което ни харесва,и който певец ни харесва!