7 причини Русия да следи съседите си
По-рано този месец Полша арестува двама души по подозрение в шпионаж в полза на Русия, а преди седмица лиши руски журналист от акредитация, защото той бе заподозрян за същото престъпление.
Миналата седмица Швеция съобщи, че три пъти е откривала неустановен плавателен съд, криещ се край нейните брегове, и това стана причина за започване на морски лов срещу нещо, което мнозина предполагаха, че е подводница.
Последва серия инциденти с руски самолети, които нарушаваха или се приближаваха до въздушното пространство на прибалтийските страни, включително два пъти на 21 и 22 октомври, когато самолетите на НАТО бяха вдигнати по тревога, за да посрещнат разузнавателния самолет Ил-20.
Какво стана причина за изблика на руските шпионски и военни операции? Ето няколко предположения.
1. Изпробване на новите правителства
Тук Швеция е особен пример. Предполагаемото нахлуване на подводница - вероятно руска, в шведски крайбрежни води миналата седмица вероятно бе предумишлена уловка на Москва, за да изпробва новото лявоцентристко правителство на социалдемократите и зелените.
Карл Билд - общителен и откровен външен министър на Швеция, в продължение на дълги години бе един от най-агресивните критици на руското правителство в Европа. Москва ще се стреми да научи повече за неговите приемници във властта и вероятно се е опитала да се възползва от шанса, за да изкара от релсите Стефан Льофвен - новия премиер, бивш заварчик и профсъюзен деец, който има все още малко опит в международната политика.
Позицията на Швеция като западна, но и не влизаща в НАТО страна, я прави специална цел.
2. Отслабване на авторитета на Обама
Скорошното втвърдяване на позицията на Кремъл в Балтийско море даде един конкретен стимул. Барак Обама използва визитата си в Талин на 3 септември, за да предупреди, че мирна Европа е под заплаха заради "наглото нападение на Русия срещу териториалната цялост на Украйна", и отново да потвърди ангажиментите на НАТО да защитава трите бивши съветски прибалтийски държави - Естония, Латвия и Литва. Реакцията на Москва бе бърза. След два дни сътрудници на руските служби за сигурност преминаха на територията на Естония и отвлякоха естонски офицер контраразузнавач. Мястото и времето - веднага след отпътуването на Обама, предполага упрек лично към президента на САЩ.
3. Разделяй и владей
Москва се стреми да използва всяка дупка в бронята на Запада. Европа може да изглежда решителна пред лицето на кризата в Украйна, но в действителност такива страни притежават различна степен на въздействие върху Москва - и различна степен на уязвимост в случай на възмездие от страна на Кремъл.
Някои чешки чиновници се изказаха срещу санкции на ЕС, наложени срещу Русия във връзка с кризата в Украйна. В миналото плановете на САЩ за разполагане на противоракетни радари в страната бяха отложени след рязка критика от страна на Кремъл.
Не само лявоцентристкото правителство на Чехия се държи предпазливо. Финландия бавеше въвеждането на новите санкции на ЕС миналия месец, като се опасяваше от контрамерки от страна на Русия, търговията с която представлява 14 на сто от целия стокооборот. Нилс Ушаковс - популярният кмет на латвийската столица Рига, също осъди санкциите срещу Русия.
Очевидно резултатите от дейността най-вече на московското усилено разузнаване могат да бъдат използвани, за да посеят раздор между съседите на Русия, докато мерките на САЩ и ЕС влияят върху нейната икономика.
4. Руснаците зад граница - и у дома
Причина за безпокойството на Москва е положението на етническото руско население в страните от Прибалтика, най-вече в Естония и Латвия. Предполагаемото страдание на руснаците в Крим послужи като предлог за намеса на Кремъл. Макар твърденията за геноцид срещу руснаците в Украйна да са необосновани, опасенията за статута на руския език наистина имаше и тромавата политика в страните от Прибалтика лиши много руснаци от права и каквото и да било внимание. Москва засилва напрежението с риториката си за спасяването на руснаците по цял свят, която същевременно буни тези общности и добре се възприема от вътрешната аудитория в Русия.
5. Нищо особено
Всички страни шпионират. Всички страни провеждат тайни операции на военното разузнаване, за да укрепят своите сили в случай на открит конфликт. Интензивността нараства и се понижава. Този любим аргумент на Кремъл предполага, че като праща шпиони и самолети при тях, Русия просто се опитва да не изостава от съседите си. Москва може например да изтъкне изтичането на информация, получена от Едуард Сноудън в края на миналата година. Тя показа, че Швеция е била ключов партньор на Агенцията за национална сигурност на САЩ в шпионажа срещу Русия.
6. Теории на конспирацията
Тук доминира идеята, че западните правителства преувеличават шпионските заплахи и търсят подводници, за да оправдаят увеличаването на бюджета за отбрана и сигурност. Шведите дори използват термина "бюджетна подводница" за описанието на предполагаемото локализиране на подводници, което удобно съвпада с вземането на решенията за държавния бюджет, в това число за военните разходи.
През 90-те години шведските политици бяха принудени да признаят, че причина за сериите подводни нахлувания, за които обвиняваха Русия, бяха китовете-джуджета.
В по-екстремалните форми на тази теория, в НАТО сами измислили "руската подводница", за за приемат наплашената Швеция в алианса. Или шведи, подкрепящи НАТО, направили същото.
7. Украйна, глупако!
В края на краищата всичко се връща към Украйна. Страните от Прибалтика и другите източноевропейски членки на ЕС, такива като Полша, се оказват сред призоваващите за най-твърда линия срещу Кремъл в отговор на подкрепата за сепаратистите в Донбас. Москва счита тези страни само за пешки на жадуващия за власт Вашингтон, желаещ обсада и изолация на Русия.
В момента Украйна се намира в центъра на пожара, бушуващ в сърцето на Владимир Путин. Това е източникът на целия гняв, обиди и агресия срещу Запада.
-----------------------------
Авторът е кореспондент в Москва на британския в. "Дейли телеграф" и оттам отразява Русия и останалите страни от бившия СССР. Добави Коментар