Кметове, общинари и местни олигарси участват в купуването на гласове
-Г-н Гунев, кой купува гласове?
Купуването на гласове е достигнало такива размери, че принуждава участниците в избори да действат според класическа Теория на игрите. Налице е класическата дилема на затворника. Тъй като не знаеш дали другите купуват, всяка партия гледа да купи, защото ако не купи, губи играта. Понеже има достатъчно основания да смята, че другите купуват, никоя голяма партия не може да си позволи да не купи гласове, ако иска да не загуби играта.
Вие може и да не познавате някого, който си е продал гласа, но в малките градове всеки познава човек, който го е направил. Това обезверява хората; за кандидат-депутати от тези области това се е превърнало в нормална практика и част от правилата на играта.
-Как изглежда купуването на гласове на местно ниво?
Ромските общности са голям резервоар на "евтини гласове", като там освен организаторите – десетници и стотници, участват и ромските фамилии, които продават ан блок гласовете си. Те обаче далеч не са единствените.
През местните олигарси минава контролираният вот – техните служители гласуват по подразбиране, за когото каже работодателят им. Показателно е, че там където има чужди инвеститори, които са големи работодатели, този феномен не се наблюдава.
Кметовете са също сред най-важните играчи и почти винаги участват под една или друга форма в контролирания вот, а дори и в търговията. Те често са най-големият работодател в по-малките градове, защото държат общинските фирми – сметоизвозване, ВиК, горско и т.н, както и съответни подизпълнители към тези фирми или концесионери. На всеки избор те гледат как да капитализират този ресурс. Включително и на тези избори имаше куп независими кметове, бих ги нарекъл местни феодали, които чакахa до последните седмици на кампанията, следяха социологическите проучвания и преговаряха партиите, за да решат на кого да дадат "подкрепата" си с контролираните от тях гласове. Така на предходните избори някои от тях бяха подкрепили една политическа партия, а сега съвсем друга, и дори подкрепят две партии, разделяйки гласовете.
Общинските съветници също често участват в купуването, като в по-големите градове те допълват останалите схеми. Има случаи, в които един общински съветник може да държи до 3000 гласа – роми, бедни хора, застъпници. Той ги използва, за да бъде избран, а когато дойдат национални избори, ги търгува – ето защо не се учудвайте защо в големите областни градове често има съветници, които са минали през няколко партии.
Някъде в схемата може да се окажат и регулаторните органи – полиция, данъчни, инспекторати и т.н. Те се назначават на местно ниво от много често по политическа линия. Това ограничава възможностите да се използва един по-широк властови ресурс, за да се притисне например собственик на фирма, която участва в контролиран вот на служителите си. Изведнъж се оказва, че местната инспекция по труда се управлява от политически свързан служител.
Всички тези играчи си взаимодействат помежду си в процеса по купуване на гласове на местно ниво.
Иначе самото купуване на местно ниво най-често се организира от местния депутат и не става дума за координация на национално ниво. Изключение може би има при ДПС, където мащабите предполагат голяма координация. В същото време обаче се наблюдават депутати, които разработват за партията си цели нови региони от избиратели, където тя преди не е имала влияние и така улесняват овладяването на нов властови ресурс (т.е. позиции) в областни регулаторни органи.
Нова схема, която видяхме на тези избори, беше участието на охранителни фирми, които трябваше да наложат договорките, тъй като пазарът е черен и понякога трябва да бъде налаган силово.
-Успя ли МВР да предотврати този процес?
Нашата цел беше да осветлим посредниците, които са връзката между политическите партии и по-ниските нива за купуване на гласове. Това са често хора от криминалния контингент или местни координатори на партии, а понякога и двете, по които до този момент не беше работено. Те говорят с ромските кланове, срещат се с местните олигарси, общинските съветници и кметовете. Много зависи и от работата на прокуратурата дали през следващите месеци ще има резултат от тези наши действия.
През годините не е имало дори желание в МВР да се знае кои са тези хора. Този въпрос не е задаван до този момент.
Там където областните директори припознаха този приоритет имахме резултати. Там където положихме контролно усилие – изпратихме инспекторат и вътрешна сигурност, също имаше резултати.
Когато се видя, че анализът на министерството ясно показа кои са рисковите секции, директорите по места знаеха, че ще следим дали са си свършили работата.
Иначе за най-високите нива, за политическата класа там отново е важна ролята на прокуратурата, която трябва да предприеме действия, защото там често замесените са с имунитет.
Вие говорихте за завладяване на системата от политическите партии и конкретно ДПС. За какво става дума?
Дълбокият проблем не е, че ДПС е имало водещо влияние върху системата на МВР през последната една година, а че политическите партии през последните 10 години налагат един модел на партийни пристрастия дълбоко в структурите на МВР, достигащи до ниво началник сектор на Икономическа полиция в някое районно управление. По времето на кабинета "Орешарски" тези практики достигнаха нови висоти, след като първо бяха сменени всички началници на отдели, дирекции и въобще институции, които имат нещо общо с разследване на корупция и организирана престъпност. Сменени бяха и всички директори на областни дирекции на МВР на местно ниво, някои даже по няколко пъти и до последния момент. Който има разбиране за технологията на властта в България, му е ясно, че областните директори на МВР могат да бъдат използвани и за "икономически регулатор" (като се толерират незаконни дейности на обръчите от фирми) и като политически регулатор (като се толерират схеми за купуване на гласове на определени партии). Затова няма нищо изненадващо, че тези директори са били назначавани с двойно одобрение – от БСП и от ДПС. Знам за директор, чието одобрение е станало след среща с депутати в парламента. Други пък са били препитвани от своеобразни политически и дори партийно-олигархични комисии на местно ниво. Имаше случай с областния управител на Кърджали, който беше изпратил поздравителен адрес до министър Йовчев и премиера за това, че е сменил директора на полицията в града, и го призоваваше за други смени.
Фундаменталният проблем – отказът да се преследват корупция и някои форми на организирана и икономическа престъпност (например нелегалният пазар на цигари, ДДС схемите) - се дължи на политизацията на системата. Необходима е съществена реформа, която да ни отдалечи от модела на Държавна сигурност – срастване между партии и полиция. Това е бавен процес (поне 7-8 години) – в него трябва да подменим клиентелистки кръгове с формални критерии за контрол и израстване в кариерата.
Става дума за няколко инструмента, които трябва да бъдат въведени – система за човешки ресурси, която да предвижда обективна атестация; критериите за ефективност на самите областни дирекции; необходим е десет пъти по-голям инспекторат и независима вътрешна сигурност, които да осъществяват контрола, и не на последно място трябва да има дирекция за политики и анализи. Наскоро на среща с вътрешния министър на провинция Рейнланд-Пфалц попита: "Какво точно правите вие, ако нямате дирекция за политики? Тук при нас това е основното, което МВР прави." Липсата на такава дирекция води до приоритизиране на по-лесни и политически безконфликтни случаи и такива, които се задават от международните партньори. Така например неясно защо се посочва за основен приоритет борбата с насипния тютюн, а в същото време пазарът на нелегалните цигари достига 20%, като е залят от марки цигари, каквито няма никъде в ЕС.
Самият факт, че МВР до този момент не е правил задълбочен анализ на купуването на гласове, в който да са изяснени размерите на явлението, основните играчи и практики, е показателен.
Рефлексът на всяка една партия, като се домогне до власт, е подобен анализ да не бъде направен, защото ще бъде самоуличаващо. Така попадаме в затворен кръг.
Успяхте ли да взаимодействате ефективно с ДАНС по отношение купуването на гласове?
ДАНС заеха изцяло пасивна позиция – традиционният подход на "чакане на сигнали", каквито те почти не получават, тъй като 99% от сигналите са до МВР или до прокуратурата.
Все пак една от основните задачи на тази служба е да събира информация и да разследва политическата корупция, каквото в действителност е купуването на гласове. И тук не става дума само за бездействие на тези избори, а за последните избори въобще.
Тази пасивност беше компенсирана през налагането на явно близки до агенцията медии на внушението, че ДАНС седи зад някои от публичните акции срещу купуването на гласове, какъвто далеч не беше случаят.
Как се противодейства на процесите около купуването на гласове?
Има очевидно срастване между регулаторните органи по места с местните олигарси и местната власт, което прави изключително трудно разследването. Това не важи само за МВР, а за всички разследващи и регулаторни институции. Движение има, когато се получи помощ от централно ниво, но тук на централно нива ресурсът е ограничен и могат да се подпомогнат само някои местни структури.
Купуването на гласове е реалност, която наблюдаваме във всички общински центрове. Това е почти естествен процес, на който трудно може да се повлияе само с репресивни действия, но може да се ограничи.
Бедността и борбата за оцеляване на хората в много райони на страната не само ги кара да не вярват на никой политик, но и прави продаването на гласове логичен избор. Ресурсът, който се предлага, е токова голям, че може да се пребори само със структурни мерки – задължително гласуване, което ще вдигне значително цената на вота, машинното гласуване, което ограничава контролирания вот, и т.н., ограничаване на броя или дори премахване на застъпници и наблюдатели.
Пред подобен проблем е и ДАНС, които сами си формулират повечето приоритети, а за останалите обикалят през министрите и ги питат какви са им приоритетите за следващата година. Към премиера няма органи или екип, който да го подпомага в определяне на приоритети на работата в разузнаване и контраразузнаване. Става обратното - те му налагат своите приоритети.
Един бивш министър преди време така е бил казал, че приоритет му е събирането на информация относно руското влияние, и от ДАНС му бяха отговорили, че те нямат много добра информация и работят отскоро по тази линия.
Този проблем може да бъде преодолян, ако бъде приет рамковият закон за службите, който във варианта, предложен от ГЕРБ, предвижда създаването на секретариат към МС, който ще се занимава именно с анализи и политики.
Това ще замени модела на директен политически контрол, в който всяка власт сменя началниците с такива, на които има доверие. Добави Коментар