Женени или не, трябва да прочетете тoва
Когато се прибрах вкъщи онази нощ, докато жена ми сервираше вечерята, аз хванах ръката ѝ и казах, че има нещо, което трябва да ѝ кажа. Тя седна и се нахрани тихо. Отново забелязах болката в очите ѝ.
Изведнъж аз не знаех как да отворя устата си. Но аз трябваше да ѝ кажа какво си мислех. Исках развод. Повдигнах темата спокойно. Тя не изглеждаше да е раздразнена от думите ми, вместо това ме попита тихо: "Защо?". Избегнах въпроса ѝ. Това я ядоса. Тя започна да хвърля неща и извика към мен: "Ти не си мъж!". Тази нощ не разговаряхме. Тя плачеше. Знаех, че искаше да разбере какво се е случило с брака ни. Но едва ли можех да дам задоволителен отговор, че е загубила сърцето ми заради Джейн. Вече не я обичах. Аз просто я съжалявах!
С дълбоко чувство на вина изготвих споразумение за развод, в което се посочва, че тя може да задържи нашата къща, автомобил и 30% от акциите на моята компания. Тя погледна към споразумението и след това го разкъса на парчета. Жената, с която бях прекарал десет години от живота си, се бе превърнала в чужд за мен човек. Стана ми жал за погубеното ѝ време, за вложените усилия и енергия, но не можех да се отметна от развода, обичах Джейн толкова много. Най-накрая тя се разплака сърцераздирателно... това беше, което очаквах да видя. За мен нейният плач беше всъщност вид облекчение. Идеята за развода, която ме измъчваше в продължение на няколко седмици, изглеждаше по-ясна и добре обмислена сега.
На следващия ден се върнах у дома много късно и я заварих да пише нещо на масата. Не бях вечерял, но отидох направо да спя и заспах много бързо, защото бях уморен след изпълнения със събития ден, прекаран с Джейн. Когато се събудих, тя все още стоеше на масата и пишеше. Аз просто не се интересувах, така че се обърнах и отново заспах.
На сутринта тя представи нейните условия за развод: не искаше нищо от мен, освен едномесечно предизвестие преди развода. Тя искаше през този месец и двамата да се опитаме да живеем нормален живот до колкото е възможно. Нейните доводи бяха простички: синът ни имаше изпити в рамките на този месец и тя не искаше да го притесняваме с новината за разбития ни брак. Това беше приемливо за мен. Но имаше още нещо. Помоли ме да си спомня сватбения ни ден, в който я бях пренесъл през прага на спалнята ни. Пожела в рамките на този един месец да я нося от спалнята до входната врата всеки ден. Мислех, че полудява. Само за да направя последните ни дни заедно поносими, приех налудничавото искане.
Споделих с Джейн за условията на жена ми за развода. Тя се засмя силно и каза, че е абсурдно. "Без значение какви трикове прилага, тя трябва да приеме този развод", каза тя презрително.
Със съпругата ми не бяхме имали физически контакт откакто идеята за развода се бе настанила в ума ми. Когато първия ден я носих до вратата, и двамата бяхме доста непохватни. Нашият син вървеше след нас и пляскаше с ръце: "Татко държи мама в обятията си". Думите му ми причиниха болка. От спалнята в хола, а след това до вратата, аз извървях около десет метра, държейки съпругата ми в обятията си. Тя затвори очи и каза меко: "Не казвай на сина ни за развода." Кимнах, чувствайки се още по-разстроен. Оставих я пред вратата и тя отиде да чака автобуса за работа, карах до офиса сам.
На втория ден и за двама ни беше много по-лесно. Тя се облегна върху гърдите ми. Можех да помириша аромата по блузата ѝ. Осъзнах, че не съм се вглеждал внимателно в тази жена от дълго време. Вече не беше млада. Имаше фини бръчки по лицето, а косата сивееше! Нашият брак беше оказал своето влияние върху нея. За миг се зачудих какво ѝ бях причинил. На четвъртия ден, когато я вдигнах, почувствах как интимността се завръщаше. Това е жената, която бе посветила десет години от живота си на мен. На петия и шестия ден усетих, че нашата близост отново нараства. Не казах на Джейн за това. Ставаше все по-лесно да я нося с изтичането на месеца. Може би ежедневните усилия ме правеха по-силен.
Тя си избираше какво да облече една сутрин. Пробва доста дрехи, но не можа да намери подходяща. После въздъхна: "Всичките ми дрехи са станали големи." Изведнъж осъзнах, че тя е отслабнала толкова много и това е причината, поради която мога да я нося по-лесно.
Изведнъж нещо ме прободе ... тя беше погребала толкова много болка и горчивина в сърцето си. Несъзнателно се протегнах и я докоснах по ръката. В този момент дойде сина ни и каза, че е време да понеса майка му към вратата. За него да вижда баща си да носи майка му се бе превърнало в необходима част от живота му. Жена ми го повика по-близо и го прегърна силно. Обърнах лицето си, защото ме беше страх, че мога да променя решението си в последната минута. След това я понесох в ръцете си, преминах от спалнята през хола към коридора. Нейната ръка беше около врата ми меко и естествено. Държах я плътно прилепнала до тялото си, точно като на нашия сватбен ден. Но нейното драстично отслабване ме натъжаваше. В последния ден, когато я държах в ръцете си, трудно правех всяка следваща стъпка. Синът ни беше отишъл на училище. Държах я здраво и казах: "Не бях забелязал, че в живота ни липсва интимност."
Карах към офиса .... бързо скочих от колата, без да заключа вратата. Беше ме страх, че всяко забавяне би ме накарало да променя решението си... качих се по стълбите до кабинета ми. Джейн отвори вратата и аз казах: "Съжалявам, Джейн, аз не искам да се разведа с жена си вече." Тя ме погледна учудена, а след това ме докосна по челото. "Да нямаш температура?" Преместих ръката й от челото си. "Съжалявам, Джейн, казах, че няма да се разведа. Семейният ми живот беше скучен, вероятно защото аз не оценявах детайлите в живота ни, а не защото ние с нея сме спрели да се обичаме. Сега си давам сметка, че след като я занесох на ръце в дома ни в деня на сватбата ни, аз трябва да се грижа за нея, докато смъртта ни раздели." Джейн сякаш изведнъж се събуди. Удари ми силен шамар, затръшна вратата и избухна в сълзи. Слязох по стълбите и си тръгнах.
От магазина за цветя по пътя поръчах хубав букет за съпругата ми. Продавачката ме попита какво да напише на картичката. Аз се усмихнах и я помолих да напише: "Ще те нося всяка сутрин в ръцете си, докато смъртта ни раздели."
Тази вечер пристигнах у дома с цветята в ръце и усмивка на лицето ми, тичах нагоре по стълбите... само за да открия жена ми в леглото... мъртва. Съпругата ми се е борила с рака в продължение на месеци, а аз бях толкова зает с Джейн, че дори не забелязах. Тя е знаела, че скоро ще умре и е искала да ме спаси от негативната реакция на сина ни, в случай на развод.. поне в очите на сина ни аз съм любящ съпруг...
Малките детайли от живота ви са това, което наистина има значение в една връзка. Това не са имения, автомобили, имущество, пари в банката. Те създават среда, благоприятна за щастие, но сами по себе си не могат да дадат щастие.
Така че намерете време да бъдете приятел на вашия съпруг/а и да направите тези малки неща един за друг, които изграждат близостта. Имайте истински щастлив брак!
4
Коментара по темата
4.
ккк
14.10.2014 22:11:46
Това, не е просто статия, а откъс от книгата "Отива една жена при лекаря". Този момент от книгата ми се е запечатал ясно в съзнанието..... Много е хубава.!
3.
една жена
13.10.2014 22:18:44
Тази статия успя да ме разплаче! За съжаление в много семейства съпругата в даден момент става излишна:-) само който го е преживял знае какво е
2.
BRAVO
13.10.2014 20:22:04
Tova e statia
1.
минал по тоя път
13.10.2014 18:06:16
така е, мъжете сме неблагодарни същества. забравяме как жените ни са с нас докато успяваме в живота, забравяме как докато ние сме все на работа и заети с какво ли не, същите тези съпруги ни отглеждат децата, грижат се за дома ни, за нашето спокойствие и уют. в даден момент, когато вече сме постигнали нещо, до нас се появява някоя "нежна", "красива" "умна", която ни гледа "влюбено" и ни венцеслави и ние нали сме мъже, налапваме въдицата, без да подозираме, че попадаме в капан, защото тази новата няма да ни шета, глади, готви и грижи, а ще използва вече създаденото наготово и ако нещата финансово не вървят няма да те подкрепи както съпругата, а ще се фръцне и ще изчезне. Такива сме мъжете - неблагодарни и слепи.