Михаил Миков: БСП е доказала, че най – истински представя интересите на по – голямата част от българските граждани

СОУ "Н. Й. Вапцаров"- Приморско и неговият директор Стоян Налбантов

Из "ЗАПИСКИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ":
"...При всяко правене на секс в дирекцията Налбантов бил използвал и една хавлиена кърпа, която да попивала течността от оргазмите най-вече на една от учителките (Донка Прокопова - учител по бълг. език). Винаги след секса с нея ми показваше тази кърпа и се чудеше, че цялата била влажна. Караше ме и аз да се уверя: “Пипни, пипни да видиш к’во става, цялата кърпа е мокра. К’ва беше тая путка, бе – бълва като гейзер!” При други от партнаьорките му кърпата също се навлажнявала различно - мокрела се много, когато чукал секретарката Дора Върбанова, но при секса с Красимира Петкова оставала почти суха. После Налбантов даваше кърпата на една от чистачките – Ксати Иванова, за да я изпере. Понякога предварително накисваше тази кърпа с веро във въпросния леген и после я даваше за пране на Ксати. Много често в разговор с мен Налбантов се чудеше, дали Ксати разбира какво е било предназначението на тази хавлия. Подозираше я, че тя се досеща за истината, но се прави, че нищо не знае...
...Много пъти, когато ставаше въпрос за секса в дирекцията Налбантов подчертаваше, че много държал на личната хигиена и затова преди половия акт карал учителките да се подмиват. Хвалеше се дори и го изтъкваше като особена лична заслуга: "Държа да се знае от всички, че аз съм маниак на тема чистота! - казваше той. - Още като влязат и предявят претенции за секс аз най-категорично им посочвам ъгъла с легена и те веднага разбират, че трябва да се подмият. В това отношение имам железни принципи. Такъв съм си! Не мога да правя секс с неизмити путки..." Тези думи Налбантов произнасяше с особена гордост и като че ли си просеше комплименти - ама какъв голям чистник бил и пр... Така преди секса с учителките се стопляла вода с бързовар в една сравнително голяма кана в ъгъла на дирекцията и там зад хладилника се осъществявало и въпросното подмиване като се ползвал и един пластмасов леген. Интересното в случая е това, че със същият този бързовар и в същата кана, по негови думи, той бил приготвял кафе за гостите, които го посещавали в дирекцията. И всичко това му се виждаше много забавно и смешно, защото много от гостите му бяха все известни и видни личности - политици, учени, министри, служители от инспектората и др...
...Както е известно в кабинета на директора зад бюрото му е окачен портрета на патрона на училището Н. Вапцаров. По този повод и във връзка със сексуалните сцени, които се разиграват в дирекцията, веднъж една учителка се изказа, че Вапцаров (от портрета) е ставал свидетел на страшни сцени - само да не вземел да се разприказва, какво е видял в тази дирекция...
Веднъж в дирекцията бяха събрани няколко учители, така да се каже "на посещение в библиотеката". Тогава влезе една учителка, която явно не беше очаквала, че вътре ще има хора. Каза, че си търсела химикала, който уж преди това била забравила в дирекцията, след което си излезе. Веднага последваха коментарии на колегите: "Абе, знам я аз какъв химикал търси. Пустият му химикал, защо все в дирекцията го търсят?" После влезе една друга учителка, която като видя, че вътре има хора побърза да излезе. Отново последваха коментарии: "Тази и тя си е забравила химикала...
...Веднъж Налбантов ме извика в дирекцията и аз предположих, че ме вика за да ми възложи някаква задача. И той наистина ми възложи задача... Каза ми да отида в учителската стая, да огледам дрехите на една от учителките, да се върна в дирекцията и да му кажа какво съм видял. Всъщност беше се случило следното, малко преди това двамата с тази учителка били правили секс и той бил опръскал дрехите й със сперма. Или по-точно били правили орален секс, при което накрая той започнал да еякулира в устата й. Тогава учителката се опитала да прекъсне акта и той продължил да еякулира върху дрехите й. Като ми говореше за този случай Налбантов искаше аз да се уверя, че това е истина и ми каза, че ако не съм му вярвал, можел съм да отида в учителската стая и сам да съм се уверял с очите си. В интерес на истината беше ми любопитно да удостоверя въпросния факт – все още не можех да повярвам, че в едно училище е възможно да се случва всичко това. Затова отидох в учителската стая и видях, че въпросната учителка наистина има някакви влажни петна по дрехите си. През целият ден, въпреки че не беше много студено тя носеше една връхна дреха, за да прикрие донякъде петната по дрехите си. Впоследствие, когато ставаше въпрос за този случай, Налбантов винаги отбелязваше: "Видя ли, че ти говоря истината, а пък ти не ми вярваше...
...Една от любимите теми за разговор с Налбантов беше да уточняваме колко точно са били на брой учителките, с които той е спал в т. ч. и тези които вече бяха напуснали. В такива случаи минаваше дълго време докато уточним точният им брой и винаги се случваше така, че някоя от тях оставаше пропусната. По време на такива разговори Налбантов описваше с подробности качествата на всяка една от учителките – коя на какво била способна и с какво се отличавала от другите. Така например казваше, че бил използвал дадена учителка само за традиционен секс, а еди си коя само за орален секс, защото била голяма майсторка. На друга една забранил да прави орален секс, защото много го хапела и му причинявала болка – зъбите й били остри като на катеричка и му наранявала члена. От друга страна чрез Налбантов много хора в Приморско научаваха коя учителка какви особености и белези има по тялото си – тази била имала някаква голяма бемка еди-къде си по тялото, на друга гърдите й били много големи и висяли надолу, трета имала белези от операция на гърдата или белези от операрация при раждане с цезарево сечение и т. н. Подобни интимни подробности хората нямаше как да знаят и ги научаваха от Налбантов...
... Не по-малък интерес представляват връзките на Налбантов със служителките от инспектората в Бургас. За него това са жени разделени на две категории – с едните от тях той е спал, а с другите не е спал. Много често, когато сме имали посещения от инспектората, Налбантов е успокоявал учителите със следните думи: "Тази инспекторка не е опасна,защото съм я чукал", т.е. за Налбантов секса и служебните задължения са неразривно свързани – за да остане доволна дадена инспекторка и за да напише добри отзиви за училището, тя задължително трябва да бъде изчукана"(странно наистина, но такава е истината). Спомням си за един такъв много типичен случай, който ми направи много силно впечатление, защото току що бях започнал работа като учител и имах съвсем други представи за образователната система в България. Тогава Налбантов предупреди учителите, че в училището е дошла една проверяваща и че евентуално всички трябва да имат готовност за проверка в часовете им. Аз като начинаещ учител бях малко притеснен и на обяд попитах Налбантов, дали проверяващата е още тук или си е отишла. Неговият отговор беше буквално следният: "Аз я наебах и тя си отиде". Това, което най-много ме порази беше, че това изречение беше произнесено с много сериозен тон – той дори не се шегуваше, сякаш ставаше въпрос за нещо съвсем нормално и естествено, извършено просто така между другото като някаква незначителна част ежедневието му. Трудно ми е да го коментирам. С много хора съм споделял за този случай и всички са единодушни, че този човек нещо не е в ред.
Спомням си и за друг един случай пак по това време. Тогава директорът и зам. директорката Диана Янева проверяваха материалната книга в учителската стая и между другото водеха спор, дали той е спал с една от учителките или не е спал. Налбантов каза, как в инспектората му били подхвърлили, че той бил ходел с учителката по английски Красимира Петкова, но той бил отричал и не си признавал. Зам.директорката не искаше да му повярва и го прекъсна: "Хайде стига си лъгал! Защо не си признаеш, че си ебал Красимира?", на което Налбантов отговаряше: "Не бе, не съм ебал Красито! Гледай сега, защо никой не ми вярва?" Като слушах този диалог, не можех да повярвам на ушите си. Никога не бях предполагал, че в една учителска стая може да се говори по този начин. При това в същият този момент тези хора изпълняваха и служебните си задължения - проверяваха материалната книга, попълваха графи, слагаха си подписите. Възможно ли беше да изпълняват ролята на педагози, да извършват действия свързани с целите на учебно-възпитателния процес и едновременно с това да си служат с този вулгарен език.
Както казах, това бяха първите ми впечатления от работата ми като учител и подобни неща в началото много ме шокираха. Постепенно започнах да свиквам с тях и да не им обръщам внимание. Забелязах, че и другите учители не им обръщат внимание. При тях това беше един вид професионална деформация – вече дотолкова бяха закърнели сетивата им, че възприемаха подобни изцепки за нещо нормално..."

ВЪЛКО РУСИНОВ - учител по немски език
Вълко Русинов на времето е бил номенклатурен кадър на БКП и като такъв се е издигал в йерархията на властта на общинско /Мичурин/ и областно ниво. За кратко време през 1982 г. е заемал длъжността директор на ММЦ - Приморско, но бързо е бил сменен от кликата на Димитър Вангелов и Роселин Желязков, които са се оказали много по-пробивни от него и са използвали влиянието и връзките, които са имали пред тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Бургас Николай Жишев. Самият Димитър Вангелов оценява Вълко Русинов като прекалено слабохарактерен човек, неспособен да поема отговорност и да взема важни решения. "Този човек за никакъв хуй не става, - говорел Вангелов за Вълко Русинов. - Хората му дали власт, а той само трепери като путка, страх го е да не сгреши и все сондира мнения с Бургас... Абе хуй сплескан, какъв директор си ми ти, щом не можеш сам да си вършиш работата и все ми хленчиш пред тоя или пред оня колко ти било трудно и как все ти пречели!"
Така Вангелов и Желязков бързо се ориентирали в обстановката, разбрали, че пред себе си нямат сериозен противник и направили необходимото Русинов да бъде махнат и те да заемат мястото му в ММЦ. Тяхното директорство - единият директор, а другият зам. директор - траело до 1991 г.
Оттогава Вълко Русинов се изживява като репресиран, жертва на тоталитарната система и нейните корумпирани кадри в лицето на Вангелов и Желязков. Иначе той бил честен, принципен, искрено вярвал в идеите на комунизма, ама някакви други хора убили и погребали идеята. И затова на него много му било болно, че цяло поколение останало излъгано заради такива "лъжекомунисти"... и пр. и пр.
Предвид на това, че Русинов има управленски опит, първоначално е бил възприеман от Налбантов като заплаха за мястото му и потенциален кандидат за директорския пост в училището. Но постепенно Налбантов се успокоява, защото разбира, че Русинов е една мижитурка, човек заблуден, неориентиран и без всякакви амбиции. Веднъж Налбантов го бил сложил класен ръководител на един клас от средния курс, но Русинов дори и там не могъл да се справи. Настанала страшна бъркотия и анархия - то не било клас, а някаква пародия, където всеки правел каквото си иска, а Русинов само вдигал ръце и отказвал да се занимава с проблемите на класа. Отделно, не можел да си води документацията като класен, която била много сложна, пишел грозно и нечетливо и затова карал учителките да му попълват досиетата на класа. С една дума нищо не правел като класен, а само разтягал локуми и философствал вместо да решава конкретните проблеми... Налбантов направо се шашнал: "Тоз човек, - викал той, - наистина за никъв хуй не става... Той един клас не може да оправи, а аз съм тръгнал да се притеснявам, че ще ми вземе директорското място!"
Общо взето Налбантов и Русинов поддържат приятелски отношения. Налбантов често го вика в дирекцията да допият някакво шише ракия и да го направи слушател на поредните си случки със сексуални подвизи - къде бил, коя свалил, какъв секс му правели... И Вълко все го слуша с интерес и все повтаря: "Иииии, ама така ли! иииии, ама наистина ли!" После Налбантов го коментира със съжаление: "На Въльо, горкия, като му разправям за ебане и очите му светят! Ебе му се и на него, две не вижда, ама не знае как да си поиска! А толкова много учителки са му навити, ама той още не може да го разбере! Все му викам, Въльо, тая ти е навита, що не я наебеш, а той: иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!... Заспала шматка! Кво искаш от такъв човек?"
Една от учителките, Донка Прокопова, с която Налбантов поддържал редовни сексуални връзки, му била споделяла многократно, че си падала по В. Русинов, харесвала го като мъж, ама не знаела как да подходи, защото оня бил много стеснителен и отговарял много уклончиво на опитите й. Налбантов се заел със случая отговорно и решил да уреди работата и на двамата. Когато казал на Русинов, че Прокопова му е силно навита, той пак му отговорил с обичайното възклицание: "иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!" И това се повтаряло многократно докато накрая на Налбантов му писнало и повтарял след него: "Ииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!"... Ами ти спи, спи още! Те, хората ти наебаха путките докато се чудиш!" Налбантов уредил няколко срещи на Прокопова и Русинов в едно заведение на центъра. Събирал ги на една маса и после ставал и си отивал, за да продължат сами свалката. После питал Прокопова: как е, наебахте ли се! Но тя клатела тъжно с глава, докато накрая направо се разкрещяла на Налбантов: "Абе, Стояне, не ме занимавай повече с тоя! Писна ми от празни разговори и губене на време!... И какъв такъв мъж е? Веднъж не ме почерпи едно кафе, а все аз му плащам сметките!"... "Горкият Въльо, - казвал Налбантов, - жена му здраво го държи и не му дава никакви пари!..." и вдигал ръце: "Ами какво да правя сега, в леглото ли да му я вкарам? Глупак! Путките са му навити и аз му ги водя на крака, а той бяга! Иди го разбери, какво иска?!"...

Директорът на СОУ - Приморско Стоян Налбантов разказва:
--------------------------
Д-Р ПЕТЯ ИЛИЕВА
Веднъж ходил да си прави зъбите при нея и тя между другото му подметнала: "Не искам да те обиждам, ама много лоша слава ти се носи - много си ходел. Верно ли е?" Този въпрос според Налбантов бил директен и недвусмислен намек, че докторката искала да има интимна връзка с него. "Какво да ги правя, харесват ме жените и сами идват да си искат! При това забележи, тази не е коя да е, а жена на кмет...!" - коментира Налбантов.(Съпругът на д-р Илиева е Атанас Стойчев - кмет на Приморско през периода 1993-95)

Д-Р ЗЛАТИНА ТАБАКОВА
Налбантов казва за нея, че опитал но не можал да я свали. "Не, не можах да я наеба, - признава той за Табакова. - Направо ми избяга!" Били са сами в някакво помещение (вероятно в дирекцията) и там след като й направил директно предложение за секс започнал сам да се съблича като мислел, че и тя ще направи същото. Но Табакова се стреснала, скочила и направо избягала от стаята. "Какво й стана, не знам, - казва Налбантов. - Уплаши ли се?... Оттогава все ме отбягва. Толкова ли съм страшен, бе!"

НЯКАКВА ЖЕНА НА ПОЛИЦАЙ
Спирала Налбантов по улицата и му правела някакви комплименти, че бил много чаровен и забавен. Определили си среща в училището за следващия понеделник следобед. Същият ден като я видял да се приближава по двора на училището се похвалил на някои от колегите си: "Ето, виждате ли? Тази идва да я еба!"...
Станало каквото станало. След като жената си отишла Налбантов извикал въпросните колеги отново в дирекцията, за да им се похвали какъв секс бил правил току що. На всичкото отгоре жената му била донесла и бутилка коняк, която той разливал и вдигал наздравици по случая. "Виждате ли докъде съм я докарал? Жените толкова са доволни от мен, че не само искат да ги еба, ами и подаръци ми носят!"

ПЕНЬО ПЕЕВ (учител по фикултура)
Пеев се ползва с неоспорим авторитет сред учителите, учениците и обществеността на Приморско. Благодарение на него училищният отбор по волейбол е спечелил много награди и титли на републикански първенства. Много често Пеев получава похвали и признание за работата си от общината и от много други инстанции с изключение на… директора на училището. Налбантов завижда на Пеев, защото последният го засенчва с популярността си и с успехите, които е постигнал. Налбантов не може да понася и независимото му поведение. Пеев въобще не се страхува от директора и не му се подмазва както някои други учители – държи се свободно и свободно си изказва мнението било на събрания в училището, било на други места.
Самият Налбантов не обича да говори за успехите на волейболния отбор, защото няма никакъв принос за тях. По-скоро той се стреми да омаловажи дейността на Пеев: че какво толкова станало, какво толкова го хвалели тоя. Вместо да подкрепя Пеев, Налбантов се стреми всячески да саботира дейността му и фактически пречи на отбора на училището да провежда нормално тренировките си. Благодарение на Налбантов постоянно възникват проблеми с физкултурния салон – понякога салонът е заключен, понякога осветлението в него е изключено, салонът не се почиства. И всичко това се върши от Налбантов планомерно и целенасочено само и само за да се възпрепятства работата на Пеев. Възникват скандални ситуации, вследствие на което Налбантов бива привикван в общината и му се държи сметка за проблемите, които създава. Но така или иначе впоследствие проблемите с ползването на физкултурния салон продължават да възникват. Налбантов продължава да си измисля всякакви поводи за да пречи на работата на Пеев. Така например, обяснява на кмета, че в салона влизали чужди хора, които не били ученици. Той бил директор и не можел да позволи такива своеволия, откъде накъде чистачките на училището трябвало да почистват салона след като там са играли хора, които нямали нищо общо с училището. В края на краищата кметът разрешава спора в полза на Пеев. Той се разпорежда Налбантов да предаде ключовете за салона на Пеев и му поставя ултиматум да не се меси повече в работата му. Аргументите на кмета са следните: училището в т. ч. и физкултурният салон са били общинска собственост. В този смисъл салонът принадлежал не на Налбантов, а на всички граждани на Приморско и можел да се ползва от тях.
Налбантов отстъпва пред кмета и предава на Пеев ключовете за салона, но отново продължава да му създава проблеми и да се меси в работата му. На ден по няколко пъти той влиза в салона за да прави уж някакви проверки. Там Налбантов смущава трениращите с присъствието си като постоянно им прави някакви забележки, че трябвало да внимават, трябало да пазят оборудването, да не вдигали много шум, да затваряли врати, прозорци и пр. и пр. С една дума стреми се да напомни на всеки, който влиза в салона, че той командва тук – той е директорът и трябва да се съобразяват само с него, а не с Пеев.
Независимо, че ключовете за салона са вече в Пеев, Налбантов разполага с още едно средство, с което може да саботира мероприятията в салона и той много умело се възползва от това средство. Понякога уж съвсем случайно Налбантов изключва електричеството на салона и с това проваля всички мероприятия, които трябва да се провеждат там. В подобни ситуации Налбантов се оправдава с това, че уж никой не бил му казал, не бил знаел и затова изгасил осветлението. Всъщност осветлението за салона се контролира от сградата на училището, където Пеев няма достъп. А дори и да има достъп, той няма ключ за ел. таблото, което е в подземието в едно помещение, което също е заключено. Разбира се Налбантов прави всичките тези саботажи съвсем планомерно и целенасочено, след като дълго време ги е обмислял. Много пъти той е дърпал шалтера в присъствието на някоя от чистачките или на други хора, негови познати, и съвсем определено е изразявал задоволството си, протривал е доволно ръце и е злорадствал по адрес на Пеев: “Сега ще ги видя аз какви тренировки ще провеждат!” Впоследствие се налага Пеев да търси Налбантов за да дойде в училището и да пусне осветлението. Налбантов се опитва да прехвърли цялата вина за случилото се върху Пеев – защо не го бил предупредил, че ще използват салона. Казва, че по принцип, той нямал нищо против тренировките в салона, нека да тренират децата, ама трябвало да го предупреждават предварително за да знаел и той, нали затова бил директор. Общо взето Налбантов се прави на ударен, а всъщност той разиграва един дълго обмислян от самият него театър. Неговата цел е да постави Пеев в унизителното положение да му се моли. Впоследствие в по-тесен кръг Налбантов коментира създадената от него абсурдната ситуация по следния начин: “Разбира се, че няма да му откажа, разбира се, че ще му пусна тока в салона, но за тая работа си има ред, има си правила на играта, които Пеев задължително трябва да спазва. Той трябва лично да дойде при мен, да си коленичи както му е реда и чак тогава ще получи каквото иска. Пеев трябва винаги да има едно наум, че в това училище аз съм директорът и че без мене той не може да направи и една крачка.”
Понякога Налбантов освобождава чистачките по-рано и физкултурният салон остава непочистен. Това той прави умишлено с цел да затрудни провеждането на часовете по физкултура на следващия ден. Всъщност главната цел на Налбантов е друга – той отново иска да постави Пеев в унизителното положение да го търси и да му се моли. При създаденото положение Пеев задължително го търси и го моли да изпрати някоя чистачка в салона. И тук неизменно действа схемата: “Този човек трябва да дойде при мен, да си коленичи както му е реда и чак тогава ще получи каквото иска!” От друга страна чрез подобни случаи Налбантов сам си създава поводи да държи сметка на Пеев, защо например било толкова мръсно в салона, защо Пеев не държал сметка на присъстващите, които го замърсявали и т. н. Т. е. Налбантов не пропуска случая да постави Пеев в неудобно и унизително положение, кара го да се чувства виновен за нещо, за което той няма никаква вина. Всъщност това е част от тактиката на Налбантов да държи хората си в страх и подчинение – с методична последователност, планомерно и целенасочено той всячески се стреми да култивира в подчинените си чувство на вина и страх от директора. Именно по този начин той превръща подчинените си в послушни същества, които после лесно се манипулират и управляват.
Разбира се Пеев не се поддава на манипулации и гледа с насмешка на всичките тези простотии, които Налбантов върши. Защо да му обръща внимание, той, директорът не бил виновен – просто акълът му бил толкоз.
Веднъж във връзка с успехите на волейболния отбор Пеев е бил награден от общината с някаква парична сума. Всичките документи за това били оформени, сумата била вписана в някаква ведомост, но кой знае защо на един от тези документи трябвало да присъства и подписът на директора на училището. Вероятно ставало въпрос за някаква бюрократична формалност. Налбантов естествено прави всичко възможно да попречи на Пеев да получи парите. За целта си търси всякакви поводи да протака подписването на документа – щял да го подпише на другия ден, сега нямал време, после си измисля други поводи и т. н. Случаят започва да прераства в скандал. Хората от общината негодуват и недоумяват защо директорът не подписва документа. Налбантов отново уверява всички, че щял да подпише документа, външно си дава вид, че уж нямал нищо против Пеев, дори много го уважавал… Но вътрешно в себе си Налбантов е бесен. Той не може да понесе мисълта, че всичко това е ставало зад гърба му. “Откъде накъде ще го награждават? Питал ли ме е някой?” – коментира той в по-тесен кръг. – “Който е решил да му дава пари, да му ги дава! Защо ще искат и моя подпис? Какво общо имам аз с тая работа?” Така се получава една абсурдна ситуация – от една страна Налбантов твърди, че щял да подпише, защото много уважавал Пеев, а от друга страна кой знае защо не подписва. Излиза, че и самият той не знае какво иска… Разбира се в крайна сметка Пеев получава парите, но всичко това става с голямо закъснение след поредната порция простотии извършени от Налбантов.
Покрай омразата си към Пеев Налбантове е намразил и цялото му семейство вкл. и съпругата му Петя Пеева, която преподава в същото училище. По негови признания, едно от нещата, за които той най-много мрази Петя Пеева е било това, че тя му сядала на стола в учителската стая. Става въпрос за стола на председателското място, откъдето Налбантов ръководи педагогическите съвети и другите мероприятия в учителската стая. През междучасията и въобще през останалото време, когато няма събрания, на този стол обикновено сяда Пеева. Това се възприема от Налбантов като провокация и предизвикателство срещу него и властта му. Така Пеева му се била подигравала, смята той. Когато той остане насаме в дирекцията със свои хора-подмазвачи и нагаждачи се отпуска и дава воля на злобата си срещу Пеева: “Коя е тя, че да ми сяда на стола, бе!? Как може да има такава наглост, да сяда на стола на директора – НА САМИЯ ДИРЕКТОР!?… О неее, тя ще разбере с кого си има работа! Направо ще я унищожа! Тия хора трябва да разберат – един директор има в това училище и тоя директор се казва Стоян Налбантов!”… Но Пеева не знае какви “големи” недоразумения е предизвикала и продължава да си сяда на въпросния стол. Проблемът идва и от това, че няма кой да й каже да не го прави.
В омразата си към семейство Пееви Налбантов не се спира пред нищо. Накрая, както той сам признава, най-после успял да им натрие носа, като хванал сина им да преписва на един изпит, вследствие на което го наказал и му анулирал изпита (вероятно става въпрос за зрелостен изпит). Независимо, че става за смях, той се изживява като победител след този случай и се хвали наляво и надясно: "Най-после им натрих носа на тия мръсници! Нека помнят кой е директора Стоян Налбантов!"

ДАНИЕЛА РАШЕВА
(от Царево - учител по руски език, напуснала СОУ-Приморско през 2000 г.)
По всеобщото мнение Рашева е една от най-сексапилните учителки. В часовете по руски момчетата постоянно я оглеждат и впоследствие коментират физическите й данни – ама какви крака имала само, какво тяло, какъв сексапил, направо върха. Преди много години Налбантов се опитвал да флиртува с нея, но така и не успял да я свали. Рашева директно му казала да се разкара. Всъщност Рашева е малко цапната в устата и не й пука от нищо, говори открито срещу директора без да я е страх от последствията. Пред колегите си в учителската стая тя коментирала съвсем открито как Налбантов правел опити да я свали. Била възмутена: “Откъде накъде ще му давам? Да не съм си намерила путката на пътя! Ай да си гледа работата!” Но Налбантов както е известно е крайно отмъстителен и злобен, той не прощава подобно непокорно поведение и прави всичко възможно да й отрови живота. Започва да й прави ежедневни проверки, прави й забележки, че не си вършела работата, следи я на всяка крачка и въобще я подлага на един своеобразен психологически тормоз. Тя естествено не се стряска и постоянно му отвръща. Казва му да не знаел много, защото и той не си гледал работата както трябва. Години наред Налбантов и Рашева са едва ли не в състояние на война. Много колеги съветват Рашева да не говори против него, защото имало доносници, които носели на Налбантов всяка нейна дума, но тя така и не се съобразява с тези съвети. Така Рашева се превръща в един от основните врагове на Налбантов. А когато Налбантов намрази някого той започва да го преследва, да го тормози и да трови живота му по всякакъв начин. В такива моменти всичките му мисли и желания са насочени само към едно – да унищожи врага си, да му направи някаква мръсотия, да измисли някакъв начин, с който да го унижи или злепостави. За Налбантов основната тема за разговор става Рашева – как не си вършела работата и как щял да я уволнява. От своя страна хората, които са приближени на Налбантов се опитват да му се подмазват и затова му пригласят и подлагат Рашева на тотално оплюване: била такава и такава, защо не напуснела като не й оттървало, докога щял да я търпи директорът и пр. Много често от нея се оплаква учителката по английски Красимира Петкова. Казва на Налбантов, че Рашева не си била вземала часовете, отпускала учениците, държала се с тях много свободно, не им пишела отсъствия и с това разваляла дисциплината. “Тя съвсем я кара през просото! Що не вземеш да я стегнеш?” – съветва тя Налбантов. Чрез една друга учителка – Донка Прокопова, Налбантов научава какво е говорила Рашева за него. И Прокопова, и Рашева са от Царево и по принцип поддържат много близки връзки. Затова Налбантов изисква от Прокопова всеки ден да му докладва какво е било поведението на Рашева, какво била казала, например, докато пътували за Царево, дали говорела нещо против него и пр.
Един от начините, които Налбантов използва за разправа с Рашева е да съчинява и разпространява най-различни измислици и компромати по неин адрес. Говори наляво и надясно, че тя пътувала всеки ден на автостоп до Царево със случайни шофьори и по пътя правела секс с тях. Разбира се всичко това той го казва уж в кръга на майтапа като се подиграва с други учителки от Царево, които всеки ден чакали на автогарата и не били толкова оправни. Казва им, че трябвало да се учат от колежката си, трябвало да застанат на шосето, да оголят крак и така да спират колите. На Рашева естествено не й пука какво говори Налбантов за нея.
Впоследствие Налбантов измисля друга тактика. Започва да разпространява слуха, че уж Рашева искала да ходи с него, ама той не искал, защото тя била заразена. “Не ми трябва беля на главата, – казва Налбантов. – Толкоз много мъже са минали през нея, че ще вземе да ми натресе някоя болест.” Веднъж по време на някакъв изпит по руски език възникнал проблем – липсвали необходимите формуляри или образци на изпитните протоколи. Тогава Рашева влязла в дирекцията и попитала Налбантов “Какво ще правим сега?”, като явно имала предвид дали ще могат да отстранят проблема с липсващите формуляри. Но Налбантов изтълкувал това нейно обръщение иначе. Въпросът й “Какво ще правим сега?” означавал “Хайде да се изчукаме!” Налбантов разказва, че останал много озадачен от това нейно директно предложение, но не можел да си позволи лукса да прави секс с нея, защото... измислял си там някаква причина подобно на "лисицата и гроздето". Разбира се никой от учителите не вярва, че Рашева е заразена. Всички знаят, че това са измислици на Налбантов. Той просто търсел някакво отмъщение и затова съчинявал истории за нея. След като вижда, че никой не му вярва Налбантов започва да измисля нови и нови доводи, с които да докаже че Рашева е болна от някаква кожна болест. Казва че бил забелязал някакво червено петно на ръката й, което тя се била опитвала да прикрие с една превръзка. Впоследствие натоварил Прокопова с "извънредната мисия" да разузнае и да научи коя е причината за това петно. Прокопова попитала Рашева и тя й казала, че петното на ръката й било в резултат от използването на някакъв перилен препарат. По принцип кожата й била алергична към този перилен препарат и винаги се възпалявала по време на пране. Така Налбантов започва да разпространява версията, че Рашева имала екзема и съветва мъжкото съсловие да си нямат много много работа с нея. Дори съветва тези, които не вярват да отидат при Рашева и да разгледат по-внимателно ръката й, за да се уверят че там имало някакво червено петно. Случаят е показателен за това, че в желанието си да отмъщава Налбантов не се спира пред нищо, той е готов на всякакъв род гадости и мръсотии – измисля всевъзможни истории и компромати за да злепостави и унижи противниците си. Но така или иначе, отново никой не вярва на Налбантов, за тях той е човек с развинтена фантазия, който плещи наляво и надясно глупости.
Така Налбантов се решава на следващата стъпка. Той решава да отстрани Рашева от училището като постепенно започва да й отнема от часовете по руски и да я оставя без необходимия норматив. При изработването на норматива за часовете през учебната 1999/2000 г. той разпределя часовете така, че петите класове да не изучават руски език. Неговото оправдание е, че вече никой не искал да учи руски. За да компенсира липсващите часове по руски от норматива на Рашева той й дава часове по философия. Това е част от тактиката, която Налбантов прилага, когато трябва да се разправи с неудобните за него учители – дава им часове по други предмети, които не са тяхна специалност и за които те не са толкова подготвени. Става ясно, че през следващите учебни години часовете по руски за Рашева ще намаляват все повече и повече. И всичко това принуждава Рашева да напусне. През 2000 г. тя се премества в училището в Царево, където за разлика от Приморско й предлагат пълен норматив часове по руски.
По принцип всички са наясно, че Рашева е изгонена. Учениците негодуват и се възмущават: как можело такова нещо, имало един свестен учител и тоз идиот я изгонил! Версията, която учениците коментират е, че Налбантов искал да чука Рашева, но тя не му дала и затова той я е изгонил.
Напускането на Рашева кара Налбантов да се изживява като победител. Той празнува победата над един от враговете си: “Най-после успях да се оттърва от тая кучка! Тя така и не можа да разбере най-главното: АЗ СЪМ ДИРЕКТОРЪТ В ТОВА УЧИЛИЩЕ И КАКВОТО КАЖА АЗ ТУЙ ЩЕ СТАВА! Който не го е разбрал трябва да си ходи!”

Четат, разбира се! Те, хората всичко четат.

Само бай мангал - кмета липсва на снимката. И моля Ви нека не е черно-бяла. Хахаха

Роселин Желязков:
Сийка от Ясна поляна беше голяма уруспия. Тя изяде хляба на Вангелов и заради нея го изгониха. Оплака се, че оня я изнасилвал и чак следствие се започна при Певтичев в Бургас. Следствието беше събрало разни улики - скъсан сутиен, копчета... После питахме Певтичев имало ли е нещо сериозно и той: Абе глупости, заради едно скъсано копче и вече орева орталъка, "ИЗНАСИЛИХА МЕ! ИЗНАСИЛИХА МЕ! ДРЪЖТЕ ВАНГЕЛОВ! ТОЙ МЕ ИЗНАСИЛИИИИИ!..." Чак статии по вестниците писаха като че ли беше "Изнасилването на века"... Мръсни курви, сами си искат да ги ебат и после се оплакват сякаш са били девствени!
43.
Фанко Ревизора:
Вангелов си беше курвар по душа, ама дайте да се разберем, такива бяхме всички! С него бяхме приятели, ама не мога да му простя, че ми гепеше от бройките. Даже Христина Жекова, която му беше секретарка и после като я смени с Росето пак не ми даваше да я пипам. Направо прекали с тая Христина, че чак я забремени, а после й търсеше доктор да й направи аборт и за да й замаже очите я направи управител на хотел "Нептун" на мястото на Събина Янева. Накрая излъгаха едно момченце (някой си Кръстанов) което не беше виждало жена през живота си да се ожени за тоя боклук и това момченце бая зор видя докато я забремени отново, щото Христина вече имаше на путката си хиляда шева от абортите, които беше правила докато беше секретарка. Не че после спря да се ебе, ама оня нали е ахмак си го води за носа както си иска.
42.
Димитър Вангелов:
Васко Минета ми е стар приятел. На времето го направих управител на къмпинг "Лес". Той май не искаше, защото по това време беше портиер на дискотеката "Нептун" и там изкарваше повече пари... Голям образ беше, умееше да разправя истории и да разсмива компанията.
Васко, помниш ли веднъж като седяхме на "Романтика" и ти тогава ми докара Митко Ото да ми разправя една весела история? Ужас! Направо щях да падна под масата от смях!... Я, я разправи ти, че ти си по-добър разказвач!
41.
Васко Минета:
Ами да, помня го този случай! Двамата с Митко Ото бяхме на една съседна маса, ама той бая се беше натряскал и разправяше разни истории от миналото си. Тогава Вангелов ни извика на неговата маса и аз накарах Ото да разкаже на директора оная истории с правенето на чикии... И Митко започна: как като били с Мильо Ботев момченца някакъв тип от Приморско - педофил явно, ги бил викал в къщи и ги карал да му правят чикии. Ама Митко толкова увлекателно разправяше тая история, как двамата с Мильо действали на почивки и му лъскали на оня бастуна, а той се бил изпънал целия и се вживявал все едно че правел секс... Вангелов го слушаше зяпнал и изведнъж като се затресе от смях, щеше да падне под масата. И оттогава все като видеше Митко го викаше при себе си и го караше да разправи тая история на компанията и пак умираше от смях като слушаше.
40.
Васко Минета:
Не разбирам защо някои хора се обиждат за това че съм казал как Митко Ото и Мильо Ботев правели чикии на един педофил от Приморско. Самите те са ми го разправяли този случай в кръга на майтапа и много сме се смели след това. Даже веднъж Митко Ото го срещнал тоз педофил на улицата и му казал: "Хайде ако няма кой, ние с Мильо пак да ти направим една чикия!"... И оня потънал в земята от срам и почнал да шикалкави: " Айде стига де, тогава сме били деца и не знаехме какво правим"... и побързал да избяга.
39.
бай Джон:
Защо давате думата на Вангелов в този форум? Туй беше най-пропадналия директор на ММЦ-то, който си отиде най-позорно от Приморско... Още му се носи славата какъв извратеняк беше. Лично мен ме е карал да му водя някои от моите сервитьорки в резиденциите горе и да му сервират в сауната. После момичетата ми се оплакваха - Миланка Раванова и Станка Христова, ако ги помните. Ама аз не знаех какво е ставало там докато те не ми се оплакаха: "Писна ни от тая сауна, шефе! Устите ни се разчекнаха да му правим минети!" Чак се празнел на лицата им за собствено удоволствие. Верно, че после им се отблагодаряваше подобаващо. Миланка я направи барманка в барчето "Бисер"... Ама това не е човек бе, това беше пълен изрод! Друг път ги карал да се потапят във водата на басейна и там, под водата, да му правят свирките, засичал им времето даже, коя по-дълго ще издържи.
Ако не вярвате питайте Жулиета от Царево, тя тогава работеше в културния отдел и после роди от него дете.
38.
Димитър Вангелов-директор на ММЦ 1982-91:
Веднъж бях с гости от ОК на БКП в банкетната зала на рест. Бисер - повечето секретари на партията с жените си, въобще строго официална обстановка. Говорим си за новите решения на някой си пленум на Партията или тезиси на Тодор Живков ли бяха, вече не помня. Преливане от пусто в празно. По едно време ми стана страшно скучно, чудя се каква тема на разговор да измисля и ми влезе една муха в главата... Сервираше ни Боян Иванов - Боби, който си беше чалме, нещо не е наред човека и леко цапнат в устата. Викам му: "Боби, я разправи оня случай, как си ебал оная дебелата с брашното!..." (Става въпрос за някаква мацка от дебелите, които се лекуваха в санаториума за отслабване в Китен). В началото Бобито се стъписа и се чудеше сериозно ли го питам, ама аз го окуражих: "Спокойно, спокойно, тия са наши хора - все секретари на БКП, проверени, идеологически подготвени и верни на партията другари - няма да те издадат. И Бобито почна: "Ами съблякох я аз дебелата, мъчех се да й го вкарам, ама не можах, щото беше много тясна. Тогава взех една шепа брашно и го сипах върху путката й за да разбера къде точно да го вкарам... и т. н." Секретарите на партията умират от смях, а жените им в небрано лозе - досега са водили изисакан разговор на висок стил за новите все по-високи изисквания на Партията, за качествено новото равнище на социализма... и изведнъж, какви са тези глупости - някакъв селски идиот разправя как ебал една дебела жена и й сипвал брашно за да види къде й е оная работа...! Ужас!!!
Не! Това трябва да се види на живо и да се усети! Неповторимо беше!...
И така, гостите се отпуснаха и спряха да водят ония скапани разговори на партийна тематика и въобще приказката ни доби по-човешки вид. Ама трябва аз да съм там, за да ги подхвана както аз си знам и да ги накарам тия задръстеняци малко да се отворят!
37.
Петко Ургарито:
Вангелов наистина беше голям мръсник. Като ни даваше заведения за сезона веднъж ни извика с Коцев в стаята на кака Донка Петкова и там ни караше да му мием краката с уиски в един леген и после да изпием уискито от легена. А като се напиеше ни викаше по тревога и пред другите си гости демонстрираше каква голяма власт имал над нас като ни караше да му падаме на колене и да му целуваме ръката, също и да се кълнем пред свидетели, че ще сме му верни до гроб и никога няма да го предадем. Питайте другите бармани, на които той раздаваше заведения и те ще го потвърдят!... А за пликовете с пари, които му давахме в дирекцията, как ги броеше и недоволстваше, че малко му даваме, за това не ми се говори!
36.
Мильо Ботев:
Дайте да си говорим истината! Най-педераския директор на ММЦ беше Стамат Стаматов. Що пари окраде, що рушвети и комисионни взе, чак изнудваше фирмаджиите да му правят подаръци - я някой скъпа кола, я някое джипче, я някоя екскурзийка до Дубай или до Южна Африкая - че и за него че и за семейството му... или да му платят самолетните билети до Кипър да си види там авоарите в оф-шорната сметка... Майка ти да иба и боклук смотан! И тръгнал да ми се перчи насреща, защо съм бил излязъл от работа и съм отишъл до магазина за малко да си купя цигари. Че като влязах в канцеларията му щях да го убия на място: "Слушай бе - викам му - фашист със фашист, майка ти ше иба в гъза ше иба, я да мълчиш, че жив няма да излезеш оттука..." Кат котенце ме гледаше след това и ме заобикаляше кат ме види на пътя! Една убита путка беше той, а го направили директор... Пуууууу!
35.
Да, така беше!
Стаматов беше най-стабилния директор. Краде наистина и за себе си, но си разбираше от работата.
34.
Весо енергетика:
Веднъж Петко Стойчев по време на оперативката ни зададе следния въпрос: коя жена в лагера прави най-хубавия минет. И ние в един глас отвърнахме: МАРЧЕЛА!!! То беше ясно, Марчела беше много напред с френския, май имаше и френска филология, остави другото, ами почти на всички бараби в ММЦ ни беше правила свирки... Но Петко Стойчев ни разочарова: "Не познахте, не е Марчела, а Тодорка Панайотова!" Не можехме да го повярваме! Че Дора се чукаше с директорите - то е ясно, ама не знаехме че има чак такива скрити таланти!... Правела най хубавия минет, стига бе, къде сме спали досега?!
33.
Васко Минета:
На времето Марчела като дойде в ММЦ беше още девствена, ама правеше минети на поразия. Веднъж беше се натряскала в дискотеката и сутринта спеше отвън на стълбите на ресторант Нептун. Тези които излизаха от дискотеката отиваха при нея събуждаха я й го пъхаха в устата и тя правеше свирките на акорд - една след друга. После пак заспиваше, идваше някой друг да я събуди, правеше и на него и заспиваше.
След една година я набарах в една компания и поисках пак да ми духа, ама тя сама предложи да я чукам, вика ми: Спокойно, вече се проибах, вкарвай го направо...
Де що мъже имаше в лагера всички я наебаха. И накрая Роселин Желязков - зам. директора, нали си пада помияр се влюби в нея. Ненормален, точно когато беше станала стара и миризлива бръкма с хиляда мъже в тефтера си оня да вземе да се влюби в нея и искаше даже да се женят... Боклуци всякакви в това ММЦ!!!
32.
ММЦ-ар:
На Марчела Маджурова проблема й го знам. Лъгаха я сума народ, че ще се женят за нея и така й мина младостта - вместо на деца сега се радва на едно куче, дето ходи да го разкарва нагоре надолу. И не само тя е така. И Антоанета Иванова и Събина Янева имат същата съдба. Останаха си ялови, щото в ММЦ-то живота им мина по оргии, секс с директори или който там се намери, после аборти и ходене по доктори да си лекуват венерическите болести, а като дойде време да раждат се усетиха, че вече са повредени като жени и на доста почтенна възраст, които за нищо не стават... Долни пачаври!
31.
Местен:
Весо енергетика и брат му дойдоха от Айтос и заради такива като тях на Приморско му излезе име на град пълен с извратеняци и всякаква свъртяна измет. Двамата с брат му от време на време като се напиеха и си сменяха жените. Апък те и жените им като тях, акъла им хич го няма. След това жената на Весо го обвинявала по време на секс: "Виж се бе, колко си утрепан! Брат ти знаеш ли колко хубаво ме ебе, а ти за нищо не ставаш!"...
Такъв резил, помнете ми думата, с хора от Приморско не е възможно да се случи, само свъртяните са способни на такива перверзии!
30.
Съседи на Пламен в ММЦ:
Жената на Пламен - Марияна техничката, много се ебеше, но не защото беше нимфоманка. Нимфоманията е болест на психична основа, а при Марияна беше съвсем друго. Тя беше хванала отнякъде глисти във вагината си и те много я тормозеха. Нужно й беше някой да й се празни вътре, за да се успокои...
Пламен опитал всички начини да излекува жена си, но без резултат. Накрая я закарал при един знахар, който успял да й изкара глистите с части от кървящ черен дроб. Пъхал ги в путката й и червеите се лепяли по месото и така ги изкарвал. Така Марияна се излекувала и вече спряла да се ебе (така казват хората, ама не знам колко е вярно) Тогава Пламен беше много щастлив и ни черпеше всички долу в магазина, затова че жена му вече не е нимфоманка и няма да го излага. И ние много се радвахме че тя се е излекувала, защото тая болест беше голямо мъчение и за него и за жена му.
относно 95:
17.01.2014 13:18:38
На Пламен жена му наистина беше нимфоманка и се ебеше с всеки в Приморско, затова той търсеше лекари да я лекуват, накрая май намери един природолечител, който я излекува окончателно и тя спря да се излага.
29.
Пламен от Шумен:
На времето жена ми Марияна работеше в общината като техничка и правеше проверки за незаконно строителство. Точно тогава директорите на ММЦ си строяха вилите на Узунджата и тя като им правеше проверки те взеха, че я наебаха - поне за Вангелов и Стаматов съм сигурен. Кондов и Парашкевов бяха заспали путки, а Желязков по това време го раздаваше влюбен в Марчела и не знам дали успя и той да се вреди. Но директорите останаха толкова доволни от жена ми, че я преместиха да живее в хотел "Бисер" на държавна издръжка, хем да им е подръка, когато ходят да я ебат. После ни дадоха и апартамент в служебните блокове и оттогава през лятото семейството ми живее в ММЦ - зимата сме в Шумен, а лятото в Приморско. По едно време станаха големи интриги в блоковете. От втори блок хората идваха да ми се оплакват: не било честно само на нашия блок да дават дърва от горското само защото горският ебял жена ми. Така си беше, много пъти съм го заварвал горския в апартамента с Марияна на калъп. Обещах на хората като го сваря следващия път да му кажа да даде дърва и на другия блок... Нали затова сме хора, трябва да си помагаме! Горският излезе разбран човек и обеща да помогне. После го смениха и вече не знаех кого да търся за дърва пък и Марияна шеташе на други фронтове. Ама където мога съм помагал на местните и те затова много ме уважават.
28.
Кой е шефът на ММЦ Вълчанов?
Вълчанов е една заспала путка, фигурант който послушно изпълнява каквото му каже Станев и компания от другата Албена. Пълен е с комплекси, защото е метър и петдесет висок. В дирекцията те посреща винаги седнал, за да не забележиш ниския му ръст, иначе ако е прав му пада самочувствието.... Една мижитурка, нищо повече.
27.
МИЛЬО БОТЕВ:
На времето полуострова беше пусто място - само храсталаци, скали и тук там дървета. Ние бяхме момченца и дето се вика там играехме, криехме се по храстите и правехме чикии... Тогава през 1961 г. Антон Югов беше министър председател и дойде на посещение в Приморско. Разкарваше се по улиците с местните партийци и разпитваше кое какво е. Разгледа и полуострова и каза, че там трябвало да се застрои. И наистина след това много неща се построиха. А сега тия от Бургас не са стъпили в Приморско и само се правят на загрижени за нас. А иначе устите им големи: ама европейски проекти имало за нас, ама това щели да правят, онова щели... дрън-дрън. Въздух под налягане.
75.
Мижитурката Вълчанов вдигна 3 ката къща до боровата горичка не вярвам от заплата , сега в ММЦ има ремонт -тонове желязо ще се продаде познайте от кой .
26.
ВАСКО МИНЕТА:
Имаше при нас едно момченце - Митето от някакво село - от Ургари ли беше, от Кости ли, не помня. Още си беше захлупено и малко за хуя вързано, ама веднъж хвана и то една мадама да я чука. На другия ден питахме: Мите, кво направи, наеба ли я тая? А то момченцето мига на парцали и целия се изчерви. Ужас! Успокоихме го, кажи сега какво стана и то ни разправи. Направило й два тека, щото само това може момчето - какво друго - и решил да си подремне, ама оная иска още и му се изрепчила: "Ама Митьо, само това ли беше?!?!?!...% И Митето не знае какво да отговори, взел да пелтечи: ами, ами... Тя разбрала, че си има работа с аматьор и само махнала с ръка. Отворила си чантата и оттам извадила един голям гумен хуй. После почнала сама да си го пъха в путката, в гъза, лапала го и пак си го пъхала, ахкала, охкала, празнела се, викала от удоволствие... Оня се шашнал и си глътнал граматиката. Питаме го: Мите, ами ти какво прави през това време? - Ами нищо! - вика той - Само я гледах как си го пъха и я държах за ръката... Горкият! Стоял до нея, треперел и я гледал като шашардисан. Кога е виждал той такова чудо!!!
25.
МИЛЬО БОТЕВ:
Преди работех в станцията на Енергото и там имаше един шофьор, ама голям сексманиак беше, само путки му бяха в главата. Веднъж кара камиона и аз съм вътре и той като видя някаква жена на улицата и като проточи врат през страничния прозорец да я разглежда и не гледа накъде кара, за малко да блъсне колата. Изнервих се и му викам да гледа къде кара, ибах го в ненормалния човек, за едното нищо да катастрофираме!...
После къде набара една камериерка и ми вика, дай да я чукаме заедно. Аз се дърпах, ама той бил сигурен че е навита и така стана. Успя да я придума да дойде в една стая на хотела. А аз стоя в съседната стая и ги слушам през терасата как се чукат - оня я бичи като невидял, леглото скърца и ще се счупи от клатене, а мебелите наоколо скачат и се тресат, че чак страх ме хваща. Къде съм тръгнал аз да се меря с него. После той дойде при мен и ми вика: Отивай, твой ред е! Отивам аз при нея и почвам уж да я еба, ама треперя и ме е страх да не се изложа. А тя лежи неподвижна като дърво и явно нищо не усеща - ни ебане, ни хуй. То и аз нищо не усещах, щото путката й станала на кофа - оня преди мен доста я разширил и тя сега ми прави луфтове. Траеше ме жената докато й се лигавех, че най-накрая й писна и ми рече: Я го извикай пак оня, че да усетя хуй като хуй, друго си е да ми я разпори по шевовете, че твойта малка пишка само дрънчи като лъжичка в голяма тенджера!... Срам голям! Извиках го оня и той само това чака и продължи ебането на втория тур. Слушам ги аз пак как се клатят и си викам, що ми трябваше тоз резил, къде съм тръгнал с таз малка пишка!...
24.
ВАСКО МИНЕТА:
На времето Йодан Генчев беше писал в един донос, че съм печелел от незаконно продаване на легла в "Дружба" по 60 хиляди лв. на сезон...
Алооооу! Как може тъй да ме подценяваше бе, Йордане! Че това пари ли са? Ако беше само за 60 хиляди, щях ли да стоя в това скапано ММЦ и да му ближа гъза на оня помияр Стаматов?... А що парички му снесох на него, как само му пълнех гушата, как не се задави от тях!!! Ебах го в помияра, не стига че си имаше контингент от бунгала и стаи, и парите от тях отиваха директно в джоба му, ами и още искаше от тез дето аз изкарвах на черно... Ненаситна твар! Съдираше ни кожите на управителите, да муй ба и майката и боклук с боклук!
23.
СТАМАТ СТАМАТОВ-директор на ММЦ 1992-97:
На времото като бях директор в ММЦ Васко Минета дойде да ми се оплаква. Искал да сложи в рецепцията на хотел "Дружба" нова гарнитура и за целта отишъл да иска мебелите от Летния театър. Но там Евгения Джорджева му отказала и Васко затова беше бесен. Как можело такова нещо, ядосваше се Васко, тая дърта курва държала там тоз нов диван и тия хубави фотьойли за да можела на тях да се чука с тъпкачите си, а той тук в рецепцията нямал и един свестен диван за гостите на хотела. Успокоих го и му казах да изчака. На следващата година уволних Евгения Джорджева и на нейно място назначих Ваня Парушева и казах на Васко да отиде и да иска от нея гарнитурата от Летния театър, ама Васко не искаше. Каза ми: "Шефе, няма да стане тая работа! Ваня Парушева открай време ме преследва и иска да я еба, а аз все бягам от нея. Не съм чак толкова закъсал, че да я еба и да си представям, че съм с друга, освен ако се прежаля, но не мога - АЗ, който имам 400 путки в тефтера си и съм ги чукал всичките в твоята администрация и де що виждаш жена в ММЦ-то... и сега да легна с тая дърта кранта... Не!!!... освен да й сложа една кофа на главата и да си представям, че еба друга!" Така и не стана неговата работа и мебелите останаха в Летния театър.
22.
ВАСКО МИНЕТА:
Веднъж дойдоха две германки в ММЦ-то, ама направо от летището се бяха изсипали така както си бяха с куфарите и ме питат къде можели да намерят Митко Коцев и Боби - единият беше управител на дискотеката "Нептун", а другият му беше сервитьор, и двамата от Пазарджик, бяха там една мафия, която държеше дискотеката и не я даваха на никой... Моментално ги приютих германките в едно от моите бунгала и по пътя им обясних, че Коцев и Боби отдавна вече не работят тук, уволниха ги дисциплинарно, им викам. Германките се вайкат, ама аз ги успокоявам: Няма страшно, нали сте при мене!... Вечерта с един мой авер ги напихме и както си му е редът... ги наебахме. Лъгахме ги два дни, че ония двамата ги няма и много много не ги пускахме да се разкарват из ММЦ-то. На третия ден обаче те решили да се поразходят из центъра и не щеш ли веднага се натъкнали на Коцев. Идват двете ядосани в бунгалото и без много обяснения си взеха багажа и дим да ги няма. Срам голям! Като видех Коцев и отдалеч го заобикалях, щото се чувствах виновен пред него. Ами какво да правя, стават и тия неща - недоразумения, мааму деба, какво толкоз! Веднъж се натъкнах на Коцев и няма къде да избягам, иде ми да потъна в земята от срам, а оня ядосан и ми чете конско: "Василе, друг път да знаеш, тия двете германки са на мен и на Бобито!..." и все неща от тоя род. А аз го успокоявам: "Ама няма проблеми бе, Коцев, аз не знаех и затова така стана! Разбира се, че са твои! Е-е-е, това ли било! Ние ако не се разберем като мъже, нали затова сме приятели! Знаеш, колко много те уважавам..." Целият се бях изпотил да му се подмазвам, чудя се какво да го излъжа, ама си викам на акъла: аз нали ги наебах вече, имай си ги колкото си искаш!
21.
БАТ' ВЛАДИ - 100-годишен гларус:
Имаше един доктор, който редовно посещаваше ММЦ-то през лятото. Гларусите много го уважаваха и където го видеха все го черпеха, защото много им помагаше. Човекът си носеше една чантичка с всякакви хапчета и като му кажеха какво ги боли и оня веднага поставяше диагнозата и им даваше на мига лекарството без рецепта и само срещу една-две водки: "Ама това не е трипер, казваше той, а катар, то ако беше трипер досега щеше да избие и да ти изцапа бельото..." Това другото пък било еди какво си: "Вземай тия хапчета и за два дни ще те пресече", казваше той. Направо златен доктор, казваха гларусите! Що народ беше излекувал по тоя начин!...
Аз предлагам да го увековечим като му издигнем един паметник и да го обявим за НАРОДЕН ЛЕЧИТЕЛ или "Почетен доктор на ММЦ-то"! Дайте да го намерим и да го удостоим с тази титла тук и на място! Човекът заслужава това признание!
20.
Васко Минета:
Много обичах да еба рускините, ама само в първите дни докато кожата им беше още бяла и нежна като мляко. После придобиваха някакъв груб тен, кожата им почервеняваше и загрубяваше от стоенето по плажа и аз тогава загубвах интерес и почвах да търся други мадами - от новодошлите. А такива в ММЦ пристигаха всеки ден. Какво ли не измисляха комунистите - влакове на дружбата, вечери на дружбата, посрещаме ги с "Добре дошли", само дружба да искаш от нас... и ние затова ги ебяхме, такова беше поръчението на Партията - Дружбата ни със Съветския съюз е като слънцето и въздуха... Пък дружба без секс не става, нали така? Затова и ние, гларусите бяхме насреща, винаги на поста си и готови да изпълним поръченията на Партията...
Верно, че в годините на соца рускините не бяха стока - дебели, потни и гладни като въшки, бяха готови за едното пиене да ти направят една свирка. Докато германките, чехкините и полякините бяха много по-висока летва. Но после, по време на демокрацията, нещата се промениха...
19.
Мехмед
На времето ме бяха прекръстили на Мартин и с това име бях известен в ММЦ-то. Имаше един общ работник в рест. "Дружба" и с него се състезавахме кой повече бройки ще направи. Единствен той ми беше конкуренция, защото ебеше само от германки нагоре. Смяташе го за голямо унижение да ебе рускини, щото рускините тогава бяха много гнусни и нечистоплътни. Ходеха с едни басмени рокли и много се изпотяваха. Като влезехме в стаите им и вътре вонеше на пот и на спарено и направо не се дишаше. Да не говорим, че бяха и много тлъсти и с виснали меса. А германките бяха друга история - къпеха се и се перяха по пет пъти на ден... Та, с тоя авер от "Дружба" започнахме да се състезаваме и да правим бройки, като рускините въобще не ги брояхме. Само че по едно време, той видя че изостава от мен и започна да се хвърля пак на германки, ама вече застарели, дето ги гони критиката и си търсят нещо по-младо.... Аааа, викам му, не е честно така, бабичките не се броят! Що бе, вика ми той, нали и те са германки? Нееее, без такива, викам му аз, то ако беше за бабички, аз досега можех да направя хиляда бройки... Така и не се разбрахме и прекратихме състезанието. Но въпросът беше, че той не можа да издържи на моето темпо и моите високи изисквания.
18.
Величко Каснаков
През 1987 бях за малко салонен управител в ресторант "Бисер" и точно тогава, лятото, назначиха за управител Йовчо Марков. Той беше партиен член и директорът Вангелов го задължи по партийна линия да поеме ресторанта. Йовчо Марков не му се искаше, щото досега беше свикнал да краде на едро - като барман или управител на бар "Бисер", ама какво да прави, партийно поръчение е все пак и няма мърдане... И двамата с Йовчо Марков сме земляци - от Банево, ама няма да си кривя душата, тоя човек си беше абсолютен боклук, кариерист и използвач. Не че и аз не съм крал после като бях барман и управител на пицарията, но поне го правех открито и без да парадирам с някакво измислено партийно членство...
Та, назначиха Йовчо Марков за управител на ресторант "Бисер", тоест за мой началник, и оня взе да ми се прави на интересен и на големия управител, мъчеше се да ме фирка, докато накрая взе да ми писва и само му рекох: "Попитай баща си кой е моят баща, дали не е чувал нещо за Георги Каснака, само това го попитай и после пак ела при мен да си поговорим!"...
Сигурно е питал баща си и оня му е казал как стоят нещата:
На времето баща му на Йовчо Марков е бил фашист и след 9 септември Народният съд го осъдил на смърт и го дал на баща ми да го разстреля някъде из гората. По пътя оня му се молил на стария, плакал и му падал на колене само и само да му пощади живота... И баща ми, нали е с меко сърце, го пуснал да си ходи, но му казал да се крие някъде и да не се връща повече в селото... Не го знам къде и как се е крил, ама добре си е наредил живота, щом той и синът му после са станали партийни членове!
Оттогава Йовчо Марков спря да се занимава с мен и след време изчезна от ММЦ-то, щото видя че за него там хляб няма. Траял известно време и се правел на комунист, който изпълнява партийно поръчение в ресторант "Бисер", но не издържал дълго. Глад голям! Няма го онова голямо крадене, когато бил барман... Затова ходил пак при Вангелов да го моли да го освободи от управителството на ресторанта и пак да му даде едно заведение, (за да краде естествено) ама Вангелов му отказал... Тогава Йовчо го напсувал в очите, станал и си излязъл! Голям боклук, какво да го правиш!
17.
Бай Недял
Ей, ама не случих на свестни дисководещи! Все едни боклуци ми даваха! Няма го забравя един, шматка и половина. Чакам го аз да пуска музиката, щото рускините от балета вече голи и строени до дансинга да почват танците, а оня го няма. Де го, де го... къде не ли не го търсих! По едно време излизам навън и чувам някакъв шум под стълбите дето водеха за хотел "Бисер", надничам надолу и какво да видя: нашия там се излегнал доволно и някаква рускиня отгоре му върти свирките, а той хабер си няма че трябва в момента да е на работа... "Какво правиш тука ве, идиот?! викам му. Кой ще ти пуска музиката?" а той: "Чакай, чакай още малко!"... Хванах се за главата и влизам в бара, а хората там програма чакат и недоумяват защо не почва. Какво да им обяснявам? Че на оня идиот в момента му правят свирки и затова не можел да дойде... Седя и мълча на бара и се чудя, как може да има толкова прост народ... докато на оня накрая му дойде кефа да се върне и да пусне музиката... Не знам, направо не знам! Ама повече не му проговорих него ден!
16.
Васко Минета
Ваня Парушевца може да ми се е натискала, ама аз винаги съм я отбягвал и не съм правил секс със нея, разбрахте ли? Престанете да ми ядете краката!
15.
Стоян Налбантов
17.01.2014 20:31:30
Веднъж ебах една рускиня в гората до летния театър на ММЦ. Бях я притиснал върху едно дърво, тя прегъната на два ката, запретнал й бях роклята нагоре, гъза й оголен целия, а аз я бича на задна прашка и съм се хванал за дървото с две ръце за да съм стабилен и да я притискам по силно като й го вкарвам... А тя крещи от удоволствие и не й пука, че може да я чуят в летния театър. Ей на това му викам путка, с кеф да я ебеш... После май хванах трипер, ама карай, струваше си!

Налбантов:
Приятелю,колкото рускини съм изчукал ти толкова не можеш да броиш, с учителките просто убивам скуката .

даскалото
06.01.2014 19:48:51
Я не ги закачайте даскалите! Те работят на друг по-тежък фронт и нямат време за такива неща. Глейте кво става:
(цитат от друг коментар):"Янева е върха
Най-яката заместничка на Налбантов беше Химичката . Тя не се уплаши от ебането му и му разказа играта как трябва да ебе ,че чак той се уплаши от нея .Накрая тя се отказа защото трябваше да си гледа и бизнеса нищо че пак се шибваха от време на време. Но тя така прави , докато не умори един мъж и не му стопи лагерите не мирясва, ебах я в курвата -ненаситна и жадна за хуй мъстия!!!!!!"

Общинският председател на БСП – Карнобат Тодор Байчев запозна присъстващите с висшето ръководство на мафията ..

Стойкo, а ГЕРБ къде ги забрави?

Стига сте лъгали народа БСП,ДПС,АТАКА,АБВ,БЕЗ ЦЕНЗУРА НА ТОЗИ СМЕШНИК БАРЕКОВ ДА СИ ХОДЯТ ЗА ВИНАГИ И ДА НЕ СЕ ВРЪЩАТ ПОВЕЧЕ....

Toва членове на мафията ли са?