РИОСВ Бургас глоби Община Сунгурларе с 60 хил.лв.

Елате да видите как се пуши в общинския ресторант и пак ще има глоба.Служителките от заведението пушат по всяко едно време вътре в ресторантна .След това тези жени пипат храната и то без да си мият ръцете .Елате да ги видите . Това е пълна наглост.

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1268            от  07.07.2014г.,             град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, петнадесети състав, на деветнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Лилия Александрова

                   2. Павлина Стойчева

 

при секретаря Й.Б. и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христовкасационно наказателно административен характер дело номер 1132 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „ВЕНИС МАРИНА” ЕООД с ЕИК 201283884 със седалище и адрес на управление к.к. „Слънчев бряг”, общ. Несебър, кв. „Камелия” 210, ет. 2, представлявано от управителя Х. А. А. против Решение № 35/14.03.2014г., постановено по НАХД № 430/2013г. на Районен съд Царево, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21/16.08.2013 г., издадено от Директора на РИОСВ гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 13, ал. 2 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) на основание чл. 83, ал. 2, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да отмени потвърденото с него наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание касатора не се явява и не се представлява.Ответникът – Директора на РИОСВ гр. Бургас, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А. К., оспорва касационната жалба и иска от съда да потвърди обжалваното решение. Ангажира нови писмени доказателства и представя писмени бележки по съществото на спора.Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е  процесуално допустима.

Разгледани по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр. Царево е образувано по жалба на „ВЕНИС МАРИНА” ЕООД против Наказателно постановление № 21/16.08.2013 г., издадено от Директора на РИОСВ гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 13, ал. 2 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) на основание чл. 83, ал. 2, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева. За да отхвърли жалбата и да потвърди процесното наказателно постановление, районният съд е приел, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила – същите са издадени от компетентни и надлежно оправомощени лица, при спазване на законовите изисквания за форма и реквизити. По същество, първоинстанционния съд е приел за безспорно установено извършеното от дружеството нарушение, като наложената санкция е в средния, предвиден в закона размер, като правилно е индивидуализиран от решаващия орган.Решението на Районен съд – Царево е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от решаващия съд мотиви относно възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател са обстойни и се споделят и от настоящия касационен състав. Правнозначимите обстоятелства са установени посредством събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, които са надлежно обсъдени от първата инстанция. Районния съд е изложил подробни и изчерпателни мотиви относно материалната законосъобразност на обжалвания акт, като е обсъдил в цялост и възраженията на жалбоподателя пред него. При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е възприел правилна фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.Възраженията на касатора са неоснователни. Настоящият касационен състав не споделя заявените в касационната жалба доводи за допуснати процесуални нарушение в хода на административнонаказателното производство. Липсата на покана за явяване за съставяне на АУАН не съставлява процесуално нарушение, предвид обстоятелството, че видно от приложения по преписката АУАН, същия е съставен в присъствието на З. К. – управител на „ВЕНИС МАРИНА” ЕООД, т.е. в случая е спазена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и акта е съставен в присъствие на представляващия дружеството-нарушител. Без опора в доказателствата са и останалите възражения на касатора, за допуснати нарушение на нормите на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно липсата на посочване на датата, на която е извършено нарушението и описание на нарушението. В случая, при извършената на 25.03.2013 год. проверка от служители на РИОСВ Бургас е констатирана извършената от санкционираното дружество строителна дейност в резерват „Ропотамо”, съставляваща премахване на съществувалата сграда с идентификатор 58356.67.39.1 по КККР на гр. Приморско и изграждането на нова, която строителна дейност не е съгласувана по предвидения в закона ред. С оглед така посоченото, за съставомерността на деянието е необходимо и достатъчно посочване на датата, на която е констатирана незаконосъобразно осъществената дейност, като е ирелевантно на коя точно дата е започната същата. В тази насока следва да се има предвид, че и самата дейност, като процес не се осъществява само за един ден, който да бъде посочен като дата на извършване на нарушението. Нещо повече – незаконосъобразно осъществяваната дейност е констатирана и към момента на извършване на проверката – в приложения Констативен протокол от 25.03.2013 год. е записано, че дружеството извършва строително-монтажни работи и към момента на проверката се изгражда нова дървена конструкция върху същия терен.Касационният състав намира за правилни и съответни на събраните по делото доказателства изводите на първата инстанция, още повече, че по делото е допусната и съдебно- техническа експертиза, от заключението по която безспорно се установява цялостното премахване на съществувалата сграда с идентификатор 58356.67.39.1 по КККР на гр. Приморско и изграждането на нова, която нова сграда е с увеличена площ и различна конфигурация. Обоснован е и анализа на първоинстанционния съд, по отношение на представеното писмо изх. № 1179/04.03.2013 год. на Директора на РИОСВ Бургас, по силата на което, административния орган е заявил, че не възразява „ВЕНИС МАРИНА” ЕООД да извърши поисканите ремонтни и поддържащи дейности на предоставените за ползване стопански обекти. При извършената от контролния орган проверка, безпротиворечиво е установено, че дружеството-жалбоподател е излязло извън обхвата на така даденото разрешение за извършване на поисканите ремонтни и поддържащи дейности. Цялостното премахване на съществуващата сграда и изграждането на нова такава с по-голяма площ, по никакъв начин не би могло да се възприеме като ремонтна или поддържаща дейност – ремонтира се и се поддържа нещо което съществува. В случая, съществувалата сграда е била премахната и на нейно място е установено да се изгражда нова дървена конструкция. В посочената като нарушена норма на чл. 13, ал. 2 от ЗЗТ е указано, че строителството на нови обекти, разширението, преустройството и промяната на предназначението на съществуващи обекти, за които не се изисква оценка на въздействието на околната среда, се извършват след съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони. В този смисъл, цитираното по-горе писмо на Директора на РИОСВ гр. Бургас не съставлява съгласуване на установените на място дейности, осъществявани от касатора – премахване на съществуващата сграда и изграждане на нова дървена конструкция.Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35/14.03.2014г., постановено по НАХД № 430/2013г. на Районен съд Царево.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                 2.

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1268            от  07.07.2014г.,             град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, петнадесети състав, на деветнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Лилия Александрова

                   2. Павлина Стойчева

 

при секретаря Й.Б. и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христовкасационно наказателно административен характер дело номер 1132 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „ВЕНИС МАРИНА” ЕООД с ЕИК 201283884 със седалище и адрес на управление к.к. „Слънчев бряг”, общ. Несебър, кв. „Камелия” 210, ет. 2, представлявано от управителя Х. А. А. против Решение № 35/14.03.2014г., постановено по НАХД № 430/2013г. на Районен съд Царево, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21/16.08.2013 г., издадено от Директора на РИОСВ гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 13, ал. 2 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) на основание чл. 83, ал. 2, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да отмени потвърденото с него наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание касатора не се явява и не се представлява.Ответникът – Директора на РИОСВ гр. Бургас, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А. К., оспорва касационната жалба и иска от съда да потвърди обжалваното решение. Ангажира нови писмени доказателства и представя писмени бележки по съществото на спора.Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е  процесуално допустима.

Разгледани по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр. Царево е образувано по жалба на „ВЕНИС МАРИНА” ЕООД против Наказателно постановление № 21/16.08.2013 г., издадено от Директора на РИОСВ гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 13, ал. 2 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) на основание чл. 83, ал. 2, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева. За да отхвърли жалбата и да потвърди процесното наказателно постановление, районният съд е приел, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила – същите са издадени от компетентни и надлежно оправомощени лица, при спазване на законовите изисквания за форма и реквизити. По същество, първоинстанционния съд е приел за безспорно установено извършеното от дружеството нарушение, като наложената санкция е в средния, предвиден в закона размер, като правилно е индивидуализиран от решаващия орган.Решението на Районен съд – Царево е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от решаващия съд мотиви относно възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател са обстойни и се споделят и от настоящия касационен състав. Правнозначимите обстоятелства са установени посредством събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, които са надлежно обсъдени от първата инстанция. Районния съд е изложил подробни и изчерпателни мотиви относно материалната законосъобразност на обжалвания акт, като е обсъдил в цялост и възраженията на жалбоподателя пред него. При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е възприел правилна фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.Възраженията на касатора са неоснователни. Настоящият касационен състав не споделя заявените в касационната жалба доводи за допуснати процесуални нарушение в хода на административнонаказателното производство. Липсата на покана за явяване за съставяне на АУАН не съставлява процесуално нарушение, предвид обстоятелството, че видно от приложения по преписката АУАН, същия е съставен в присъствието на З. К. – управител на „ВЕНИС МАРИНА” ЕООД, т.е. в случая е спазена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и акта е съставен в присъствие на представляващия дружеството-нарушител. Без опора в доказателствата са и останалите възражения на касатора, за допуснати нарушение на нормите на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно липсата на посочване на датата, на която е извършено нарушението и описание на нарушението. В случая, при извършената на 25.03.2013 год. проверка от служители на РИОСВ Бургас е констатирана извършената от санкционираното дружество строителна дейност в резерват „Ропотамо”, съставляваща премахване на съществувалата сграда с идентификатор 58356.67.39.1 по КККР на гр. Приморско и изграждането на нова, която строителна дейност не е съгласувана по предвидения в закона ред. С оглед така посоченото, за съставомерността на деянието е необходимо и достатъчно посочване на датата, на която е констатирана незаконосъобразно осъществената дейност, като е ирелевантно на коя точно дата е започната същата. В тази насока следва да се има предвид, че и самата дейност, като процес не се осъществява само за един ден, който да бъде посочен като дата на извършване на нарушението. Нещо повече – незаконосъобразно осъществяваната дейност е констатирана и към момента на извършване на проверката – в приложения Констативен протокол от 25.03.2013 год. е записано, че дружеството извършва строително-монтажни работи и към момента на проверката се изгражда нова дървена конструкция върху същия терен.Касационният състав намира за правилни и съответни на събраните по делото доказателства изводите на първата инстанция, още повече, че по делото е допусната и съдебно- техническа експертиза, от заключението по която безспорно се установява цялостното премахване на съществувалата сграда с идентификатор 58356.67.39.1 по КККР на гр. Приморско и изграждането на нова, която нова сграда е с увеличена площ и различна конфигурация. Обоснован е и анализа на първоинстанционния съд, по отношение на представеното писмо изх. № 1179/04.03.2013 год. на Директора на РИОСВ Бургас, по силата на което, административния орган е заявил, че не възразява „ВЕНИС МАРИНА” ЕООД да извърши поисканите ремонтни и поддържащи дейности на предоставените за ползване стопански обекти. При извършената от контролния орган проверка, безпротиворечиво е установено, че дружеството-жалбоподател е излязло извън обхвата на така даденото разрешение за извършване на поисканите ремонтни и поддържащи дейности. Цялостното премахване на съществуващата сграда и изграждането на нова такава с по-голяма площ, по никакъв начин не би могло да се възприеме като ремонтна или поддържаща дейност – ремонтира се и се поддържа нещо което съществува. В случая, съществувалата сграда е била премахната и на нейно място е установено да се изгражда нова дървена конструкция. В посочената като нарушена норма на чл. 13, ал. 2 от ЗЗТ е указано, че строителството на нови обекти, разширението, преустройството и промяната на предназначението на съществуващи обекти, за които не се изисква оценка на въздействието на околната среда, се извършват след съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони. В този смисъл, цитираното по-горе писмо на Директора на РИОСВ гр. Бургас не съставлява съгласуване на установените на място дейности, осъществявани от касатора – премахване на съществуващата сграда и изграждане на нова дървена конструкция.Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35/14.03.2014г., постановено по НАХД № 430/2013г. на Районен съд Царево.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                 2.