Бащата на зверски убития Николай е тотално съсипан, след като погреба и съпругата си
Съседите на почернения Стоян Христов от блок 20 на бургаския жк „Славейков“ разказват, че 42-годишната му съпруга страдала от онкологично заболяване на белия дроб, но, въпреки тежката си диагноза, може би е щяла да има сили да се бори, ако в тази тежка битка я подкрепял и нейният единствен син, заради когото, докато той бил жив, жената искала да живее. „Милена трудно преглъщаше това, което е чула от разследващите. Детето ѝ е било намушкано четири пъти заради парите, които е носело в себе си. Сумата от 5000 лева била оборот от стоката, която Николай е разнасял в работата си като дистрибутор“, споделят близки на покойната жена. В единственото си интервю съкрушената майка носеше блузата на сина си и бе с часовника му на ръката си...
Николай, който беше убит от приятеля си от детинство Тодор
е бил единствено дете. Живеел с родителите си. Работел като дистрибутор на сладкиши, хлебни изделия и дребни ядки. Бил е кротък и приветлив, обичал да играе футбол, а средното си образование получил в морското училище в Бургас. Убиецът му - 21-годишният Тодор Атанасов, е криминално проявен и осъждан за кражби и притежание на наркотици. Той е с една година по-малък от своята жертва и е възпитаник на същото училище.
22-годишният бургазлия бе открит убит и захвърлен в карнобатско село. На 19 април, Разпети петък, около 13.50 ч. във Второ районно управление "Полиция" – Бургас, се обаждат родителите на Ники. Притеснени, те съобщават, че 22-годишният им син не се е прибрал от работа от предния ден, като оттогава е в неизвестност. По случая е сформиран екип от служители на ОДМВР – Бургас. Ченгетата тръгнали по гореща следа - автомобилът на Христов бил открит изоставен в землището на село Банево, отскоро квартал на Бургас. Убиецът Тодор Атанасов е арестуван късно през нощта в дома си пред погледа на шокираните съседи, ден след като е пробол смъртоносно с нож Николай в служебния му автомобил "Форд Транзит". Това станало, докато младежът разнасял хлебни и захарни изделия в региона. След като заклал приятеля си, Тодор изхвърлил трупа му в канавка в карнобатското село Сигмен, а после се опитал да заличи следите от касапницата с мокри кърпички. Прибрал се в дома си и... попитал майката на Ники има ли вести за сина си.
Според данни от аутопсията Николай е починал вследствие на обилна кръвозагуба от нанесените четири прободни рани в областта на гръдния кош и белия дроб. Убиецът му разказал, че той сам го е поканил да пътуват заедно, но се скарали. Бил провокиран от Николай, озлобил се, затова
извадил нож и го намушкал четири пъти
След покушението нападателят подкарал возилото на Николай към бургаския квартал "Банево". После направил опит да изтрие кървавите следи и отпечатъците си с кърпички, а след като почистил, отишъл до близката автобусна спирка, качил се на рейса и се прибрал в дома си.
Според основната версия на МВР нападението е извършено с цел грабеж, а убиецът е задигнал 5000 лева оборотни пари от жертвата. Тодор признал, че е взел пачките, но се оправдал, че ги бил запалил, защото били кървави. Все още не е ясно дали пък не ги е скрил.
Една от версиите гласи, че убиецът сам е поискал среща с жертвата си. Той увещавал съседа си да разпространява наркотици. Николай обаче се опъвал и двамата се скарали. В пристъп на ярост, килърът го намушкал. После решил да укрие трупа и да го зарови край село Сигмен.
В бургаския жк "Славейков" убиецът Тодор Атанасов е познат с прякора Баничката. Наркоман, криминално проявен за кражби. Двамата са работили заедно преди 2-3 години в известна бургаска фирма за почистване. Тодор бил безделник, често бил забелязван да се шляе безцелно пред блока. Николай обаче го съжалявал, че няма пари, и все му намирал работа. Той му предложил да му дава някой лев и да му помага при разнасянето на ядките и сладките. Решил да отделя от заплатата си, но Тодор да не остава гладен. Именно поради тази причина убиецът бил наясно с какви оборотни пари разполага приятелят му и къде се намира във всеки един момент. Така се стигнало до зверското убийство. Въпреки че не бил нает на трудов договор във фирмата за ядки, собствениците били наясно, че Тодор Атанасов бил помощник на Ники. Те насочили веднага разследващите към него.
Сега, когато 22-годишният Николай и неговата 42-годишна майка Милена гният в гроба, Тодор Атанасов - убиецът на младото момче, най-нагло позира пред обектива в килията си и демонстрира мускули на снимка от пандиза. Фотосът му е публикуван преди дни в профила му в социалната мрежа и буквално потресе приятелите на загиналия Николай. „Това е изрод! Как е възможно да се снима така!? Незабавно трябва да се вземат мерки”, коментираха близки на загиналия младеж.
След като убийството на Николай Христов беше разкрито, семейството на Тодор Атанасов, също дълбоко потресено от трагедията, не смееше да погледне родителите на мъртвото момче и продаде апартамента си. Жителите на 20-и блок са ужасени от трагедията на семействата и не искат и да чуят за Тодор. Те коментират, че неговият баща – Иван, също драматично изживявал жестокостта на сина си и се бил поболял.
Досие:
От дълги години блок 20 в бургаския жк „Славейков“, в който живееха жертвата и неговият убиец, е обвеян с позорна слава. Панелката е построена в началото на 70-те години на миналия век и голяма част от ведомствените апартаменти веднага са раздадени на моряци от Български морски флот (БМФ) и от танкерния флот. Още в началото сградата с насмешка беше наречена от съседите като „Блока на веселите вдовици“. Причината за позорното име беше, че мъжката половина на семействата там почти целогодишно кръстосваха всемирните морета и океани и брачните им Дулцинеи, лишени от мъжка ласка, обикновено скучаеха, и за да развеселят сивото си ежедневие, те често организираха шумни купони, някои от които завършват доста скандално. Един от най-големите скандали там, който се помни и до днес, се случи в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Една от младите обитателки в блока забравила за брачните клетви, както и за двете си невръстни дечица и решила да продължи джамборето, което в началото се вихрело в дома й. Тя зарязала малките си момиченца, голямото от които било едва 5-6- годишно и запрашила някъде из страната с веселата си компания. Момиченцата били заключени сами вкъщи само с един пакет бисквити и две седмици изкарали без вода и храна. Детският плач, който се носел непрекъснато от апартамента, усъмнил съседите, че зад заключените врати става нещо лошо и те ги разбили. Картината, която се разкрила пред очите им, била потресаваща – малките клетници вече били на прага на смъртта от глад и жажда... Добави Коментар