Дубайската Вила Вилекула на “Булгартабак”. Прокурорска слепота
На назначените за собственици в “Булгартабак” Пеевски и компания явно доста им се затопли под краката в последни дни. Първо, развръзката в КТБ не върви по план и банката като нищо ще преживее удара, който й нанесоха държавните институции. На второ място, с “Булгартабак” нещата отиват към бавен, но окончателен провал. Миноритарните акционери оспорват в съда тотално незаконните решения, приети на общото събрание през юни. А пък и на прокуратурата не й върви в опитите да добута Цветан Василев до обвинителната скамейка.
Затова и подопечните на Пеевски медии побързаха да разквартируват Василев в Дубай редом до Таки. Банкерът беше настанен “в луксозната си вила в квартал „Емирейтс Хилс", която закупи през 2012 година за малко под 10 млн. долара. Имотът от близо 3 хил. квадратни метра е съоръжен с басейн, фитнес, помощни постройки за прислугата, бар, три гаража и изглед към езерото „Бурж Халифа", в което се къпят само шейхове с по-синя от августовското небе кръв.”
Описанието е толкова детайлно, че “авторът” сякаш крещи: “бях там, бях там”. Кой друг може да бъде запознат толкова добре с “луксозната вила” ако не дубайската коалиция около “Булгартабак”.
През април 2012 г. "Булгартабак холдинг" откри свое задгранично дружество, базирано в Дубай. Тогава съветът на директорите на "Булгартабак холдинг" одобри учредяването на дружество Bulgartabac Trade с регистрация в Jafza, Дубай. Jafza е една от най-големите и бързоразвиващи се свободни зони.
Дружеството беше учредено като съвместно между “Булгартабак холдинг” със 60% и дъщерното му “Булгартабак трейдинг”, през което преминава дистрибуцията и което стана по-популярно под бранда Lafka.
Тогава така и не стана ясно какви са целите пред дубайското дружество и дали през него ще преминават операциите на “Булгартабак холдинг” за пазарите в Близкия изток.
Но беше дадена заявка за това колко важна за “Булгартабак” е дубайската връзка.
Сигурно не толкова случайно и сегашните акционери в цигарената компания, добре маскирани при това, са регистрирани именно в Дубай.
Очевидно дубайските експерти, които поеха контрола над дружеството, не работят много в посока към подобрение на финансовия резултат. Но дубайските експерти сигурно си имат други познания. Примерно по имоти.
Защото Пеевските медии показаха завидни познания за имотния пазар в Дубай.
А дали тази така добре описана къща не е на коалицията, оформила се около “Булгартабак”? Дали в дубайската вила не се е “плацикал” вместо Василев например Сашо Сталийски? Човекът, за когото се говори, че бързо е сменил отбора и от приближен до Бойко Борисов се залепил за Пеевски. Или Пеевски за него. Ако се чудите какво пък прави Сталийски в тази приказка, да напомним, че той беше първи избор за представител на коалицията в “Левски” преди там да акостира Иво Тонев. Само преди седмици се разбра, че тези събития са били предшествани от отпускането на кредит към “Левски” от офшорка, зад която стои Делян Пеевски. Така че двамата - Сталийски и Пеевски си ходят сериозно. Докога ли, обаче? Защото в колицията “Булгартабак” всичко е преходно. Включително и парите.
Прокуратурска слепота за "Булгартабак"
„Булгартабак холдинг“ АД е публично дружество, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, ЕИК № 831636680 и със седалище и адрес на управление в град София, ул. „Граф Игнатиев“ № 62.
Капиталът на дружеството е BGN 7 367 222 /седем милиона, триста шестдесет и седем хиляди и двеста двадесет и два лева/, който е разпределен в поименни безналични акции със стойност 1 /един/ лев.
Съгласно Устава на дружеството на 30.06.2014 год. е свикано Общо събрание на акционерите /ОСА/, което се провежда най-малко веднъж годишно, в края на първото полугодие, след приключване на отчетната година.
Последното Общо събрание на акционерите е проведено на 30.06.2014 год. На него са разгледани 15 точки.
Точка 5 от дневния ред е разпределяне на печалбата на дружеството за 2013 год. като предложението е тя да се отнесе към „Неразпределени печалби от минали години.“
По тази точка е направено предложение от страна на акционера „Е Миролио Файненс“ СА, чрез представителя адв. Гергана Якимова - Христова, с което се иска печалбата за 2013 год. да бъде разпределена като дивидент на акционерите на дружествто.
Предложението е отхвърлено и печалбата за 2013 год. е отнесена към „Неразпределени печалби от минали години“.
Интересна е и т.12, а именно: Одобряване на сделки, съгласно чл. 114 от ЗППЦК. /закон за публично предлагане на ценни книжа/.
Чл.114 от ЗППЦК дава възможност на акционерите да вземат овластителни решения като овластят определени лица да сключват сделки при условия, които се гласуват от акционерите.
На събранието е поискано да бъдат овластени лица от Съвета на директорите, които да сключат следните сделки:
1. Сключване на договор за поръчителство между „Юробанк България“ АД и „Булгартабак Холдинг“АД за поемане на задължение в размер на 30 000 000 /тридесет милиона/ лева, с който да се обезпечи Договор за кредит № 100-1446/18.02.2014 год. между „Юробанк България“ АД и „София БТ“ АД.
2. Сключване на договор за поръчителство между „Юробанк България“ АД и „Булгартабак Холдинг“АД за поемане на задължение в размер на 10 000 000 /десет милиона/ лева, с който да се обезпечи Договор за кредит № 100-1446/18.02.2014 год. между „Юробанк България“ АД и „Плевен БТ“ АД;
3. Тук се иска одобряване прехвърлянето на притежаваните от „Булгартабак Холдинг“ АД 48 604 000 /четиридесет и осем милиона, шестстотин и четири хиляди/ акции, които представляват 32.61% от капитала на „Табак Маркет“ АД в дъщерната на холдинга компания „Благоевград БТ“.
Посочено е, че тази сделка се прави с оглед преструктуриране на дяловото участие на „Булгартабак Холдинг“ АД в групата дружеста „Булгартабак“.
Мажоритарният собственик „БТ Инвест“ одобрява сделката. Останалите акционери гласуват „въздържал се“ и „против“.
Така сделката е одобрена и гласувана. Интересна е предисторията на тази сделка.
Първи опит за продажба на това дружество е направен в началото на тази година. Тогава чрез финансовия доклад на холдинга за първото тримесичие се посочва, че „Табак Маркет“ е продаден на инвеститор, извън групата на „Булгартабак“. Никой обаче не посочва кой е купувачът и нов собственик.
КФН /Комисия за финансов надзор/ осуетява тази сделка.
Вторият, успешен опит за продажба на „Табак Маркет“ на дъщерната компания „Благоевград БТ“, е абсолютно незаконосъобразен!
Преди провеждането на Общото събрание на акционерите от 30.06.2014год. е изпратен доклад от страна на „Булгартабак холдинг“ АД до КФН, с който се иска одобрението на комисията.
Комисията разглежда доклада и излиза с решение на нейния заместник-председател, ръководител на „Надзор на инвестиционната дейност“ Николай Попов.
В това решение Комисията мотивирано забранява извършването не само на продажбата на „Табак Маркет“, но и сключването на два договора за поръчителство.
Според Решение № 577-ПД на КФН от 23.06.2014год., органът е приел следното:
а) На първо място, Комисията посочва, че в доклада на публичното дружество „Булгартабак холдинг“ АД, относно сключване на договор за поръчителство за 30 000 000 лева към дъщерното му дружество „София БТ“ АД не фигурира информация относно договорните и наказателните лихви. Именно това лишава от възможност акционерите в „Булгартабак Холдинг“ АД да вземат овластително решение за встъпването на Булгартапак като поръчител по този договор.
б) Същите мотиви Комисията посочва и относно договора за поръчителство за 10 000 000 лева, където Булгартабак холдинг ще стане поръчител по договор за кредит между „Юробанк България“ АД и „Плевен БТ“АД.
в) Забранява одобряване на сделката, относно продажбата на „Табак маркет“ на дъщерната „Благоевград БТ“.
Комисията е счела, че и трите сделки водят до застрашаване интересите наинвеститорите спрямо „Булгартабак Холдинг“ АД.
КФН открива административно производство по прилагане на принудителна административна мярка, съгласно Закона за публично предлагане на ценни книжа като отказва издаването на потвърждение на проспект за нова емисия ценни книжа.
Принудителната мярка на комисията подлежи на незабавно изпълнение, независимо дали е обжалвано.
Въпреки това и в разрез с административната мярка, наложена от КФН, Общото събрание на акционерите на „Булгартабак холдинг“ АД подлага на гласуване и одобрява както продажбата на „Табак Маркет“, така и сключване на два договора за поръчителство на обща стойност 40 000 000 /четиридесет милиона/ лева. Абсурдно действие, останало без санкция!
Едва на 04.07.2014 год. „Булгартабак холдинг“ АД подава жалба до Върховен административен съд срещу решението на Комисията по финансов надзор.
Върховен административен съд излиза с определение. В него сеотхвърля искането на Булгартабак за спиране на решението на комисията.
Съдът задължава холдинга да се съобрази с решението на КФН и насрочва открито съдебно заседание за 10.11.2014 год.
На 11.07.2014 год. един от акционерите в Булгартабак, „Е. Миролио Файненс“ СА подава жалба до Софийски градски съд срещу решенията, взети на проведеното на 30.06.2014 год. Общо събрание на акционерите на „Булгартабак холдинг“ АД.
Следва да се има предвид, че гласуването на тези три сделки на ОСА на "Булгартабак холдинг" трябва да се третират като недействителни. Недействителни!
Във връзка с решението на КФН тези сделки ще са недействителни и няма да пораждат действия спрямо трети лица.
Друг интересен момент е, че на 11.06.2014 год. е образувано дело по искова молба на „Булгартабак“. Искът е съдът да установи, че дружеството „Е.Миролио Финанс“ СА /седалище в Люксембург/ не е акционер в холдинга. Съдия по делото е Ченалова. Междувременно по делото постъпва допълнителна молба от „Булгартабак“, с която се иска съда да спре вписване в Търговския регистър на заявление, подадено от „Е.Миролио Финанс“ СА, с което дружеството иска в насроченото за края на юни общо събрание на акционерите на „Булгартабак“ да бъдат внесени допълнителни точки:
а) избиране на нов съвет на директорите,
б) изплащане на дивиденти от цялата неразпределена печалба от предишни години и в) назначаване на контрольор;
Към днешна дата положението е следното:
1. Общото събрание на акционерите на „Булгартабак Холдинг“ е проведено. Одобрени и гласувани са сделките в разрез разпоредбите на българските институции. /КФН, Върховен административен съд/.
2. Нито една институция не е сезирана.
3. Няма акт на държавен орган, който да обяви тези решения, на това общо събрание за недействителни.
Подобно арогантно незачитане на законите е прецедент в европейската практика. Дори и мълчанието на българската прокуратура да позволява това да се случи, то рано или късно ще последват санкции от ЕК и вероятно от европейския съд. Добави Коментар