Вашият сигнал Връзка с Флагман
Управител:
Веселин Василев, email: v.vasilev@flagman.bg

Главен редактор:
Катя Касабова, email: k.kassabova@flagman.bg

Коментарите под статиите се въвеждат от читателите и редакцията не носи отговорност за тях! Ако откриете обиден за вас коментар, моля сигнализирайте ни!

Работниците на държавния порт: Павел Маринов след 3 месеца няма да е областен управител, но ние ще сме на улицата

Сергей Янков и Нели Попова от двата синдиката на пристанището показаха 10 450 подписа на бургазлии против свободния достъп до Морска гара. Според тях в обясненията на губернатора, който защитава противоположната теза, няма финансова обосновка
Ключови думи: пристанище бургас, павел маривнов, фалит пристанище, марска гара, зона за свободен достъп, подписка морска гара, подписка пристанище бургас, сергей янков, синдикат пристанище бургас, синдикат порт бургас
„Един линеен метър кейова площ струва 1 млн. долара според международните стандарти. Искат да ни вземат още 630 линейни метри от Пристанище Бургас, без обяснения. С крановете и другите съоръжения ще харижем 1 млрд. долара”, каза лидерът на Синдиката на пристанищните работници Сергей Янков на пресконференция по повод предложението да се отвори Зоната за обществен достъп на порта за граждани и туристи. По този начин големите товарни кораби, няма как да акостират в държавния порт и така работата на над 200 служители се обезсмисля.

Пристанищните работници и техните семейства са събрали 10 450 подписа против свободния достъп до Морска гара. Утре те ще ги входират на общинската сесия в Бургас.

„Ние не протестираме за закриването на Морска гара. Искаме да запазим както работата си, така и държавното в държавата”, каза още Янков.

Според разчетите на държавното пристанище от 2-ро кейово място при обработката на 3 товарни кораба месечно печалбата е 360 000 лева. В същото време  от май до октомври трябва  преминат 20 000 пасажери, порта печели по 6 евро на човек.

„Направете сами сметката каква ще е печалбата за 6 месеца, ако товаро-разтоварните дейности на 1-во и 2-ро корабно място се преустановят”, каза още Янков.

Той също така разясни, че в близост до Морска гара са кейовите места за насипни товари – основно за сяра. При силен вятър тези опасни насипи се разнасят във въздуха. Само на 400 метра е наливния терминал за горива. Според Янков рискът за туристите е огромен, свободният достъп е предпоставка за необратими събития.

Пристанище Бургас след последната концесия има общо 14 корабни места, 3 от тях се ползват от други ведомства. Оборотни са само 7 кейови места.  1-во и 2-ро са най доходоносни, тъй като само там могат да акостират големите товарни кораби. Те са с най-голяма дълбочина на газене– 10 м.

„Общината иска да ни вземе първите 4 корабни места. Тогава ще трябва да затваряме пристанището. Обещанията на областният управител Павел Маринов нямат финансова обосновка. След три месеца той няма да е на власт, едва ли ще му пука, че оставаме без работа”, коментира още Янков.

Припомняме, че натискът за отварянето на порта към морето дойде от новосформиралия се Инициативен комитет, след като се разбра, че атракционните корабчета към остров Света Анастасия не могат да потеглят от Мостика при лошо време, а единствения вариант е от държавното пристанище. 13 400 бургазлии се застъпиха да бъде отворена Зоната за обществен достъп до пристанище Бургас, а подписката им връчена на 3 юли на кмета Димитър Николов. Идеята им бе подкрепена от областния управител Павел Маринов.

Ние събрахме 10 450 подписа. Има още, които са в обработка. Ходим от врата на врата след работа, защото нямаме пари да наемаме хора, които да ни ги събират, каза още представителят на работниците на държавното пристанище.

3
Коментара по темата
3.
gabarko
22.07.2014 10:27:49
До №1: Че то и сега си има достъп за туристи и рибари - ти на моста не си ли ходил?!
2.
Подписал се
22.07.2014 09:18:53
Не е вярно, че подписката събрана от пристанищните работници, е ПРОТИВ свободния достъп - много е манипулативно това твърдение. Аз съм прочел искането, респективно съм го подписал, като без да претендирам за изчерпателност, текстът беше в следния смисъл: "За запазване работните места на пристанището и За зона за обществен достъп..."
1.
nbi
22.07.2014 00:22:13
aide stiga ste revali,kade bqhte kato privatiziraha pristani6teto i go razprodavaha na na6i hora.v celiq svqt ima mesta za svoboden dostap na ribari i turisti.
  Добави Коментар
Арест след тик-ток заплаха Задържаха мъж, заплашил, че ще извърши атентат на коледен базар Няма да се оправим без внос на работна ръка, смята министърът на туризма Министерство на туризма застава зад сектора и бранша по отношение на по-ниска диференцирана ставка на ДДС.
Поморие ще посрещне 2025 с концерт на Стефан Илчев и оркестър Славяни Община Поморие осигурява безплатен транспорт за желаещите да се включат в новогодишното тържеството Дъщерята на президента получи нервна криза Това призна Дарина 
Гълъбин Боевски: От олимпийски шампион до защитен свидетел на DEA Измъква се от наркосделка за 50 млн. долара  Потвърдиха интереса на унгарската МОЛ към Лукойл Нефтохим Бургас Не се бъркаме в преговори и сделка, към каквато върви частния мажоритарен собственик на рафинерията, каза служебният министър на енергетиката
Откриха морска мина в Черно море Местните жители са видели подозрителен обект Раду от "Игри на волята" хвърли страшна бомба за жените в неговия живот  Със Силвия и Вики в Изолатора щеше да стане като с Чернобил, каза шеговито фенът на Челси пред „МачКаст“
Албания забранява "ТикТок" за една година заради убийството на тийнейджър Забраната, която е част от по-широк план за безопасност в училище, ще влезе в сила в началото на следващата година, каза албанският министър-председател Еди Рама Почина звезда от Умирай трудно Арт Евънс издъхна на 82 години 
Почина известна българка Проф. Божилова е една от най-известните европейски палинолози и палеоеколози Коледен рекорд: 174 заявки и над 2500 участници в празничната инициатива „Да украсим Бургас”2024 Инициативата „Да украсим Бургас“ отбеляза рекордна година с общо 174 подадени заявки, включващи над 2500 участници от целия град и околните квартали и села