Вижте от кого и как е зависим Иван Искров
Когато затвори КТБ, БНБ някак по инерция каза, че на 21 юли, когато банката отвори отново, ще се платят всички депозити. Тогава БНБ твърдеше, че прокуратурата не е права, че няма капиталова дупка, няма да се пипа Фонда за гарантиране на влоговете, а че има само медийна атака и ликвиден проблем. Съответно след отварянето на банката и с малка ликвидна подкрепа нещата ще се оправят сами. В доказателство на това само два месеца преди затварянето БНБ беше разрешила на КТБ да придобие "Креди агрикол България". Процедурата по издаване на такова разрешение предполага пълна оценка на риска и на двете банки и стрес тест дали придобиващата банка има нужната капиталова база, за да извърши придобиването и да подкрепи и новата банка в случайна нужда. На 30 април 2014 г. БНБ очевидно е казала, "Да, КТБ има такъв потенциал"?!
В петък, 11 юли, под натиска на фактите БНБ призна за голяма свързаност с мажоритарния акционер Цветан Василев на огромната част от кредитите (68% по признанието на БНБ, над 75% по данни на вестник "Капитал"). Призна съответно за крупна капиталова дупка, но не каза колко е тя с мъглявата формулировка за изчезналите кредитни досиета за 3.5 млрд. лева, което е нелепо.
БНБ предложи и изцяло нов план за действие с "добра" - "лоша" банка, но отново за изплащане на всички депозити в "кацата без дъно".
Точно тук е уловката, с която БНБ третира данъкоплатците
в България като шарани. Българското законодателство не предвижда компенсиране от данъкоплатците/бюджета на депозити над 100 000 евро и би било незаконно това да се направи.
Законодателството на България за банкова несъстоятелност и банков надзор като логика и принципи е едно от най-модерните в Европа и изцяло съответства на принципите, залегнали в Банковия съюз. Писано е от МВФ при въвеждането на валутния борд след 1997 и е много прогресивно.
След кризата в Кипър и свръхзадлъжняването на правителствата в ЕС беше наложена същата нова доктрина и там, че от 2015 г. няма да има пълно спасяване от страна на данъкоплатците, а акционерите, големите институционални кредитори и големите вложители също носят риск и ще поемат част от евентуалните загуби при банкови фалити.
За да замаже личната си отговорност за източването на КТБ пред вложителите
в нея, ръководството на БНБ предлага тотална ревизия на всички основни принципи на банковата несъстоятелност и другите банкови закони с т.нар. закон за преструктуриране на КТБ.
От такъв закон няма нужда. Сумата от гарантирани депозити до 100 000 евро е 3.6 млрд. лева. Там и в момента има ясен законов ред, по който да се действа.
Проблемни са депозитите над 100 000 евро - 1.5 млрд. лева депозити на фирми и физически лица и около 500-600 млн. лева от институционални инвеститори - бондхолдъри, междубанкови депозити, пенсионни фондове и др. и дали те ще носят риск от загуби в КТБ.
Има няколко групи видими и невидими причини, които обуславят поведението на централната банка и страховете на нейният управител и подуправители.
1. Част от списъка на персоналните вложители в КТБ вероятно е като витрина на корупцията в България - магистрати, политици (включително бивши премиери), кметове, висши администратори, регулатори, одитори. Все хора, които са били отговорни да контролират и да не допускат подобни крупни схеми на източване да се случват. Лобито на тези хора явно е силно, представено е във всички политически сили и те искат държавата да им плати депозитите в КТБ.
2. Независимо от всички правила, наредби и т.н. към момента на затварянето в КТБ е имало 440 млн. лева депозити на държавни фирми, общини и различни учреждения. Политиците искат това да се прикрие, защото при загуба на такива суми много кметове и шефове на държавни фирми ще са лично отговорни.
3. Мафията иска да запази контрол върху тайните в КТБ и върху кредитния портфейл на банката. Ако се намеси Фондът за гарантиране (който е на търговските банки, а не на държавата), той би трябвало да има контрол в процеса по несъстоятелност. БНБ и МФ с извънредните закони искат да му отнемат този контрол и да възложат процеса еднолично на финансовия министър, като се надяват, че и следващите министри на финансите ще са част от същата мафиотска група.
По отношение на активите на КТБ е видимо, че има сценарий на Делян Пеевски, който вероятно се кани да изкупи всичко на ниска цена в процеса по несъстоятелност. Първоначалният му план е бил през Българската банка за развитие (ББР), затова там бяха извършени промени в ръководството, като там водеща роля зае личен приятел на Пеевски. Дупката в КТБ обаче се оказала толкова голяма, че е щяла да повлече и ББР и този план е пропаднал.
Затова сега се прекрояват всички банкови закони и всички права върху КТБ се концентрират в министъра на финансите, който Пеевски смята, че винаги ще контролира.
4. Системен риск заради верижни фалити, или с други думи, кредиторите на КТБ са системно важни и това ще предизвика верижни проблеми, ако не си вземат парите. Това фактически не е вярно. Още първия ден БНБ обяви, че няма обвързаност на КТБ с другите банки от системата. По отношение на фирмите - ако държавата иска да даде държавна помощ, може да го направи директно към затруднената фирма или община.
5. Системен риск заради недоверие. Това е валиден аргумент. Въпросът е какво биха направили големите вложители в другите проблемни банки?
Затова трябва да се направи симулация и стрес тест. Тук трябва да се изследва внимателно колко от тези депозити са свързани със собствениците на банките, колко са държавни и могат да се контролират и колко са чисто пазарни. Пазарните депозити вероятно отдавна са намерили надеждни убежища при предишната банкова суматоха. Всъщност статуквото с нищо не се променя.
Ако тези аргументи се изчерпат внимателно, темата за извънредно законодателство и пълно плащане на депозити би следвало да отпадне и да се върви по законовия ред за банкова несъстоятелност в момента.
Редно е
управителят и подуправителите на БНБ и ръководството на КФН да подадат оставки веднага
защото доверието в тях рухна и те не могат да бъдат част от никакво решение. Те са част от проблема КТБ. По тази причина досега поведението им е неадекватно. Вместо да действат уверено, по закон, те създават психоза и предлагат извънредни действия и приемане на извънредни закони. Тяхна беше идеята за "банковата ваканция" и тотална цензура на медиите, а сега искат закон за КТБ, който отменя цялото банково законодателство. Това е абсурдно. То показва, че ръководството на БНБ е лично отговорно за източването на КТБ и търси начин с извънредни закони да прикрие личната си вина. Другата причина е, че Иван Искров и заместниците му явно са напълно зависими и искат да угодят отново на
Делян Пеевски и ДПС, които с помощта на ГЕРБ и БСП допуснаха "Кражбата на века КТБ"
Амбицията на Пеевски и ДПС сега е да се откраднат каквото е останало от активите на КТБ.
Управителят на БНБ Иван Искров публично намекна, че след два месеца ще поеме отговорност и ще се оттегли от БНБ. Ако се потвърди информацията, че ще се кандидатира като депутат от ДПС, всичко ще си дойде на мястото... Добави Коментар