БНБ с ново обръщение за банките, призовава към разум политиците
Българската народна банка (БНБ) се обръща към всички политически лидери с апел да ограничат своето публично говорене на тема банки. В обръщението на БНБ се посочва, че през последната седмица нееднократно основните политически сили са заявявали готовност да подкрепят действията на БНБ за гарантиране стабилността на банковата система. Както всички вече се увериха, спокойното и гладко функциониране на банковия сектор не е самоцел, а е от първостепенна обществена важност. Финансовата и банковата стабилност са плод на усилията на няколко български правителства и няколко български парламента – плод на усилията на цяло едно поколение.
„Ето защо още веднъж се обръщаме към всички политически лидери с апел да ограничат своето публично говорене на тема банки. Сегашният момент е крайно неподходящ за тази цел.
Апелираме към политиците и към цялото общество за трезва и разумна преценка на всяка дума и всяко действие на тема банки.
Днес е време за консолидация, за солидарност и за национално съгласие и единство за доброто на всички български граждани.
Призоваваме утре по време на политическите консултации при президента на Републиката всички институции и политически сили да излязат с единна позиция в подкрепа на усилията на Българската народна банка и българското правителство за запазване на финансовата и банковата стабилност и на съзидателната посока на обществено развитие”, посочва се още в позицията на БНБ.
3
Коментара по темата
3.
conko
29.06.2014 09:50:17
bnb be6e gluha za jalbite na horata sre6tu bankoviq proizvol sega 6te si zapu6a i az u6ite
2.
до трапера
28.06.2014 17:12:40
Трапер, много умно написано! Уважавам!
Само имам няколко уточняващи въпроса:
- от кого да си поискаме важните неща, нали пак тези алчни политици трябва да ги пуснат, защото здраво са стиснали всичко живо?
- как да си го поискаме, освен бавно и едно по едно, но как, по какъв начин, като пак същите са внедрили агенти навсякъде?
Само имам няколко уточняващи въпроса:
- от кого да си поискаме важните неща, нали пак тези алчни политици трябва да ги пуснат, защото здраво са стиснали всичко живо?
- как да си го поискаме, освен бавно и едно по едно, но как, по какъв начин, като пак същите са внедрили агенти навсякъде?
1.
trapera
28.06.2014 15:33:41
Да чакаш Второто пришествие, особено в политически план, е едно от най-дебилните неща, които могат да ти се случат като редови гражданин. Честно!
Почвам направо:
Българинът е болен от две заблуди. Те са толкова очевидно нереалистични, че дори от психиатрична гледна точка е учудващо как някои хора успяват да живеят с тях десетки години. Първата заблуда е, че политическа алтернатива има. Втората е, че тя ще дойде с младите.
Между другото, знаете ли какво се измъква последно от Кутията на Пандора? Надеждата. Ама да не се объркате нещо! Това не е красивата приказка, че накрая нещо хубаво ще се случи. Това е горчивата истина, че надеждата е зло, редом с всички други зли неща.
Та... Откакто съм се пръкнал на тая грешна земя, сякаш не е минало и ден без някой обнадежден идиот да възкликне, че някъде си там се крие управленска алтернатива, която само чака да бъде избрана, за почне да твори най-красивата политика в историята на милата ни татковина, че и отвъд. Тази безумна мантра, натрапвана от политически девственици, които по силата на слепия случай имат медийно пространство, е една от най-пагубните заблуди, в които българите все още тънат. Честно казано, не мога да разбера как можеш да киснеш пет минути пред включен телевизор или в някой новинарски сайт и да продължиш да мислиш, че „истината е някъде там“.
Другата простотия пък изобщо не заслужава коментар. Всяко поколение, което не се е преборило за нищо в скапания си живот, се надява следващото да му оправя грешките. Жалка заблуда, породена от леност и неспокойна съвест. Синовете по-често наследяват, отколкото изкупуват бащините грехове.
Истината е проста. Властта е корумпирана. Властта корумпира. Властта не допуска в нея да съществуват хора, които не играят по правилата ѝ. Всяка партия има младежка организация – котило, където се възпитават същите грехове, които те правят целесъобразен за участие във властта. А грехът не е единствено личен. Той се предава и като културен модел. Това е желанието на хората с власт да се саморепликират, за да устоят във времето. Инстинкт, който ги кара да се запазят като вид. И го правят, заразявайки с покварата си едни същества, които в други обстоятелства не биха били толкова позорни.
Властта създава власт. Ясно ли е? Набийте си го в главите: не можете да чакате политическа алтернатива, защото няма кой да допусне съществуването ѝ.
Имам чувството, че хората, които ежедневно мрънкат, че няма кой да ги оправи, са действителната причина държавата да колабира. Такова мислене също е унаследен културен модел, който не подлежи на промяна, независимо от историческата ситуация. Преди са били руснаците, после Партията, сега не знам си там кой. Важното е да има някоя силна фигура, която от умиление да сгуши бедните българи под сигурното си крило. Този фетиш към липсата на отговорност е най-сигурната рецепта за зависимост. Подозирам, че идеалът на тези ленивосъвестни хора е някой да направи всичко, както им харесва, без дори да ги пита какво им харесва, а те само да заклатят блажено крака и да запреживят с доволни погледи, вперени в слънцето. Кеф!
Лошото е, че на тия горе им е оргазмено комфортно, дето халюцинирате възкачването на някаква млада политическа класа от морални свръхчовеци, които няма да са наследили и песъчинка от греховете на предшестващите ги сладури. Докато погледите ви са насочени към нереалното, хората с власт изсмукват и последните живителни сокове, останали по нашите земи. И си го правят съвсем реално! Пък и не се офлянкват...
Просто искам да кажа, че днес всички имаме отговорност. Ми ония горе да не са луди, бе!? Докато няма кой да ги стресира, те ще си вършат, каквото си знаят.
Знаете ли защо иглата пробива? Защото има максимален натиск върху минимална площ. Поради същата причина не можеш да се порежеш с възглавница, колкото и да я натискаш !!!
Разберете едно: хората в парламента, освен престъпници, са и чиновници. Какво значение има какъв цвят носи даден политик, ако си върши основните задължения? Пък и в България отдавна не се гласува за определен вид политика. Е, гласува се, ама не за българска. В момента всички избори са за това кой и от кого да вземе кинтите. Това е единствената политическа алтернатива – кой да се облагодетелства за наша сметка. Затова решението е само едно – да оставим безплодните надежди за после и да настояваме за конкретни политически решения.
България – тази пъстра орда от хора с различни политически убеждения няма друг шанс да оцелее, ако не се разбере за основните си цели. А те не са нито гейовете, нито бежанците, нито наркотиците, нито чалгата, нито никоя от онези дребни глупости, с които се занимаваме ежедневно, заблуждавайки се, че разкриваме дълбоките рани на обществото. Всичко това е суета.
И не схващам защо продължаваме да се държим като ожесточени дебили, които се правят, че не знаят какво точно искат. Всъщност, на всекиго е ясно, че има няколко прости неща, които трябва да се свършат, за да не погинем като кучета. А нещата са: грижа за българските производители, развитие на икономиката и туризма, здравеопазване, образование, справяне с множащите се тълпи необразовани хора, които не плащат данъци, забрана на много тъпи хора с пари да строят молове в природни паркове, да не ни изнасят златото за жълти стотинки и, доколкото е възможно, да запазим суверенитета на държавицата ни. Някой да се изкаже против?
Сигурен съм, че има много отчаяни хора, които ще кажат, че това е много, че това е невъзможно. Не е много, бе! Това е базисното ниво, което е нужно на един народ, за да не живее позорно.
Максимален натиск върху минимална площ. Ако сме се разбрали за важните неща, трябва да ги поискаме. Но не вкупом. Едно по едно. Конкретно. Докато не станат. Естествено, свръхбогатите ще пообеднеят, но не фрапиращо. Нали помните? Те вземат, защото им даваме. Пък и това ми се струва много повече техен проблем, отколкото мой.
А ако не го направим скоро, те ще изнесат всичко, което става за изнасяне и нищо вече няма да има. Само нас няма да ни изнесат, защото няма кой да ни купи за добри пари.
Пък и няма да им пречим дълго. Ще си умрем сами. И ще го направим грозно.
Почвам направо:
Българинът е болен от две заблуди. Те са толкова очевидно нереалистични, че дори от психиатрична гледна точка е учудващо как някои хора успяват да живеят с тях десетки години. Първата заблуда е, че политическа алтернатива има. Втората е, че тя ще дойде с младите.
Между другото, знаете ли какво се измъква последно от Кутията на Пандора? Надеждата. Ама да не се объркате нещо! Това не е красивата приказка, че накрая нещо хубаво ще се случи. Това е горчивата истина, че надеждата е зло, редом с всички други зли неща.
Та... Откакто съм се пръкнал на тая грешна земя, сякаш не е минало и ден без някой обнадежден идиот да възкликне, че някъде си там се крие управленска алтернатива, която само чака да бъде избрана, за почне да твори най-красивата политика в историята на милата ни татковина, че и отвъд. Тази безумна мантра, натрапвана от политически девственици, които по силата на слепия случай имат медийно пространство, е една от най-пагубните заблуди, в които българите все още тънат. Честно казано, не мога да разбера как можеш да киснеш пет минути пред включен телевизор или в някой новинарски сайт и да продължиш да мислиш, че „истината е някъде там“.
Другата простотия пък изобщо не заслужава коментар. Всяко поколение, което не се е преборило за нищо в скапания си живот, се надява следващото да му оправя грешките. Жалка заблуда, породена от леност и неспокойна съвест. Синовете по-често наследяват, отколкото изкупуват бащините грехове.
Истината е проста. Властта е корумпирана. Властта корумпира. Властта не допуска в нея да съществуват хора, които не играят по правилата ѝ. Всяка партия има младежка организация – котило, където се възпитават същите грехове, които те правят целесъобразен за участие във властта. А грехът не е единствено личен. Той се предава и като културен модел. Това е желанието на хората с власт да се саморепликират, за да устоят във времето. Инстинкт, който ги кара да се запазят като вид. И го правят, заразявайки с покварата си едни същества, които в други обстоятелства не биха били толкова позорни.
Властта създава власт. Ясно ли е? Набийте си го в главите: не можете да чакате политическа алтернатива, защото няма кой да допусне съществуването ѝ.
Имам чувството, че хората, които ежедневно мрънкат, че няма кой да ги оправи, са действителната причина държавата да колабира. Такова мислене също е унаследен културен модел, който не подлежи на промяна, независимо от историческата ситуация. Преди са били руснаците, после Партията, сега не знам си там кой. Важното е да има някоя силна фигура, която от умиление да сгуши бедните българи под сигурното си крило. Този фетиш към липсата на отговорност е най-сигурната рецепта за зависимост. Подозирам, че идеалът на тези ленивосъвестни хора е някой да направи всичко, както им харесва, без дори да ги пита какво им харесва, а те само да заклатят блажено крака и да запреживят с доволни погледи, вперени в слънцето. Кеф!
Лошото е, че на тия горе им е оргазмено комфортно, дето халюцинирате възкачването на някаква млада политическа класа от морални свръхчовеци, които няма да са наследили и песъчинка от греховете на предшестващите ги сладури. Докато погледите ви са насочени към нереалното, хората с власт изсмукват и последните живителни сокове, останали по нашите земи. И си го правят съвсем реално! Пък и не се офлянкват...
Просто искам да кажа, че днес всички имаме отговорност. Ми ония горе да не са луди, бе!? Докато няма кой да ги стресира, те ще си вършат, каквото си знаят.
Знаете ли защо иглата пробива? Защото има максимален натиск върху минимална площ. Поради същата причина не можеш да се порежеш с възглавница, колкото и да я натискаш !!!
Разберете едно: хората в парламента, освен престъпници, са и чиновници. Какво значение има какъв цвят носи даден политик, ако си върши основните задължения? Пък и в България отдавна не се гласува за определен вид политика. Е, гласува се, ама не за българска. В момента всички избори са за това кой и от кого да вземе кинтите. Това е единствената политическа алтернатива – кой да се облагодетелства за наша сметка. Затова решението е само едно – да оставим безплодните надежди за после и да настояваме за конкретни политически решения.
България – тази пъстра орда от хора с различни политически убеждения няма друг шанс да оцелее, ако не се разбере за основните си цели. А те не са нито гейовете, нито бежанците, нито наркотиците, нито чалгата, нито никоя от онези дребни глупости, с които се занимаваме ежедневно, заблуждавайки се, че разкриваме дълбоките рани на обществото. Всичко това е суета.
И не схващам защо продължаваме да се държим като ожесточени дебили, които се правят, че не знаят какво точно искат. Всъщност, на всекиго е ясно, че има няколко прости неща, които трябва да се свършат, за да не погинем като кучета. А нещата са: грижа за българските производители, развитие на икономиката и туризма, здравеопазване, образование, справяне с множащите се тълпи необразовани хора, които не плащат данъци, забрана на много тъпи хора с пари да строят молове в природни паркове, да не ни изнасят златото за жълти стотинки и, доколкото е възможно, да запазим суверенитета на държавицата ни. Някой да се изкаже против?
Сигурен съм, че има много отчаяни хора, които ще кажат, че това е много, че това е невъзможно. Не е много, бе! Това е базисното ниво, което е нужно на един народ, за да не живее позорно.
Максимален натиск върху минимална площ. Ако сме се разбрали за важните неща, трябва да ги поискаме. Но не вкупом. Едно по едно. Конкретно. Докато не станат. Естествено, свръхбогатите ще пообеднеят, но не фрапиращо. Нали помните? Те вземат, защото им даваме. Пък и това ми се струва много повече техен проблем, отколкото мой.
А ако не го направим скоро, те ще изнесат всичко, което става за изнасяне и нищо вече няма да има. Само нас няма да ни изнесат, защото няма кой да ни купи за добри пари.
Пък и няма да им пречим дълго. Ще си умрем сами. И ще го направим грозно.