Спомени от соца: Мечтата на всяко дете – баща му да е параходчия и да пазарува от Шапшандър (СНИМКИ)
Самият магазин Кореком (съкр. от фр. Co(mptoir de) re(présentation et de) comm(erce) - дирекция за представителство и търговия) бе българска компания с верига от безмитни магазини, работещи със свободно конвертируема чужда валута в България от 1960-те до 1990-те год.
Стоките, които се продаваха в тях, по правило не се обмитяваха и бяха често са по-евтини, отколкото на Запад. Те не се намираха на дефицитния вътрешен пазар - алкохол и цигари (като скоч уиски и цигари „Марлборо“), потребителска електронна техника (например видео и аудио апаратура), козметика, дрехи, списания, играчки. Продаваха се и български стоки, предназначени за износ или дефицитни на вътрешния пазар.
Освен основни конвертируеми валути като американския долар, магазините на „Кореком“ приемаха и обменни сертификати (бонове, поименни чекове), издадени от БНБ, пише Соц.бг. Не всеки обаче свободно можеше да пазарува в тях: макар че формално магазините бяха отворени за всички, всъщност всеки, който купуваше стоки, но нямаше позволение да притежава чужда валута, бе заплашен от разследване от властите, тъй като по това време валутният режим в България не разрешаваше свободно притежание на чужда валута. Освен чужденците достъп до твърда валута имаха само висшата номенклатура на БКП и ограничен кръг други лица, имащи право да пътуват или да работят в чужбина.
На същия принцип работеха вериги безмитни магазини в други социалистически страни - „Интершоп“ в ГДР, „Тузекс“ в Чехословакия, „Певекс“ в Полша, руската „Берьозка“ и украинската „Каштан“ в СССР.
Децата на обикновените трудещи се за партията родители само преглъщаха на уханието на корекомското яйце...
Вижте какво можеше да се купи в Кореком-а: