Спомени от соца: 10 фото мига от Мичурин (Царево)

Добри спомени и описани съвсем точно. Жалко, че сегашната младеж не може да състави едно изречение правилно.Добрата част от Комунизмът е, че възпитаваше и ограмотяваше добре, а сега нещата са доста зле.

https://bivol.bg/prokuratura-arnaudov.html

Абе, Иване, много интелигентни въпроси и отговори пишеш - с всичките му там удивителни, въпросителни! Розите били цветя... така лииииии, да нямаш някаква грешка?

Сградата в ляво е от стария корабостроителен завод, там бяха шлосери, стругари, ковачи.

Ами ти кво искаш от един анонимен форум - цветя и рози ли!?

Че кой казва, че не сме работели бе? Тез групи които идваха по времето на соца кой ги хранеше и кой ги обслужваше по хотелите? Да не казвам, че тогава туристите бяха и вповече. Нали ръка се иска за да бъдат обслужени. А за авантата имаше я, ама не беше в такива големи размери каквато е сега.

През 1987 бях за малко салонен управител в един ресторант и точно тогава, лятото, назначиха за управител Йовчо М. Той беше партиен член и Вангелов го задължи по партийна линия да поеме ресторанта. Йовчо М. не му се искаше, щото досега беше свикнал да краде на едро - като барман, ама какво да прави, партийно поръчение е все пак и няма мърдане... И двамата с Йовчо сме земляци - от Банево, ама няма да си кривя душата, тоя човек си беше абсолютен боклук, кариерист и използвач. Не че и аз не съм крал после като бях барман и управител на пицарията, но поне го правех открито и без да парадирам с някакво измислено партийно членство...
Та, назначиха Йовчо за мой началник, и оня взе да ми се прави на интересен и на големия управител, мъчеше се да ме фирка, докато накрая взе да ми писва и само му рекох: "Попитай баща си кой е моят баща, дали не е чувал нещо за Георги Каснака, само това го попитай и после пак ела при мен да си поговорим!"...
Сигурно е питал баща си и оня му е казал как стоят нещата:
На времето баща му на Йовчо е бил фашист и след 9 септември Народният съд го осъдил на смърт и го дал на баща ми да го разстреля някъде из гората. По пътя оня му се молил на стария, плакал и му падал на колене само и само да му пощади живота... И баща ми, нали е с меко сърце, го пуснал да си ходи, но му казал да се крие някъде и да не се връща повече в селото... Не го знам къде и как се е крил, ама добре си е наредил живота, щом той и синът му после са станали партийни членове!
Оттогава Йовчо спря да се занимава с мен и след време се запиля нанякъде, щото видя че за него там хляб няма. Траял известно време и се правел на комунист, който изпълнява партийно поръчение, но не издържал дълго. Глад голям! Няма го онова голямото крадене, когато бил барман... Затова ходил пак при Вангелов да го моли да го освободи от управителството на ресторанта и пак да му даде едно заведение, (за да краде естествено) ама Вангелов му отказал... Тогава Йовчо го напсувал в очите, станал и си излязъл! Голям боклук, какво да го правиш!

На времето една част от полуострова беше пусто място - само храсталаци, скали и тук там дървета. Ние бяхме момченца и дето се вика там играехме, криехме се по храстите и правехме чикии... Тогава през 1961 г. Антон Югов беше министър председател и дойде на посещение. Разкарваше се по улиците с местните партийци и разпитваше кое какво е. Разгледа и полуострова и каза, че там трябвало да се застрои. И наистина след това много неща се построиха. А сега тия от Бургас не са стъпили тук и само се правят на загрижени за нас. А иначе устите им големи: ама европейски проекти имало за нас, ама това щели да правят, онова щели... дрън-дрън. Въздух под налягане.

На Марчела проблема й го знам. Лъгаха я сума народ, че ще се женят за нея и така й мина младостта - вместо на деца сега се радва на едно куче, дето ходи да го разкарва нагоре надолу. И не само тя е така. И Антоанета и Събина имат същата съдба. Останаха си ялови, щото животът им мина по оргии, секс с директори или който там се намери, после аборти и ходене по доктори да си лекуват венерическите болести, а като дойде време да раждат се усетиха, че вече са повредени като жени и на доста почтенна възраст, които за нищо не стават... Долни пачаври!

Веднъж П. Стойчев по време на оперативката ни зададе следния въпрос: коя от колежките прави най-хубавия минет. И ние в един глас отвърнахме: МАРЧЕЛА!!! То беше ясно, Марчела беше много напред с френския, остави другото, ами почти на всички бараби ни беше правила свирки... Но П. Стойчев ни разочарова: "Не познахте, не е Марчела, а Дора!" Не можехме да го повярваме! Че Дора се чукаше с началниците - то е ясно, ама не знаехме че има чак такива скрити таланти!... Правела най хубавия минет, стига бе, къде сме спали досега?!

Стамат беше най-стабилния директор. Краде наистина и за себе си, но си разбираше от работата.

За Веса съм чувал че прави страхотни свирки, но от други хора - не от бай Джон. Всъщност те двамата с Веса не бяха ли женени по едно време? Не му прави чест на бай Джон да говори така за жена си била тя и бивша.

На времото като бях директор Васко М. дойде да ми се оплаква. Искал да сложи в рецепцията на хотела си нова гарнитура и за целта отишъл да иска мебелите от Летния театър. Но там Евгения му отказала и Васко затова беше бесен. Как можело такова нещо, ядосваше се Васко, тая дърта курва държала там тоз нов диван и тия хубави фотьойли за да можела на тях да се чука с тъпкачите си, а той тук в рецепцията нямал и един свестен диван за гостите на хотела. Успокоих го и му казах да изчака. На следващата година уволних Евгения и на нейно място назначих Ваня и казах на Васко да отиде и да иска от нея гарнитурата от Летния театър, ама Васко не искаше. Каза ми: "Шефе, няма да стане тая работа! Ваня открай време ме преследва и иска да я еба, а аз все бягам от нея. Не съм чак толкова закъсал, че да я еба и да си представям, че съм с друга, освен ако се прежаля, но не мога - АЗ, който имам 400 путки в тефтера си и съм ги чукал всичките и в твоята администрация и де що виждаш жена наоколо... и сега да легна с тая дърта кранта... Не!!!... освен да й сложа една кофа на главата и да си представям, че еба друга!" Така и не стана неговата работа и мебелите останаха в Летния театър.

А за Генчев думи нямам - гладна въшка. Въртеше се край нас като играехме на комар и го беше страх да залага, защото нямаше пет стотинки да се обръсне, помияр отвсякъде. Идваше като гладно куче на бара ми и ми се мазнеше, гъза ми беше готов да оближе само и само да го почерпя една водка. Помияр, кво искаш от такъв човек!

Весо ел. техника и брат му дойдоха от ...Айтос или Карнобат, вече не помня откъде - и заради такива като тях ни излезе име на град пълен с извратеняци и всякаква свъртяна измет. Двамата с брат му от време на време като се напиеха и си сменяха жените. Апък те и жените им като тях, акъла им хич го няма. След това жената на Весо го обвинявала по време на секс: "Виж се бе, колко си утрепан! Брат ти знаеш ли колко хубаво ме ебе, а ти за нищо не ставаш!"...
Такъв резил, помнете ми думата, с местните хора не е възможно да се случи, само свъртяните са способни на такива перверзии!

Ей, ама не случих на свестни дисководещи! Все едни боклуци ми даваха! Няма го забравя един - шматка и половина. Чакам го аз да пуска музиката, щото рускините от балета вече голи - по монокини и без-кини - строени до дансинга да почват танците, а оня го няма. Де го, де го... къде ли не го търсих! По едно време излизам навън и чувам някакъв шум под стълбите дето водеха за хотела, надничам надолу и какво да видя: нашия там се излегнал доволно и някаква рускиня отгоре му върти свирките, а той хабер си няма че трябва в момента да е на работа... "Какво правиш тука ве, идиот?! викам му. Кой ще ти пуска музиката?" а той: "Чакай, чакай още малко!"... Хванах се за главата и влизам в бара, а хората там програма чакат и недоумяват защо не почва. Какво да им обяснявам? Че на оня идиот в момента му правят свирки и затова не можел да дойде... Седя и мълча на бара и се чудя, как може да има толкова прост народ... докато на оня накрая му дойде кефа да се върне и да пусне музиката... Не знам, направо не знам! Ама повече не му проговорих него ден!

На времето имах една германка, по цял ден я шибах. После тя ме покани в ГДР, само чакахме мъжът й сутринта да отиде на работа в 7:30 и пет минути по-късно аз вече бях в леглото й - по цял ден я скъсвах от ебане. Обадих й се веднъж от БГ по телефона и тя се разплака: "Любов моя, къде си, не мога без теб, искам те!!!..." Горката, тя! Много съм й липсвал. Тя се е ебяла с мъжа си, но мислено си е представяла, че се чука с мен. Сигурен съм, че и сега, в момента, тя си мисли за мен и си спомня как сме се чукали...

Сийка от Ясна поляна беше голяма уруспия. Тя изяде хляба на Вангелов и заради нея го изгониха. Оплака се, че оня я изнасилвал и чак следствие се започна при Певтичев в Бургас. Следствието беше събрало разни улики - скъсан сутиен, копчета... После питахме Певтичев имало ли е нещо сериозно и той: Абе глупости, заради едно скъсано копче и вече орева орталъка, "ИЗНАСИЛИХА МЕ! ИЗНАСИЛИХА МЕ! ДРЪЖТЕ ВАНГЕЛОВ! ТОЙ МЕ ИЗНАСИЛИИИИИ!..." Чак статии по вестниците писаха като че ли беше "Изнасилването на века"... Мръсни курви, сами си искат да ги ебат и после се оплакват сякаш са били девствени!

Защо давате думата на Вангелов в този форум? Туй беше най-пропадналия директор, който си отиде най-позорно... Още му се носи славата какъв извратеняк беше. Лично мен ме е карал да му водя някои от моите сервитьорки в резиденциите горе и да му сервират в сауната. После момичетата ми се оплакваха - Миланка и Станка, ако ги помните. Ама аз не знаех какво е ставало там докато те не ми се оплакаха: "Писна ни от тая сауна, шефе! Устите ни се разчекнаха да му правим минети!" Чак се празнел на лицата им за собствено удоволствие. Верно, че после им се отблагодаряваше подобаващо. Миланка я направи барманка в едно барчето... Ама това не е човек бе, това беше пълен изрод! Друг път ги карал да се потапят във водата на басейна и там, под водата, да му правят свирките, засичал им времето даже, коя по-дълго ще издържи.
Ако не вярвате питайте Жулиета от Царево, тя тогава работеше в културния отдел и после роди от него дете.

МИЛЬО:
Преди работех в една станция и там имаше един шофьор, ама голям сексманиак беше, само путки му бяха в главата. Веднъж кара камиона и аз съм вътре и той като видя някаква жена на улицата и като проточи врат през страничния прозорец да я разглежда и не гледа накъде кара, за малко да блъсне колата. Изнервих се и му викам да гледа къде кара, ибах го в ненормалния човек, за едното нищо да катастрофираме!...
После къде набара една камериерка и ми вика, дай да я чукаме заедно. Аз се дърпах, ама той бил сигурен че е навита и така стана. Успя да я придума да дойде в една стая на хотела. А аз стоя в съседната стая и ги слушам през терасата как се чукат - оня я бичи като невидял, леглото скърца и ще се счупи от клатене, а мебелите наоколо скачат и се тресат, че чак страх ме хваща. Къде съм тръгнал аз да се меря с него. После той дойде при мен и ми вика: Отивай, твой ред е! Отивам аз при нея и почвам уж да я еба, ама треперя и ме е страх да не се изложа. А тя лежи неподвижна като дърво и явно нищо не усеща - ни ебане, ни хуй. То и аз нищо не усещах, щото путката й станала на кофа - оня преди мен доста я разширил и тя сега ми прави луфтове. Траеше ме жената докато й се лигавех, че най-накрая й писна и ми рече: Я го извикай пак оня, че да усетя хуй като хуй, друго си е да ми я разпори по шевовете, че твойта малка пишка само дрънчи като лъжичка в голяма тенджера!... Срам голям! Извиках го оня и той само това чака и продължи ебането на втория тур. Слушам ги аз пак как се клатят и си викам, що ми трябваше тоз резил, къде съм тръгнал с таз малка пишка!...

Имаше един доктор, който редовно идваше през лятото. Гларусите много го уважаваха и където го видеха все го черпеха, защото много им помагаше. Човекът си носеше една чантичка с всякакви хапчета и като му кажеха какво ги боли и оня веднага поставяше диагнозата и им даваше на мига лекарството без рецепта и само срещу една-две водки: "Ама това не е трипер, казваше той, а катар, то ако беше трипер досега щеше да избие и да ти изцапа бельото..." Това другото пък било еди какво си: "Вземай тия хапчета и за два дни ще те пресече", казваше той. Направо златен доктор, казваха гларусите! Що народ беше излекувал по тоя начин!...
Аз предлагам да го увековечим като му издигнем един паметник и да го обявим за НАРОДЕН ЛЕЧИТЕЛ или ПОЧЕТЕН ДОКТОР! Дайте да го намерим и да го удостоим с тази титла тук и на място! Човекът заслужава това признание!

Много обичах да еба рускините, ама само в първите дни докато кожата им беше още бяла и нежна като мляко. После придобиваха някакъв груб тен, кожата им почервеняваше и загрубяваше от стоенето по плажа и аз тогава загубвах интерес и почвах да търся други мадами - от новодошлите. А такива пристигаха всеки ден. Какво ли не измисляха комунистите - влакове на дружбата, вечери на дружбата, посрещаме ги с "Добре дошли", само дружба да искаш от нас... и ние затова ги ебяхме, такова беше поръчението на Партията - Дружбата ни със Съветския съюз е като слънцето и въздуха... Пък дружба без секс не става, нали така? Затова и ние, гларусите бяхме насреща, винаги на поста си и готови да изпълним поръченията на Партията...
Верно, че в годините на соца рускините не бяха стока - дебели, потни и гладни като въшки, бяха готови за едното пиене да ти направят една свирка. Докато германките, чехкините и полякините бяха много по-висока летва. Но после, по време на демокрацията, нещата се промениха...