„Да разлаем кучетата“ в Бургас – с Алекс Сърчаджиева, Георги Кадурин и Васил Михайлов
Ключови думи:
бургас, да разлаем кучетата, тричане, постановка, опера, георги кадурин, васил михайлов, александра сърчаджиева
„Единствената връзка между небето и земята е въжето на църковната камбана“
На 26 май в ЗАЛАТА НА ОПЕРАТА ще се състои премиерата на най-новата постановка на театър „Българска армия“ – „Да разлаем кучетата“.
Автор на текста е Емил Атанасов, който пише драми, но сега е подарил на зрителите една чудесна сатира. Първоначално името на пиесата е било „Ден за тричане“, но промененото по-късно заглавие е много сполучливо. Диалогът с характерния диалект носи усещане за българщина, което е подсилено с музиката на Добрин Векилов – Дони, представяща фолклорни мотиви. Пред нас е постановка, която предизвиква смях, но същевременно навява тъжни мисли и буди много размисъл.
Режисьорът Иван Урумов е подбрал великолепен актьорски състав от 13 души, всеки от който е на точното си място и се вписва идеално в ансамбъла. Срещата ни с изявени актьори като Васил Михайлов, Иван Налбантов, Стефка Янорова, Борислав Стоилов, Георги Кадурин и т.н. е вълнуваща и на високо професионално ниво. Всеки образ в спектакъла е с ярко присъствие и е запомнящ се завинаги. Силно впечатление правят женските образи на актрисите Гергана Данданова и Александра Сърчаджиева, но най-пленителна е Стефка Янорова.
Действието се развива в деня на първата годишнина от смъртта на съпруга на Софка, затова тя спазва "благоприличие" - не позволява на Даскала /Георги Кадурин/, развеждан три пъти, да прескача оградата й тази вечер - заради скръбната годишнина тя ще отиде при него. Всъщност е Беси понеделник - Денят за тричане, в който веднъж годишно се гонят бесовете. Кучета, вързани с въжета, се въртят и след това се къпят. А с екскрементите, отделени от кучетата при стреса, хората се мажат за здраве и берекет. От Брюксел подкрепят екозащитниците, противници на обичая, и се обръщат към българските власти. Резултатът е - жандармерия в едно от селата, където тайни комитети поддържат традицията, обявена за престъпление с поправка в Наказателния кодекс. Телевизионен репортаж за събитието е подтикът за автора да напише пиесата по собствените му думи. Той се гордее с бунта на хората - след прекалено дълго мълчание и изтърпяване на всякакви тегоби, - отстояващи традициите и идентичността си. Химнът на Европа - "Одата на радостта" от Бетовен, във фолклорен аранжимент, е лайтмотивът в музиката на Дони към представлението. Сценографията и костюмите са на Нина Пашова.
"С тази си скромна творба искам да кажа на всички - всяко зло, всяка криза може да бъде преборена само ако останем верни на традиции и история. Нека до уши да сме затънали в говната, нека големите ни казват какво да правим, ние обаче трябва да се бунтуваме! Трябва всяка година да тричаме и да гоним бесовете от този свят! Защото пропуснем ли, дори и един, единствен път да го направим - светът нас ще трича! Всичко ще се разпадне и ще отиде по дяволите", убеден е Емил Атанасов.
Според Иван Урумов всеки със своята неповторима идентичност може да бъде ценен в "глобалното село", в което цветното и пъстрото, а не сивото и скучното правят съществуването ни богато и красиво. Вероятно смисълът е да се учим и да се обогатяваме взаимно, а не да се конфронтираме и да се делим заради това, че сме различни. Въпросът не е или - или, а е световна глобализация и национална идентичност - заедно и поотделно, смята режисьорът.
А зрителите, колкото и да отричат варварските езически обреди, дълбоко симпатизират на тези селяни, които са се противопоставили на забраната и защитават родните обичаи за здраве и берекет, съхранени през вековете, макар че на самите тях те носят много болка и дори смърт.
Такава постановка не може да се пропусне. Трябва да се види и да се преживее.
26 май –19ч.-зала ОПЕРА. Билети вече се продават на касата на операта и на
тел.0894/898-098 Добави Коментар