Подслушвали незаконно бургаски адвокат, за да заковат съдия Атанас Вълков
Ключови думи:
Бургас, Администравен съд-Бургас
Адвокат Свилен Цонев от Бургас е бил незаконно подслушван по делото срещу съдия Атанас Вълков само защото е представлявал майката на подсъдимия. В искането за прилагане на специално разузнавателно средство (СРС) срещу него дори не е било посочено, че той е адвокат. Това пише в мотивите на Софийския градски съд (СГС) по делото срещу Вълков, по което той получи присъда на първа инстанция от 3,5 години затвор за документни престъпления и за престъпление по служба.В мотивите съдия Весислава Иванова подробно описва ситуацията с Цонев, който не е единственият подслушван адвокат по време на разследването, но само за неговото подслушване съдът приема, че е било абсолютно незаконно. Цонев е представлявал Руска Вълкова – майка на подсъдимия бивш шеф на Административен съд-Бургас. Първоначално и тя бе разследвана от прокуратурата, тъй като фигурира в сделките със земи край Несебър, които Вълков незаконно прехвърля на нейно име, за да опита след това да продаде терена за 2,2 млн. евро.
Вълков се свързал с Цонев в началото на 2011 г., за да го помоли да представлява майка му при водене на преговорите за продажба на имота, без да е запознавал защитника със схемата по придобиване на земите. След като се съгласил, адвокатът попаднал в полезрението на разследващите, които работели по случая от няколко месеца. Проблемът с адвокат Свилен Цонев, който съдът изтъква, е, че той е бил подслушван с единствения мотив, че представлява Руска Вълкова и то точно по сделка за продажба на земя, която в онзи момент е предмет на разследването. Освен това, в искането за подслушване, внесено на 24 март 2011 г. в Софийския окръжен съд, не се посочва, че Цонев е адвокат, а само, че Вълкова го е упълномощила да води преговори за имота. В искането няма твърдения, че Цонев е заподозрян в извършване на престъпление или пък, че той самият е имал отношение към разследваната престъпна дейност или че е знаел за нея.
Съдия Иванова припомня в мотивите си, че гаранциите за неприкосновеността на адвокатската тайна са уредени в Закона за адвокатурата.
"Съдът застъпва принципното становище, че ще се отнася до съдебното представителство, осъществявано в рамките на същото производство, това положение е абсолютно и не се подчинява на никакви изключения. В противен случай правото на защита не би могло да бъде упражнено пълноценно. Изключение от обсъжданото положение е допустимо за клиентско отношение извън това на съдебното представителство и то единствено в случаите, в които самият адвокат е заподозрян като причастен в извършването на престъпна дейност, за чието установяване и разкриване се иска използването на специално разузнавателно средство. Само в подобна хипотеза е мислимо да се обсъжда дали намесата на държавните власти в личния живот би била допустима като необходима", се казва в мотивите. Тъй като по настоящия казус в искането за разрешение на СРС не е било посочено, че Цонев е адвокат, нито, че свързан с престъплението, което се разследва, то подслушването е било незаконно, защото е поискано в рамките на договорно отношение с клиент, приема съдът.
Въпреки че и от самото подслушване е било установено, че Свилен Цонев не е замесен в престъпната схема, протоколът от изготвеното веществено доказателствено средство не е бил унищожен, а е приложен по делото. В тази връзка съдът припомня и осъдително за България решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), в което е прието нарушение на чл. 8 (тайна на кореспонденцията) от Конвенцията за защита правата на човека, само защото протоколът, при все че не е бил ползван като доказателство от нито една от съдебните инстанции, не е бил унищожен, а е останал в кориците на делото и възможността за запознаване със съдържанието му е била налице до окончателното му приключване.
Проблем по делото срещу Вълков е, че предвид предстоящото му гледане и на следващи инстанции, този протокол не може да бъде унищожен и също остава наличен.
"Не са налице основания първостепенният съд да разпореди унищожаването на негодното, по негово убеждение, доказателство по време на неприключеното съдебно производство. Така е, защото изводите му във връзка с протокола подлежат на проверка от по-горните съдилища. Той следва да остане в делото, тъй като в принципен план резултатите от инстанционната проверка могат да обосноват различно виждане от това на настоящия съдебен състав", пише в мотивите си съдия Иванова.
Пред "Правен свят" адвокат Свилен Цонев призна, че все още не се е запознал с мотивите на съда по делото, но до момента не е търсил правата си по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Миналата година адвокат Васил Василев, защитник на бившия военен министър Николай Цонев, осъди прокуратурата и СДОТО да му платят обезщетение от 1500 лева именно заради записан разговор между него и клиента му, като записите не са били унищожени, а приложени по делото за подкуп срещу Цонев.
Неотвеждането от дело не е съставомерно действие по НК
В мотивите на съда обстойно се разглежда и положението с повдигнатото обвинение на Атанас Вълков за престъпление по служба по чл. 282 от Наказателния кодекс за нарушение на служебни задължения в качеството му на длъжностно лице. Тъй като бившият шеф на Административния съд в Бургас сам си е разпределял делата във връзка с придобиването на имотите, прокуратурата го е обвинила, че е нарушил по този начин задължението да изпълнява функциите си безпристрастно и да се отведе от дело, по което е страна.
Според съда, този подход на държавното обвинение е "концептуално сгрешен". Изброяват се задълженията на съдията, които включват решаване на делата в срок, участие в заседанията на общото събрание на съответния орган на съдебната власт, пазенете на тайната на съвещанието при решаването на делата и т.н.
"Прокуратурата не е повдигнала обвинение и не е въвела фактологично твърдение за нарушаването, на което и да е от тях. Вместо това визира като нарушение и неизпълнение на служебните задължения на подсъдимия в качеството му на съдия изпълнението на функциите му по правораздавателна дейност, поддържайки, че при осъществяването ѝ е бил нарушен процесуалният закон. Както бе посочено по-напред, проверката за основателността на подобно твърдение е в компетенциите единствено и само на съответния по-горен съд и то в рамките на предвидения в закона инстанционен контрол. Абсурдно е да се сподели изводът, че допускането на процесуално нарушение при разглеждане на делото е равнозначно на неизпълнение/нарушение на служебно задължение на съдията, защото това би обезсмислило същината на правораздавателната дейност. Процесът на формиране на суверенната преценка на решаващия съдебен орган не е безконтролен. Контролът му обаче се осъществява в рамките на съдебния процес, по предвидения за това ред и единствено от съд. Само така се гарантира съдийската независимост (прогласена от чл. 117, ал. 2 КРБ), която обхваща преценката на доказателствата и прилагането на материалния и процесуалния закон... В обобщение – процесуалните действия на съдебния състав, ръководен от съдията (и в случаите, когато съставът е едноличен), в хода на съдебното производство, никога не могат да бъдат и не са годен предмет на длъжностно престъпление", се посочва още в мотивите. Съдът обаче прие, че вместо по чл. 282, ал. 1 НК, Вълков следва да бъде признат за виновен по чл. 283 от Наказателния кодекс, защото се е възползвал от служебното си положение, за да набави облага.
Следенето на съдии е изключително злепоставящо за подсъдимия
При обявяване на присъдата на Вълков той получи общо най-тежко наказание от 2 години и 9 месеца затвор, което обаче съдът увеличи с още 9 месеца. В мотивите си за определяне на наказанието, съдия Иванова посочва първо, че подсъдимият е признат за виновен за няколко престъпления и това изключва условното му осъждане, а упорството в престъпната дейност на Вълков и облика върху съдебната система, което поведението му изгражда, са мотивирали съда да увеличи наказанието, за да може то да е справедливо.
В мотивите изрично е посочено, че като председател на съда в Бургас, Вълков е разпоредил на системния администратор да му инсталира продукт, който да му позволява да наблюдава в реално време мониторите на компютрите на своите колеги съдии.
"Освен нарушаването на етичните стандарти, с тази си дейност подсъдимият Вълков практически е създал за себе си обективни условия да узнава резултата от съдебните актове в хода на изготвянето им и преди те да бъдат обявявани. Без съмнение този подход на подсъдимия е крайно укорим, защото генерира възможност за сериозни корупционни практики... Съдът отчита за отегчаващо деянието обстоятелство изключително негативното му отражение за облика на правосъдната дейност. Отново следва да се подчертае, че престъплението не е срещу правосъдието. Няма никакво съмнение обаче, че когато не друго длъжностно лице, а именно съдия се възползва от това свое служебно положение, действията му косвено рефлектират и имат отрицателен ефект за съдебната власт. Те сериозно подкопават доверието на гражданите в нея. Към представителите на съдебната власт са отправени високи изисквания не само за професионалните, но и за нравствените и моралните им качества", пише още в мотивите на съда.
3
Коментара по темата
3.
777
17.05.2014 16:35:02
Да влиза в затвора веднага, много душевно нечистоплътен е този човек.
2.
почитателка
16.05.2014 21:45:25
На Вълков МНОГО МУ ОТИВА РАЙЕТО!!! Да е жив и здрав...
1.
*********
16.05.2014 18:21:36
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.