Янчо Патриков в последното си интервю: Благораден съм на хората, които срещах в живота си

Янчо Патриков. Снимка на Тодор Ставрев

Ключови думи: Янчо Патриков

Публикуваме 1/1 последното интервю на Янчо Патриков, дадено пред вестник "Бургас днес и утре" на 17 март т.г. В навечерието на 70-ата си годишнина легендата прави своята равносметка и раказва любопитни подробности от професионално и лично естество.

Янчо Патриков има богата спортна кариера. В България той е с най- дългогодишния стаж над 50 години - като състезател, треньор, член на управителния съвет на БФБ и до сега. От 63 г. до 72 г., активен състезател в националния отбор. От 72 г. до 92 г. е старши треньор на ЦСКА и помощник треньор на националния отбор, старши треньор на младежкия национален отбор, старши треньор на мъжкия национален отбор и началник тежка атлетика на ЦСКА. Републикански шампион, шампион на Дан Колов, балкански шампион от Любляна, европейски шампион от "София '69", европейски вицешампион от "Карлсруе '66" и "Истанбул '67". През 1968 г. става световен студентски шампион в Истанбул и шампион на армиите на социалистическите държави в Монголия. Печели и бронзов медал от световното в Канада. Бил е на Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико и Сеул 1988 г.

Като член на Управителния съвет на ФК „Черноморец” допринася за възхода на футболния отбор - от „В” в „Б” група и „Б” в „А” футболна група.

Почетен гражданин е на градовете Бургас и Средец. Председател на училищното настоятелство на спортното училище в Бургас „Юрий Гагарин”. Председател е на обществения съвет на спорта в Българската армия. Член е на федерацията по борба.

При Янчо Патриков ни отвежда неговият личен повод – 70-годишният му юбилей. Посреща ни в дома си в бургаския квартал Сарафово. Интервюто протича като разговор между приятели. Потъва в спомени и разказва за живота си тихо. Очите му оживяват когато си спомня за първите срещи с най-големите борци за онова време – Първия олимпийски шампион Никола Станчев, първия световен шампион Петко Сираков, легендите на Странджа - Продан Гаржев, Петко Дерменждиев и Крали Бинбалов - неговите идоли, хората които са го накарали да повярва,че ще бъде като тях, състезател и треньор. Казва че животът му е протекъл много интересно, „благодарение на хората с които раснах, пораснах и остарях и станах на 70 години”.

Първият ни въпрос беше: Защо в Сарафово, а не в София? Какво го е накарало да се върне след като 35 години е живял в София имал е всичко - няколко апартамента, вила, кола, много приятели, слава и всичко, за което могат да мечтаят много хора.

А той отговаря с мъдрост: „Началото е повече от всичко” и се сеща за песента на Елена Чаушевa, която тя написа за неговата майка и неговото село: „В Странджа планина има китно село Светлина. Там се родили двама братя и една сестра. Майчица Желязка с мъка ги отгледа тя. С татко им гайдаря Георги ги отгледаха и са горди …”

Роден е на 15 март 1944 г. в с. Светлина, Община Средец. Днес в този слънчев ден той си спомня за разказите на майка му Желязка за раждането му „Страхотна зима, баща ми Георги не е можел да впрегне конете и да отиде да доведе бабата, която да бабува и да помага при раждането на бъдещия Янчо. Такъв сняг е имало на 15 март преди 70 години”. Започва разказа си той, който е най-големият от трите децата в семейството на Георги и Желязка Патрикови. Има сестра Мария и брат Тоню, родени през 6 години един от друг. Началното си образование завършва в родното си село Светлина. След това в Средец започва през 1959 г. средното си образование. Там учителят му по физкултура го насочва към спорта .Това е и годината, в която младият Патриков е привлечен и започва да тренира борба, който по-късно ще стане един от големите спортисти на България и емблема на този спорт.

Първият му треньор е Костадин Жабов, но фамилиите са само съвпадение с тази на сегашния кмет на Община Средец. От него научава много неща, които по-късно, като треньор, също е предавал на състезателите си – все съвети, които са азбуката на свободната борба. „Много интелигентен човек беше за времето си, даже и за сега”, не пести думите си Янчо Патриков за първия си треньор.

В рода и в семейството на Янчо Патриков няма друг спортист. Баща му Георги Патриков е бил музикант – свирил е на гайда и е участвал в Странджанския ансамбъл. Имал група от много талантливи музиканти. От него спортната легенда е наследил любовта към народната музика и днес е приятел с всички музиканти в България. Избягва да изброява имена, защото не иска да пропусне някого, но сред любимите му изпълнители, които са и негови дългогодишни приятели, са Янка Рупкина, Калинка Сгурова, Калинка Вълчева, Жечка Сланинкова, Стайка Гьокова, акад. Петко Радев, Петко Дачев и много, много други. Животът му винаги е бил съпътстван от спорта и музиката. Това не се променя и по-късно, когато кариерата му го отвежда в София. Изпълнителите на ансамбъл „Филип Кутев” и държавните оркестри и мистерии на радиото и телевизията са неотлъчно до него. За него те създават авторските музикални произведения - Патриково хоро и Патрикова ръченица. Певицата Елена Чаушева написва песен за Янчо Патриков, която по-късно записва в Пловдивското радио. Четиристишието, с което започва нашият разказ, е част от тази песен.

Животът на Янчо Патриков е белязан от много успехи и много трудни и тежки периоди, като състезател и старши треньор на ЦСКА, старши треньор на младежкия национален отбор, старши треньор на мъжкия национален отбор, началник тежка атлетика ЦСКА. Радвал се е на много успехи, на много обич и подкрепа, но е имало и много сблъсъци, противоречия, злоба и завист. Според думите му това ги е правило по-силни и че това е тежестта, която трябва да понася победителят - успелият човек.

На втория въпрос - Защо предпочита 70-годишният юбилей да бъде в Средец? Той отговаря „Защото там е началото, първото кебапче, първата химикалка, първата победа”.

Първото състезание и първата победа на бъдещата спортна легенда е през далечната 1959 г., когато е едва на 15 години. Тогава отборът на Средец побеждава отбора на Бургас. „Нямаше тепих на стадиона и се борихме директно на тревата”, спомня си Патриков. Първата му среща приключва с победа за него, а той дори и не разбира – само усеща целувките и радостта на съотборниците си. Толкова силно е вълнението му.

Преди заминаването си в ЦСКА като войник тренира в Бургас при друг много добър треньор на България - Димитър Добрев.

Като републикански шампион за юношите от отбора на Бургас е включен в националния отбор за мъже. Първият лагер с националния отбор за мъже е в Петрич. Това става причина и за първата му среща с баба Ванга. „Никога до сега не съм споделял пред журналисти срещите си с баба Ванга, които продължават и в годините ми като треньор.” Имало е периоди когато иска да се отказва от спорта, но Ванга му забранява да мисли дори в тази посока, защото според нея той има велико бъдеще и като спортист, и като треньор. Много пъти той е бил при нея и с вълнение разказва за срещите си с пророчицата. „Беше толкова отдавна – тогава още леля Ванга гледаше на улицата, а не в къщата, а после и на Рупите”, потъва в спомените си той. „Бил съм повече от 20 пъти при Ванга. Големи истории имам”, допълва още той. Не се впуска в много подробности, защото има и лични истории, но за първи път пред медия, и то във вестник „Бургас днес и утре”, той споделя за част от срещите си нея. Ходил е понякога сам, друг път с приятели, а дори и с отбора по борба. Разкрива му неща със смущаваща точност. „И няма да се отказваш от този занаят, който си започнал”, спомня си заръката на Ванга той. Казала му е, че има голям късмет.

Всичко, което му е казала пророчицата се сбъдва. Завършването на средно образование, влизането като студент, офицерското звание, републикански шампион за мъже, шампион на турнира Дан Колов, балкански шампион, световен – студентски шампион, световен на армиите на социалистическите държави. Успехите му започват един след друг. При друго негово посещение, вече като треньор, когато е златният период от кариерата му в ЦСКА, когато се връща с 4 златни медала и 4 европейски шампиона – той отново е при нея. Има своите тревоги, притеснява се за състезателите си и за това не може да се зарадва на успехите на отбора. Отива отново при нея, а тя му казала да не се притеснява за отбора и състезателите, защото всичко е наред, но в бъдеще да внимава. Отново му казва да не се отказва и да продължава напред.

С отбора Янчо Патриков преживява много безсънни нощи, много радости, но и много мъка - винаги е намирал начин да се справи.

Най-голямата му мъка и като най-тежък момент от професионалната си кариера спортната легенда посочва годините 1990-1992. „Тогава започва преходът, имахме състезатели, отбори още за два олимпийски цикала. Но създадената възможност за по-лесен живот и повече пари отколкото можех да осигуря аз като старши треньор на националния отбор беше трудно да ги задържа при тежкия режим който трябваше да изпълняват”.

Остават 10 месеца до олимпиадата през 1992 г. в Барселона, Испания. На европейското първенство във Варна, макар и трите медала които печели отборът, но без златен медал, още вечерта с болка си подава оставката след като състезателите се пръскат.

Промените нанесоха тежък удар не само на борбата, но и на целия спорт. „Промените отнеха всичко, което бях градил в спорта-момчетата се пръснаха. Но между нас завинаги остана доверието и уважението”, допълва още той. „Остана единствен Валентин Йорданов, който не се отказа и продължи успехите на най-българския спорт като спортист и като председател на БФБ-и до сега, добре че е той”.

За да не се подаваме на минорно настроение, сменяме темата и започваме да си говорим за приятелите на Янчо Патриков. „Човек, който е 30 години на върха не може да има само приятели, не може да бъде винаги справедлив, колкото и да иска. От 5-6 равностойни за влизане в ЦСКА трябваше да вземем един. Много пъти е трябвало да реша от двама равностойни кой да замине на европейско или световно първенство и сигурно някога съм бъркал. Аз врагове нямам, напротив с най-големите си противници като състезател, поддържам чудесни взаимоотношения. Като треньор на ЦСКА всички треньори са ми били противници, сега всички са ми приятели и се срещаме постоянно. Тук е мястото да благодаря на всички треньори, които вярваха в мен и ми подаваха най-добрите юноши и имах възможност да работя с тях. За израстването на един състезател, успехът не е само на един треньор. Имаше конкуренция, имаше спорове, затова имаше и голяма борба и шампиони. Сега какво е? - тежко им на треньорите на националните отбори и федерациите”.

„Рождения си ден първо ще споделя със семейството си и със съседите си. На следващия ден като административен директор и член на управителния съвет на Елкабел вече 15 г., ще отпразнувам с всички в завода. Желанието ми е да събера приятели и близки и мисля, че това може да се случи на 30 и 31.05.2014 г. по време на републиканския лично отборен шампионат за класическа и свободна борба мъже и жени, който ще се проведе в гр. Бургас. Това наистина ще ме направи щастлив да бъда сред божурите, там където е началото и с всички приятелите от спорта и не само. Тогава е и фолклорният венец Божура.

Отблизо с Янчо Патриков:

- Как се чувствате на 70 години?

- Проблеми никакви, ако има, аз си ги създавам и причината е моя. Физически и здравословно се чувствам добре.

- Какво е за Вас спортът?

- Това беше моя живот и ако трябва да започна отново, пак ще е същото и по същия начин, но ще има промени, защото времето го налага.

- От какво сте се срамували?

- Спортът ме научи да се боря винаги за победа. Не понасям загубите нито на тепиха, нито в живота. Загубите на състезателите са и мои загуби. Срамувал съм се от провал, обичам победата и успелите.

- Най-ценният съвет от треньора Ви?

- И най-лошата победа е по-добре от хубавата загуба.

- Състезателят, с който най-много се гордееш?

- Те са много. Работил съм почти с всички през тези 50 години и наистина се гордея с това. Има един, който трябва да сложа извън класацията, казва се Валентин Йорданов, защото с него се гордее целият свят и българският спорт. Той е най-големият спортист и от 16 години е отличен председател на БФБ. Той е Божи дар на спорта.

- Най-тежкият Ви удар в живота?

- Имаше тежки удари, но победите и успехите бяха много повече.

- За или против допинга и стимулиращите медикаменти?

- Допингът в борбата не върви. Винаги съм бил против стимулантите. Това прави спорта мръсен. Борбата не е само физическа сила, трябва и тактическо мислене, стратегия. Състезателят трябва да усеща противника и да предвижда следващия ход на съперника и да умее да го провокира с лъжливи движения, за да го накара да сгреши. В тези неща допингът не помага.

- Към кой изпитваш най-голяма благодарност?

- Благодарен съм на хората, които срещах в различните етапи от живота си, защото всеки един от тях остави следа в житейския ми път. Благодарен съм на треньорите и състезателите, които вярваха в мен, за да бъдем между първите в света.

- Най-ценното ти отличие?

- Това е златният медал, който получих на европейското първенство в София през 1969 г. на стадион „Васил Левски”. Тогава на 25-годишна възраст станах и европейски шампион. Спомням си, че стадионът беше пълен. Цяла България се радваше на успехите на българските спортисти. Това бяха златни времена за спорта. Раздавахме се и хората ни обичаха.

- Кога е златният период на спортиста Янчо Патриков?

- Върхът в кариерата ми като състезател е в периода 1962-1972 г. Но получих язва на дванадесетопръстника, а кризите често бяха съпътствани с кръвоизливи. Тогава се отказах от активния спорт. Отказах се когато бях шампион на България. Винаги съм се стремял да бъда номер 1.

- Кога е златният период на треньора Янчо Патриков?

- Бях щастлив треньор. В ЦСКА не знаехме загуба. Колорадо Спрингс - 4 световни шампиона, Гърция - 4 европейски шампиона, на световното първенство в Токио - 6 финала за златен медал. Имаше неудачи, но победите и хубавите неща бяха повече.

- Как обичате да прекарвате свободното си време?

- Никога не съм имал свободно време. Нито в спорта, нито сега. Но след като навърша 70 години съм решил да намаля темпото и да дам на внуците си, това което не можах да дам на синовете си, защото бях постоянно по лагери.

- Можете ли да правите компромиси?

- Винаги съм бил взискателен и не съм правил компромиси особено с най-близките си. Валентин Йорданов ми е казвал – аз съм ти най-добрият състезател, а ти се караш най-много на мен. Така е, защото от него винаги очаквах златен медал.

- Най-големите Ви приятелства?

- Богат съм на приятели във всички среди. Много хора са ми помагали в живота и аз съм искал да им отговаря по същия начин.

Коментара по темата

Zoran Shorov

04.03.2015 23:33:43

Mi bese golem prijatel,Janco bese ;golem covek,vecna mu slava,bog da go prosti!

мариана

17.05.2014 16:47:54

А аз съм благодарна,че имах възможност да те познавам.Аз знам,че на небето има още една звездичка и това, че вече не си около нас,аз вярвам,че ти си над нас. Ти ме допусна до себе си,до семейството си, обичаше мен и децата ми,помагаше ми в работния процес на летището и за това ти ще останеш в нашите сърца и винаги ще поглеждаме нагоре с вярата, че ти си там.

БСП

16.05.2014 18:35:24

Несъобразена скорост,шофиране без колан и разговор по телефона,водят до такава трагедия!

Почивай в мир и нека БОГ да прости греховете ти !

Сашо

16.05.2014 15:19:49

Редакторите пак дремят на Силвъра - какво означава "БлагоРаден"?
Иначе лека му пръст на човека.

Г.Илиев

16.05.2014 13:50:04

Велик човек беше бате Янчо,истински победител и обеденител!
Да почива в мир!

Добави Коментар