Правят супермодерен крематориум за 2,8 млн.евро в Бургас

Смятам, че е добре хората да имат избор и да вземат решения според вътрешните си убеждения! Знам, че това европейска практика и тенденция, а когато има такава възможност, нека всеки сам да избира!

Веднага след смъртта на човека тялото му се превръща в мощи. Тогава се увеличава и нашето уважение към него. Мощите са възпоменание на едно свещенодействие, в което е извършено спасението на душата, и напомняне на друго, което в света „непознато“ продължава извън него – славата на душата. Тялото не очаква разрушаването си, а под „друг образ“ (Марк. 16:12) преобразяване „в първоначалната красота“. По тази причина Църквата разглежда тялото с особено уважение и свещени чувства. Ние не горим храмовете, още по-малко - одушевените храмове.

За съжаление много хора не са наясно че в цяла Европа това е установена практика, ще бъде страхотно един такъв проект да се осъществи.

Религията е опиум за човечеството!Всички злини в човешката история са ставали от разлика в религиите измислени от най -различни шмекери-попове,пастори, молли ,ходжи,шамани,равини и други изроди обсебели простите хора духовно и физически! А когато аз умра ако ще на хуя ми дърва да цепят!

така еЛИЛИе права -изгарянето на починалите еантихристиянско действие характерно за езичници хиндуисти аборигени и пплемена от3тия свят изповядващи шаманистки паганистки практики.Идеята за погребенията е че в деня на Страшния Сьд пи II Пришествие на Господ Исус Христос-всички мьртви ще вьзкрьснат от гробовете инад тях ще се извьши праведен сьд според своите дела -добрите в РАЯ лошите в АДА.Атова че някаква гебаджийка е решила да прави пари дори от мьката и незнанието на хората БОГвижда -ВИЖДА КОЙ СЬБОРИ ЦЬРКВАТА в центьра.По скоро камила натоварена с дисаги с пачки по 100 лева и500 евра ще мине през иглено ухо отколкото ГЕРБаджия висш рьководител от герб кмет от герб депутат от герб да влезе вРАЯ

Всички религии гледат на човешката смърт като на ключов момент в човешкото съществуване, като врата от временното към вечното битие. Затова в погребението на човека се отразява религиозната доктрина на всяко общество. Каква е същността на човека, защо се ражда на тази земя – отговори на тези въпроси всяка религия дава чрез своя погребален обряд. Т.нар. “огнено погребение”, характерно за древните езичници, както и за много източни езически култури днес, отразява възгледа за човешкото тяло като затвор, временно обиталище на човека, чиято същност е душата. Тялото се изгаря, за да може душата по-лесно да се освободи от оковите на материята и да се издигне в друга сфера на съществуване. Християнското разбиране за човека е различно.

Бих искала да се спра кратко на този въпрос, защото само така може да разберем, защо Църквата не приема кремацията като израз на християнска вяра.

Връзката между душата и тялото на човека според християнството е много силна, тъй като човек не е нито само тяло (както казват атеистите), нито само душа (както казват източните религии, вярващи в прераждането) – човекът, създаден от Бога, е психосоматична цялост. И точно в това е трагедията на смъртта – разпадането на човешката природа, отделянето на душата от тялото. Душата страда и не иска да се отдели от своето тяло, от своята естествена цялостност. Св. Йоан Дамаскин казва: «Страшна е тайната на смъртта, как душата не иска да се отдели от тялото си, от своята хармонична и най-естествена връзка».
И така, това означава, че тялото ни не е затвор, обвивка на душата, но е елемент на човешката личност. Душата се намира навсякъде в тялото и с действието си го оживотворява. И спасението, в което християните вярваме, не е само за душата ни, но и за тялото. Нещо повече, според учителите на нашата Църква «човешкият образ е по-висш от ангелския образ, тъй като ангелите са само дух, но дух, който не животвори, а човекът има душа и дух, които оживотворяват тялото му».

Древните християни са почитали изключително много мощите на мъчениците. Дори когато те са били изгаряни, вярващите са събирали останките, поставяли са ги в специални съдове и са им отдавали поклонение. Защото според учението на Църквата “и в най-малката част на тялото обитава неограничено Благодатта”. Тялото на човека е жива църква, в която той служи на Бога. А мощите на тези, които са му служили искрено, след това стават основа на ръкотворните храмове, в които се събираме на молитва всички ние.

И така, Църквата не може да приеме кремацията, защото уважава човешкото тяло и го счита за храм на Светия Дух, част от човешката личност. Дори след разделянето на душата и тялото личността на човека не се разпада, но душата продължава да носи спомените на тялото и очаква своето съединение с него. От друга страна, науката днес е доказала, че костите носят пълна информация за личността на починалия, но не и пепелта. Изгарянето на тялото, като неестествен процес, може да се възприеме като своеобразно “насилие” над душата. Гръцката църква отказва да извършва църковно опело на хора, приживе пожелали да бъдат кремирани.

Още повече че хората, които биха пожелали кремация, са или индеферентни към християнските истини, или пък изповядват близки до езическите възгледи - а именно, че тялото е затвор за душата. И в двата случая тези хора имат право на избор, неотменим елемент в демократичното общество. Но Църквата е длъжна ясно да заяви християнското учение за човека и същността на смъртта. Оттам нататък всеки е свободен да вземе своето решение. Въпросът не е догматичен в тесния смисъл на думата. Възкресението на мъртвите ще се осъществи, независимо дали са били погребани или изгорени, независимо от участта на човешкото тяло след смъртта му. Но погребването на тялото, връщането му в пръстта, от която е взето, според библейските думи, е свързано с догматичното (тоест основополагащо, неизменно) учение на Църквата.

Днес основният аргумент в полза на кремирането е изцяло в духа на модерното време – по-практично е, по-икономично, по-екологично... Един християнин, обаче, по съвсем естествен начин ще мисли за смъртта си в други категории – като за уникална, съдбовна среща със своя Създател. И ако дори Този Създател е бил положен в гроб (какъвто е големият парадокс на християнството), то какво остава за Неговите последователи, които искаме да участваме не само в Неговата смърт, но и във Възкресението Му.

Моля да проучите какво ще е въздействието от тази инвестиция върху околната среда. Гробищата вече не са в околностите на града, а в доста оживена негова част. За мен лично ще е неприятно да виждам пушека, докато пазарувам.