Юрий Дачев: Ставам преди кучетата, научих се да спя бързо
„Колкото и късно да си легна вечер, сутрин ставам рано, даже се шегувам, че се научих да спя бързо. Когато стана, малко движение има в света, даже котката ми се размърдва половин час след мен. Зяпам през прозореца, за да видя кучетата, които се размърдват по улицата. Обичам най-много сутрините, те са ми най-интересни. После сядам пред компютъра и пиша писма. Дори много често стряскам техните получатели, защото да получиш писмо в 4.30 сутрин е меко казано необичайно“, признава Дачев. Той обаче споделя, че в ученическите си години е ставал по-късно и понякога е закъснявал за училище.
„Когато бях малък, живеехме много близо до училище. Ставах в 6:50 часа, когато започваше по радио София едно детско 10-минутно предаване. Мисля, че Апостол Карамитев говореше и неговият сигнал вече беше ясен знак, че това е последният момент, в който мога да стана, без да закъснея. Спомням си мелодията още“, добавя авторът на „Пансион за кучета“. След обичайната доза кафе, ако има време, той разпуска с друго свое любимо занимание-плуването. Денят му продължава с други много и различни неща.
„Кафето ми е много важна част, защото от него зависи вкусът на деня. Научих се много късно да го пия, но пък съм много пристрастен вече. Пия около 10 кафета. Мога да свърша повече работа и да правя повече добри неща, ако имам много заетости. Свободата да имаш само едно нещо за вършене, при мен никога не е допринасяла да се получи някакъв добър резултат. Аз имам много променящ се ден. Търча на много места-в телевизията, в НАТФИЗ, в театъра. Това много често променя и настроението, и самото ми усещане за деня“, споделя доцентът.
Аз не обичам да планирам, но все пак някакви опорни точки имам, програма, с която започвам деня си, иначе не бих могъл да се справя, каза още Юрий Дачев.
2
Коментара по темата
2.
Х.Пенев
23.07.2024 12:01:07
Работих с него, като режисьор на “Дон Кихот и Дон Санчо”, и беше удоволствие !Прекрасен режисьор, много любезен и тактичен.
1.
Валя
20.03.2014 11:31:13
Приятел от ученическите години. Отличаваше се с харизма, ерудираност и идеални маниери. Все още оставил силен отпечатък в съзнанието му. Помня онзи весел и закачлив поглед излъчващ спокойствие, а закачливите му и весели думи извираха от една широка душа и рисуваха усмивка върху всяко лице. Страхотен разказвач. Беше заобиколен винаги с хора, за общуване, за компания и приятна почивка. Във всеки предизвикваше силни положителни емоции. Мечтаеше....и сбъдна мечтите си. Такъв го помня, красивото момче от Шумен!