Въвеждат двукамарен ВСС?
Формирането на две камари във ВСС – съдийска и прокурорска, които да се занимават с атестирането и повишаването съответно на съдии и на прокурори и следователи, е идея, която бе лансирана от някои професионални организации още преди около пет години, за подобна стъпка ни консултира отдавна и Венецианската комисия. Така ще се избегне възможността прокурори да кадруват за съдии и обратно. До момента всички правителства отказваха да въведат тази идея, въпреки сериозното лобиране за нея.
По думите на министър Златанова, ако се стигне до подкрепа на идеята, тя може да бъде въведена още с влизането на сила на промените в съдебния закон, които готви ведомството.
Същевременно в стратегията ще залегне и въвеждане на централен орган по атестирането, за което също настояваха съдийски организации.
Атестирането е един от проблемите, на който бе отделено много сериозно внимание в доклада на Европейската комисия от 22 януари. На заседанието на ВСС на 29 януари, посветено на критиките в документа, председателят на Комисията по предложенията и атестирането Милка Итова заяви, че в идеята за създване на единен централен орган има разумни варианти и тя трябва да бъде широко обсъдена.
Министърът на правосъдието сподели също така, че съществена част от проблемите, които поставят съдии от цялата страна при срещите си с нея се отнасят именно до кадровото развитие. Някои от съдиите заявяват, че не е важно кой ги атестира, а по какви правила.
Друг момент от стратегията е въвеждането на централизиран софтуер за случайно разпределение на делата, който ще се поддържа от ВСС. В съвета ще се намират и сървърите с данните. Това е една от превантивните мерки срещу евентуалното манипулиране на системата. Въвеждането на надеждна система за случайно разпределение на делата е също една от препоръките в доклада на ЕК. В него се казва, че България трябва да гарантира интегритета и прозрачността на системата за разпределение на делата в цялата съдебна система със система за случайно разпределение, която е проверена и оценена от независими експерти, които да гарантират, че администраторите носят пълна отговорност за всяко решение за отклонение на системата. Правилата, които се прилагат, трябва да са еднакви за всички съдилищата
Докато първите две идеи могат да се реализират по-бързо, то за въвеждането на централизиран софтуер ще са необходими около две години, по думите на министър Златанова. В момента IT специалисти вече работят върху програмата, като вероятно в средата на 2014 г. ще започне по-активната работа по този въпрос.
Какво друго съдържа проектът за актуализиране на стратегията, министър Златанова отказа да съобщи. През следващите дни тя първо ще обсъди проекта с ВСС, професионалните магистратски организации, адвокатурата и с неправителствения сектор. Едва след приемането на стратегията, която ще обхваща седемгодишен период, ще бъдат внесени в парламента промените в ЗСВ.
Други въпроси, които са поставяли съдиите на срещите с правосъдния министър, са били за битови проблеми, натовареност и проблеми, свързани с вещите лица. По последната тема министър Златанова се поинтересувала как е решен този въпрос в други европейски страни. Оказало се, че практиката била изключително разнородна – в някои държави те се определяли от съда, в други - от страните, в трети ги определял съдът, но с изричното съгласуване със страните и т.н. Според Златанова този въпрос тепърва ще се обсъжда.
Иначе 2014 г. ще е богата на ратификации на няколко европейски директиви.
Една от тях се отнася до въвеждането на европейско удостоверение за наследство в целия ЕС, както и признаване на актовете по наследяването в ЕС. Така, според министър Златанова, всички засегнати от процеса за наследяване ще могат лесно да докажат правното си положение, независимо в коя държава-членка на ЕС се намират.
Засега не е ясно кой у нас ще издава въпросното удостоверение. Единият вариант е министерството на правосъдието, а другият – нотариусите. До 16 ноември т.г. България трябва да ратифицира регламента, а до тази дата да направи необходимите законодателни промени.
Друга директира, която ще се прилага у нас от 11 януари 2015 г., е за мерки за осигуряване на защита по граждански дела. Златанова онагледи с пример: Ако при развод на съпрузи, съдът постави забрана за бащата да вижда детето, то тази забрана ще важи в целия ЕС. В която и държава в Евросъюза да отиде защитеното лице, властите там са задължени да му осигурят защита, без да има нужда да се минава отново през местен съд, който да преглежда случая. Удостоверението ще се издава от държавата, от която произхожда защитеното лице.
И в този случай все още не е ясно коя институция у нас ще отговаря за издаването на удостоверията.
Третата директови се отнася до признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела - доколкото се премахва необходимостта от екзекватура, изпълнението ще става автоматично. След ратифициране на документа той ще се прилага у нас от 10 януари 2015 г.
Последната директира е свързана с устния и писмен превод в наказателното производство. У нас такива промени в законодателството са направени, предстои приемането им на второ четене от парламента. Добави Коментар