Борис Карадимчев: Радостите и мъките не се мерят в сантиметри
“Ставам обикновено след 8 часа и като се приготвя, обичам да пия навън кафе и да усетя пулса на града, на живота. Понякога и към 17 часа се спирам в някое кафе на булевард “Витоша” и гледам хората как минават и се усмихват или са намръщени. Това ме впечатлява. Някои си мислят, че по цял ден седя и си пея. Музикалната дейност е много по-малко от другите неща, които се случват през деня”, добавя известният композитор.
Дори и на 80 години той не се чувства уморен и продължава усилено да работи. Казва, че времето за творчество е много по-малко, отколкото за други неща.
Основният ми проблем е, че имам много повече идеи и ангажименти, отколкото е времето.
Удоволствие е да се общува с деца, споделя известният композитор. Той продължава да работи с детския хор “Пим-пам”.
“Много ми е приятно с тях, защото имаме концерти, турнета, записи. Стиловете се променят и трябва човек да върви в крак с времето. Мисълта ми е настроена повече за бъдещето. Старите неща не ги помня”, добавя Карадимчев. С усмивка признава, че не му допада музиката, която слушат младите
“Важно е, че те си я харесват. Вероятно по-малко им се слуша нашата музика, което сигурно е нормално, но много неща влияят като например техническият напредък и електрониката. Творческият момент е по-слабо застъпен, защото има много готови продукти. Все едно отивате в магазина, вземате полуготови продукти, затопляте ги и правите обяда. Всичко става механично. Липсва преживяването. Трудно е да се прескочи всичко, което времето ни предоставя. Важното е във всяко нещо да има мярка”, каза още Борис Карадимчев. Добави Коментар