Как бе убита 18-годишната Антоанета, която пресичаше пешеходна пътека в Бургас

Ако Бог може да ни размени, готова съм да скоча пред някоя кола

 Защо аз не бях в ковчега, а красивото ми момиченце?!, нарежда Мария Христова, бабата на Ани, с която се връщаме на фаталната пешеходна пътека днес, за да разберем какво точно се е случило. Родителите на Ани са съсипани, те нямат сили за разговори с журналисти. Кампанията за установяване на цялата истина е подета от по-голямата сестра на момичето – 24- годишната Станимира, която се оказва в Лондон в деня на катастрофата. Тя няма да се спре, докато гласът й не бъде чут от всички институции и виновните за загубата на скъпата й по-малка сестра.

Ужасът  в семейството е страшен, защото след катастрофата преживяват страшната гледка да я виждат в клинична смърт още 4 дни, докато изключат системите. Мозъкът на Ани е бил напълно увреден под счупения череп, тялото е с множество рани от удара, туптяло е само сърцето й. През всичките тези кошмарни часове в реанимацията на МБАЛ-Бургас докторите непрекъснато повтаряли на родителите да дарят органите й за трансплантация и да престанат да мислят, че има надежда.

Ани е пресичала на пешеходната пътека, оставали два-три метра до отсрещния тротоар, когато върху нея връхлита  колата, движеща се от центъра към изхода на Бургас. Автомобилът блъска Ани, слабичкото й тяло полита и пада на 3 метра от мястото на удара.

 Почти веднага пристигат две патрулни полицейски коли, които викат Спешна помощ

Лекарският екип идва светкавично, момичето е интубирано на място, но не идва в съзнание. Откарват Ани в болницата – с множество охлузвания, счупен таз, прекъснат гръбначен мозък и мъртви мозъчни клетки. Тя е в кома и работи само сърцето й, поддържат я с изкуствено дишане. На шофьора на Форда – Атанас Щерев, е взета проба за алкохол с дрегер, която е отрицателна, изчакват се обаче все още резултатите от кръвните проби, както и експертизите, за да се уточни с каква скорост се е движил той.

  Ани умира, без да дойде и за миг в съзнание. „Беше най-усмихнатото, борбено и твърдо дете. Нейната смърт е кражба от нашето семейство, от света. Отнеха ни я толкова внезапно...”, каза сестрата Станимира, осъзнавайки, че никога повече няма да чуе смеха на по-малката си сестричка и обръщението „како”. Научила страшната новина по телефона от родителите си.

Краката й се подкосили като чула, че Ани е в мозъчна смърт.

Качила се на първия самолет за България, но така и не успяла дори думичка да каже на по-малката си сестричка преди да почине.

Ани с нетърпение очаквала  бала, била на диета, за да е красива, тренирала плуване. Днес обаче тя е погребана заедно с мечтите си, там където е гробът на дванадесетокласничката има десетки гробове на млади хора, загинали при нещастни случаи. В съседство е и паметникът на убития от гнило дърво в центъра на Бургас – 27-годишен Пейо Янчев.

 „На 17-ти януари трябваше момичето ми да има имен ден. Свети Антоний, чието име носи, обаче не можа да я спаси. Ани ме питаше: Какво ще ми купиш, бабичко? Много обичаше да идва при мен, прегръщаше ме. Правеше си филийки на тостера. Последно я видях преди да тръгне на урока по български език. За разлика от друг път, този ден нямаше желание. Каза ми, че не й се тръгва, но не бива да губи от уроците. Повече не я видях жива", каза бабата Мария.

Почернените близки искат от шофьора Атанас Щерев поне малко съчувствие! Те го обвиняват, че не се интересувал от състоянието й докато била в реанимация пет дни. „Вместо да ни потърси и да предложи възможност за лечение, той самият е отпътувал за Германия”, възмущават се близките. Служител на Щерев им съобщил, че щял да се завърне от чужбина на 14-ти януари, но близките казват, че вече няма каква помощ да очакват от него.