С извинение към мъжете: Петър Евтимов е егоист и страхливец!

Една любовна драма разтърси цяла България. Варненецът Петър Евтимов научи, че жена му си има любовник и ги разстреля двамата показно пред „Гранд Мол“ - Варна. След това хукна да бяга, а когато полицията го сгащи, взе че се гръмна и той. Лесно, просто и отвратително.

Така постъпват егоистите. Така постъпват част от мъжете, за които убийството е начин да си разчистят сметките. Така постъпват слабите. Така постъпват мухльовците с изкривено чувство за чест. Не живеем в средните векове и жената не е движима собственост. Която трябва да се движи предимно до работа и кухнята. Жената отдавна е човек, нищо че на част от мъжете това не им отърва.

Жената иска щастие и нежност, но малцина се сещат, че тяхната собствена го иска също. На чуждите са готови да предлагат с шепи. Направо с кофи.

Какво се е случило с Живка? Забременяла е от Петър на 15 години. Забележете на 15! Родила е детето му и вместо като другите момичета да ходи на купони, да показва тоалетчета, да се разхожда из Морската градина с приятелки и да пие кафе, тя е гледала бебе. Майка на 16 години. Неизживяна младост, прескочила от юношеството направо в света на възрастните. Тъкмо детето е отраснало и хоп Петър я е вързал с още едно. На 25 години тя е имала 9 годишно дете и малко бебче. И отново е била вкъщи край кухнята, край печката, край пералнята. Когато част от връстничките й още са били моми и са нямали никакви намерения да надянат брачния хомот.

Какво се е случило с Петър? Той е бил до Живка през това време, най-вероятно я издържал с децата, смятал се е за голям пич, че толкова млад си има семейство и покорна жена вкъщи. Толкова покорна, че даже не е намерил за нужно да се ожени за нея. Да създаде истинско семейство. Да я накара да се чувства негова съпруга, а не собственост. Защо не се е оженил, защо не е подписал, си остава загадка. А някои го наричат страх от обвързване, защото винаги има вратичка да избягаш от кошмара, който си създал. Или бабитлък – ти си моя, аз те храня, нямаш думата.

Да, ама не! Всеки психолог би потвърдил, че Живка има неизживени моменти от живота си и това трябва да се преживее или надживее. С помощта на човека до нея обаче. Едва ли цели 18 години с Петър е живяла в розови облаци. Като всяка жена тя се е размечтала за любов и романтика. Но който и да било мъж, особено нашенски мъж, никога няма да се сети, че освен от деца, жената до него се нуждае от още нещо – ласка, нежност, красиви думи.

И ето го Фейсбук! Това, което го нямаш вкъщи, можеш да го намериш там. Екскурзии, красиви страни, снимки, плажове, снежни писти, усмихнати хора, цял един друг свят. На една клавиатура разстояние... И романтика и приключения. Също на една клавиатура разстояние. Там е пълно с хора, които могат да ти дадат това, което нямаш.

Така се е появил и Стефан. Симпатичен и галантен мъж, който говори красиви думи, в когото Живка със сигурност се е влюбила, защото Петър е бил детското й увлечение и тя не е изживяла истинската любов. Живка и Стефан.

Такива истории е имало, има и винаги ще има. Не за друго. А защото когато двама души заживеят заедно и се появят и децата, много често романтиката умира, любовта изчезва и ги заместват рутината, скуката, скандалите, сивотата и безвремието. И хиляди Стефановци и Живки, които искат да обичат и да бъдат обичани тръгват по острието на бръснача. Тръгнат по опънато въже над пропастта с единственото желание да се почувстват отново живи.

А Петър? На него Живка му е била достатъчна. И не е искал да я дели с никого. И ето го въпросът – защо не е направил така, че и тя да почувства него достатъчен? Защо не е разбрал, че малкото момиченце е пораснало и освен майка на децата му иска да бъде и жена? Защо не се е сетил, че от него зависи да й даде това, от което тя има нужда? А може би 18 години заедно са убили всичко, включително и любовта. Защото той не я е убил, защото я е обичал. Обичта не се мери с куршуми. Убил я е, защото вече не е била негова. От мъка, от яд, от безсилие, от егоизъм.

Тежки думи, нали? Няма да се съгласите, мили мъже, нали? С кожата си вече усещам коментарите, които ще напишете отдолу, защото една жена се е осмелила да ви каже – не се дръжте като мухльовци и егоисти! Любовта идва, любовта понякога си отива. Силният човек ще си зададе въпроса защо и ще се опита за задържи другия до себе си, ако държи на него. Ще се запита къде е сгрешил, та половинката му вече не го обича. Ще потърси проблема. Толкова е просто. Понякога дори един откровен разговор между двама може да реши такъм проблем. В името на децата.

Но не! Петър е слаб човек. Петър започва да следи Живка. Петър я дебне. Петър разбива паролата на компютъра й. Научава за Стефан. И мълчи. Не казва нищо. Разговорът липсва и изобщо няма опит за такъв . Навярно сърцето го боли, навярно страда, навярно чувствата го заслепяват, но продължава да мълчи. И да се измъчва. Защото е предаден, защото собствеността му се изплъзва, защото малкото момиченце е пораснало и се е влюбило.

Има много варианти за изход от кризата. Разговор. Поставяне на картите на масата. Ултиматум. Напускане – след като не си желан и даже не си женен за тази жена, какво ти пречи да си отидеш? Силният мъж ще направи това. Свят широк, жени много.

Само не ми казвайте, че стои при Живка заради децата. Последното, което се е въртяло в главата му са децата... Петър се чувства предаден. Петър не отива да разговаря с тайните любовници. Той тръгва на мястото на срещата с пистолет. Той знае, че ще ги убие. Подготвял се е. Не е спонтанно решение. Дори го споделя с продавачката на цигари. „Вие какво ще направите, ако видите мъжа си под ръка с друга?“ Жената го взима за поредната откачлка и отговаря уклончиво. А той стиска пистолета в джоба си и ги чака да дойдат.

 И те идват. Жена му се качва на колата при любимия и Петър стреля. Първо в мъжа. За да накаже още повече Живка. За да види тя как любовникът й умира. А после я застрелва, когато се е свлякла от колата и лежи с разширени от ужас очи на асфалта. След което не извършва последното, което трябва да направи. Да убие и себе си и да падне до тях. Така картината поне щеше да е логична. Обича я, не може да живее без нея, убива я, защото тя не го обича, но убива и себе си, защото нея я няма вече. Така би завършил поне някой филм с правдив, взет от живота сценарий.

Но Петър хуква да бяга. Уж да се предаде. Но не бяга към полицията, а да се скрие. А като го обграждат, чак тогава страхливо си тегли куршума. Защо? Какво доказва? Кому? Доказва, че големият мачо? Мъж, на който не може да се изневерява! Мъж, който ще те убие, но няма да ти позволи да си с друг! Суперпич! Тогава пък да беше останал до труповете и гордо да чака полицията? Това също щеше да бъде разбираемо. И можеше даже да се превърне в морален герой. Но и това не се случи. Случи се това, че един слаб и страхлив мъж не понесе изневярата на жена си, за която дори не се е оженил. Че един нарцис не можа да преживее, че не го обичат и параноично изби двама, а след това се уплаши и стреля и по себе си.

А децата? Неговите собствени деца?

Ето защо за мен е пълен егоист и страхливец да приеме истината такава, каквато е и да реагира адекватно. Престъплението не е спонтанно. Имал е време да помисли. Имал е време да прецени. Имал е време да се въоръжи, да чака, да стреля... Не намери ли време поне за миг да помисли за децата, които остави сираци? Своите и на Стефан детето? И ако на Стефановото поне е останала майката, неговите и майка вече нямат.

Като си решил, че не можеш така – убий себе си. Жена ти ще е достатъчно наказана да живее цял живот с вината. Но децата...Те каква вина имат? Просто са попаднали попаднали на слаба душица, нарцис и параноик. Горките...

А вие, мъже, когато се върнете вкъщи, намерете време, поговорете с жените си, надникнете в очите им, душите им. Не се хвърляйте направо във Фейсбук или някой сайт за запознанства, защото понякога може да си определите среща със собствената си жена или дъщеря. Защото и това се случва вече. Но поне оставете пистолета...