Жалбата на бургаски съдии до ВСС

Ключови думи:

Уважаеми г-н Председател на ВКС,

Уважаеми г-н Председател на ВАС,

Уважаеми г-н Главен прокурор,

Уважаеми членове на ВСС

Обръщат се към вас окръжни и градски съдии, участващи в обявеният на основание чл.189 ал.1 и чл.178 ал.3 вр.чл.188 ал.1 и чл.190 от ЗСВ от Висшия съдебен съвет с Решение по протокол № 36/19.09.2013г. конкурс за повишаване в длъжност и преместване чрез събеседване на свободни длъжности за „съдия“ в апелативни съдилища.

Не сме написали имената си, защото държим да се акцентира върху поставените с писмото ни проблеми, а не върху личностите ни, което обикновено се случва при обсъждането на такива отворени писма. Надяваме се, въпреки тази анонимност, в името на обществения интерес и на спазването на закона, да разгледате писмото ни.

С него бихме искали да обърнем вниманието ви върху един изключително комплициран въпрос, свързан с критериите за кариерно израстване на магистратите. Ноторно известно е, че след тежък обществен дебат, през 2011г. беше прието изменение в ЗСВ /ДВ бр.1/2011г./, въвеждащо изискването за повишаване на магистратите в длъжност след провеждане на конкурс, чиято форма е „събеседване“.

В приетите с Решение по Протокол №9/07.03.2013г. ВСС правила за провеждане на конкурсите висшият съдебен орган прие, че назначената от него конкурсна комисия провежда конкурса чрез събеседване с всеки кандидат по практически въпроси, свързани с прилагането на законите, касаещи дейността в органа на съдебната власт за която кандидатства,
като се обсъждат представените със заявлението актове по чл. 32, ал.3, т.т. 2 и 3, постановени от кандидата през последните три години от дейността му. Целта на събеседването е да се установи подготовката на кандидата за длъжността, за която кандидатства.

При провеждане на конкурса за апелативни съдилища бяха нарушени в различна степен визираните по-горе правила от сформираните три комисии. На първо място самият конкурс не съставляваше събеседване, а класическа форма на изпит, който обаче беше лишен от всякакви гаранции за обективност и равнопоставеност. Фрапиращо нееднаква беше степента
на сложност на въпросите, които бяха задавани на различните кандидати. Имаше щастливци, чиито теми едва покриваха материята от Първи курс на обучението по право в университета, а имаше и кандидати, на които задаваните въпроси бяха изключително екзотични, свързани с рядко прилагани институти от правото.

Проблемът не би бил съществен, ако имаше предварително обявен конспект с темите за събеседване, ако въпросите бяха избрани на случаен принцип или ако изпитът беше анонимен. Така остана впечатлението, че въпросите се подбират съобразно личността на кандидата.
Целта, както един от изпитващите в неофициален разговор е формулирал, е била да се селектират кандидатите съобразно крайният резултат- класирането на избрани предварително кандидати.

Такива, както се вижда, са най-вече командированите на длъжностите, за които се повежда конкурса, което го превръща в нелепа пародия за останалите, които не сме посочени предварително. При липса на каквато и да е анонимност на проведеният конкурс, при наличието на родствени /съпрузи, кумове/ и отявлени приятелски връзки между членове на изпитните комисии и изпитваните и техни близки, при липса на какъвто и да е случаен принцип в проверката на знанията на кандидата, дали е възможно дори хипотетично, според вас, резултатите му да са считат за достоверни. Като се има предвид, че по съществуващата система за
атестиране всички кандидати се оказваме с отлична атестация, определящо за крайната оценка от класирането при конкурса се оказва не преценката за способностите на всеки един съдия и резултатите от работата му, а оценката от 10-минутното му представяне пред комисията, комплицирана с посочените проблеми.

Една част от комисиите не се съобрази с изискването за обсъждане на представените актове, като на нито един от кандидатите не беше зададен въпрос по представените от тях актове. В приетите от ВСС правила събеседването по представените актове е предвидено като основна част от провеждания изпит. Оценките не са мотивирани, което прави формирането им субективно до степен на пълен абсурд. Как би могло в тази връзка да се обясни парадокса, че дългогодишни граждански съдии са получили по-ниска оценка за знанията и уменията си като такива на изпита за АС-Гражданска колегия, в сравнение с тази за АС-Търговска колегия, без да са разглеждали до този момент специфичните търговски дела. Как би могла да се обясни и драстичната разлика в оценяването само на един кандидат от отделните членове на комисията.
Нима е допустимо да се приеме, че представянето на кандидата може да варира в границите на 2 единици. Критериите, които са приложени от изпитващите, очевидно са драстично различни и доколкото са напълно неизвестни този факт е изключително смущаващ. След като ВСС е
обвързан от резултатите от класирането, на практика основната му функция- да определя състава на съдебната власт, е принизена до едно формално утвърждаване на резултатите от безпринципно кадруване.

Настоящата форма е изключително неудачна, защото не отчита по никакъв начин качествата на кандидата съобразно извършваната от него до този момент работа. Известни са ни усилията на ВСС да изработи нова
концпеция за атестиране на магистратите, но това не променя факта, че към този момент към дейността по оценка на всеки един магистрат се подхожда повече от формално и на практика почти всички се оказват с комплексна оценка „много добра“, приравнена на „отлична“ за целите на конкурсите.

При разписаните към този момент условия за повишаване в длъжност на практика оценката за най-същностната част от дейността ни като магистрати – тази, която отговоря директно на въпроса как един прокурор, съдия или следовател, изпълнява конкретните си задължения, е
практически игнорирана за сметка на оценката от краткото 10- минутно
събеседване, в което дори без оглед степента на сложност на въпросите,
определената комисия преценява дали съответният кандидат има капацитета да изпълнява длъжността, за която кандидатства.

В такъв формат на изпитване - устно събеседване на принципа на телевизионно състезание, липсват най-важните лостове за адекватна и реална оценка на това как един кандидат ще се справи с работата на длъжността, за която кандидатства. Никой от колегите не решава делата си за 10 минути, като процесът на постановяване на един съдебен акт е винаги творчески- изисква спокойна атмосфера, възможност за обмисляне на всеки един детайл и най-вече писмено излагане на мотивите и
крайният извод. При тези особености на съдийската дейност е необяснимо възприемането на подобен тест за нивото на подготовка, в който е заложено изключително на устно възпроизвеждане на информация, в условия на стрес, липса на възможност за обмисляне и ползване на
различни източници извън нормативнатата база. Не би могъл да бъде критерий за нивото ти на съдия способността да възпроизвеждаш
наизустени текстове от закона и задължителна съдебна практика, а същевременно извън преценката да остава най-същественото - как прилагаш знанията. В този смисъл качеството на постановените актове
би следвало да е определящият признак в конкурсите за повишаване в
длъжност, защото това е нашата работа.

Всеки един обявен акт е своебразен изпит. Затова е необяснимо как при настоящият начин на провеждане на конкурсите е водещ силно субективният подход, изразяващ се в нееднаквите условия, при които са поставени кандидатите. А може би е обяснимо именно с възможността реално да не се изпитва, а директно да се кадрува. Това превръща конкурсите за повишаване в длъжност в един абсурден театър, в една привидна форма на състезание с предизвестен резултат.

Няма спор, че конкурс е задължителен за кариерното израстване, но условията за провеждането му следва да са достатъчно обективни, че да не оставят и капка съмнение за противното. В една неголяма система като съдебната, в която съществуват и са ноторно известни различни приятелски кръгове и лобита, липсата на всякаква анонимност при провеждането на изпит минира изцяло възможността за справедлив и адекватен резултат. Всъщност, именно в резултат на подобно
кадруване се появяват и останалите проблеми, за които съдебната система е непрекъснато обект на критика- търговия с влияние, корумпираност и ниво на правораздаването.

Това налага спешна преоценка на формата на провеждане на конкурса за кариерно израстване и откриване на дебат по темата сред колегите, защото е парадоксалнои ирационално именно в системата на правораздаването правилата в самата система да се създават и употребяват по един несправедлив и уродлив начин.

В края на писмото си отправяме към вас молбата Висшият съдебен съвет, в рамките на своята компетентност, да отмени обявените конкурси за свободни длъжности „съдия“ в апелативни съдилища поради съществени нарушения, опорочаващи правилата и целта на конкурса, както и да предприемете необходимите действия за адекватна промяна на условията за кариерно израстване.

С уважение,

Съдии
от СГС, БОС, ПОС и ВОС

Коментара по темата

Добави Коментар