В Гърция пушат навсякъде. Дори в съдебните зали и в кметствата. Ама ние сме повече европейци от тях!

„Но, моля ви се, защо излизате вън! Вятърът днес е силен. У нас се пуши навсякъде!” Така реагира касиерката от заведение за бъро хранене в центъра на старата гръцка столица Нафплио. Градът в сърцето на полуостров Пелопонес - с древни традиции, богати хора, екологично чист, туристически център. Групата ни, съставена от десетина журналисти, онемява от този анонс, оглеждаме се и забелязваме, че хората вътре пафкат цигари, но не се усеща задименост, защото климатизацията е много добра. Пепелници има на всички маси. Смятахме, че момичето зад касата обаче се шегува с твърдението, че навсякъде пушели.

Дошли сме в Нафплио, за да отразяваме межународен съдебен процес за контрабанда на цигари, които трафикантите трябвало да пласират на гръцкия пазар. Настаняваме се в хотел „Парк”, в близост до кметстото и Съдебата палата. На лоби бара, край рецепията, двама от гостите пийваха метакса и си пафкаха блажено пурите. Пепелници, кристални, имаше по всички маси и барплота на заведението.

Вечеряме в ресторант край морето, носят ни синегрида, пийнахме пломари, а четиримата пушачи от компанията ни пушиха без да се налага да излизат навън в бръснещото студено време.

Смятахме, че липсата на каквато и да е рестрикция в заведенията за обществено хранене и в хотелите е свързана с това да се създадат нормални условия за оределите гости през зимния сезон.

На другия ден сутринта обаче учудването ни се трансформира в шок. Влизаме в Съдебната палата, регистрираме се – пропускателният режим в тази сграда е изключително строг, тъй като делата за трафикиране на хора, цигари, наркотици и оръжие, са почти ежедневие – все пак градът е пограничен на ЕС. Предупреждават ни, че снимането в съдебната зала, особено на прокурор или съдия, е равносилно на арест, заплахите на мафията срещу магистратите никак не са шега. Разписваме се пред въоръжения до ушите полицай, край който обаче е разположен масивен пепелник за обществено ползване и около който кръжат неколцина пушачи. По стълбите към третия етаж, където е Наказателното отделение, виждаме такива пепелници почти на всяка крачка , а край тях спокойно си пафкат адвокати и граждани. Някои кабинети на сътрудници и магистрати бяха с полуотворени врати и вътре виждахме как също се пуши. В съдебната зала, където имаше общо над 40 зрители, подсъдими, свидетели и съдебен състав, също имаше хора с цигара в ръка. Отвреме навреме си опъваше цигара и самият прокурор. И това никак не му попречи да отстои обвинението срещу основния подсъдим на контрабандата – като го натика в затвора за 10 години.

Сигурна съм, че непушачите си представят в пълно отвращение колко много са осмърдени дрехите и косите ни, колко е вредно за белите ни дробове. Но и това не е всичко, защото след процеса влязохме в кметството, за да видим как стои въпросът с пушенето там. Картината бе като в Съдебната палата, а служителите твърдяха, че тук над 60 % от жителите са пушачи и хората просто са свикнали. Да забраним цигарите и да прогоним туристите, да си създаваме сами дискомфорт? А и от вас чуваме, че в ЕС някой се вълнува от нашите цигари?!”, бе отговорът на кметските служители.

Е, сега, според вас, гърците по-глупави и назадничави ли са?

Впрочем, вчера вечерта екипът на Флагман празнува в един от най-хубавите бургаски ресторанти, който се пукаше по шевовете от клиенти. Купон не се получи, въпреки старанието на оркестъра. И знаете ли защо? Защото през цялото време около една трета от хората зъзнеше навън в студа – това бяха пушачите, които като цяло със сигурност бяха повече от половината в ресторанта. И това ще ни е последното влизане в заведение. Защото шестима от осемчленния ни екип сме пушачи, респ.купонджии и хора, които с удоволствие биха осъмнали в пианобара на същия комплекс – но ако не се налагаше да излизаме в студа, за да запалим по една цигара.