Вдовица с две деца: Дядо Коледа, помогни ми да проходят!

Здравейте, „Флагман“! Искам да Ви изкажа огромните си благодарности и възхищения за това, което правите. Благодарение на Вас много хора намират подкрепа и животът им става по-хубав. Искам да Ви запозная с един много неприятен и тъжен случай с едно бургаско семейство Ще съм много благодарна , ако намерят някаква подкрепа от ваша страна. Нямам вече никаква надежда, пише читателка на Флагман.бг, близка до семейството на Светла Димитрова.

За съжаление получаваме все повече такива писма, сякаш цялата човешка мъка се е стоварила над града ни и много семейства ще посрещнат Коледа със сълзи и без надежда. А всеки носи своя кръст и иска съвсем малко, за да бъде щастлив. Напълно щастливи Светла, Радостина и Димо никога повече няма да бъдат, но животът им може да бъде малко по-лек. Зависи. От какво ли? Уви, от пари...

 На 18 юли тази година избухна газова бутилка в дома на 4- членно семейство в Долно Езерово.

 В къщата са били 2-те деца и техния баща (виж темата ни в развитие). От инцидента пострадали бащата и едното дете - малката Радостина на 14 години. "Чуха се два взрива. Първият беше по-слаб, но вторият бе като истинска бомба. Чухме само вик: "О-о, майко" и страшен звук от строшени стъкла.Скочихме и се втурнахме към съседите. Момиченцето буквално излетя на улицата, а баща й едва успя да излезе навън и падна пред къщата", разказа ужасена съседка, станала очевидец на трагедията. Съседите веднага скочили да помагат, извадили маркуч и започнали да обливат с вода бащата и детето. "Много от нас работят в "Лукойл Нефтохим", аз от години пък съм на бензиностанция и затова сме добре запознати как да оказваме първа помощ при такива случаи", разказа съседка.

От пламъците дрехите на Диян и Радостина били полепнали по телата им. Бащата- Диан Димитров получил тежки изгаряния и след дълга борба за живота му на 3 август той почина. Малката Радост е с 53% изгаряния. Тя се бори дълго за живота си и днес е сред нас. Успя да се справи, но за да продължи напред е необходимо лечение, което останалата самотна майка не може да си позволи. Всеки месец е необходимо лечение в Кюстендилска болница в продължение на 10 дни, за да може малката Радост да продължи напред...Мъките на майката не свършват дотук...Другото детенце..момче - Димо Димитров е болен по рождение от детска церебрална парализа. За него е необходимо също лечение. Лекарите ги изпращат в Кюстендил за рехабилитации и на Радост , и на Димо , което възлиза на 34 лева на ден за всеки . Когато се сметне и престоят на майката, това възлиза на над 100 лева на ден, което е непосилно за самотната майка.

Светла все още не може да се отърси от случилото се

Бях на работа. Продавачка съм. Обадиха ми се в магазина и ми казаха спешно да се прибера, защото е станал нещастен случай. Не ми казаха подробности. Само аз си зная как стигнах до лятната ни къща, какви мисли минаха през главата ми. Но се оказа по-страшно от най-черните ми представи. Кухнята беше буквално съборена. От взрива бутилката беше ударила и изгорила почти всичко. Като че ли Господ се беше смилил единствено над сина ми Димо. Той беше непокътнат от огнената стихия, само беше много изплашен. Но пък той е с парализа, движи се с патерици, ако беше пламнал, нямаше да може да избяга...Дъщеря ми и мъжът ми бяха откарани в болницата. Не знаех какво да правя. Не ме пускаха да ги видя. На другия ден ги транспортираха във Варна в клиниката по изгаряния. Всеки ден пътувах до Варна и всеки ден се връщах. Позволяваха ми да ги зърна само за малко. Две мумии, целите увити с бинтове, тръби, а около тях свирят монитори, въртят се разни светлини, писукат. От писукането разбирах, че са живи.

Молех се на Бога, молех се на всички, тичах след лекарите и сестрите, питах ги за прогнозата. Отговаряха ми, че засега двамата се държат. И толкова. Вечер се прибирах в Бургас при сина ми, за да утешавам него и да не се чувства сам. Беше някакъв ужасен кошмар.

На 3 август ми казаха, че мъжът ми е починал

Не могли да направят нищо. Изгарянията били много жестоки и по цялото тяло. Животът сякаш спря. Като насън организирахме погребението, беше горещо, аз плачех, но си мислех в същото време какво става с Радостинка, която още беше в реанимацията. Дойдоха много колеги на съпруга ми, утешаваха ме, казваха, че ще ми помагат. Помогнете ми поне детето ми да остане живо, крещях вътрешно аз. И продължавах да се движа като насън, да слушам последните думи на служителката в Обредния дом, да виждам как спускат в земята тялото на мъжа ми, който завинаги щеше да си остане на 40 години. А част от съзнанието ми беше в реанимацията, където дъщеря ни се бореше за живота си.

Тя остана там цял месец. Не ме пускаха при нея. Сутрин рано ходех на гробищата, после поемах към Варна, поглеждах мониторите, уверявах се, че е жива и се връщах. Господ чу молбите ми. Изписаха след месец дъщеря ми от реанимацията и я преместиха в отделението. Стояхме двете там още 30 дни. Най-после ме пуснаха като придружител. Гледката беше ужасна. Не смеех да й кажа, че баща й вече го няма. Повдигах духа й по всякакъв начин. Кожата от двете й ръце и от двата крака напълно се беше свлякла. На места направо се виждаше живо месо. Непрекъснато й правеха процедури, омазняваха я. Опитваха се да спасят сухожилията, за да може да движи крайниците си. Накрая я изписаха. Напуснах работа. Децата имат нужда от мен.

След шока Димо трудно се оправя

Радост тръгна на училище, но й е много трудно. Със специален стягащ чорапогащник е и с ръкавици. Крайниците са много изгорели. Има страшни белези. Понякога трудно ги движи. Правим процедури по омазняване вкъщи, правим всичко, което са казали лекарите. Водя нея на раздвижване, водя сина си отделно. След година ще започнат да й правят пластични операции. Не ми се мисли как и колко ще струват. Важното е да е здрава. Искам и да запазя подвижността на Димо, доколкото е възможно. Водя го на плуване. Единствено в Кюстендил могат да ми помогнат. Но е 100 лева на ден. По 10 дни всеки месец, ако искам да опазя останалото здраво нещо по децата ми.

За Коледа си мечтая да ги заведа някъде, където има басейн, има рехабилитатори. Където страдащите им телца ще се отпуснат поне за малко. Но ще си стоим вкъщи и ще гледаме тъжно телевизия. Първата Коледа, в която съпругът ми няма да разчупи питката, децата ще стоят всяко в своя ъгъл и ще чакат подаръци, които не мога да им купя. А аз ще помоля добрия старец да ми каже откъде да намеря пари за операциите на Радостинка. Как да направя така, че детето ми да изглежда нормално, а не с тази ужасяващи белези. И ще му пиша едно писмо да ми намери работа на смени, за да мога в свободното време да ги водя на процедури.

Много ли искам от Дядо Коледа? Светла свежда очи, за да не видим мъката й.

 А ние публикуваме сметката й. Ако някой реши, че на Коледа се случват чудеса, нека направи чудо за семейството, което живее захлупено и свито в болка и страх какво ще стане утре.

 Райфайзен Банк

IBAN:BG18RZBB91554062125008 BIC:RZBBBGSF

SVETLA DIMITROVA