Вашият сигнал Връзка с Флагман
Управител:
Веселин Василев, email: v.vasilev@flagman.bg

Главен редактор:
Катя Касабова, email: k.kassabova@flagman.bg

Коментарите под статиите се въвеждат от читателите и редакцията не носи отговорност за тях! Ако откриете обиден за вас коментар, моля сигнализирайте ни!

Многострадални ли сме, когато се плакваме с айфон в ръка?!

Защо не пробваме да се порадваме на по-малките неща в живота или щастието на българите се измерва в нова, скъпа кола, реплика на маркова дрешка, и/или нов телефон, а страданието - в липсата на горепосочените вещи?
Ключови думи: България, бедност, автомобил, жилище, айфон, богати, класация,

За трета поредна година България оглавява класацията на “Галъп Уърлд” за “най-страдащ” народ. Според публикуваните данни от проучването на агенцията, 39% от българите определят живота си като „достатъчно тежък”.

Интересно е и друго - част от останалите най-страдащи нации са камбоджанците, хаитяните и иранците. Даже е парадоксално. Защото почти всяка година бедствия отнемат стотици човешки животи в Хаити, в Камбоджа децата мизерстват и/или умират от глад, а в Иран са в пълна бойна готовност ежеминутно. И между тези три държави се явява името на България и нейния многострадален народ...

Почти мога да си представя как, докато част от интервюираните от „Галъп Уърлд” са отговаряли на въпроса - колко е тежък животът в България, в едната си ръка са държали пликове, преливащи от покупки, а в другата - айфон. И да - със сигурност не ни е лесно.

Пустата българска черта - да се оплакваме, минава границата. Няма как да повярвам, че сме най- бедния, мизерстващ и страдащ народ в света. Просто защото не е вярно. Да, има хора, които едва преживяват, има просяци, има хора, които са нещатни не по финансови причини, но това не ни прави хората с най-тежък живот. Това ни прави нация от закърнели, оплакващи се хора. Докато кафетата и заведенията /особено по-скъпите/ са пълни в работни дни, докато всяка втора кола на улицата е за над 50 000, докато децата на по 10 години имат в джоба си телефони за над 1000 лева, а в градския транспорт се возят основно пенсионери, докато много от просяците си тръгват с дневен  „хонорар” + 100 кинта , ние определено не бива да сме най-страдащата нация. Ама...

Не твърдя, че ни е лесно, винаги можем да бъдем по-щастливи и по-богати. Но все пак -мнозинството сме здрави, прави, активни граждани, които могат и има какво да работят. Но е с пъти по-лесно да отричаме това и да заявяваме колко е трудно и колко сме нещастни в България. Ако сме толкова бедни, откъде пари за такива придобивки, за отрупаната вечер маса, за задължителната ракия? Или просто сме толкова комплексирани, че може да живеем в едностайна дупка, но е по-важното, че колата за пред обществото струва повече от жилището ни ? Със сигурност истината е някъде по средата.

Иначе българите сме хора, които умеем да оцеляваме - и  200 лева да изкарваме пак ще заделим 2 за черни дни. После - откъде бабите намират хиляди левове да платят на телефонните измамници, а иначе пенсиите им са между 150 и 300. Така сме научени. Повечето хора в България оцеляват колкото да могат да живеят някъде по средата- нито твърде охолно, нито твърде бедно. Да имат какво да ядат, да си платят сметките и да си купят приличен смартфон. Перспектива: никаква. А за това не ни е виновна държавата. Държавата, в лицето на управляващите е отражение на избирателите. Докато българите се оплакваме от абсолютно всичко, другите страни/граждани градят бъдеще.

А у нас времето е спряло някъде около Бай Тошо и няма изгледи за промяна. Винаги съм се чудила на хъса за оцеляване на други народи. Да вземем за пример японците. През месец там има земетресения, които взимат сериозен брой жертви, да си припомним и експлозията във Фукушима, където броят на жертвите надхвърли 10 000, а материалните щети се равняваха на милиарди долари. Но тези хора се съвзеха, справиха се, бяха сплотени и си помогнаха взаимно. Ами какво да кажем за хаитяните? Те също са на водеща позиция като най-страдаща нация, но всеки знае през какво минаха тези хора през последните години. И отделно, че там думата „бедност” се използва за мнозинството и то в буквалното си значение.

(Уж) Ниските доходи  в България не ни правят страдалци. Страдаме, защото живеем ей така, колкото да се води, че на тази територия има някакъв живот. По-амбициозните заминаха и тук останаха шепа хора, които търсят щастието си в Родината, ама не знаят къде да го намерят. Останалите са се отказали от търсенето (или ги мързи), те просто се оплакват, гледат намусено и псуват всичко, което не им се нрави.

Защо не пробваме да се порадваме на по-малките неща в живота или щастието на българите се измерва в нова, скъпа кола, реплика на маркова дрешка, и/или нов телефон, а страданието - в липсата на горепосочените вещи?

Някои от вас може би четат тази статия от таблетите си и след малко ще напишат, че аз нищо не разбирам, защото положението в България е на „ръба на оцеляването”. Моят отговор: Седнете някъде по Витошка да изпиете едно кафе в работно време и помислете пак.

3
Коментара по темата
3.
ДУМА ЕДНА
19.12.2013 12:27:58
ОМРАЗА
Точно това ни е проблема ! За 25 години единственото което ни набиваха в главите е как да мразим! Да МРАЗИМ :
Богатите,умните,работещите,чужденците,циганите,съседите си,болните,здравите,наркоманите,пушачите,шофьорите , туристите , селяните,животните,храната,църквата .................... Това сега ни пречи !!!ОМРАЗАТА
2.
trapera
18.12.2013 13:56:56
Българската икономика никога не е била на дъното, за да се оттласква. Българите са най-богатият народ в света. Как?! Никой не знае, но е така ! Заведенията са пълни с надувки, курви, мутри, но и селяни не липсват. Фитнесите пращят по шевовете ден и нощем, паркираните коли пред тях са с класи над тези в центъра на Ню Йорк – сам го проверих ! Ежеседмично се откриват нови и нови молове. Те са пълни с ученици – това говори, че имат пари, а пари им дават родителите, разбира се. Което означава, че родителите са пълни с кинти. На 1.11 2013 г. свършиха местата по курортите за Нова година. Само за студентския празник на 8-ми декември, и само на Банско са продадени над 40 000 нощувки. А за миналия Великден над 300 000 българи се юрнаха по Гърция . Това един беден, нещастен, гладен и кльощав народ не може да си го позволи. За миналата година „бедните“ българи са похарчили 2 500 евро на глава от населението за пътувания в чужбина, докато богатите поляци само 200 .

Така че да не съм чул някой да се оплаква от икономиката, правителствата, Бог, дявола, спина, китайците, индианците, негрите и върколаците. Българите са богати, лъжливи и мрънкащи ! Ако ония будали от Европа го разберат, ще видим евросредства през крив макарон !!!
1.
trapera-original
17.12.2013 13:04:16
Това да ви прилича на „Статия на годината“?
Едва ли!
Това е един текст, който се пише, когато всичко се е изчерпало.
Енергията на годината угасва. Политиката не съществува. Моралът, ако въобще го е имало, сега отстъпва на коледната и новогодишната разюзданост.
Това е текст, с който искам да ви кажа - горе главите, не всичко е загубено...
Обаче кой знае защо посланието не ми се получава. Вместо това от клавиатурата ми излизат объркани мисли, клишета, умерен сарказъм и поносим хейт.
Не, това няма да стане „Статия на годината“.
Това ще бъде един текст, написан в края на годината.
Година, в която се раздадоха повече награди за „Човек на годината“, отколото са жителите на Силистра.
Година, в която се написаха повече тези за спасението на KLETA MAJKA BALGARIQ, отколкото са стихотворенията на Недялко Йорданов.
Година, в която да се живее беше сложно, а да се умре – направо невъзможно.
Няма как да умреш ей така – най-вероятно гласът ти ще продължи да фигурира в избирателните списъци и ти ще съзерцаваш от небето как, без отдавна да си на тоя свят, гласуваш за депутата еди кой си от Стара Загора... Или Павликени, или Триград или където са те турнали, макар че отдавна почиваш в мир...
Не, това категорично не стана „Статия на годината“.
Което си е повече от показателно.
През тази година се написаха всички възможни статии – от текстове за „красиви и умни“ до текстове за „бедни и грозни“.
От текстове за „качествени“ до текстове за „некачествени“.
От текстове за плачещи момичета и полицаи, до текстове за екскурзиите на Волен Сидеров.
Никога не е имало такава година.
Годината на словесната диария!
Годината, в която всяка статия беше „Статия на годината“, всяко действие – „Действие на годината“, всяка малоумна постъпка – „Постъпка на годината“.
А сега е време да свършвам с този текст.
Номинирам го за „Творческо безсилие на годината“ и смятам да му дам награда на специална церемония, която ще излъча на живо по интернет.
А на вас желая приятна последна работна седмица за 2013-а година.
Номинирам ви за „Търпелив народ на годината“!
Бих ви номинирал и за „Негласуващ народ на годината“, но там вече взехте награда под формата на състава на 42-ото народно събрание на Република България!
Наздраве! И дано след 2 седмици президентът не обърка отново Рила с Аспен...
Не че нещо, ама после, вместо Дунавско хоро някой може да пусне кънтри и съвсем да го закъсаме!
Чао и лека седмица!
  Добави Коментар
Тя обвини звезда в изнасилване, но след това... Едва отърва затвора Изключително му върви И в киното, и в щастието да има много деца
Успехът на мечето Падингтън се крие в... Историята му е много човешка Направи скандални разкрития Ноле твърди, че е тровен
Той е на над 1 милион години Става въпрос за антарктически лед Тази напитка е много полезна Ето как да я приготвите
В Турция са категорични, че Мъри е... Голям спортсмен Петима родни баровци с коли за по 1 милион лева Цената може и да е дори по-висока
Шеф в Левски и бургазлия със сходни показатели в... Голмайсторските умения на малки вратички Мъжът ѝ е президент, а тя води сватби Президентшата се изложи с тотален кич на безизвестни парвенюта
Сашо Кадиев "взриви" ефира Ето какво каза синът на Катерина Евро Нафтата лети за Купата Тимът е на 2 победи от трофея