Втора жертва на Мангъров изплака: Искаше да ме зарови на Витоша, ако не му дам апартамента си

Евелина Стратиева, по чиято жалба Пеньо Мангъров бе арестуван при зрелищна акция на 11 ноември, не е единствената изнудвана от него жена. Потърпевшите са десетки, по думите на хора, патили от бандита. При всички тях Мангъров използвал една и съща схема: любов, завършваща с рекет. В героиня в такъв криминален екшън, подведена единствено от чистите си помисли да стори добрина, се превърнала и столичанката А. К. Тя е и първата, осмелила се да подаде жалба срещу изнудвача преди три години. Ето нейния шокиращ разказ за „любовта“ й с Пеньо Мангъров.

Познанството ни с Пеньо Мангъров започна напълно случайно преди 3 години, в края на април. С приятелка бяхме на вила. С нейния син Пеньо се оказа познат. Някой й звънна по телефона и тя каза: „Изчакай, една приятелка е до мен, тя може да ти помогне“. По професия съм медицинско лице. Той се представи много учтиво: „Може би сте чували за мен, за Пеньо Мангъров. Не сте? А за Сашо Чешкия? Вижте в Гугъл. Може би вашата приятелка ви е казала, че в момента съм в Централния затвор в София, несправедливо обвинен“. Оплака се, че се чувствал много зле, получавал пристъпи на паника, задушавал се, а в затвора никой не му обръщал внимание, като куче щели да го оставят да умре. Поиска ми съвет какво да прави, казах му да настоява да му направят кардиограма, невролог да го приеме, защото признаците му отговаряха на неврологично разстройство. Помоли ме, ако има нужда, да ми телефонира, и аз от чисто съжаление му дадох телефона си. Още на следващия ден се започна с почти нонстоп звънене, но вече не заради болежките си, а за да ме омайва, чувствал ме като приятел, нямал на кого друг да разчита. В процеса на комуникация, отношенията ни постепенно започнаха да преминават от приятелски в любовни, макар да не се бяхме виждали на живо. Обясняваше ми се в любов, как, когото излезе от затвора, иска да бъде с мен. Макар реално да осъзнавах, че това няма как да се случи, по-късно си обяснявах неразумните си действия с това, че се подлъгах за него в момент, в който бях изгубила баща си и просто бях готова да помогна на един човек.

Не го познавах реално, а и самото му държание като разговаряхме с нищо не ме наведе на мисълта, че е шизофреник и тотално болен мозък. В един момент той поиска от мен да му помогна да излезе от затвора. За да го пуснат под домашен арест обаче, трябваше да има регистрация на адрес. За тази цел ми каза да се свържа с адвокат Мария Девенска, с която работел, и да направим договор, че Пеньо живее под наем в моя апартамент. Отделно платих 5000 евро хонорар на адвоката му в банкноти от по 500 евро, плюс 4000 евро на друга адвокатка, за да бъде преместено делото му от Пловдив в София. Когато говорехме за тези суми, ми каза: „Когато изляза, ще ти се реванширам и ще ти върна парите!“.

През октомври 2010 г. наистина го освободиха. Дойде вкъщи. Беше една вечер в края на ноември, доведе някакъв приятел. Извика ме в другата стая и каза: „Нали знаеш какви приятели имам зад гърба си? Този апартамент за колко пари може да бъде продаден?“. Отговорих му, че не се продава и отдавна е прехвърлен на името на дъщеря ми. Каза: „Аз мисля, че трябва да го продадеш и да ми дадеш 30 хил. евро. Ако не станат нещата с добро, има и друг начин. Първо ще пратя дъщеря ти да проституира и да работи за мен, след това ще се справя и с тебе, ще те закарам на Витоша, като те закопая, няма кой да те открие. Искам до 24 часа апартаментът да бъде прехвърлен!“ След което излезе от вкъщи, но остави момчето да ме следи какво ще предприема.

 На следващия ден трябваше да ида до „Пирогов“, където бях уредила да оперират майка му за подмяна на става. Момчето ме закара. След болницата на път за вкъщи телефонът му звънна и разбрах, че е Мангъров. Каза му да се забавим известно време, защото изнася плазмата от апартамента ми. След половин час последва второ обаждане, теренът вече бил свободен. Тогава момчето ми каза: „Виж какво, идваш с мен във Второ районно и пускаш жалба. Може да ми е приятел, но не знаех, че се е превърнал в такова чудовище. Подадох жалба за заплахи и изнудване. На следващия ден ме викаха отново за нови показания пред оперативен служител, който пое случая. Момичето от магазина под блока даде също показания, че е видяло как Мангъров изнася телевизора ми. Когато разбра за жалбата, Пеньо изпадна в ярост и искаше да я оттегля. Аз отказах. След 3-4 месеца получих по пощата уведомление от някаква прокурорка, не й помня името, че еди-коя си жалба е прекратена поради липса на свидетелства и доказателства. След което ме свързаха с хора от Дирекция на полицията, а от там ме препратиха към ГДБОП. Последваха нови показания и нови разпити на много свидетели. Мангъров половин година бе на СРС-та.

 През тези 6 месеца си намери нови жертви, от Перник. Първо зариби дъщерята, а след нея и майката. Прати момичето в Гърция да проституира. Майката притисна да продаде зъболекарския си кабинет. Снимал я с телефона, докато правят с*кс, а пък тя е омъжена за военен и е поискал след това 10 хил. евро, за да не разпространи компромата. Майка и дъщеря обаче подадоха също жалба в ГДБОП, след което го арестуваха на 2 юни 2011. Една година стоя в следствието, където разполагаше с телефон, с телевизор, с интернет – всичко. На 2 юни следващата година го прехвърлиха в Централния затвор. На първа инстанция по делото на перничанките получи 10 години затвор, а по моята жалба – развитие никакво. След 3 месеца пуснаха Мангъров на свобода. През тази година и няколко месеца периодично ми призвъняваше или пишеше в интернет. Като го пуснаха, реших доброволно да се видим, защото не мога цял живот да треперя и да се оглеждам за него. Уговорихме си среща до „Алекснандър Невски“.

Пристигна с джипа си, тръгнахме да търсим някое заведение. Подминавахме ги обаче едно след друго. „Кафето ще почака. Какво виждаш срещу себе си?“, ме попита, докато шофираше. Погледнах – Витоша. „Нали ти бях обещал да те кача на Витоша. На момчетата им омръзна да чакат“, подметна ми с намек, че ми остават броени часове живот. Окопитих се и си казах, че не бива да се издавам, че ме е страх. Подходих с чувство за хумор: „Добре, щом ще ме убиваш, спри поне да се нахраня да не умирам гладна“. Спряхме в някакво заведение из „Бояна“, този район ми е напълно непознат. Седнахме един срещу друг. Сложи си очилата без диоптър, за да е по-интересен, и докато ме гледаше над тях, каза: „Слушай ме добре. От тоя момент трябва само да отговаряш с „Да, добре“. Помолих го да ми даде за малко очилата си. Погледнах го по същия начин и му казах: „Е, сега вече може да ми говориш и евентуално да ти отговарям с „Да, добре“. Не очакваше такава реакция и избухна в луд и яростен смях, породен от това, че му показах как в напечена ситуация мога да се владея. Казах му, че за срещата ни са предупредени трима души и ако в рамките на 2 часа не се свържа с някой от тях, знаят къде да се обадят. Не се трогна изобщо. След като изядох една овчарска салата и изпих една ракия за смелост, се качихме отново в джипа и тръгнахме към Витоша. В един момент отдясно останаха само полета, а отляво – къщи. Спряхме пред една от тях. Зад оградата чух лая на куче, кангал, от бойните. Мангъров ми нареди да вляза при кучето: „Така ще разбера дали си добър или лош човек. Ако те нападне, само ще свърши работата“. Кучето беше много озлобено и си беше готово да ме разкъса. Влязох при него в двора, не му показах, че ме е страх. Заголи зъби и заръмжа, така 2-3 минути. Викайки го по име, кангалът ми близна ръката и развъртя опашка. Пеньо освирепя отвън, влезе и преби кучето. Качихме се на втория етаж на къщата, който после разбрах, че е взел под наем.

Изведнъж започна да се държи приятелски и разбрах, че екзекуцията ми се е разминала. На връщане съм София се похвали, че излиза със силиконката Лили Иванова. Закара ме у дома, пише сайтът скандално.нет. След време разбрах, че се е оженил за Лили. Изпратих му есемес: „Честито! Браво за сполучливия избор“. След десетина минути прозвъни бесен: „Коя си ти, че да квалифицираш действията ми? Аз със зъби и нокти ще браня семейството си. Имаш късмет, че трябва да замина до майка ми, иначе щях да дойда и да те разчекна!“. Казах му просто да дойде и да го направи, след което ми тресна телефона. Пропуснах да спомена, че докато беше в затвора, една вечер ме отвлякоха. Той, разбира се, отрече да има нещо общо с това, но според мен, докато ми демонстрираше любов, искаше и да ми вземе страха. Натикаха ме в кола и ме оставиха сред полето. Звъннах му, ревяща по телефона, вървях из тъмното по шосето, докато стигнах табела – село Житен. Има толкова много жени, малтретирани и ощетени от Пеньо Мангъров, но никоя не смее да се оплаче. Една жена заради него я уволниха от банката, след като я бе убедил да изтегли кредит. Момче пък принуди насила да прехвърли заема на негово име. Друга жена системно тормози в продължение на 7 години, но от страх да не пострадат брат й и баща й, тя мълчи. Ако не си изпие ривотрила, Мангъров може да убие човек. Изпие ли го, е безопасен. Може ли един рецидивист нонстоп да излиза под гаранция и да продължава да вилнее?!