Нов закон за парното – всеки на бой със съседа, Топлофикация съди всичките!
Топлинните счетоводители вече няма да са задължителни, а домоуправителите и съседите ще решават дали да плащат парното на кубатура, или чрез измервателни уреди. Това гласи проект на БСП за промени в Закона за енергетиката. Етажната собственост, т.е. всички жилища в сградата, ще избира начина за разпределение на сметката, отчетена от общия топъл водомер и общия топломер.. От левицата твърдят, че така ще се освободи гражданската инициатива, ще се засили конкуренцията и ще се намалят разходите на потребителите.
Топлинните счетоводители няма да бъдат посредници на топлофикациите и ще се наложи да си търсят ново място на пазара. Те трябва да излязат изпод крилото на топлофикациите, каза депутатът от БСП Явор Куюмджиев. Промените предвиждат домоуправителите да могат пряко да сключват договори с "Топлофикация" и да не ползват услугите на топлинните счетоводители.
Ако всички входове на една голяма кооперация са на една и съща абонатна станция, но няма съгласие за начина на плащане, тогава ще се запази старото положение- чрез топлинните счетоводители. Клиентите могат да се договарят директно с дружествата, само ако имат постигнато съгласие помежду си за начина на плащане на изразходваната енергия, гласи проектозаконът.
Всичко това звучи много добре при едно единствено условие – ако не бяхме българи. И ако в огромните жилищни блокове не цари такъв хаос, като в самата държава.
Първи въпрос към законотворците – кога домоуправителят ще свари да да провери измервателните уреди на всички и да сметне кой колко трябва да плати? Дори и да го стори, нали Петрови, Стоянови, или Драганови веднага ще оспорят сумата? Нали при големи сметки всички групово ще се нахвърлят на домоупрвителя с неистовото желание да му клъцнат гушата?
Втори въпрос – дали ще се намерят в един блок поне 30 семейства, които да се единодушни? Ако да, трябва да им се направи паметник пред съответния блок. Нали едните ще искат да се отчита по уреди, другите по кубатура. Нали веднага ще скочи борец за правда и ще каже аз живея на 60 квадрата сам, а Тодорови са пет човека. Откъде накъде ще плащаме еднакво? Има логика, но формална, защото влизащата от еднаквите на брой радиатори топлина в едно жилище не зависи от броя на членовете му. Радиаторите ще са с една и съща температура и никой да няма вътре и да са се събрали 20 души на купон. Но това българският потребител трудно може да го осмисли. Логиката му е – един човек – една сметка. Пет човека – пет пъти по-голяма сметка...
Трети въпрос – ами ако след сключения договор някой / а то сто процента ще има някой/, откаже да плати? Кой носи съдебната отговорност, некоректният платец, целият вход, или домоуправителят? Нали се сещате, че ако не е само виновникът, ще хвърчат из входа перуки, копчета, плюнки, коси и не дай Боже глави. Че топлинните фирми са излишни, е ясно. Самото им съществуване оскъпява топлоенергията с пет процента. Новият закон също няма да реши проблемите, защото милите потребители ще се изпокарат и няма да достигнат до единодушно решение.
Изходът е Топлофикация сама да си прави счетоводството и измерванията и сама да определи сумите. И сама да си търси парите. Както беше преди да се пръкнат топлинните счетоводители. Но тогава не трябваха толкова много служители, защото се мереше на кубатура, не с индивидуални уреди. А сега всеки е в правото си да попита, защо по дяволите, тогава дадох толкова много пари за топломери? Кашата е пълна, а проблемът всяко правителство си го подхвърля като горещ картоф. И никой нищо не може да измисли така че, хем топлофикациите сити, хем апартаментите топли, хем без хиляди дела в съда.
А в белите страни това е много просто решено. Повече от живеещите в големите сгради са наематели. Но дори да са собственици и през ум не им минава да нарушават установения ред. Домоуправителят е настанен безплатно в малко жилище и професията му е точно домоуправител. И получава заплата и осигуровки към нея. Той се занимава изцяло с общите сметки и разпределението им, а който не е съгласен и не си плаща, договорът му за наем не се подновява и ако не си тръгне сам, полицията го изхвърля от жилището.
Но това е в САЩ, това е в Англия, това е във Франция и другите нормални държави. А ние живеем в България. И искаме да има справедливост, но не и лично да участваме в заплащането й.
Затова единственият изход са кюмбетата в средата на хола и никой няма да ни брои кюнците и да ни отчита кюмюра. А на по-заможните, ако им стиска, да минат на ток. Пенсионерите пък да се завият с всичките си одеала и да чакат дали ще оживеят до пролетта.
Българи под девиза – един вход – една сметка, забравете! По-реално звучи един-вход, десет сметки, сто дела. А накрая много входове, нито една сметка и без Топлофикация!