Загадката на Флагман: Да намерим автора на приказката за Бургас

Освен песен, Бургас си има и приказка, за която едва ли повечето от нас знаеха досега. Наш читател изпрати на редакционната поща на Флагман текста, който от дни се разпространява в интернет пространството, с молба да издирим неговия автор. "От тази приказка струи истинският дух на Бургас, посветена е на града ни и заслужава да получи необходимото внимание. Нека я разпространим и открием автора й", призовава нашият читател.

Публикуваме пълния текст на приказката:

"Рибарят Бургас"

В далечното време на приказните светове живял един рибар. Дните му минавали с работа в морето. От сутрин до вечер ловял риба. Не го спирали вятърът и дъждът, нито бурното море. Част от своя улов продавал, за да си купи рибарски мрежи и въдици, а останалото раздавал на хората, които нямали пари за прехрана. Младият рибар живеел весело и безгрижно. Нямал къща, но със здравите си, силни и сръчни ръце построил лодка за чудо и приказ. Тя порела морските простори без проблеми. Хората край момъка-рибар го обичали и уважавали. Те се възхищавали на смелостта и куража му да се изправя срещу морските стихии и умението му, да се завръща на сушата винаги с добро количество риба. Момъкът се казвал Бургас. В живота му настъпил моментът да мисли за задомяване. Славата му на добър рибар вървяла преди него по сушата и морето.

По същото време живеела и една прелестна девойка. Тя била чудно красива, но горделива и надменна. Носела името на една грозна, но умна птица. Казвала се Врана. Въпреки това много женихи идвали да я искат за съпруга, но никой не ѝ се струвал достатъчно достоен за нея. Девойката отхвърляла всички предложения за сватба. До нея достигнал слухът за рибаря Бургас. Тя искала да го зърне, но нейната враждебност към мъжете не ѝ разрешавала да стори това като обикновено момиче. Подобно на принцесите, тя решила да постави пред женихите три изпитания. Първото било да ѝ съберат толкова перли, колкото са космите на главата ѝ. Второто било да впрегнат делфини на нейната лодка, за да може тя да лети по вълните. Третото било да накарат царя на рибите да дойде на сватбата ѝ. Решението на девойката било изключително дръзко. Възникнал и друг проблем. Как това да достигне до рибаря Бургас. Пред всички следващи кандидати за женитба тя поставяла своите неизпълними желания. Те се разочаровали и ѝ обръщали гръб. Хората започнали да говорят за девойката и нейните капризни искания. Слухът стигнал до ушите на младия рибар. Той решил да изпробва късмета си.

Още на другия ден Бургас станал рано сутринта преди изгрева на слънцето и влязъл с лодката в морето, угрижен за желанията на Врана. Изведнъж пред него заплувала една русалка. Тя видяла тъжното лице на рибаря и започнала да се шегува с него. Напръскала го с вода, разлюляла лодката му, увиснала на веслото му. Бургас я погледнал с изпълнени с тъга очи и вежливо я помолил да си плува сама. Русалката разбрала, че нещо измъчва рибаря. С ласкав глас го подканила да сподели мъката си с него. Той ѝ разказал за желанията на Врана. Русалката го успокоила. Тя с радост щяла да му помогне според възможностите си. Изведнъж морето около лодката закипяло от русалки. Всяка носела по шепа бисери. В този ден вместо с риба, лодката била препълнена с бисери, а около нея плували красиви бели делфини. Бургас смутен, но щастлив гледал и не вярвал на случващото се около него. Русалките го посъветвали да тръгва към красивата Врана. Тайно от момъка те се надявали девойката да се задоволи с този дар. Царят на рибите не живеел в това море. То било много малко за него и той не можел да плува в него. Било невъзможно да се отзове на подобно желание.

Бургас доплувал на морския бряг пред дома на Врана. Тя излязла на прага да го посрещне. Учудването ѝ било голямо. Всички съседи се стекли да пренасят прекрасните бисерни дарове. Те засияли с перлената си красота и озарили всичко наоколо. Настъпило невероятно изумление, когато Бургас започнал да впряга делфините с хомоти от морски водорасли. Започнало веселие. Всички започнали да се готвят за сватба. В този миг Врана се изправила и попитала за царя на рибите. Никой не можел да ѝ даде отговор, всички мълчали. Той бил тайна, която само русалките знаели. Врана се ядосала, разфучала, обърнала гръб на всички, влязла в дома си и заключила вратата. Съседите ѝ онемели от възмущение. Побързали да се отдалечат от дома на Врана. Бургас останал сам на брега. Дори белите делфини побързали да отплуват далече в морето. Момъкът се качил в празната си лодка и заплувал навътре в дълбоките води. От очите му протекли сълзи. Той бил не само оскърбен, но и унизен. Изведнъж всички стихии се стоварили отгоре му. Задухал най-страшният морски вятър. Морето яростно се развълнувало. Водата му почерняла. Бургас държал здраво веслата, но бурята безмилостно го връхлитала и отнемала безжалостно силите му. Стихиите нападали Бургас и не му давали миг покой. Лодката се носела из морето като малка, безпомощна треска. Много скоро тя наистина се превърнала в купчина летви. Бурята не я пожалила. Бургас заплувал насред морето сам, надявайки се само на здравите си мишци. Така той продължил дълго да се бори с разпенената черна вода. Тя изтощила момъка. Морето го съжалило. Вълните изхвърлили момъка, изпаднал в несвяст на един непознат за него бряг. Там го намерили три прекрасни девойки. Те били сестри. Най-голямата се казвала Тея, втората – Кала, а трета – Лея. Те живеели на този широк пясъчен бряг с брат си, рибаря Пиргос. Момичетата отвели непознатия за тях момък в скромната си рибарска колиба. Те незабавно се погрижили за раните на непознатия. Тея го измила от пясъка, Кала го намазала с лечебна кал, а Лея поляла раните с лековитата луга. Скоро момъкът спрял да стене от болките си. Той отворил очи. Видял красивите девойки и ги помислил за феи. Никак не се разочаровал, когато се уверил, че пред него стоят най-обикновени момичета. Умората отново го повалила. Едва късно вечерта той отново отворил очи. Тогава край него освен момичетата стоял и един момък. Той бил техния брат. Започнали да разговарят. Бургас споделил всичките си патила. Девойките заридали. Те не можели да разберат постъпката на Врана.

На другия ден Тея отвела Бургас сред безкрайните тръстикови поля край морския бряг. Дълго се разхождали и споделяли мненията си за света и хората. Пиргос и Бургас започнали да ловят заедно риба. Лодката им била винаги пълна. Те живеели задружно и весело. Много скоро Тея и Бургас се оженили. Хубавата, стройна като тръстика жена родила много деца. Селището, в което живеели, станало голямо. Всички били единодушни, че то трябва да носи името на техния смел баща-рибар, Бургас. Така се родил един град и неговите деца нарекли морето Черно. То ту било засмяно, ту безкрайно сърдито, но ги дарявало с прехрана. Те живеели щастливо и строяли живота си по правилата на доброто, рисували, пеели и творили, и работели упорито.