Бургас извади коз за европейска столица на културата, докато конкурентите едва сега чуват за приза

София се състезава в съдружие с Перник, Кюстендил и Благоевград с обща кандидатура като Югозападен регион. Акцентът е използването на силните страни на всеки от градовете, за да се получи мащабно и вълнуващо събитие, смята кметът Йорданка Фандъкова. Държавни столици рядко стават и столици на културата, но това явно не притеснява София. През последните 15 години само 4 европейски столици са печелили отличието – малкото градче Ла Валета(Малта), и столиците на трите прибалтийски републики в различни години – Рига, Талин и Вилнюс, макар и доста по-малки градове от София по население и площ. София обаче е един от най-силните кандидати и по всяка вероятност ще премине първата пресявка.

Обновяването и модернизирането е от основните неща, свързани с нашата кандидатура, твърди кметът на Пловдив Иван Тотев. По думите му мотото „Заедно“ цели да обедини всички етноси в града. Пловдив също има съдружие с общините в региона, макар и да не сме видeли някакви реални действия в тази насока. Пловдивската кандидатура обаче е една от най-популярните в рамките на самия град, което е от най-важните условия на оценителите. Лоша шега обаче може да изиграят куп вътрешни борби през годините на създаване на кандидатурата, които създадоха доста разногласия в самата фондация, отговорна за апликацията. Пловдив обаче определено е сред фаворитите в надпреварата.

Не така стоят нещата с Варна, където фактът, че Морската столица се кандидатира за Европейска столица на културата не стана общодостъпен. Тоталният политически хаос там също спомогна нещата да се размият много. С малки изключения, кандидатурата се обвързва основно с традиционни културни събития, като опера и театър, а живото изкуство на младите хора сякаш отсъства. Въпреки, че не бива да е някакъв основен критерий, показателно е, че във фейсбук Варна е подкрепена от едва 1000 души – 6 пъти по-малко от идентичния по население Пловдив. От друга страна Варна изпревари с около година Пловдив по отношение на основни неща, като лого, интернет сайт (да кажем, че снимката към статията е от тях – единствените от осемте града, които часове след пресконференцията я отразиха по някакъв начин), а вероятно и оформяне на апликацията. Въпреки това имаме съмнения дали Варна ще успее да премине пресявката.

Бургас е градът, който сякаш най-сериозно прие предизвикателството „Европейска столица на културата“. Докато останалите градове (с изключение на София може би) тепърва чуваха за това състезание, общините в Бургаския регион вече бяха обединени от каузата, работеха заедно и организираха редица събития, свързани с кандидатурата. Ако пак можем да използваме коза „Фейсбук приятели“, то Бургас е малко зад нивото на Пловдив, а вкарано в мащаба на градското население – наравно и дори може би малко по-напред (заедно с Пловдив са на около 2% от населението, докато за София процентът е малко по-нисък. Останалите градове са под 0,5%).  Бургаският кмет Димитър Николов показа, че е доста запознат с условията и не се упова единствено на различните културни натрупвания през годините при представянето на кандидатурата, а и на днешното живо изкуство. Обединението около каузата в морския град е сериозен коз, който според нас ще им помогне да минат във втората фаза. Прогнозата ни е – втори сигурен „полуфиналист“, заедно със София.

Велико Търново също поглежда към бъдещето, а не само към миналото със своята кандидатура. Макар и отново с акценти върху средновековната история, фактът, че е дал начало на Втората и Третата Български държави, кметът Даниел Панов направи любопитна презентация на кандидатурата. Мотото „Творим щастие“ показва мисъл и за настоящето, което е много по-важно от историческите натрупвания през вековете за кандидатурата. В Търново се случват и доста събития в подкрепа на града, през последните месеци създава впечатление, че е доста по-активен от Варна. Макар и доста непопулярно в обществеността, Велико Търново е силна кандидатура, която по нашите прогнози е основният конкурент за третото свободно място с Пловдив.

На олимпийски принцип сякаш се появиха Русе, Шумен и Габрово. Нито през последните месеци, нито на самото представяне на апликациите стана ясно какви са техните концепции за развитие на градовете в културно отношение. И трите града влязоха в клишето, че културата е само минало и история – точно това, от което инициативата „Европейска столица на културата“ иска да избяга. Все пак не бива да ги отписваме тотално – Русе е от най-добре развиващите се градове в културно отношение, макар и да пропуснахме популяризирането на кандидатурата им както в града, така и извън него; Шумен е от доста активните в организационно отношение, като си направи конкурс и си избра лого (което никак не ми допада) доста преди конкурентите си, например; Габрово пък изненадва с 2000 почитатели във фейсбук, при положение, че градчето е с едва 60 000 души население.

Окончателните резултати кои са двата или трите града, които продължават в следващата фаза, ще се оповести от Министерството на културата до края на годината. Решението кой ще е град-столица на културата през 2019-а година ще се вземе в края на 2014-а. Българският град-победител ще подели титлата си с един италиански град. За титлата на Ботуша се борят 19 града/региона – Аоста, Бергамо, Венеция, Каляри, Касерта, Л‘Акила (с най-готиното лого на света), Лече, Мантуа, Матера, Палермо, Перуджа, Пиза, Равена, Реджо Калабрия, Сиена, Сиракуза, Таранто, Торино, Урбино.

*заглавието е на Флагман.бг