Кой използва разследването срещу унизително сваления бургаски прокурор Емил Христов?

Защо Емил Христов не е обвиняем?

Когато делото се води срещу някого, без той да е формално привлечен като обвиняем, гаранциите му за защита на практика са нулеви. Разследването може да продължи вечно – с удължаване на срока му първо от горната прокуратура, после от главния прокурор: "Магистратът, срещу когото е образувано наказателно (досъдебно) производство, но срещу него не е повдигнато обвинение и той не е привлечен като обвиняем в това производство, по никакъв начин - нито пряк, нито косвен, може да повлияе върху бързината на разследването. Такъв магистрат очевидно е уязвим и неговите професионални решения лесно могат да бъдат манипулирани от хора, имащи някаква власт (процесуална или друга, например нерегламентирана) върху бързината на разследването. Несъмнено срещу всеки магистрат може да бъде образувано наказателно (досъдебно) производство, срокът на разследването по което да бъде безкрайно удължаван", казва съдия Еленков в определението си.
Съдия Еленков записва в определението си, че в административния процес такива случаи, които по същество представляват злоупотреба с власт, могат да бъдат санкционирани – биха имали " за последица нищожност на издадения акт", или пък биха били определени като нарушение на принципа за съразмерност на държавната принуда по чл. 6, ал. 1 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си "по разумен начин, добросъвестно и справедливо". Уличеният магистрат има твърде ограничени възможности да се защити от неоправдана и ненужно голяма продължителност на разследването срещу него.
Веднага след това съдът открито показва кои за него ще бъдат съществените въпроси, по които ще разсъждава по делото – дали ВСС, когато взима решение за отстраняване на магистрат, срещу когото се води досъдебно производство, трябва да "упражни контрол върху фактическите обстоятелства, на които е основано искането", т.е. да провери твърденията на прокуратурата дали ВСС може да изиска доказателства кои обстоятелства обуславят случая като изключителен (щом разследването е продължило над година) и защо срещу уличения магистрат не е повдигнато обвинение за конкретно престъпление от общ характер. Трябва ли ВСС да прецени дали престъплението, което е посочено в искането за отстраняване от длъжност, действително е "умишлено престъпление от общ характер" (защото магистратите имат функционален имунитет и не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове).

Казусът „Емил Христов“ не е толкова частен случай

 С определението на съдия Еленков ВАС за пръв път поставя пред ВСС с ясна категоричност всички проблеми, които могат да възникнат за индивидуалната независимост на разследвания магистрат и за тази на цялата система от воденето на дела срещу магистрати в продължителни периоди, без да им бъде повдигнато обвинение. До този момент единствено Съюзът на съдиите в България алармираше за опасността подобни дълги досъдебни производства да се използват не за разкриване на истината, а за изнудване или за поставяне на съответния магистрат в подчинено положение. ВАС също така за пръв път поставя и въпроса дали прокуратурата трябва да предоставя информация за подобни дела на ВСС. Необходимостта да се постави този въпрос е повече от ясна – според Закона за съдебната власт ВСС е органът, който защитава независимостта на съдебната власт, което значи, че следва да създаде такава организация, която да не позволява нейни индивидуални представители да бъдат държани в зависимост. А също така ВСС е добре да знае дали повишава съдия или прокурор, срещу когото тече наказателно преследване.

В прокуратурата има две звена, които се занимават с разследванията на корупция в съдебната система – отдел Инспекторат към Върховна касационна прокуратура (ИВКП) и "Специализираното звено за борба с корупцията и финансово-данъчните измами" (спецзвеното на Роман Василев) в Софийска градска прокуратура.
В началото на мандата си Сотир Цацаров направи заявка, че ще промени модела. Разпусна целия отдел ИВКП, а срещу неговия ръководител – Малена Филипова, започна дисциплинарно производство. Ако оставим настрана няколкото изявления на главния прокурор в отговор на журналистически въпроси, публичен отчет за дейността на двете звена така и не беше обявен.
Още по-неясно е становището на прокуратурата дали дължи достъп до информацията по тези дела на ВСС.
През лятото вестник "Сега" съобщи, че Сотир Цацаров е отказал да предостави на ВСС информация за висящите дела срещу съдии, прокурори и следователи, въпреки че такава беше поискана с решение на ВСС от февруари. Впоследствие от прокуратурата се опитаха да опровергаят публикацията, като казаха, че са готови да предоставят информацията, но никой (от ВСС) не им я е поискал отново.

Нещо повече - главният прокурор по време на обсъждането на писмото на ССБ с настояване да бъде извършена проверка на делата на замесените прокурори в разговора между бившия министър-председател и бившия градски прокурор в Банкя, каза, че и да има такова решение, няма да позволи на ВСС да види делата.
В други случаи обаче главният прокурор проявява благосклонност към активността на ВСС да чете дела, включително със събрана чрез СРС класифицирана информация.
Въпреки че Законът за защита на класифицираната информация беше променен и данните придобити от използването на СРС не са държавна тайна, тази информация се крие. Право на достъп до нея имат само двама членове на ВСС – Галя Георгиева и Ясен Тодоров, които през пролетта си извадиха разрешение за достъп до класифицирана информация.
Същевременно от казуса с Емил Христов, както и в случая с висящото дело на Венета Марковска, става ясно, че подобни дела могат да се проточват с години и процесуалният им ход да се нагажда според конюнктурата – ден преди главният прокурор да внесе искането, СГП е обединила разединеното (поради неясни причини) преди половин година дело; в деня на полагането на клетвата на Венета Марковска информация за нейното дело беше дадена на президента.
При това положение няма как да не се питаме дали случаят "Христов" щеше да се случи, ако "отстрелването" не беше необходимо, за да се мотивира последващото отстраняване от длъжност на Камен Ситнилски. Защото един от мотивите Ситнилски да бъде отстранен според члена на ВСС Светла Петкова е именно този - щом другите участници в разговорите (прокурорите Христов и Ванчев) са били отстранени от длъжност, такава мярка следва да бъде взета и спрямо него.

Какво следва от жалбата на бургаския магистрат? 

В началото на месеца ВАС проведе първото заседание по делото, образувано по жалба на Емил Христов. В залата освен съдебния състав са отстраненият прокурор, представител на главния прокурор, представител на ВСС и дежурният прокурор от Върховната административна прокуратура (прокуратурата има право да участва в административни дела, когато общественият интерес налага това). Думата взима прокурор Лидия Ангелова, която споделя пред съда, че е упълномощена лично от Сотир Цацаров да участва в процеса и иска от съдебния състав да я конституира катто заинтересована страна. Съдът отхвърля искането на ВАП, като напомня, че прокурорите участват в процеса по силата на закона и не се изисква разрешение от съда (все едно прокурор по наказателно дело да поиска да бъде конституиран като страна). Престараването, което само по себе си изглежда като процесуална нелепост, е доказателство, че за ръководството на прокуратурата делото е важно.
Между другото то е важно и за съда. Председателят на съдебния състав директно заявява, че амбицията на делото е да изведе приоритет, който надхвърля конкретното право на заинтересования, и коментира, че приоритетният защитим интерес според него е "цялостният интерес на магистратите в съдебната система".

Емил Христов отказва изявления пред журналисти. Веднага след отстраняването му преди три месеца той заяви пред Флагман.бг, че ще мълчи - докато не излезе цялата истина. А около нея явно много ще смърди.