Джоко Росич през сълзи: Става все по-страшно, чувствам се сам
"Прибирам се и я търся, а нея я няма. Сега като тръгнах насам за студиото и я търся да ми каже защо съм се облякъл така. Преди като се прибирах вкъщи, отварях вратата и извиквах: "Лили?" И тя ми отговаряше, а сега няма кой", насълзи се Джоко.
Актьорът разказа за последните мигове от живота й, за нейния характер и личност - как тя винаги е била усмихната, никога не се е оплаквала, че я боли нещо и винаги е била до него.
Отказвал е интервюта в началото, защото си е мислил, че след като минат 3-4 месеца мъката ще подмине. "Но не! Става все по-страшно", натъжи се Джоко.
"Чувствам се сам. Никога не съм вярвал, че в един милионен град човек може да се чувства сам. Сега в София аз съм непрекъснато сам. Излизам в едно кафене в квартала, стоя там час-два, останалите 22 часа съм сам, напълно сам. Никога не съм се чувствал по-самотен. Дори на село като си отида, не оставам там никога сам, както сега", каза още актьорът.
"Никой не съм пускал вкъщи да ме снимат и да дават интервюта", разкри още легендата.
На въпрос на водеща как преодолява чисто битово липсата на съпругата си, Джоко Росич отговори: "Обядвам навън супа, нещо малко и за вечеря някакво кисело мляко, с малко сладко, с филия хляб. Нищо, какво?"
"Запознахме се в радиото и имахме навик да слушаме радио - сега до обяд пускам радиото задължително", сподели още Джоко.
"Търсят ме за работа, но няма какво да помогне. Не е нещо да вземеш гума изтривалка, няма как да стане", прекъсна разговора за съпругата му Росич, тъй като продължаваше да се натъжава.
"Хващаме страх от това, че ще останем, както без много други работи, така и без език. Той стана беззвучен", разкри Джоко.
"Искам в парламента да предложат закон, който да е, че две и две е четири и всички да гласуват "за". Това ми е мечтата", завърши Джоко Росич. "Ще стане. Страната ще стане по-хубава".
Карбовски го запита на края има ли нужда от нещо, той категорично отговори: "Не". Добави Коментар