Флагман пита: След показния разстрел в Бургас, трябва ли банките да преразгледат политиката си към клиентите?

Да осъждаш деянието на Любомир Симеонов е като да съдиш теле, вкарано на заколение, че не е стояло безропотно,а е блъснало и убило един от колячите си. Не че е хубаво да го убива, но не му е оставена друга възможност да действа цивилизовано.

Спомняте ли си за притисната от кредити учителка ,която обра банка?Спомняте ли си военнослужещият от Пловдив който отново притиснат от непосилни заеми изби цялото си семейство?Спомняте ли си за пияната учителка майка на три деца, която игра Гагнам стайл в час? Може би има и още .....и така до кога ???!

Като подбудители на това убийство трябва да бъдат призованиотговорните лица от всички институции към които се е обръщал, собствениците на тази и всички банки, които практикуват тази долна спекулативна дейност да дават назаем с лихва не даже свои, а чужди пари, да рекетират и да измислят всякакви мръсни приьоми за да смъкнат няколко кожи от хората!

Решение на проблема има.

Държавата да си влезе в ролята на такава и да спре рекета над хората и фирмите.

Достатъчно видяхте 4 години какво правеше полицията в Бургас с хора които имат "пари но не и гръб".

Влязох в приложението ви и какво ме посрещна :

Flagman.bg иска достъп до вашите публичен профил, списък с приятели, адрес на е-поща и харесвания.

А номера на обувките ни и къде си пием бирате не ви ли вълнува .... Ще пропусна да бъда анкетиран - айде нема нужда ........

Едва ли всички си спомнят ясно механизма, по който се осъществи първият акт по ограбването на българския народ след „падането“ на комунистическия режим – чрез банковата система.
1. След свалянето на диктатора Тодор Живков от власт и преименуването на Българската комунистическа партия в Българска социалистическа партия, едно от първите мащабни престъпления на посткомунистическата номенклатура и 200-хилядния репресивен апарат на Държавна сигурност (ДС) беше да организира създаването на собствени и верни на Партията „капиталисти“ дружества – чрез учредяването на повече от 50 банки в периода 90-95 г. Целта на операцията беше една – комунистическата власт да бъде преобразувана в капиталистическа.

Както можем да проследим от публикувания неотдавна „Доклад Добрев“, (докладът е подготвен от покойния Николай Добрев, министър на вътрешните работи в правителството на Жан Виденов), от българския народ и държава за онзи период са ограбени над 342,7 млрд. лева (приблизително $ 7,6 млрд.). Това става възможно благодарение на специално подготвената за тази цел нормативна уредба, гарантирала безконтролното и без всякакви последствия създаване, управление и източване на банковата система.

Много от по-възрастните български граждани помнят как спестяваните от тях в продължение на десетилетия влогове се бяха обезценени от хиперинфлация и внуците и децата им след държавния фалит по време на правителството на БСП с премиер Жан Виденов получиха смехотворни суми (при депозирани 2 000 лв. се получаваха по 20 лв. – чифт долнопробни турски маратонки).

В периода 1989-1996 г. не са осъществени значими приватизационни сделки – въпреки бързото изоставане на повечето от държавните стопански активи и лишаването им от всякаква конкурентоспособност. Целта на този етап е държавните дружества да бъдат употребени за преливане на средства към частните търговски банки. На следващ етап – след държавния фалит от 1996-1997 г. – със същите откраднати от народа и държавата капитали, в условията на съсипана икономика, ще се осъществи мащабна „приватизация“ на безценица. Операцията е извършена чрез така наречените „червени куфарчета“, което финализира успешно плана по превръщане на комунистическата власт в капиталистическа!

След осъществяването на първоначалния грабеж и формирането на новите номенклатурни капиталисти стартира следващият процес – по „прочистване“ на т.нар. „мутри“ (послужили през 90-те години за всяване на страх у населението и отклоняване на общественото внимание от осъществяваното по същото време преливане на капиталите към новите им собственици. „Прочистването“ се осъществи главно чрез показни разстрели на ключовите лица от средния ешелон. Номенклатурните банкери – вече финансово обезпечени с парите на българските граждани и незасегнати по никакъв начин от специално подготвените за това закони – нямаха повече нужда от лошия имидж на силоваците, непригодни за настъпващите „нови времена“.

Според обявените досега данни от архивите на ДС в българската банкова система единствено за една банка не е установено присъствие в управленския и надзорния състав на агенти от репресивния апарат на БКП. Голяма част от лицата, участвали в описаните събития през 90-те години, днес са видни бизнесмени, политици и общественици, които отново имат пълна власт над обществено-икономическите процеси в страната. Въпреки колосалните злоупотреби и разграбване на българските капитали, няма нито един осъден от т.нар. „кредитни милионери“ – банковото, търговското и наказателно законодателство е специално прочистено от възможностите да им бъде търсена каквато и да било отговорност. Няма нито един възстановен лев, но за сметка на това има множество съсипани съдби (населението на България намаля с 30% в периода на „прехода“, което може да се сравни с военна интервенция или геноцид)!

Въпреки обличането на бели якички и поставянето на преден план на нови, „чисти“ лица, политическата номенклатура и новосформираните от нея банкерски кръгове продължават да третират българския народ със същите комунистически прийоми – народът е стадо (от работници), над което те имат пълни права и власт. Старата схема продължава да действа и по нея законите се структурират така, че да облагодетелстват безсрамно банковата система – за сметка на народа, подлаган вече 24 години на всевъзможни форми на геноцид и воден почти към унищожение. Един от ключовите законови текстове, обезпечаващи банковото върховенство над българския народ, е скандалният чл. 417, т. 2, хипотеза 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

В поредица от материали (десет на брой) от днес нататък ще проследим хронологията по замислянето, приемането и последиците на чл. 417, т. 2, хипотеза 3 от ГПК (2007 г.) – такъв, какъвто го консумираме днес. Чрез този текст беше отнето правото на справедлив и равнопоставен съдебен процес – в противоречие с изконни граждански права, заложени в Конституцията (каквито властта им никога не е смятала, че трябва да притежаваме). Твърдим, че за да бъде прокаран този противоконституционен закон, българското общество е държано съвсем целенасочено в неведение: „видни“ български политици, общественици и експерти – чрез манипулация и откровени документирани лъжи – продадоха справедливостта в името на просперитета на банковата ИМ индустрия; чрез целенасочени законодателни интервенции тези мракобесни субекти са се опитали да прикрият генезиса на поредния си престъпен замисъл за капитализиране на печалбите от банкова дейност и прехвърляне на загубите върху гражданите и техния малък и среден бизнес. Ако се чудите защо те (банките) ви вдигат едностранно лихвите и нарушават договорите ви без последствия – заради това е. Загубите (цената на кризата) са за нас, а печалбите – за тях. Схемата в основата си е същата, като от 90-те, само хореографията формално е съобразена с новия по-голям брат – Европейския съюз (ЕС).

„Чл. 417 т. 2, хипотеза 3 от ГПК позволява кредиторът (банка) да поиска издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, удостоверяващ неговото вземане и позволяващ длъжникът да бъде осъден по бърза процедура, без възможност да се противопостави на осъждането. Длъжникът разбира за осъждането едва когато получи призовка от съдебния изпълнител за доброволно изпълнение. По този начин длъжникът се лишава от основни права, признати от Конституцията (чл. 121, ал. 1 и чл. 122, ал. 1 – равенство пред съда и право на защита). И като се има предвид, че според фундаментални за правото принципи никой не може да осъжда другиго само на базата на собствените си твърдения в своя полза; че дори и престъпникът, който сам прави признание за своите прегрешения, не може да бъде осъден само на това основание, достигаме до въпроса – кой, как и защо създаде и връчи на банковия сектор такава „нормативна бухалка“, чрез която банковата индустрия да „млати“ когото и както намери за добре при най-малък опит за нарушаване на интересите й; които тя диктува едностранно и безусловно на българските граждани и техния бизнес (констатирано и в доклад на Комисия за защита на потребителя (КЗП), която междувременно направи и невъзможното, за да скрие имената на банките-нарушители).

Няма как да не направи впечатление, че всички политически сили (изразители и крепители на статуквото) са зависими и гузно мълчащи; мълчат, защото прокарването на тази безумна норма в периода 2006-2007 г. става със съдействието практически на всички представени в тогавашния парламент политически сили (БСП, ДПС, НДСВ, АТАКА, ССД, ОДС, ДСБ, „независими“ и 139 гузно „въздържали се“). Ето ги – „леви“ и „десни“, „центристи“ и „независими“ номенклатурни сателити! И ако днес някой търси отговор на въпроса какво е това „мафия в държавата“, ще има възможност да проследи процеса по внедряването на поредния престъпен законов акт – от замислянето му, през приемането му и прилагането му – до чудовищните последствия за българския народ и бизнес; сметката ще я плащат хората, така както я платиха и през 90-те!

Ще анализираме въздействието на закона; ще покажем конкретни механизми за „рекет“, обезпечавани в полза на Банката с приличащия на „мутренска бухалка“ закон – чл. 417, т. 2, хипотеза 3 от ГПК; ще потърсим отговори от тези, които мотивираха и гласуваха престъпния закон; ще искаме точни отговори на конкретни въпроси. За да погледнем откриващите се проблеми от всички страни, ще обединим експертните усилията на икономисти от www.Targ.bg и юристи от www.Advocati.org, за да извадим на светло цялата информация и да назовем нещата с истинските им имена. Българинът – като пълноправен гражданин на Европа – има право на законов и справедлив съдебен процес – вместо осигурявания от българския законодател мутренско-номеклатурен рекет! Няма да спрем, докато чл. 417, т. 2, хипотеза 3 не се отмени. Безусловно!