Сервитьор скочи през терасата на хотел „Бела Виста” в Синеморец, бил чувствителен

Борисов сменя курса. Дали под напора на европейците, или сам видя, че седенето извън парламента не носи дивиденти, но заговори за помирение с ДПС и БСП. „Абе, вика, палестинци и израелци отиват и сядат да преговарят!"
Оказва се обаче, че обратът има много просто обяснение: „Стигнах до този извод след като прочетох една фраза на генерал Дьо Гол - че няма нищо по-страшно в политиката от празния стол. Ако го бях прочел по-рано, може би щяхме да търсим начин да не напуснем парламента по начина, по който го направихме."
Една сентенция само, при това разбрана абсолютно погрешно, се оказа способна да обърне цялата му политика. Ами ако беше прочел цялата биография на Дьо Гол? И биографията на Чърчил, мемоарите на Рейгън и Тачър, „Дипломацията” на Кисинджър… Лелей, чак не ми се мисли! Той с една книга само ни скри шайбата, та…
Чети, говедарче, чети!
То прави сляпото окато -
из тоя извор целий свят гребе -
за малко труд дарява то богато…
Ама не слушат като им се разправя, че трябва да се чете…

Корумпирането на Разума – България и нейните противоречия” – лекция на Ноам Чомски изнесена в СУ “Св. Климент Охридски”







Уважаеми колеги,

Реших на тази лекция да се занимая с един основен проблем в съвременното общество, който аз наричам “корумпирането на Разума” и който има особено отношение точно към младата част на обществото, тъй като проявлението му именно сред тази група го прави опасен от гледна точка на бъдещето както на самата младеж, така и на нацията, към която тази младеж принадлежи, а оттам – и на бъдещето на света като цяло.

Нека първо да разясня какво имам предвид. Под „корумпиране на Разума” аз визирам противоречията, които възникват в нас, когато собствената ни преценка и оценка за действителността, която ни заобикаля, се сблъска с тази налагана ни чрез медийното пространство и/или под натиска на чужди интереси, и когато в крайна сметка Разумът приема външната преценка за меродавна, прекратявайки процеса на собствен анализ в опита си да се ориентира. Искам да наблегна, че този процес се проявява не само в България, но и в целия съвременен свят. Когато нашето мислене се сблъска с готови, смлени и на пръв поглед логично подредени заключения по дадена тема, ние много лесно се отказваме да оценяваме и анализираме дадената тема въз основа на собственото си светоусещане. Тука отново искам да наблегна, че става въпрос за заключения, прокарващи вижданията на чужди интереси, и в този смисъл, когато ги приемаме наготово, безкритично, ние се отказваме да действаме и мислим в собствен интерес, заемайки чуждата позиция като своя, и то поради това, че е по-лесно да приемем това, което ни се предлага наготово, отколкото да упражним собствено мисловно усилие. Именно това е “корумпирането на Разума”

Ние се отказваме да ползваме собствения си мозък. Ползваме го по-скоро като склад за данни, отколкото като машина за анализиране на данни. На всички би трябвало да ви е ясно, че зад готово смлените заключения и оценки на дадена ситуация, които масмедиите ни предлагат, стоят огромни финансови средства и специализирани групи, които ги изготвят, така че да са лесно разбираеми и най-вече привлекателни за обществото, и то без съпротива да ги припознае като свои собствени. Тези специализирани групи, за които говоря, са най-често различни ПР отдели, икономически институти, отдели за връзки с обществеността, бизнес-групировки и т.н. И ето, че те, след внимателен анализ на своите интереси, ви поднасят информацията грижливо оформена, опакована с примамливи заключения, и вие я приемате, корумпирайки разума си.

Дори информацията и заключенията, които ви се поднасят, да са негативни за вас, с негативни спрямо вас последици, вие ги приемате именно понеже това ви освобождава от усилията, необходими да мислите и анализирате самостоятелно. Много често хората дори не съзнават, че голяма част от възгледа им за живота, за случващото се около тях, е възприет отвън, а не изграден на база собствения опит. Те не могат да направят разлика между собствено и наложено мнение, а това е много опасно. Тези хора, чийто разум е изцяло корумпиран, те не живеят свой живот, дори не би могло да ги квалифицираме като хора, а по-скоро бихме ги определили като зомбита.

В съвременния свят да успееш да се предпазиш от тотално промиване на мозъка и заглушаване на собствения разум е много трудно, а за някои и дори невъзможно. Всекидневно, ежечасно и ежеминутно ние се подлагаме доброволно на въздействието на всевъзможни източници на готово смляна информация, именно с цел да се информираме, но тази информация много рядко е поднесена обективно, а и почти винаги върви с готов анализ и логично оформени заключения. Тоест, ние нямаме източник на чиста от странични намеси информация, която да смелим самостоятелно, чрез усилията на собствения си Разум.

Голяма част от информацията ни се поднася в комплект с готови критерии за оценка, които трябва да придадат тежест на заключенията и да ни помогнат да ги приемем като свои. Такива критерии са „демократично”, „толерантно”, „обществен интерес”, „законно” и др. Няма да се спирам подробно върху тях, за да не усложнявам допълнително темата. Но трябва да спомена, че голяма част от тези критерии са изопачени като понятия, техният смисъл е подменен в зависимост от интереса, който се защитава.

За наше щастие, обаче, всеки от нас притежава едно нравствено чувство за добро и зло, едни неписани принципи и закони, от които се ръководи в действията си, и които би трябвало да му помогнат в изграждането на самостоятелна преценка за събитията, в които той е както страничен наблюдател, така и участник. Надали има някой, който познава цялата законова база на държавата, в която живее, но въпреки това той има свое вътрешно усещане дали дадена постъпка е законна или не, без да познава дори бегло писаните закони на страната. Много често писаните закони на дадена държава се променят под натиска на обществото, така че да не влизат в противоречие с неписаните закони, с вътрешното чувство за справедливост, трупано и предавано през поколенията. Мога уверено да твърдя, че голяма част от обществото не познава и не се ръководи в оценката си за събитията от друго, освен от десетте божи заповеди.

Но ето, че съвременните средства за масова информация, съвременните пропагандни модели се опитват и са на път да пречупят тази тънка и изграждана в течение на хилядолетия базисна основа за оценка на околния свят, именно чрез отнемането на необходимостта да мислим и анализираме самостоятелно, свеждайки процеса на мислене до приемане или отхвърляне на готово поднесената ни информация и избор на спуснати ни отвън различни гледни точки. Ние ставаме личности без лично мнение, без собствени ценности, без твърда позиция, от която да възприемаме света.

Особено опасно е това по отношение на младото поколение. Това поколение, което все още не е попаднало във водовъртежа на рутинния живот, на семейните задължения, в мелницата на борбата за хляб. През всички епохи именно от средите на това поколение са се излъчвали великите мислители и революционери, значимите учени и въобще хората, оказващи промяна върху движението, върху посоката, в която се развива светът. Именно това е поколението, което разполага с най-много свободно време, което може да използва и което в предните поколения е използвало за изучаване, наблюдаване, анализиране и осмисляне на заобикалящия го свят, и ако това, което е видяло, това до което е достигнало като извод не му харесва, се е опитвало да го промени и често е успявало.

Днес, обаче, това поколение е подложено на небивали атаки, които да ангажират свободното му време, да го контролират, да му дадат насока, така че да не остане време за занимания като гореописаните. Целта, разбира се, е контролът върху развитието на събитията в световен мащаб да не се изплъзва от ръцете на заинтересованите. За целта е нужно да се контролира младежта, да се управлява нейното свободно време, да се контролират ценностите и желанията на подрастващото поколение.

В България този процес е особено очеваден. При вас участието на младежите в промяната на света, която се случва по цялата земя, е доста вяло и апатично. Дори близостта на случващото се в Гърция не успява да събуди у вас плам и желание за решителни действия срещу съвременната система на управление и разпределение на благата. А Гърция е едва ли не гордиевият възел на съвременния свят. И тук аз виждам корумпирането на разума на българската младеж.

Всички младежи обичат силните чувства и изживявания, търсят ги, стремят се към тях, но тук търсенето на изживявания е съсредоточено в стремежа към удовлетворяване на първичните инстинкти. Този стремеж активно се пропагандира от масмедиите чрез различните шоута, филми и фаворизирани обекти за подражание. От екраните се сипят чалга, секс и кървища като източници на силни емоции и усещания и в крайна сметка именно в подобни преживявания младото поколение търси да изпита, да усети сладостта от живота, търси да се слее със самия живот. Разумът на младежта е подкупен от първичното, от инстинктивното, от скотското и отдалечен на светлинни години от човешкото. От удоволствието на мисленето, от изживяването на откритието, от емоцията и бурните чувства на борбата за справедливост, от пълнотата на живота на революционера.

Нека всеки от вас направи малка справка и да види на колко години са били съратниците на Васил Левски, изграждали вътрешната революционна организация и БРЦК. Съвременната българска младеж не би могла да усети чувствата, които бушуват в гърдите на революционера, на човека, който е готов да умре за дадена кауза, който всеки ден се бори и излага на риск живота си в името на нейното осъществяване, извън писаните от нечии други интереси закони, но в рамките на собственото си чувство за справедливост.

Съвременната българска младеж няма кауза, за която е готова да умре. Тя се е отдала изцяло на задоволяване на сетивата, на чувствеността, на първичната сладост от живота, но не познава истинската същност на усещането да живееш като човек, а именно да мислиш самостоятелно, да се бориш за справедливостта такава, каквато я чувстваш. Съвременната младеж няма смелостта да прекрачи закона, ако сметне, че той е в противоречие със справедливостта, защото законът може да й отнеме възможността да се наслаждава на удовлетворяването на първичните си инстинкти. Тоест, човешкото става заложник на скотското.

За съжаление в това положение се намира почти цялото българско общество. Страхът, че ще изгуби и малките възможности за задоволяване на първичните си нужди, е превърнал българина в безропотна машина, възприемаща наготово всичко, което й се спуска като поглед върху действителността. Българинът не би посмял да се защити, дори когато чувства, че е обект на несправедливо отношение, на безобразна експлоатация, на нагло и перверзно отношение към човешката му същност. И цялото това потъпкване на човешкото в себе си е в резултат на страха – страхът, че не ще може да се наяде, облече, че ще остане без подслон, че ще пострада семейството му. Това е порочен кръг. Кръг, от който може да излезе само истинският човек, този който знае, че за да се наречеш човек, не е достатъчно да си нахранен, облечен и сексуално задоволен, но и да можеш да мислиш самостоятелно, да се бориш за това, в което вярваш, и най-вече да можеш да се жертваш в името на даден идеал. Само човек може да се жертва в името на осъществяването на дадена идея, на определен идеал, и само този, който реално е участвал в борбата за промяна на света към по-добро, съгласно собствените си разбирания и вътрешна убеденост, само той може да каже, че е изпитал дълбочината на чувствата, който е способен да изпита човек, само той може да каже, че е живял, независимо от възрастта си.

И сега, ще разгледам едно противоречие, особено характерно за мисленето на модерния капитализъм в лицето на неолиберализма, а именно издигането в култ на егоизма и опита да бъдем убедени, че само когато работим в условията на конкуренция един с друг, само тогава можем да се реализираме и да очакваме адекватно заплащане за труда си и съответно печалби. Този светоглед упорито се насажда и се използва масово от работодателите, особено в България. Ниското заплащане на труда според тях е необходимо условие, за да бъдете вие конкурентоспособен, което пълна глупост, понеже противоречи с личния ви интерес да бъдете адекватно заплатен за усилията, които полагате. Как ще спечелите пари, ако сте длъжни да работите за без пари, кога? Колко време трябва да работите за жълти стотинки – докато измрат всички китайци ли? Ако погледнете печалбите на вашите работодатели и стандарта им на живот, ще видите, че те коренно се различават от вашия: ако вие имате африкански стандарт на живот, те имат европейски. Защо те не намалят печалбите си, за да бъдат конкурентоспособни. Тук трябва да уточня какво е печалба. Печалба е това, което ви остава на разположение като парична сума, която можете да ползвате така, както намерите за добре, това е напълно свободен паричен ресурс. Вие като работник не притежавате такъв ресурс. Заплатата, която получавате в името на конкурентоспособността си, отива изцяло за покриване на насъщните ви нужди, че дори и не достига, и не остава и петаче за лични удоволствия или спестяване. В този смисъл вие не печелите от труда си – цялата печалба от вашия труд отива за вашия работодател, защото той е единственият, който успява да използва една част от придобитите финансови средства напълно свободно, изцяло по своя воля и за задоволяване на личните си прищевки.

Тоест, да се съгласявате да работите на ниско заплащане, толкова ниско, че да не ви остават пари извън необходимите да поддържате жизнените си функции, означава сами да се обричате на мизерия. А да се съгласявате с наложеното от медиите и работодателите твърдение, че ниските заплати са необходимо условие, за да се развива икономиката и да се привличат чуждестранни инвестиции, че само така ще сте истински конурентоспособни, е типичен пример за корумпиране на разума. Това е една огромна лъжа. Не е нужно да работите за жълти стотинки, за да просперирате, това е невъзможно, това е противоречие. По-скоро някой иска да ви продаде като роби. Ако работодателят ви иска да е конкурентоспособен, той трябва да реинвестира печалбата си в нови технологии и в обучение на персонала, а не в хотели, палати, коли и любовници. Ако държавниците искат да развиват икономиката, трябва да инвестират в образование, образование и пак образование, в развитието на модерни технологии.

Искам да разгледам и още една област, където корумпирането на Разума е особено силно. Това са така наречените мироопазващи военни мисии, мисии за подпомагане установяването на демокрацията в различни части на света. Тези мисии са особено популярни сред българските военнослужещи и тези, успели да се доберат до участие в такава мисия, често са обект на завист. За какво всъщност става въпрос. Тези мисии де факто нямат нищо общо с реалното установяване на демократични промени където и да е. Те се провеждат изцяло в услуга на различни икономически интереси, най-вече за да се “демократизира” достъпът до полезните ресурси на “демократизираната” държава, така че заинтересованата страна да може да ползва съответната държава като суровинна база. Най-често сделката е суровини срещу демокрация. Затова не е чудно, че една част от населението на въпросните държави, да не кажем по-голямата, приема демократичните сили като колонизатори и завоеватели и води упорита борба срещу тях.

В състава на мироопазващите и демократизиращи сили няма да намерите и един военнослужещ, който да е отишъл там воден от идеали, а това веднага подкопава идеята, че наистина става въпрос за установяване на демокрация. Докато в средите на противниците на тези сили ще видите редица доброволци, водени изключително и само от идеали. Голяма част от българските военнослужещи са станали такива именно поради идването на демокрацията във вашата държава, съпроводено с масово обедняване на населението, разоряване и разпродаване на производствените мощности, закриването на редица предприятия и банкрутирането на цели отрасли в икономиката. Единственото, което им е предложено като алтернатива, е да станат военни и да ходят да налагат демокрацията в следващата държава, която ще бъде подложена на разграбване. Българите, постъпили в редиците на армията след промените, са постъпили водени от бедност, а не от идеали. Те имат да изплащат кредити и в името на тези кредити, в името на оцеляването на собственото си семейство, отиват да “демократизират”, а ако се наложи и да избиват талибаните в Афганистан. Тука няма вътрешна убеденост в правотата на действията на войника, няма вяра в кауза, няма непоколебимост на духа, характерна за истинския войник. Как мислите, дали войните сражавали се за вашето освобождение от турско робство, са воювали водени от идеята да спечелят пари от освободителната си мисия? Разликата е огромна.

Ето къде е следващият очебиен пример за корумпирането на Разума. На вас ви внушават чрез медиите, че участието ви във военните мисии е с възвишената цел на установяването на демокрацията, докато всъщност вие знаете, че това не е така, но въпреки всичко приемате като удобно прикритие за болезнената истина предложеното ви наготово виждане за смисъла на въпросните мисии.

Имате ли въпроси?

- Какво бихте искали да кажете на нашия народ?
- Не хабете мисли, време и енергия за това, което медиите ви представят. Не обръщайте внимание на глобалната финансова криза, икономическите проблеми на богатите, дръзките изказвания на политиците. Направете нещо за човека, който има нужда от вашите знания или умения. Разберете коя е каузата, към която може да се присъедините, за да направите нещо полезно за някого.

- Оптимист или песимист сте за бъдещето?
- Не мога да си позволя да бъда песимист.

НОАМ ЧОМСКИ е американски професор по лингвистика в Масачузетския технологичен институт. Обявен е за най-влиятелния интелектуалец в света от американското списание за глобална политика Foreign Policy и английското издание Prospect Magazine. Роден е във Филаделфия, САЩ, през 1928 г. Учи лингвистика, математика и философия в Университета на Пенсилвания. През 1955 г. получава докторска степен от същия университет. По-голямата част от изследванията си прави в Харвардския университет между 1951 и 1955 г. След това преподава в Масачузетския технологичен институт. Създател е на Йерархията на Чомски, която класифицира формалните езици. Революционното постижение, представено през 1956 г., дава тласък на науки като информатиката, биологията, психологията и дори в икономиката и политиката. Това е така, защото структурата и съдържанието на езика стоят в основата на човешкия ум и неговия капацитет. Медийната известност на Чомски обаче се дължи на друг факт - професорът е най-острият критик на военните действия, медиите и бизнеса. Има над 30 книги. Някои от световните му бестселъри са: "Тайни, лъжи и демокрация", "Възпиращата демокрация", "Човешките права и американската външна политика", "Благоденствие за всички", "Необходими илюзии", "Хегемония или оцеляване".
Има две дъщери и син, трима внуци и две правнучки. Съпругата му Карол, също известен учен, почина от рак през миналата година.