Бащата на Бургас – отровен? Флагман.бг проучи за своите читатели най-потресаващата човешка история на века

На 15 юли 2013 г., се навършват 100 години от смъртта на Александър Георгиев Коджакафалията и по този повод от Общината ще поднесат цветя пред една невзрачна каменна плоча, залепена за стената на жилищния блок на ул.“Вардар“1. Миналата година, по предложение на родолюбив общински съветник от НФСБ, местният парламент удостои този покойник с титлата „почетен гражданин“.  При строежа на новата сграда на Бургаския свободен университет, около 2000 г., имаше идея да му  издигнат паметник пред входа – с лице към главната улица „Александровска“. Но идеята не бе възприета от червената местна власт и проектът пропадна. За да не остане с погрешно впечатление четящият по-долу написаното от мен, уточнявам, че главната  улица на Бургас не носи името на Александър Г.Коджакафалията, а е кръстена на Александър Батенберг - български княз от германски произход.

  „На почитаемия Общински съвет е известно, че искам да облекча положението на бедните в Бургас. Особено ония, дето нямат собствени къщи и средства да плащат наеми. При подаряването на тези места се явиха още около 350 бедни и безимотни и искат да им дам места, затова моля техническите власти да парцелират на дворища и част от нивите ми извън града. На по 180-300 кв. м, и то още днес – заради бедните просители.“  Това е казано в едно от малкото останали автентични писма на Коджакафалията до общинските власти през 1911 г. - две години преди да бъде намерен мъртъв. Той вече е раздал стотици хиляди златни лева за построяването на сиропиталища, старчески домове, болници, пощи и за църквата. Сам е покрил разходите по съставянето на новия регулационен план на града в Министерството по благоустройството. Сам е платил и строежа на цялата инфраструктура в новите квартали. Дарил е земя на над 600 бедни семейства, за да си построят домове. Върху земите на Коджакафалията днес са разположени две трети от Централната градска част на Бургас, почти целият Приморски парк, комплексите „Братя Миладинови“, „Лазур“, „Зорница“, близо 90 на сто от сградите в Северната промишлена зона. Ако Коджакафалията не беше раздавал земята си на бедните, заселването в този район и обликът на съвременен Бургас просто биха били немислими. По тези причини още приживе този човек е наричан от съвременниците си Бащата на Бургас.

Пак през 1911 г. благодетелят застава пред нотариус и прави най-голямото завещание в българската история. Дарението е на обща стойност 25 млн.златни лева. И това са само недвижими имоти - земя и сгради. Между най-облагодетелстваните в това завещание се оказва църквата "Св.св. Кирил и Методий". Тя наследява плодоползването на близо половината от нивите и дюкяните му. Завещаното е под условие - да се ползват само плодовете от имотите. Църквата нямала право да ги отчуждава. Изпълнителите на завещанието трябвало "всяка година, докато свят светува, да раздават в Страстната седмица преди Коледа, събраните пари на бедните без разлика от народност и вероизповедание, на всеки, кой каквато нужда има". Такава е била изричната воля на благодетеля и това са точните му думи от завещанието.

"В тази част от автентичното завещание, което е изчезнало веднага след смъртта му и което аз открих в оригинал, е разковничето на всички мистериозни събития, последвали по-нататък", разказа пред мен Венко Величков, негов племенник по майчина линия. Венко Величков почина преди 5 години, работеше като театър-майстор в Културния дом на нефтохимика. В продължение на десетилетия той събираше архиви, разговаряше с наследници и бе натрупал достатъчно много доказателства, за да излезе истината такава, каквато ви я разказвам тук.

Как умира благодетелят,  а някой пренася касата му празна в храма „св.св.Кирил и Методий“

Коджакафалията е намерен мъртъв у дома си от прислужник на 15 юли 1913 г, на разсъмване. Изпълнителите на завещанието - окръжният съдия Лазар Гавалюгов и търговецът Георги Жечков обявяват погребението за 10 часа на другия ден. Странно е, че не е викано вещо лице, което да констатира причината за смъртта, макар у нас вече да е била въведена тази съдебномедицинска практика. Още повече, че е заварен мъртъв сам най-богатият и почитан човек в околията. Липсва полицейски протокол от опис на имуществото и касите му. Ден преди да си отиде, Коджакафалията посетил в отлично здраве ранен от войната армеец в болницата. Веднага след погребението на големия българин, касата с нотариалните актове за имотите му вън от дарението и торба с жълтици изчезват безследно. Години по-късно сейфът на Коджакафалията се появява отворен и празен в църквата "Св.св. Кирил и Методий". В този вид той още се пази като исторически паметник в храма. Само месец след пищното погребение; на което се стекъл и плакал цял Бургас, опустошителен пожар унищожил целия архив на съда. Полицията не е издирила подпалвача.

"С помощта на един честен и родолюбив човек, се натъкнахме на потресаващ факт", разкри пред мен Венко Величков и показа писмен документ от съда, според който през 1920 г. съдия Гавалюгов е поискал от нотариата да му се признае личното право на собственост върху дарените на църквата имоти.

Междувременно съдия Гавалюгов е станал и член на Църковното настоятелство. Нотариусът изпълнил задълженията си, направил обстоятелствена проверка по искането на магистрата Гавалюгов, но отказал да му признае исканите права. Пак по същото време, погазвайки законовите разпоредби и завещателната забрана на Коджакафалията да не се извършват прехвърлителни сделки с наследството, Църквата започва масова разпродажба на имотите. Има писмени доказателства как на Поземлената комисия са раздавани подкупи, за да действа по-бързо с парцелирането на земеделските земи. Парите от продажбите духовниците внасяли в т.нар. фонд "Ал.Г.Коджакафалията". Лихвите от натрупаните суми отивали за възнаграждения на поповете и членовете на настоятелството. 9-ти септември 1944 г. заварил в банката само главницата от 909 хил. златни лева, които пък комунистите конфискували в полза на народната власт.

През 20-те години на миналия век църквата е обявявала непрекъснати търгове и продавала земите. В един момент обаче се оказало, че

всички купувачи са измамени, защото не могат да придобият нотариални актове.

Те се вдигнали на бунт, размириците пред божия храм станали нетърпими. Това са факти, които могат да бъдат потвърдени от наследници на съвременниците на тези събития, а такива все още има достатъчно сред живите. Техните спомени са подробно описани в книга, която се подготвяше за печат от Венко Величков  и документите са налични. По тях Величков водеше дело във Върховния административен съд и се надяваше да бъдат намерени още книжа и доказателства за смъртта и изчезналите крепостни актове на Коджакафалията. Търсеше се кой и как се е облажил от благодетеля и дали има отровител. Беше поискано чрез съда съдействие от рода Гавалюгови и рода Жечкови, чийто предци са били изпълнители на завещанието. И двете фамилии бяха декларирали, че у тях не се пази нищо, което би могло да помогне на процеса. "Нашият род не хвърля директни обвинения, но у нас останаха съмненията, че властите умишлено не са свършили работата си навремето, защото в голямото разграбване след погребението на прапрадядо ми са се включили съдии, нотариуси и поне двама от кметовете", смяташе г-н Величков.

     Заради масовите недоволства на измамените купувачи на земя, Общината и съдът измислили междинен вариант и раздали разписки на новите собственици, които не били нотариални актове, но удостоверявали, че те са единствените владетели на парцелите.

В голямото завещание

Коджакафалията предвидил средства дори за собственото си погребение и паметника, така че да не ощети никого.

 Инициативен комитет издигнал монумента от най-скъпия мрамор, който можел да се намери в Европа, гробът бил ограден с луксозен парапет. Проектът бил на известния италиански архитект Рикардо Тоскани. Александър Георгиев бил погребан на най-видното място в тогавашните християнски гробища, до църквата "Св.Иван Рилски". Една нощ през 1950 г. комунистическата управа на Бургас изпратила  работници да разрушат каменния кръст и горната част от фундамента, заедно с ограждението от ковано желязо. Целта на погрома била да се заличи споменът за "кулака-богаташ". Веднага, още същата нощ, върху постамента било изписано името на Георги Димитров, поставили и бюста му.

Узнали за светотатството, хората от квартала, заедно с отец Иван Кършев от църквата "Св.Иван Рилски" изровили, преди да се разсъмне, костите на дарителя и ги събрали в торбичка. Повече от десет години ги укривали в църквата, защото ОК на БКП забранил те да бъдат погребани. Едва през 1970 г., когато се строели новите гробища на изхода за Слънчев бряг, отец Кършев успял да издейства скромно място и да зарови костите.

"Той беше кротък и тих по природа, простодушен и милостив, но и партизанин на имането, защото само с труд и лишения беше придобил богатствата си".

Такъв го помнят съвременниците му, такъв е описан Коджакафалията и в малка книжчица, издадена след смъртта му от местен учител. Трудолюбието и вегетарианството му били пословични. Животът му преминал в самота.

Така и не създал семейство. Някои твърдят, че дори умрял девствен. Но не бил женомразец.

80 на сто от имената в списъците на получилите земи от Коджакафалията са на жени. Философията му била, че мъжката част от семейството е по-склонна да пропилее или изпие имота, затова на мъжете, според него, не можело да се разчита. Известна е причината защо е останал незадомен. На младини харесал красива мома от Бургас. До сватба не стигнали, защото тя муразкрила, че ще вземе братовчед му Янчо. Това признание дълбоко наранило честолюбивия човек и изглежда е имало огромно значение да остане до края на живота си сам.

Александър Георгиев-Коджакафалията се родил около 1830 г. в с. Зидарово. Останал сираче 5-годишен, вуйчо му Димитър го прибрал при шесте си деца и го осиновил, въпреки немотията. Сирачето пасяло козите за залък хляб. Александър идва в Бургас с братовчед си Янчо, който дълго след това ще е единственият му близък човек и ще живее с него под един покрив. Били само на 13 години, когато се цанили за чираци в абаджийската работилница. Пестели всяко левче, със заделеното наели едно порутено дюкянче, където сега е Търговската гимназия. Там почнали да продават всякакви стоки - пирони, газ, селскостопанска техника. Заради ниските цени, от цялата турска кааза се стекли да пазарят от двамата братовчеди. По това време били 18-годишни. Тръгнали и първите поръчки за доставка на материали и храни за акостиращите на бургаското скеле военни кораби. Било около 1850 г., пристанище още нямало. Тогава започва и бурното развитие на рибарското селище, което се оформяло като основно място за износ на селскостопанска продукция и сол.

Коджакафалията усвоил перфектно 6 езика, но останал неграмотен.

 Прозвището си получил не само заради голямата глава, но и заради феноменалната си памет. Той помнел всяка сделка, оборотите и печалбите от дюкяните, знаел на кого колко да плати от 150-те си калфи и чираци. Сам ги обучавал и честните по-късно правел съдружници. Построил десетки ханове, фабрики, магазини. Бил най-влиятелният българин в Бургаско, консулите на другите държави отсядали само в неговите имоти.

До края на живота си Коджакафалията не свалил грубите селски дрехи и калпака - от скромност. Докато съдружниците и приятелите му гуляели с големците на деня, той се отделял и хапвал най-обикновени неща.  Портретът, който сме вградили в първата снимка е единственият, който е направен, защото забранявал да го снимат, приемал фотографирането за излишна показност. Запечатан е истинският му образ съвсем случайно от неизвестен фотограф, докато обядвал в хана с обичайните маслини и хляб. Дори не разбрал, че го снимат. Повече от 40 години живял в  складова стаичка под стълбите между първия и втория етаж на сградата с големия магазин на ул."Фердинандова". Отгоре се ширело семейството на братовчед му Янчо -женен за същата бургаска красавица, която отказала да мине под венчило с него. Дупката, която ползвал Коджакафалията за жилище, била широка и висока 1,5 м и дълга 2 м. Освен за дъсченото легло в нея имало място само за едно кандило над главата.

Така този изключителен човешки дух изкарал земния си път в услуга на бедните и нуждаещите се от помощ. Само веднъж, на преклонна възраст той се оплакал, че има голям грях. Признал го не пред свещеник, а пред една стара жена: "Прекалено много измъчих тялото си, а душата ми не иска да прости", казал той.