Разкрачена блондинка с провиснал тампон подлуди онанист насред Бургаския плаж

След поредицата бурни реакции от голотията по плажа е твърде учудващо защо бургаският кмет Димитър Николов, който успя да построи игрища, зали, дори и „Детелината” Бургас-Средец-Созопол, реализира куп мащабни инфраструктурни проекти, не успя за своя мандат и половина да постави три стени, които да оградят Евиния плаж и да даде възможност на тези, които искат да се пекат на слънце голи – да бъдат там, без да се налага останалите плажуващи да слагат ръка пред очите на децата си и да отвръщат погнусено глава.

Ето писмото на педагожката Маргарита Димитрова:

Уважаеми г-н Кмет, г-н Председател на Общински съвет-Бургас и общински съветници,

Бих искала да споделя своята позиция и тревога като работещ педагог със 17-годишен опит. Досега съм изразявала възмущението си само пред околните, но сега виждайки, че въпросът става публичен,  реших, че трябва да изявя гражданската си позиция и да изляза от групата на мърморещите, неодобряващите или примирилите се вече, свикнали да казват: какво можем да направим?

Искам да споделя една  от грозните гледки, на които станах  напоследък неволен  свидетел.  Бях на бургаския плаж под Бункера, с моя приятелка.  До нас се разположи една жена – напълно гола, с висящ конец от тампон и разкрачила широко крака. И докато се възмущавах, моята приятелка ме помоли да се преместим другаде, защото 

стоящият наблизо до нас  младеж, взирайки се между краката на въпросната госпожа,  стимулираше  гениталиите си.

Направо изтръпнах като го видях. На младежа явно не му пречеше  нашето присъствие. Добре, че нямаше наблизо малки деца.  От тогава доста се оглеждам, когато избирам мястото за плаж и мога да кажа, че подобни гледки за съжаление вече не са рядкост. Все по-често виждам не само жени по монокини или по прашки, които като легнат да се пекат  всичко им се вижда, но и голи мъже, при това не само към Солниците, където ходеха преди. Смущаващо е. Всичко си има граници.

Много често млади, че и зрели  мъже търсят подобни обекти за еротичните си фантазии.

Питам се: На какво възпитаваме подрастващите? Защо опорочаваме невинността им? Защо стимулираме сексуалното им поведение? Статистиката показва, че вече и деца под 11, 12 години правят секс, а това като учител  с преки наблюдения върху подрастващите мога да кажа, че не им се отразява добре. Все повече поведението  на децата става сексуално ориентирано и трудно се съсредоточават върху учебния процес.  Често наша фраза или жест те тълкуват със сексуален подтекст, който дори не сме влагали с колегите. За съжаление  напоследък постоянно чуваме реплики с явно изразен сексуален смисъл в разговорите им. Тяхната разбудена неудовлетворена сексуалност  и фантазия ги кара да склоняват и други  към сексуални действия, и да стават агресивни, нервни, невъздържани, ако не получат желаното. Нека помогнем на  децата в тази трудна за тях възраст, когато хормоните им бушуват, а да не наливаме  допълнително масло в огъня.

Относно изявленията на кмета в медиите, че подобна промяна в Наредбата за обществен ред би било ограничение на свободата на определени хора и че нямало кой да събира глобите – мисля, че при добро желание за всичко се намира решение.                                 

С всичкото си уважение бих искала  да попитам г-н Кмета: Влизайки в съда, на работното си място, в училище, отивайки  на басейн или на други обществени места, не се ли изисква от нас определено облекло и поведение? Това не би ли могло да се изтълкува от някой също като ограничаване  на свободата?

Ако се замислим, целта на закона не е неограничена свобода в смисъл всеки да си прави, каквото си иска, а регламентирани отношения и поведения с цел предотвратяване на евентуални негативни последствия. Защото ако всеки правеше, каквото му се вижда за добре, какъв би бил смисълът от закони? Какъв би станал светът около нас? Не са ли за това правилата?  В този случай  не става въпрос просто за санкциониране на облекло, а за санкциониране на поведение, което става причина за негативни прояви в обществото. Подобна промяна в Наредбата за обществения ред не ограничава правата им да се пекат на слънце. Никой не ограничава достъпа им до морето и ползването на плажната ивица, но нека всичко става с ред.  

Ние, хората с бански, не смущаваме голите и не  нарушаваме комфорта им, 

но за тях  можем да кажем  обратното – те ни смущават и ни карат да се местим и да се чудим накъде да извръщаме очите си!

Нека погледнем въпроса и от друга гледна точка: слагат ограничение за възрастта, червени точки по телевизията, заради закона, когато се показват интимни части – ги закриват, а ние какво да сложим, когато са на живо пред очите ни и пред децата ни? Това не е ли порнография? Не е ли безобразие и нарушаване на закона за обществения ред и морал. Не трябва ли да се отчете вредата от подобни на пръв поглед безобидни действия

Налагането на правила за ползване на плажа, които да регламентират ползването на бански, е част от правилата за поведение на обществени места, част от съхраняването на морала и дори от културата на страната ни и не трябва да се определя като ограничаване на свободата.

Мога да предложа на комисиите решение на проблема със събиране на глобите: спасителите и събиращите такси за чадъри и шезлонги могат да предупреждават посетителите неспазващи наредбата и ако няма реакция, да сигнализират на телефон на дежурен полицай по плажната линия, за съставяне на акт и налагане на глоба.

С уважение: Маргарита Димитрова, педагог