Гмуркач от Приморско зае първо място на Републиканското по подводен риболов
Над 5 часа подводничарите кръстосваха открито море в търсена на най-голямата риба. Издръжливостта, търпението и добрият мерник дадоха резултат при голяма част от състезателите. Четиричленно жури с главен съдия Михаил Денев изтегли уловената риба в присъствието на участници и гости.
С най-голям улов и купата на „Стела Марис” си тръгна Младен Стоянов от приморския клуб „Марлин”. Гмуркачът от местния клуб събра 4330 точки и се нареди на челната позиция. Второто място грабна Любен Ловчев от „Ватус-Про” Варна, а третата позиция се падна на Петър Атанасов от „Несебър”. Наградата за на-голяма уловена риба бе присъдена на Стамен Цанков от „Свети Нилола” - София, чийто харпун бе нанизал красива морска лястовица с тегло 1800 гр.
18
Коментара по темата
18.
Ректора
22.06.2013 12:49:07
ИЗ "ЗАПИСКИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯТ УЧИТЕЛ" - или българското образование такова, каквото го видях.
________________
ПРОФ. Д-Р П. ЧОБАНОВ – РЕКТОР НА УНИВЕРСИТЕТ В БУРГАС
Директорът на училището в Приморско Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Ч. (Понастоящем проф. П. Ч. носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.
________________
ПРОФ. Д-Р П. ЧОБАНОВ – РЕКТОР НА УНИВЕРСИТЕТ В БУРГАС
Директорът на училището в Приморско Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Ч. (Понастоящем проф. П. Ч. носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.
17.
Спомени за проф. Лалков
22.06.2013 12:47:26
Проф. МИЛЧО ЛАЛКОВ – доктор по история, специалист по балканистика, носител на Хердерова награда
_________
Проф. Лалков също е бил един от покровителите на Стоян Налбантов. Когато е в затруднено положение Налбантов винаги звъни до София на Андрей Пантев и Милчо Лалков за да му помагат, постоянно иска съвети от тях. В такива случаи казва: ”Трябва да питаме батковците в София. Те най-добре знаят какво трябва да се прави.” (Тук се има предвид времето, когато проф. Лалков е бил все още жив).
На 05.03.1999 г. в Бургас проф. Лалков представял новата си книга пред учители-историци от областа. Книгата представлявала един своеобразен преглед на историята на Югославия за времето след Първата световна война до 1992 г. Мероприятието по представянето на книгата се провеждало в конферентната зала на хотел “Приморец”. Там присъствал и Михаил Арнаудов от Кърджали – учител по история, един от ръководителите на Отечествената партия на труда и бивш народен предствавител от Великото народно събрание. Той също представял там една своя книга на педагогическа тематика. Налбантов не познавал Арнаудов лично, но определено му завиждал, защото бил известна и публична личност. Затова не можел да го понася и постоянно търсел повод да го оплюва и да злорадства по негов адрес: “Какво толкова ми се праска тоя, – казвал Налбантов за него. – Той е само един учител по история, нищо повече.” В подобни ситуации в Налбантов се проявявал комплекса на простия и ограничен човек – той завиждал на интелигентните хора и не можел да ги понася. По природа Налбантов е един невеж и неграмотен човек. Самият той има проблеми с четенето и фактически през целият си живот не е прочел и една книга. Въз основа на “научните” си трудове, които са изцяло плод на плагиатство и най-вече благодарение на познанството си с професорите Андрей Пантев и Милчо Лалков той е успял да придобие някакви научни степени и впоследствие да стане директор на училището в Приморско. Налбантов смята, че това е напълно достатъчно за да изпъкне над останалите. Всъщност той не може да изпъкне със знания и интелект и затова избива комплексите си на прост човек като постоянно търси повод да се самоизтъква и да се величае – аз съм такъв и такъв, аз съм голяма работа! АЗ… АЗ… АЗ! А когато стане въпрос за някой друг: “Кой е тоя бе!? Какво толкова ми се праска, какво толкова ми се пъчи!? Той няма моите титли, няма моите звания – в сравнение с мене той е едно нищо.” Така по цял ден Налбантов прекарва времето си в разсъждения за това колко велик бил той и какви нищожества били останалите.
От Приморско освен Налбантов на мероприятието в Бургас присъствала и Руска Бъчварова – учител по история. Накрая присъстващите си купували книгата на проф. Лалков и отивали при него за автограф. Налбантов разказва, че Лалков най-демонстративно отказал да даде автограф на г-жа Бъчварова, само защото тя била конкурент на Налбантов за директорския пост. Лалков бил направил така, защото знаел че Бъчварова и Налбантов са врагове и по този начин искал да помогне на приятеля си в борбата му срещу враговете и потенциалните кандидати за поста му. Разбира се всичко това са измислици на Налбантов, защото Бъчварова твърди точно обратното. Когато отишла при проф. Лалков той й дал автограф и се отнесъл с нея много културно и вежливо. Явно Налбантов има някакви психически проблеми – мания за преследване или нещо такова и затова живее в състояние на постоянен страх като смята, че е заобиколен от врагове, които му желаят злото и постоянно мислят как да го свалят от директорския пост.
На въпросното мероприятие в хотел “Приморец” присъствала и Т. К. – експерт по история в РИО – Бургас. Присъствието на Т. К. дава повод на Налбантов да се подиграва с проф. Лалков, защото последният бил имал любовна връзка с нея. Пита го: “Я разправяй, успя ли да я изчукаш? Как е, бива ли я в леглото?...” Впоследствие Налбантов разгласява за връзката на Лалков с инспекторката на всеки срещнат: “Лалков ми се похвали, че чукал Т. К... Ма голяма работа била!… Ма много доволен останал от нея! Била направо върха!… Ама да не земиш да кажиш на някой, щот’ тая кат’ разбере, направо ще ма убий!” Тези, на които разказвал тази история обещавали, че няма да кажат на никой и от своя страна разгласявали историята на други като ги предупреждавали и те да не казват на никой. Така днес тази история се знае от всички и едновременно с това всички я пазят в тайна.
На организираната по повод на представянето на книгата пресконференция учителите задавали на проф. Лалков най-различни въпроси. Лалков се опитал да флиртува с една млада учителка, която задала някакъв въпрос. Казал й, че много бил поласкан, за това че такава млада и хубава колежка се интересувала от книгата му. След пресконференцията в същата зала бил организиран коктейл с блок-маси, музика и танци. “Младата и хубава колежка” била неизменно в компанията на проф. Лалков – двамата постоянно танцували, дискутирали нещо и въобще прекарвали си весело. Налбантов не пропуснал случая да коментира пред познати “новото завоевание” на проф. Лалков. “Гледаш ли к’во става? Тая мацка ще яде тая нощ дебелата пръчка. Професорът няма да я остави да си отиде празна – при него празно няма.”
На следващият ден – 6 март 1999 г., Налбантов имал уговорени две срещи в Бургас. Едната била с някаква стара негова любовница на застаряваща възраст. Нея Налбантов искал да разкара, за да може да се срещне спокойно с друга една мадама, с която били още в процес на зарибяване. Тя била много по-млада и по-красива от другата и на нея той особено много държал. Със първата Налбантов се срещнал на уговорена от тях среща в едно от заведенията към хотел “България”. Казал й, че бързал за някакво мероприятие и нямало да може да й отдели необходимото време. Между другото споделил с нея, какво е правил предния ден – как е бил в хотел “Приморец”, където Милчо Лалков представял книгата си, как там били поканени много видни хора в т. ч. и кмета Йоан Костадинов, но последният не бил дошъл. Когато станало въпрос за кмета жената започнала да го обсъжда много оживено – Йоанчо бил такъв и такъв, Йоанчо правил така и така, Йоанчо така, Йоанчо иначе, въобще говорила за кмета като за някакъв много близък приятел. Впоследствие по повод на този разговор Налбантов споделя със свои познати: “На тая кучка Йоан сто на сто й е цепил сливата. Отде накъде ще го нарича Йоанчо, а не Йоан. Ясно е, че тук има нещо!… Той, кмета, е голям коцкар ще знайш, падне ли му не прощава!… Нека ве, нека! Нали затова е кмет! Сега ако не си отебе – кога друг път?”
Преди да се срещне с другата жена Налбантов се отбил в един парфюмериен магазин и й купил подарък – някакъв много скъп френски парфюм. Всъщност той е вманиачен на тема козметика. У него има някаква много силно изразена страст към парфюми, дезодоранти и одеколони. Голяма част от времето му в Бургас минава по магазините за козметика – по цял ден той ги обикаля и разглежда какво има в тях. Там Налбантов прекарва времето си като мирише различните дезодоранти и парфюми и си дава “експертната” оценка – този дезодорант бил такъв и такъв за разлика от другия, долавял такава и такава миризма, такива и такива нотки, такива и такива скрити нюанси, които не бил долавял в другия. Така той седи с часове по щандовете на тези магазини и ангажира продавачките, които трябва да са постоянно около него и да му дават да мирише стоката им. Всички продавачки в парфюмерийните магазини в Бургас го познават и когато го видят да се задава се подбутват и си казват една на друга: “Оня откаченият пак идва!”
След като купил въпросния френски парфюм Налбантов срещнал един свой колега на ъгъла на “Александровска” и “Кирил и Методий”. Това бил един учител по история от Бургас, който предишния ден също е бил на мероприятието в хотел “Приморец”. Колегата му се учудил като видял Налбантов, че е още в Бургас: “Какво правиш още тука ве? Ей голям чукач си значи! Ами спри се малко де!” Но на Налбантов не му било до майтапи. Тревожела го мисълта дали парфюмът ще се хареса на мацката. Споделил, че имал среща и че е купил парфюм и затова помолил колегата да помирише парфюма и да си каже мнението. За целта му тикнал парфюма в носа. Оня направил някаква изкривена физиономия и казал: “Мммм, много на хубаво мирише, мирише ми на путка! Даааа!” Но Налбантов не бил настроен за шеги и настоявал: “Айде, моля ти се, кажи сериозно, на какво ти мирише?” Но другият бил непреклонен: “Ами нали ти казах, на путка ми мирише.” След това потупал Налбантов по рамото и го насърчил да действа по въпроса. Впоследствие този колега коментирал Налбантов по следния начин: “Ама голям ебач е тоз човек! Скъса ги путките от ебане! Как ги прави тез работи, направо няма стигане!”
Същият ден Налбантов срещал и други свои познати и ги карал и тях да миришат парфюма. Хората миришели парфюма и казвали, че миришел на нещо хубаво, но по принцип е ясно, че те не били големи познавачи и са го казвали просто така от учтивост. Общо взето всички недоумявали защо Налбантов толкоз държи на този парфюм и какво значение имала чак толкоз миризмата му. Така той прекарал още няколко часа по “Александровска” като се мъчил да разреши неразрешимия за него проблем. Отново и отново срещал познати и задължително ги карал да му миришат парфюма…
Нататък не е ясно какво се е случило. Обикновено Налбантов се хвали, когато свали някоя мадама, но по този въпрос той упорито мълчи. Затова е много вероятно срещата им да не се е състояла.
_________
Проф. Лалков също е бил един от покровителите на Стоян Налбантов. Когато е в затруднено положение Налбантов винаги звъни до София на Андрей Пантев и Милчо Лалков за да му помагат, постоянно иска съвети от тях. В такива случаи казва: ”Трябва да питаме батковците в София. Те най-добре знаят какво трябва да се прави.” (Тук се има предвид времето, когато проф. Лалков е бил все още жив).
На 05.03.1999 г. в Бургас проф. Лалков представял новата си книга пред учители-историци от областа. Книгата представлявала един своеобразен преглед на историята на Югославия за времето след Първата световна война до 1992 г. Мероприятието по представянето на книгата се провеждало в конферентната зала на хотел “Приморец”. Там присъствал и Михаил Арнаудов от Кърджали – учител по история, един от ръководителите на Отечествената партия на труда и бивш народен предствавител от Великото народно събрание. Той също представял там една своя книга на педагогическа тематика. Налбантов не познавал Арнаудов лично, но определено му завиждал, защото бил известна и публична личност. Затова не можел да го понася и постоянно търсел повод да го оплюва и да злорадства по негов адрес: “Какво толкова ми се праска тоя, – казвал Налбантов за него. – Той е само един учител по история, нищо повече.” В подобни ситуации в Налбантов се проявявал комплекса на простия и ограничен човек – той завиждал на интелигентните хора и не можел да ги понася. По природа Налбантов е един невеж и неграмотен човек. Самият той има проблеми с четенето и фактически през целият си живот не е прочел и една книга. Въз основа на “научните” си трудове, които са изцяло плод на плагиатство и най-вече благодарение на познанството си с професорите Андрей Пантев и Милчо Лалков той е успял да придобие някакви научни степени и впоследствие да стане директор на училището в Приморско. Налбантов смята, че това е напълно достатъчно за да изпъкне над останалите. Всъщност той не може да изпъкне със знания и интелект и затова избива комплексите си на прост човек като постоянно търси повод да се самоизтъква и да се величае – аз съм такъв и такъв, аз съм голяма работа! АЗ… АЗ… АЗ! А когато стане въпрос за някой друг: “Кой е тоя бе!? Какво толкова ми се праска, какво толкова ми се пъчи!? Той няма моите титли, няма моите звания – в сравнение с мене той е едно нищо.” Така по цял ден Налбантов прекарва времето си в разсъждения за това колко велик бил той и какви нищожества били останалите.
От Приморско освен Налбантов на мероприятието в Бургас присъствала и Руска Бъчварова – учител по история. Накрая присъстващите си купували книгата на проф. Лалков и отивали при него за автограф. Налбантов разказва, че Лалков най-демонстративно отказал да даде автограф на г-жа Бъчварова, само защото тя била конкурент на Налбантов за директорския пост. Лалков бил направил така, защото знаел че Бъчварова и Налбантов са врагове и по този начин искал да помогне на приятеля си в борбата му срещу враговете и потенциалните кандидати за поста му. Разбира се всичко това са измислици на Налбантов, защото Бъчварова твърди точно обратното. Когато отишла при проф. Лалков той й дал автограф и се отнесъл с нея много културно и вежливо. Явно Налбантов има някакви психически проблеми – мания за преследване или нещо такова и затова живее в състояние на постоянен страх като смята, че е заобиколен от врагове, които му желаят злото и постоянно мислят как да го свалят от директорския пост.
На въпросното мероприятие в хотел “Приморец” присъствала и Т. К. – експерт по история в РИО – Бургас. Присъствието на Т. К. дава повод на Налбантов да се подиграва с проф. Лалков, защото последният бил имал любовна връзка с нея. Пита го: “Я разправяй, успя ли да я изчукаш? Как е, бива ли я в леглото?...” Впоследствие Налбантов разгласява за връзката на Лалков с инспекторката на всеки срещнат: “Лалков ми се похвали, че чукал Т. К... Ма голяма работа била!… Ма много доволен останал от нея! Била направо върха!… Ама да не земиш да кажиш на някой, щот’ тая кат’ разбере, направо ще ма убий!” Тези, на които разказвал тази история обещавали, че няма да кажат на никой и от своя страна разгласявали историята на други като ги предупреждавали и те да не казват на никой. Така днес тази история се знае от всички и едновременно с това всички я пазят в тайна.
На организираната по повод на представянето на книгата пресконференция учителите задавали на проф. Лалков най-различни въпроси. Лалков се опитал да флиртува с една млада учителка, която задала някакъв въпрос. Казал й, че много бил поласкан, за това че такава млада и хубава колежка се интересувала от книгата му. След пресконференцията в същата зала бил организиран коктейл с блок-маси, музика и танци. “Младата и хубава колежка” била неизменно в компанията на проф. Лалков – двамата постоянно танцували, дискутирали нещо и въобще прекарвали си весело. Налбантов не пропуснал случая да коментира пред познати “новото завоевание” на проф. Лалков. “Гледаш ли к’во става? Тая мацка ще яде тая нощ дебелата пръчка. Професорът няма да я остави да си отиде празна – при него празно няма.”
На следващият ден – 6 март 1999 г., Налбантов имал уговорени две срещи в Бургас. Едната била с някаква стара негова любовница на застаряваща възраст. Нея Налбантов искал да разкара, за да може да се срещне спокойно с друга една мадама, с която били още в процес на зарибяване. Тя била много по-млада и по-красива от другата и на нея той особено много държал. Със първата Налбантов се срещнал на уговорена от тях среща в едно от заведенията към хотел “България”. Казал й, че бързал за някакво мероприятие и нямало да може да й отдели необходимото време. Между другото споделил с нея, какво е правил предния ден – как е бил в хотел “Приморец”, където Милчо Лалков представял книгата си, как там били поканени много видни хора в т. ч. и кмета Йоан Костадинов, но последният не бил дошъл. Когато станало въпрос за кмета жената започнала да го обсъжда много оживено – Йоанчо бил такъв и такъв, Йоанчо правил така и така, Йоанчо така, Йоанчо иначе, въобще говорила за кмета като за някакъв много близък приятел. Впоследствие по повод на този разговор Налбантов споделя със свои познати: “На тая кучка Йоан сто на сто й е цепил сливата. Отде накъде ще го нарича Йоанчо, а не Йоан. Ясно е, че тук има нещо!… Той, кмета, е голям коцкар ще знайш, падне ли му не прощава!… Нека ве, нека! Нали затова е кмет! Сега ако не си отебе – кога друг път?”
Преди да се срещне с другата жена Налбантов се отбил в един парфюмериен магазин и й купил подарък – някакъв много скъп френски парфюм. Всъщност той е вманиачен на тема козметика. У него има някаква много силно изразена страст към парфюми, дезодоранти и одеколони. Голяма част от времето му в Бургас минава по магазините за козметика – по цял ден той ги обикаля и разглежда какво има в тях. Там Налбантов прекарва времето си като мирише различните дезодоранти и парфюми и си дава “експертната” оценка – този дезодорант бил такъв и такъв за разлика от другия, долавял такава и такава миризма, такива и такива нотки, такива и такива скрити нюанси, които не бил долавял в другия. Така той седи с часове по щандовете на тези магазини и ангажира продавачките, които трябва да са постоянно около него и да му дават да мирише стоката им. Всички продавачки в парфюмерийните магазини в Бургас го познават и когато го видят да се задава се подбутват и си казват една на друга: “Оня откаченият пак идва!”
След като купил въпросния френски парфюм Налбантов срещнал един свой колега на ъгъла на “Александровска” и “Кирил и Методий”. Това бил един учител по история от Бургас, който предишния ден също е бил на мероприятието в хотел “Приморец”. Колегата му се учудил като видял Налбантов, че е още в Бургас: “Какво правиш още тука ве? Ей голям чукач си значи! Ами спри се малко де!” Но на Налбантов не му било до майтапи. Тревожела го мисълта дали парфюмът ще се хареса на мацката. Споделил, че имал среща и че е купил парфюм и затова помолил колегата да помирише парфюма и да си каже мнението. За целта му тикнал парфюма в носа. Оня направил някаква изкривена физиономия и казал: “Мммм, много на хубаво мирише, мирише ми на путка! Даааа!” Но Налбантов не бил настроен за шеги и настоявал: “Айде, моля ти се, кажи сериозно, на какво ти мирише?” Но другият бил непреклонен: “Ами нали ти казах, на путка ми мирише.” След това потупал Налбантов по рамото и го насърчил да действа по въпроса. Впоследствие този колега коментирал Налбантов по следния начин: “Ама голям ебач е тоз човек! Скъса ги путките от ебане! Как ги прави тез работи, направо няма стигане!”
Същият ден Налбантов срещал и други свои познати и ги карал и тях да миришат парфюма. Хората миришели парфюма и казвали, че миришел на нещо хубаво, но по принцип е ясно, че те не били големи познавачи и са го казвали просто така от учтивост. Общо взето всички недоумявали защо Налбантов толкоз държи на този парфюм и какво значение имала чак толкоз миризмата му. Така той прекарал още няколко часа по “Александровска” като се мъчил да разреши неразрешимия за него проблем. Отново и отново срещал познати и задължително ги карал да му миришат парфюма…
Нататък не е ясно какво се е случило. Обикновено Налбантов се хвали, когато свали някоя мадама, но по този въпрос той упорито мълчи. Затова е много вероятно срещата им да не се е състояла.
16.
Спомени за проф. Андрей Пантев
22.06.2013 12:46:20
Из "ЗАПИСКИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ" или българското образование такова, каквото го видях
____________________
Проф. д-р АНДРЕЙ ПАНТЕВ – историк, преподавател в Софийски университет "Кл. Охридски"
Андрей Пантев и Стоян Налбантов се познават от много години, вероятно от времето, когато Налбантов е следвал във ВТУ, но истинското им приятелство започва в началото на 90-те години, когато двамата се засичат в ММЦ-Приморско по време на "общи акции за сваляне на мадами". Двамата много си допадат поради голямото сходство в характерите, общите интереси и начин на живот – и двамата били бохеми, любители на развлеченията, гуляите, алкохола, жените. Това са били и постоянните им теми за разговор – секс, разврат, алкохол, жени... Споделяли помежду си впечатленията си от тая или оная, с която били преспали и т. н.
Веднъж Налбантов усетил, че Пантев бил хлътнал здраво по една негова мацка – някаква млада рускиня. Пантев не скривал възхищението си от момичето и завиждал на Налбантов: "Бе как успя да я свалиш тая! Басси и мадамата! Направо върха!" Тогава Налбантов решил да му я пусне, като предварително подготвил нещата – успял да уговори момичето да се пусне на Пантев и да му вземе акъла от секс. Казал и на Пантев, че всичко е уговорено и че вече може да й се пусне. Нещата станали според уговорката и Пантев бил възхитен от случилото се. Още в началото по време на флирта, когато останали сами в стаята, мацката му се нахвърлила страстно и започнала да му сваля панталоните. После му извадила оная работа и започнала да му прави фелацио. Сексът продължил и с други варианти, като момичето се вживявало и се правело на много страстно и всеотдайно, въобще държала се така сякаш професорът бил единственият и най-желан мъж в живота й. Пантев бил възхитен, даже потресен от случилото се и говорел на Налбантов:"Какво направи бе, как успя да я накараш?! Ми тя направо ме разби, направо ми взе акъла! Басси путката!"
От този момент Пантев решил да се отблагодари на Налбантов, говорел му:"Да знаеш, направо ще те позлатя! Ще видиш, че аз не съм неблагодарен и умея да ценя услугите." Тогава Налбантов не му обърнал особено внимание и впоследствие забравил, че Пантев щял да му се отблагодарява. След известно време, около 1 година след това, Пантев се върнал от Италия и донесъл на Налбантов подарък – някакво скъпо марково палто от камилска вълна. Изрично казал, че това е подаръкът, който му бил обещал заради услугата, която Налбантов му бил направил. Налбантов бил вече забравил за случая с рускинята и му е било нужно известно време докато Пантев му припомни за какво точно става въпрос. От своя страна Налбантов бил много изненадан, че за такива дреболии могат да се правят такива скъпи подаръци. Това, че му бил пуснал някаква рускиня си е било в реда на нещата, толкова путки са били минали през него, защо да не му услужи с някоя или друга. Явно е, че Пантев бил взел нещата много насериозно.
Оттогава приятелството между двамата се задълбочава. Впоследствие Пантев става кръстник на Налбантов и семейството му. Двамата поддържат постоянна връзка, ходят си на гости в София и Приморско. Междувременно с помощта на проф. Пантев Налбантов защитава дисертационни трудове и придобива последователно през 1994 г. научна степен "кандидат на историческите науки", а през 1999 г. - "доктор на историческите науки". Дисертациите нямат никаква научна стойност, но това едва ли има някакво значение – никой досега не ги е прочел включително и комисията, пред която се е провела защитата. Най-важна в случая е била подкрепата на Пантев – щом той е гарантирал за човека, значи всичко било наред.
Интересното е, че когато става въпрос за проф. Пантев Налбантов не споменава нищо за неговите научни постижения, научни трудове, оригинални научни разработки и пр. За него проф. Пантев е само едно средство за успех, човек с големи връзки и влияние в София, който много му е помагал и на когото много дължи за кариерата си. И най-вече, разговорите касаещи личността на проф. Пантев са свързани изключително със секс, алкохол, развлечения, гуляи, разврат и пр.
Така например веднъж Пантев почивал в ММЦ-то в хотел "Нептун" заедно с любовницата си, някаква негова студентка. Заедно с тях в същият хотел имало и друга двойка техни приятели – един друг професор, който също бил с любовницата си. Казвал се Димитър Бочев. Този професор бил много известен философ и писател на разкази и есета. Бил близък приятел на д-р Желю Желев. През 60-те години Ж. Желев му бил преподавател в университета. В края на 60-те години г-н Бочев избягал в Зап. Германия, където живял около 20 години и след промените отново се завърнал в България.
По време на престоя си в Приморско двете двойки (Пантев, Бочев и любовниците им) прекарвали голяма част от времето си заедно, като към тях се присъединявал от време на време и Налбантов. Веднъж Налбантов и Пантев били заедно в кафе-сладкарницата на хотела и чакали останалите да дойдат при тях. Дошло само момичето на Пантев, но било много разтреперано и уплашено. После разказало какво му се било случило. Била отишла да извика другите двама, но заварила в стаята само проф. Бочев. Той я поканил да влезе, след което заключил вратата и скрил ключа. Момичето много се уплашило, защото мислела, че професора ще я изнасили. Той започнал да си разкопчава панталона, като й казвал да не се страхува, нямало да й направи нищо лошо. После си извадил пениса и започнал да мастурбира пред очите й. През цялото това време професорът наблюдавал реакциите на момичето, която очевидно е била много изненадана и стъписана. Явно е, че тези нейни реакции го възбуждали, но така или иначе той не й посегнал. След като свършил професорът отключил стаята и пуснал момичето да си ходи.
Докато разказвала какво се било случило Пантев и Налбантов буквално се превивали и тресяли от смях. После Налбантов се подигравал на проф. Бочев:"Бе какво си направил ти бе?! Кви са тия сеанси, кви са тия нестандартни изпълнения? Ми внимавай малко! Много си го изплашил това момиче!"
Пантев обаче се скарал на колегата си:"Как не те е срам бе? Ми ти по тоя начин се подиграваш на момичето, унижаваш му човешкото достойнство..." Казал и други такива умни мисли и прозрения, каквито само Пантев бил способен да измисли. Въобще Пантев много мразел да лицемери и открито споделял мнението си, показвал грешките и недостатъците на околните, независимо от неудобното положение, в което ги поставял.
Явно е, че пребиваването на двамата професори в Приморско не било лишено от емоции и случки от всякакъв род. На Пантев му се отдала възможност да си го върне на проф. Бочев, но се случило така, че се възползвал само Налбантов. Веднъж когато цялата компания била в кафе-сладкарницата на хотела, проф. Бочев станал и се запилял нанякъде като дал да се разбере, че скоро няма да се върне. След това станали и момичетата за да се приберат в хотела. Любовницата на Бочев казала, че ще си вземе един душ, на което Налбантов веднага отговорил, че щял да дойде и той под душа. Последвал разговор в тази насока уж на майтап, но Налбантов усетил, че мацката му се слага. В разговора от време на време се включвал и Пантев – започнали да говорят за групови изпълнения, тройки и пр. Когато момичето си тръгнало Налбантов и Пантев започнали да обсъждат положението, как да подходят, как да я свалят, кой да е първи, кой втори като през цялото време Налбантов убеждавал Пантев: "Чуй ми думата, тая е силно вътре! Веднага я усетих. Не видя ли как сама се предлага...Направо ще я скъсаме от ебане!" Като по-млад Налбантов отстъпил на Пантев привилегията да е първи. Пантев тръгнал към стаята на момичето, но много скоро се върнал. „Не мога бе, Стояне, не им става пишката. Я по-добре отивай ти! Ти си младо момче и по- ти прилягат такива авантюри." Налбантов само това и чакал. Изстрелял се в стаята на момичето, влязъл при нея в банята и останалото било ясно – див и необуздан секс под душа.
Веднъж, когато били на някакъв исторически семинар или симпозиум в Русе, Налбантов и Пантев били настанени в един апартамент на някакъв хотел. Тогава докато Пантев правел секс с някаква мадама, Налбантов, който бил в другата стая чувал реакциите му. Пантев бил възмутен, че жената се преструвала на влюбена и страстна и имитирала оргазъм и й се разкрещял:"Какво ми ахкаш и охкаш! Не виждаш ли, че хуя ми е мек и никаква работа не върши? Толкова ли за прост ме вземаш?" Въобще Пантев мразел да го лъжат и лицемерят, ценял откритите и точни взаимоотношения и затова винаги казвал истината в очите на хората.
През август 1999 Пантев дошъл на гости на Налбантов в Приморско и той го настанил в дневната на училището – това е едно помещение до учителската стая, където учителите отсядат през междучасията предимно за да пушат цигари или ако имат повод – за да пият алкохол. Пантев спял на дивана, който за целта бил разтегнат като спалня и застлан с бельо от прислужничката на училището. На вторият или третият ден Пантев поръчал на Налбантов да му намери някоя жена за секс. Налбантов веднага се свързал с някаква местна мутра, който трябвало да докара проститутката. Човекът само попитал каква да бъде – българка, рускиня или гъркиня. Пантев предпочел българка. Когато докарал жената в училището сводникът се държал много грубо с нея и й казал, че професорът трябвало да остане много доволен. Ако нещо се оплачел от нея, щял да я скъса от бой. Преди секса, за да се настроят гледали известно време един порно канал на местната кабелна телевизия. (Телевизорът на училището се намирал в самата дневна, където било и леглото на Пантев). После започнали да правят секс на дивана, като през цялото това време Налбантов седял на няколко метра от тях на един стол и ги гледал.
Пантев бил известен с нетрадиционното си и разкрепостено поведение, постоянно скандализирал околните с изказванията си и с непредсказуемото си и скандално поведение. Налбантов много често е разказвал за един случай когато интервюирали Пантев и той започнал да говори цинизми. Тогава първо взели интервю от един професор, който започнал да обяснява нещо в следният стил:"Пък аз още от малък много обичам историята и реших като порастна да стана историк...". После интервюирали Пантев и той имитирайки предишния професор започнал да говори със същия старчески, флегматичен и изморен глас:"Пък аз още като бях малък... много обичах да еба... и реших като порастна да стана голям ебач." Всички присъстващи се стреснали, камерите веднага били изключени и интервюто спряно. През пролетта на 1999 по време на Косовската криза отношенията на Пантев с управляващите стават много обтегнати. Тогава той открито обвинява правителството за проамериканската му позиция и прави изказвания в подкрепа на сръбската кауза. Някъде по това време се засилва и кампанията на управляващите срещу Пантев с цел да бъде изгонен от апартамента на БОДК, където той живее от много години. Тогава президентът Петър Стоянов стоял настрана от този конфликт и се опитвал да поддържа приятелски отношения с Пантев. На един коктейл двамата се срещнали и президентът се опитал да заговори Пантев като явно искал да демонстрира, че е приятелски настроен към него. Но Пантев само го изгледал подигравателно и започнал да си изтърсва пепелта от пурата в джоба на сакото на президента и му казал:"Пешо, Пешоо, аз с физкултурници не разговарям." (т. е. не си на моето ниво за да разговаряш с мен. Бягай и се скрий някъде).
Пантев гледал на света около себе си като на някакъв голям абсурд, нещо като един безкраен карнавал и тържество на човешката глупост. Постоянно давал потвърждения за това. Оценявал тежкото положение на България и помощите на Запада по следния начин:"Стояне, ами тези хора ни хранят бе! Ний само мързелуваме, лъжем ги че умираме от глад и те ни вярват и работят вместо нас. После изяждаме помощите им и пак ги лъжем, че сме много зле и те пак ни обещават нови траншове и пак работят заради нас за да могат пак да ни нахранят. ТОЛКОВА ЛИ СА ПРОСТИ, ЧЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ УСЕТЯТ КАК ГИ МАМИМ?"
____________________
Проф. д-р АНДРЕЙ ПАНТЕВ – историк, преподавател в Софийски университет "Кл. Охридски"
Андрей Пантев и Стоян Налбантов се познават от много години, вероятно от времето, когато Налбантов е следвал във ВТУ, но истинското им приятелство започва в началото на 90-те години, когато двамата се засичат в ММЦ-Приморско по време на "общи акции за сваляне на мадами". Двамата много си допадат поради голямото сходство в характерите, общите интереси и начин на живот – и двамата били бохеми, любители на развлеченията, гуляите, алкохола, жените. Това са били и постоянните им теми за разговор – секс, разврат, алкохол, жени... Споделяли помежду си впечатленията си от тая или оная, с която били преспали и т. н.
Веднъж Налбантов усетил, че Пантев бил хлътнал здраво по една негова мацка – някаква млада рускиня. Пантев не скривал възхищението си от момичето и завиждал на Налбантов: "Бе как успя да я свалиш тая! Басси и мадамата! Направо върха!" Тогава Налбантов решил да му я пусне, като предварително подготвил нещата – успял да уговори момичето да се пусне на Пантев и да му вземе акъла от секс. Казал и на Пантев, че всичко е уговорено и че вече може да й се пусне. Нещата станали според уговорката и Пантев бил възхитен от случилото се. Още в началото по време на флирта, когато останали сами в стаята, мацката му се нахвърлила страстно и започнала да му сваля панталоните. После му извадила оная работа и започнала да му прави фелацио. Сексът продължил и с други варианти, като момичето се вживявало и се правело на много страстно и всеотдайно, въобще държала се така сякаш професорът бил единственият и най-желан мъж в живота й. Пантев бил възхитен, даже потресен от случилото се и говорел на Налбантов:"Какво направи бе, как успя да я накараш?! Ми тя направо ме разби, направо ми взе акъла! Басси путката!"
От този момент Пантев решил да се отблагодари на Налбантов, говорел му:"Да знаеш, направо ще те позлатя! Ще видиш, че аз не съм неблагодарен и умея да ценя услугите." Тогава Налбантов не му обърнал особено внимание и впоследствие забравил, че Пантев щял да му се отблагодарява. След известно време, около 1 година след това, Пантев се върнал от Италия и донесъл на Налбантов подарък – някакво скъпо марково палто от камилска вълна. Изрично казал, че това е подаръкът, който му бил обещал заради услугата, която Налбантов му бил направил. Налбантов бил вече забравил за случая с рускинята и му е било нужно известно време докато Пантев му припомни за какво точно става въпрос. От своя страна Налбантов бил много изненадан, че за такива дреболии могат да се правят такива скъпи подаръци. Това, че му бил пуснал някаква рускиня си е било в реда на нещата, толкова путки са били минали през него, защо да не му услужи с някоя или друга. Явно е, че Пантев бил взел нещата много насериозно.
Оттогава приятелството между двамата се задълбочава. Впоследствие Пантев става кръстник на Налбантов и семейството му. Двамата поддържат постоянна връзка, ходят си на гости в София и Приморско. Междувременно с помощта на проф. Пантев Налбантов защитава дисертационни трудове и придобива последователно през 1994 г. научна степен "кандидат на историческите науки", а през 1999 г. - "доктор на историческите науки". Дисертациите нямат никаква научна стойност, но това едва ли има някакво значение – никой досега не ги е прочел включително и комисията, пред която се е провела защитата. Най-важна в случая е била подкрепата на Пантев – щом той е гарантирал за човека, значи всичко било наред.
Интересното е, че когато става въпрос за проф. Пантев Налбантов не споменава нищо за неговите научни постижения, научни трудове, оригинални научни разработки и пр. За него проф. Пантев е само едно средство за успех, човек с големи връзки и влияние в София, който много му е помагал и на когото много дължи за кариерата си. И най-вече, разговорите касаещи личността на проф. Пантев са свързани изключително със секс, алкохол, развлечения, гуляи, разврат и пр.
Така например веднъж Пантев почивал в ММЦ-то в хотел "Нептун" заедно с любовницата си, някаква негова студентка. Заедно с тях в същият хотел имало и друга двойка техни приятели – един друг професор, който също бил с любовницата си. Казвал се Димитър Бочев. Този професор бил много известен философ и писател на разкази и есета. Бил близък приятел на д-р Желю Желев. През 60-те години Ж. Желев му бил преподавател в университета. В края на 60-те години г-н Бочев избягал в Зап. Германия, където живял около 20 години и след промените отново се завърнал в България.
По време на престоя си в Приморско двете двойки (Пантев, Бочев и любовниците им) прекарвали голяма част от времето си заедно, като към тях се присъединявал от време на време и Налбантов. Веднъж Налбантов и Пантев били заедно в кафе-сладкарницата на хотела и чакали останалите да дойдат при тях. Дошло само момичето на Пантев, но било много разтреперано и уплашено. После разказало какво му се било случило. Била отишла да извика другите двама, но заварила в стаята само проф. Бочев. Той я поканил да влезе, след което заключил вратата и скрил ключа. Момичето много се уплашило, защото мислела, че професора ще я изнасили. Той започнал да си разкопчава панталона, като й казвал да не се страхува, нямало да й направи нищо лошо. После си извадил пениса и започнал да мастурбира пред очите й. През цялото това време професорът наблюдавал реакциите на момичето, която очевидно е била много изненадана и стъписана. Явно е, че тези нейни реакции го възбуждали, но така или иначе той не й посегнал. След като свършил професорът отключил стаята и пуснал момичето да си ходи.
Докато разказвала какво се било случило Пантев и Налбантов буквално се превивали и тресяли от смях. После Налбантов се подигравал на проф. Бочев:"Бе какво си направил ти бе?! Кви са тия сеанси, кви са тия нестандартни изпълнения? Ми внимавай малко! Много си го изплашил това момиче!"
Пантев обаче се скарал на колегата си:"Как не те е срам бе? Ми ти по тоя начин се подиграваш на момичето, унижаваш му човешкото достойнство..." Казал и други такива умни мисли и прозрения, каквито само Пантев бил способен да измисли. Въобще Пантев много мразел да лицемери и открито споделял мнението си, показвал грешките и недостатъците на околните, независимо от неудобното положение, в което ги поставял.
Явно е, че пребиваването на двамата професори в Приморско не било лишено от емоции и случки от всякакъв род. На Пантев му се отдала възможност да си го върне на проф. Бочев, но се случило така, че се възползвал само Налбантов. Веднъж когато цялата компания била в кафе-сладкарницата на хотела, проф. Бочев станал и се запилял нанякъде като дал да се разбере, че скоро няма да се върне. След това станали и момичетата за да се приберат в хотела. Любовницата на Бочев казала, че ще си вземе един душ, на което Налбантов веднага отговорил, че щял да дойде и той под душа. Последвал разговор в тази насока уж на майтап, но Налбантов усетил, че мацката му се слага. В разговора от време на време се включвал и Пантев – започнали да говорят за групови изпълнения, тройки и пр. Когато момичето си тръгнало Налбантов и Пантев започнали да обсъждат положението, как да подходят, как да я свалят, кой да е първи, кой втори като през цялото време Налбантов убеждавал Пантев: "Чуй ми думата, тая е силно вътре! Веднага я усетих. Не видя ли как сама се предлага...Направо ще я скъсаме от ебане!" Като по-млад Налбантов отстъпил на Пантев привилегията да е първи. Пантев тръгнал към стаята на момичето, но много скоро се върнал. „Не мога бе, Стояне, не им става пишката. Я по-добре отивай ти! Ти си младо момче и по- ти прилягат такива авантюри." Налбантов само това и чакал. Изстрелял се в стаята на момичето, влязъл при нея в банята и останалото било ясно – див и необуздан секс под душа.
Веднъж, когато били на някакъв исторически семинар или симпозиум в Русе, Налбантов и Пантев били настанени в един апартамент на някакъв хотел. Тогава докато Пантев правел секс с някаква мадама, Налбантов, който бил в другата стая чувал реакциите му. Пантев бил възмутен, че жената се преструвала на влюбена и страстна и имитирала оргазъм и й се разкрещял:"Какво ми ахкаш и охкаш! Не виждаш ли, че хуя ми е мек и никаква работа не върши? Толкова ли за прост ме вземаш?" Въобще Пантев мразел да го лъжат и лицемерят, ценял откритите и точни взаимоотношения и затова винаги казвал истината в очите на хората.
През август 1999 Пантев дошъл на гости на Налбантов в Приморско и той го настанил в дневната на училището – това е едно помещение до учителската стая, където учителите отсядат през междучасията предимно за да пушат цигари или ако имат повод – за да пият алкохол. Пантев спял на дивана, който за целта бил разтегнат като спалня и застлан с бельо от прислужничката на училището. На вторият или третият ден Пантев поръчал на Налбантов да му намери някоя жена за секс. Налбантов веднага се свързал с някаква местна мутра, който трябвало да докара проститутката. Човекът само попитал каква да бъде – българка, рускиня или гъркиня. Пантев предпочел българка. Когато докарал жената в училището сводникът се държал много грубо с нея и й казал, че професорът трябвало да остане много доволен. Ако нещо се оплачел от нея, щял да я скъса от бой. Преди секса, за да се настроят гледали известно време един порно канал на местната кабелна телевизия. (Телевизорът на училището се намирал в самата дневна, където било и леглото на Пантев). После започнали да правят секс на дивана, като през цялото това време Налбантов седял на няколко метра от тях на един стол и ги гледал.
Пантев бил известен с нетрадиционното си и разкрепостено поведение, постоянно скандализирал околните с изказванията си и с непредсказуемото си и скандално поведение. Налбантов много често е разказвал за един случай когато интервюирали Пантев и той започнал да говори цинизми. Тогава първо взели интервю от един професор, който започнал да обяснява нещо в следният стил:"Пък аз още от малък много обичам историята и реших като порастна да стана историк...". После интервюирали Пантев и той имитирайки предишния професор започнал да говори със същия старчески, флегматичен и изморен глас:"Пък аз още като бях малък... много обичах да еба... и реших като порастна да стана голям ебач." Всички присъстващи се стреснали, камерите веднага били изключени и интервюто спряно. През пролетта на 1999 по време на Косовската криза отношенията на Пантев с управляващите стават много обтегнати. Тогава той открито обвинява правителството за проамериканската му позиция и прави изказвания в подкрепа на сръбската кауза. Някъде по това време се засилва и кампанията на управляващите срещу Пантев с цел да бъде изгонен от апартамента на БОДК, където той живее от много години. Тогава президентът Петър Стоянов стоял настрана от този конфликт и се опитвал да поддържа приятелски отношения с Пантев. На един коктейл двамата се срещнали и президентът се опитал да заговори Пантев като явно искал да демонстрира, че е приятелски настроен към него. Но Пантев само го изгледал подигравателно и започнал да си изтърсва пепелта от пурата в джоба на сакото на президента и му казал:"Пешо, Пешоо, аз с физкултурници не разговарям." (т. е. не си на моето ниво за да разговаряш с мен. Бягай и се скрий някъде).
Пантев гледал на света около себе си като на някакъв голям абсурд, нещо като един безкраен карнавал и тържество на човешката глупост. Постоянно давал потвърждения за това. Оценявал тежкото положение на България и помощите на Запада по следния начин:"Стояне, ами тези хора ни хранят бе! Ний само мързелуваме, лъжем ги че умираме от глад и те ни вярват и работят вместо нас. После изяждаме помощите им и пак ги лъжем, че сме много зле и те пак ни обещават нови траншове и пак работят заради нас за да могат пак да ни нахранят. ТОЛКОВА ЛИ СА ПРОСТИ, ЧЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ УСЕТЯТ КАК ГИ МАМИМ?"
15.
do 13
21.06.2013 16:11:20
ne e vqrno nikoi nikogo ne e zaplagval aman ot prostaci
14.
до 13
19.06.2013 20:48:55
Учителката се казва Ваня Желева.
13.
Коя е тая учителка?
18.06.2013 10:53:28
Някой знае ли коя е тази учителка, която е заплашвала майката: "И ДВЕТЕ ТИ ДЕЦА УЧАТ ТУК!!!"...?!?!?!?!
_____________
След разговори между общинския ръководител на ПП ГЕРБ Приморско с директора на СОУ „Никола Вапцаров” проблемите започнаха да се решават. В офиса на ПП ГЕРБ – Приморско притеснени майки вече няколко пъти разговарят с общинския ръководител на партията Захарина Неделчева. Жените не могат да се примирят с факта, че толкова години директорът на СОУ „Никола Вапцаров” в Приморско не е извършил нито един стойностен ремонт. Класните стаи са в окаяно състояние, да не говорим за тоалетните, които ужасяват децата с вида в който се намират. В училището има още сладкарница и училищен стол, които тази година незнайно защо не работиха до преди броени дни. Вратата, която води до тях беше затворена – топлата връзка. Децата бягаха в дъжд и студ на улицата да си купят закуски. Майките настояваха веднага да се отвори топлата връзка, а сладкарницата и ученическият стол да заработят. Там децата не само закусват и обядват на топло, но е и удобно за пътуващите деца, които ще изчакват автобусите си на сухо. Седмици подред децата чакаха автобусите си за Китен, Писменово, Веселие, Ясна Поляна и Ново Паничарево под дъжда, скрити под дърветата или стрехите на къщите по улицата. През лятото целия училищен двор се ползваше от „Луна парк”. В тази връзка майките питат? Къде отиват парите и как се използват? Колко пари се дават за ремонт на училището? Внесена е жалба и от майките на пътуващите деца. Малчуганите вече втори месец пътуват без придружител. Няма никакъв контрол върху децата, особено при първокласниците. Бабата на такова детенце, с леко увреждане, пътува всеки ден от Веселие до Приморско и обратно, само и само да придружава внука си. Така тя се грижи за всички останали деца от първи до четвърти клас. Възрастната жена е силно обезпокоена, че скоро времето ще се застуди, ще завали сняг, какво ще правят тогава. Майките са съгласни да плащат всеки месец по 10 лева на една безработна жена, която да придружава и се грижи за децата. От друга страна се питат така ли се решават проблемите в общината. Гневът на майките ескалира когато една от тях се оплака, че е заплашвана от учителка с думите : "...И ДВЕТЕ ТИ ДЕЦА УЧАТ ТУК!!!..." Гневни думи се изказаха и за детската градина в Приморско. Обвинена беше директорката в самоуправство, вземане на еднолични решения, съкращаване на учители с квалификация и назначаване на други такива без никакъв лиценз, отказ за разговор с майките и много други. Всичко това беше споделено с общинския ръководител на ПП ГЕРБ -Приморско Захарина Неделчева, която лично се ангажира с решаването на проблемите, като разговаря с кмета на общината, директора на училището и учители. Ако въпросът не може да бъде решен на местно равнище, Неделчева заяви, че ще търси съдействие от директора на инспектората в Бургас и от Министерството на образованието, защото интересите на децата стоят над всичко. След проведените разговори, част от проблемите в СОУ ”Никола Вапцаров” започнаха поетапно да се решават. Отвори се топлата връзка в училището, сладкарницата заработи и децата вече получават топли закуски, чакат автобусите за селата, осигурен е безплатен обяд на пътуващите деца и беше назначен придружител за тях.Сега на дневен ред е ремонта на тоалетните в училището, подмяната на нови чинове и маси, повече разнообразие за децата от спортни занимания. Майките са категорични за решаване на проблема с тоалетните и пускане на топла вода в тях, особено след като вече има открит случай на туберколоза на дете от ромски произход. Общинският ръководител на ПП ГЕРБ Захарина Неделчева увери всички, че ще се вземат спешни мерки и ще бъдат сигнализирани институциите, които отговарят за това.
_____________
След разговори между общинския ръководител на ПП ГЕРБ Приморско с директора на СОУ „Никола Вапцаров” проблемите започнаха да се решават. В офиса на ПП ГЕРБ – Приморско притеснени майки вече няколко пъти разговарят с общинския ръководител на партията Захарина Неделчева. Жените не могат да се примирят с факта, че толкова години директорът на СОУ „Никола Вапцаров” в Приморско не е извършил нито един стойностен ремонт. Класните стаи са в окаяно състояние, да не говорим за тоалетните, които ужасяват децата с вида в който се намират. В училището има още сладкарница и училищен стол, които тази година незнайно защо не работиха до преди броени дни. Вратата, която води до тях беше затворена – топлата връзка. Децата бягаха в дъжд и студ на улицата да си купят закуски. Майките настояваха веднага да се отвори топлата връзка, а сладкарницата и ученическият стол да заработят. Там децата не само закусват и обядват на топло, но е и удобно за пътуващите деца, които ще изчакват автобусите си на сухо. Седмици подред децата чакаха автобусите си за Китен, Писменово, Веселие, Ясна Поляна и Ново Паничарево под дъжда, скрити под дърветата или стрехите на къщите по улицата. През лятото целия училищен двор се ползваше от „Луна парк”. В тази връзка майките питат? Къде отиват парите и как се използват? Колко пари се дават за ремонт на училището? Внесена е жалба и от майките на пътуващите деца. Малчуганите вече втори месец пътуват без придружител. Няма никакъв контрол върху децата, особено при първокласниците. Бабата на такова детенце, с леко увреждане, пътува всеки ден от Веселие до Приморско и обратно, само и само да придружава внука си. Така тя се грижи за всички останали деца от първи до четвърти клас. Възрастната жена е силно обезпокоена, че скоро времето ще се застуди, ще завали сняг, какво ще правят тогава. Майките са съгласни да плащат всеки месец по 10 лева на една безработна жена, която да придружава и се грижи за децата. От друга страна се питат така ли се решават проблемите в общината. Гневът на майките ескалира когато една от тях се оплака, че е заплашвана от учителка с думите : "...И ДВЕТЕ ТИ ДЕЦА УЧАТ ТУК!!!..." Гневни думи се изказаха и за детската градина в Приморско. Обвинена беше директорката в самоуправство, вземане на еднолични решения, съкращаване на учители с квалификация и назначаване на други такива без никакъв лиценз, отказ за разговор с майките и много други. Всичко това беше споделено с общинския ръководител на ПП ГЕРБ -Приморско Захарина Неделчева, която лично се ангажира с решаването на проблемите, като разговаря с кмета на общината, директора на училището и учители. Ако въпросът не може да бъде решен на местно равнище, Неделчева заяви, че ще търси съдействие от директора на инспектората в Бургас и от Министерството на образованието, защото интересите на децата стоят над всичко. След проведените разговори, част от проблемите в СОУ ”Никола Вапцаров” започнаха поетапно да се решават. Отвори се топлата връзка в училището, сладкарницата заработи и децата вече получават топли закуски, чакат автобусите за селата, осигурен е безплатен обяд на пътуващите деца и беше назначен придружител за тях.Сега на дневен ред е ремонта на тоалетните в училището, подмяната на нови чинове и маси, повече разнообразие за децата от спортни занимания. Майките са категорични за решаване на проблема с тоалетните и пускане на топла вода в тях, особено след като вече има открит случай на туберколоза на дете от ромски произход. Общинският ръководител на ПП ГЕРБ Захарина Неделчева увери всички, че ще се вземат спешни мерки и ще бъдат сигнализирани институциите, които отговарят за това.
12.
Относно 9 и 10
17.06.2013 15:26:57
Прокопова и Ваня Стоянова не представляват заплаха за кмета и общината и затова не е ясно защо са ги подслушвали!
Г-н Германов, отговорете на този въпрос! Защо е било нужно това подслушване?
Г-н Германов, отговорете на този въпрос! Защо е било нужно това подслушване?
11.
СОУ Приморско
13.06.2013 20:17:24
Кажете на някои от учителите (те знаят кои са) да спрат да контактуват с Величка Транева, която вече няма нищо общо с РИО. Иначе ще си имат разправии с началничката Виолета Илиева.
10.
До ОС - Приморско
12.06.2013 16:17:33
Моля ОС да спре да подслушва учителите!
Г-н кмете, какво толкова открихте като подслушвахте зам. директорката Радостина Прокопова? Как е флиртувала и се е сваляла с Атанас Андреев от Пловдив. После как е говорила с Живко Прокопов от Царево и двамата са обсъждали здравето на майка й, после какво правели децата - Влади дали слушал, дали учел, какво ставало с Мише (разбирай Михаела), вземала ли си изпитите. И покрай нея и за някакъв там Красимир дето имал рожден ден на 19 януари... (Красимир Стоянов Димитров род. на 19.01.1989)...
И какво от това? Не ви ли писна да прослушвате едни и същи разговори?! Оставете най-после учителите на мира!
Г-н кмете, какво толкова открихте като подслушвахте зам. директорката Радостина Прокопова? Как е флиртувала и се е сваляла с Атанас Андреев от Пловдив. После как е говорила с Живко Прокопов от Царево и двамата са обсъждали здравето на майка й, после какво правели децата - Влади дали слушал, дали учел, какво ставало с Мише (разбирай Михаела), вземала ли си изпитите. И покрай нея и за някакъв там Красимир дето имал рожден ден на 19 януари... (Красимир Стоянов Димитров род. на 19.01.1989)...
И какво от това? Не ви ли писна да прослушвате едни и същи разговори?! Оставете най-после учителите на мира!
9.
Г-да съветници, засрамете се!
12.06.2013 16:15:28
До Общ. съвет - Приморско:
Как не ви беше срам? да подслушвате със СРС-та и Ваня Стоянова (учител по математика)! И какво толкова открихте? Как е пращала на колегите си някаква статия от "Блиц". В статията се говори, че училищните директори са несменяеми феодали... Какво ли е искала да каже Ваня Стоянова покрай тази статия? Защо ли я е разпращала на другите учители?... Никой няма представа! Ето и самата статия:
http://www.blitz.bg/news/article/165274
_________________
КТ “Подкрепа”: Училищните директори са несменяеми феодали
Синдикалисти разкриха в Хасково, че 4 000 директори у нас са се окопани на постовете си
Публикувано: 15 ноем. 2012
Синдикалисти поискаха мандатност на училищните директори
Представители на националното ръководство на училищния синдикат „Подкрепа” заявиха, че никой не може да контролира училищните директори. Бяха цитирани случаи в които директорите на някои училища грубо нарушават закона и никой не им търси сметка.
Мнението на синдикалистите е, че трябва да се премине на друга система за избиране или назначаване на директорите и тя да бъде мандатност.
Лидерите на учителския синдикат „Подкрепа” Илиян Петров и Георги Жожев разказаха как СУ „Петър Берон” – Тополовград, директорът задължил подчинените си да си пускат отпуск за Деня на народните будители, когато за цялата страна този ден е почивен и учителите не са длъжни да са в училище.
В други училища директори уволнявали и назначавали по свое усмотрение, което е в разрез с правилника. И това са предимно директори, които нямат необходимият опит да заемат такъв пост.
Освен това делигираните бюджета дават право на директорите да заплашват непослушните, да им намалят заплатите или направо да ги уволняват. Големи нарушения се допускат и при извършване на капиталните ремонти защото такова перо в делигирания бюджет няма.
Според учителския синдикат „Подкрепа”, 4 000 са директорите, които просто са заковани за постовете си и кадърни или не, никой не може да ги мръдне от там. Призива към присъстващите на срещата учители беше да не си мълчат, а да уведомяват съответните органи за подобни нарушения.
Текст и снимки Тодорка Николова, БЛИЦ
Как не ви беше срам? да подслушвате със СРС-та и Ваня Стоянова (учител по математика)! И какво толкова открихте? Как е пращала на колегите си някаква статия от "Блиц". В статията се говори, че училищните директори са несменяеми феодали... Какво ли е искала да каже Ваня Стоянова покрай тази статия? Защо ли я е разпращала на другите учители?... Никой няма представа! Ето и самата статия:
http://www.blitz.bg/news/article/165274
_________________
КТ “Подкрепа”: Училищните директори са несменяеми феодали
Синдикалисти разкриха в Хасково, че 4 000 директори у нас са се окопани на постовете си
Публикувано: 15 ноем. 2012
Синдикалисти поискаха мандатност на училищните директори
Представители на националното ръководство на училищния синдикат „Подкрепа” заявиха, че никой не може да контролира училищните директори. Бяха цитирани случаи в които директорите на някои училища грубо нарушават закона и никой не им търси сметка.
Мнението на синдикалистите е, че трябва да се премине на друга система за избиране или назначаване на директорите и тя да бъде мандатност.
Лидерите на учителския синдикат „Подкрепа” Илиян Петров и Георги Жожев разказаха как СУ „Петър Берон” – Тополовград, директорът задължил подчинените си да си пускат отпуск за Деня на народните будители, когато за цялата страна този ден е почивен и учителите не са длъжни да са в училище.
В други училища директори уволнявали и назначавали по свое усмотрение, което е в разрез с правилника. И това са предимно директори, които нямат необходимият опит да заемат такъв пост.
Освен това делигираните бюджета дават право на директорите да заплашват непослушните, да им намалят заплатите или направо да ги уволняват. Големи нарушения се допускат и при извършване на капиталните ремонти защото такова перо в делигирания бюджет няма.
Според учителския синдикат „Подкрепа”, 4 000 са директорите, които просто са заковани за постовете си и кадърни или не, никой не може да ги мръдне от там. Призива към присъстващите на срещата учители беше да не си мълчат, а да уведомяват съответните органи за подобни нарушения.
Текст и снимки Тодорка Николова, БЛИЦ
8.
до 7
12.06.2013 12:18:59
Защо ли? Ами, най-общо казано, защото в Приморско няма способни хора. Прочухте се само с един Здравко... чиято слава си остава малко съмнителна и по-скоро с обратен знак.
7.
?????
12.06.2013 09:25:05
защо да не може да е от Приморско бе неверни, голям негадяй си завиждаш май!
6.
До Татяна
12.06.2013 07:49:56
Кое им е злобно на статията и коментарите, не разбрах?
5.
Татяна 09.06.2013 Ейй, хорс
10.06.2013 21:02:25
Защо ли не се учудвам.Ейй, хорската злоба и завист край нямат :( Аман от такива злобни "статии" и коментари.
4.
ПРОРОК ИЛИЯ
10.06.2013 20:50:06
Как да облекчим бизнеса или как иска да прави бизнес Бай Ганьо:
1. Отпадане на задължителните касови апарати - да може само по желание.
2. Няма нужда да се подписват трудови договори и да се внасят осигуровки - това си е проблем на работниците.
3. Персоналът трябва да бачка 7 дена по 12 часа, няма нужда от почивки и почивни дни. Затегнете коалните и бачкайте - търпеливо и методично, за благото на народа, безкористно.
1. Отпадане на задължителните касови апарати - да може само по желание.
2. Няма нужда да се подписват трудови договори и да се внасят осигуровки - това си е проблем на работниците.
3. Персоналът трябва да бачка 7 дена по 12 часа, няма нужда от почивки и почивни дни. Затегнете коалните и бачкайте - търпеливо и методично, за благото на народа, безкористно.
3.
Зайо Байо
10.06.2013 20:25:14
Йога, секс и горещ душ за спокоен сън е също интересна тема.
2.
Детска песничка
10.06.2013 20:17:18
Цацаца, цацаца,
тази весела игра
Цап-царап цапцаров, цап-царап
Докато всички разберат,
вече аз ще съм богат.
Цап-царап ,цап-царап аз ще съм богат
Цацаца, цацаца,
тази весела игра
тази весела игра
Цап-царап цапцаров, цап-царап
Докато всички разберат,
вече аз ще съм богат.
Цап-царап ,цап-царап аз ще съм богат
Цацаца, цацаца,
тази весела игра
1.
Тома неверни
10.06.2013 17:47:20
Има неква шашма! Не може първия да е от Приморско.