Почитаме св. Константин и св. Елена, нестинари влизат в огъня
Традицията повелява в този ден да се бяга от всякаква полска работа, защото хората вярват, че Еленка и Костадин носят градушката в чувала си. На този ден странджанци отдават почит на равноапостолите като влизат в огъня, славейки Бога.
Празникът започва с курбан и с предварително приготвена голяма клада. Вечерта дървата се запалват, а всички се събират около огъня, слушат ритъма на тъпана и се подготвят за обреда. Въглените се разстилат в кръг и в тях боси танцуват нестинарите. В ръцете си те държат иконите на св. Константин и св. Елена. Вярва се, че светците ги пазят от огъня докато са в транс.
Царуването на император Константин е едно от най-важните в историята, защото при него християнската вяра става господстваща в обширната му империя.
Константин бил най-големият син на Констанций Хлор, роден от първата му жена Елена, която нямала знатен произход, но била умна и красива. Когато Констанций умрял в Британия като император на Западната римска империя, Константин бил веднага провъзгласен за император вместо баща си. Това станало през 306 г. Той управлявал поданиците си с любов, великодушие и мъдрост. Останалите части на империята обаче страдали от жестоки владетели. В Италия управлявал Максентий - зъл и користолюбив цезар. Римляните не могли да търпят повече игото му и през 312 г. се обърнали с призив към Константин да ги избави от угнетителя и да ги приеме под своя власт.
Константин събрал войска и отишъл в Италия. Максентий приготвил срещу него огромни сили, но Господ помогнал на Константин. Същата нощ на Константин се явил сам Христос и му заповядал да направи знаме, което да прилича на кръст, да изобрази кръстове на оръжията, шлемовете и щитовете на войниците. Константин изпълнил заповяданото. Под спасителния знак на кръста той победил Максентий. Римляните провъзгласили Константин за император и на триумфалните врата, които били построени в чест на неговата победа той заповядал да напишат, че победата е удържал с Божията помощ.
След победата над Ликиний пък Константин пожелал да си построи нова столица. Той решил да основе града на мястото на малкия Византион. Нарекли го "Нови Рим", "Цариград" или "Константинопол". Той станал първата християнска столица. Във всички други градове имало идолски храмове, но не и в Константинопол, а многобройните великолепни християнски църкви свидетелствали за господстващата вяра.
Почитайки Кръста Господен, Константин копнеел да намери кръста, на който бил разпнат Христос. За тази цел през 325 г. той изпратил своята майка царица Елена, която много по-рано била приела християнската вяра, в Йерусалим. Там заедно с йерусалимския патриарх Макарий тя започнала разкопки. Под Капитолия била открита недокосната от времето гробницата на Христос, а малко по-далеч - в ямата кръстовете на двамата разбойника и животворния Кръст Господен. Константин заповядал на това място да се издигне базилика "Гроб Господен" , започната през 326 г. и завършена през 335 г.
След като царица Елена построила няколко храмове - в Йерусалим, Витлеем и на Елеонската планина, се върнала от Йерусалим в Константинопол и в 327 г. починала. Константин и майка му Елена заслужили названието равноапостоли, заради това че с апостолска ревност разпространявали християнската вяра.
На този ден празнуват Константин, Костадин, Коста, Косьо, Костадинa, Констанца, Елена, Елеана, Еленкo, Елин, Ели, Елка, Елица, Елина, Елеонора, Лора, Лена, Ленко, Койчо, Динко, Тинко, Дито, Дичо, Динка, Тинка. Честито на всички, които носят тези имена! Добави Коментар