Оцелелият при атентата в Бургас Даниел Фахима се бори в Ню Йорк с кошмарните спомени
Израелци, станали жертва на терористични атентати са изпратени почивка в Ню Йорк, за да се откъснат от кошмарните спомени. Сред тях е и оцелелият по чудо при кървавата акция на Летище Бургас през миналото лято Даниел Фахима.
”Няма нищо по-трудно от реалността в момента. Десет месеца са минали от терористичната атака в Бургас, България, и всеки ден е нова битка. Аз все още страдам от болка и знам, че това няма да го преодолея скоро, но поне за 10 дни успях да се измъкна от лечението, спомени и действителността”, казва той след отдиха в САЩ.
Пътували в Ню Йорк като част от „Chabad Terror”. Групата била общо от десет пострадали при атентати, които са били ранени, те си помагали един на друг. Заедно с Фахима са били още девет души, ранени при кървави операции в различни части на света.
„През 10-те дни в Ню Йорк, бях обграден със съчувствие. Когато разказах историята си, видях по лицата на домакините болка и състрадание. Това са хора с голямо сърце, те ни развеждаха по най-луксозните места. Посрещаха ни топло, осигуриха ни изобилие от храна. Заведоха ни на бейзболен мач.4, разказа впечатленията си от пътуването до Ню Йорк Фахима.
Той разказал в Америка своята трагедия. Ето неговите спомени:
”Все още помня всичко, всеки един момент. През юли миналата година летях с двама приятели от детинство за една ваканция-мечта в Бургас, България. Мои близки бяха убити, а аз бях тежко ранен. Загубих едно око и се борих дълго за живота си. Бях упоен за два месеца, и едва наскоро се върнах вкъщи”, спомня си Фахима.
Той съветва: „Не забравяйте всяка минута. Има много хора, които са контузени и не си спомнят нищо. Понякога спомените се връщат лавинообразно. Това не е нещо, което може да изчезне в такъв кратък период от време. Спомням си как един от моите приятели се присъедини към пътуването в последния момент. След като кацнахме на летището, взехме багажа и се насочихме към автобуса. Един мой приятел ми каза: "Вземи чантата, ще се върна." Тогава се чу взрив, всичко потъна в огън и дим, ушите ми кънтяха. Затворих очи и се помолих това да не е края. Помислих за моето семейство и приятелите, които ме чакат. Започнах да крещя. Няколко минути след това се опитах да се изправя, но всичко беше огън.
Първото нещо, което попитах, когато се събудих беше къде са близките ми? Къде са ми приятелите от детството? И миг не минава без да мисля за тях, дори и в Ню Йорк. Защо аз съм жив, а те не са. Готов съм сега да си разменя мястото с тях, все още не мога да повярвам, че те не са до мен.
Днес аз съм все още се възстановявам. Правя физиотерапия, минавам през много процедури. Старая се да бъда толкова силен, колкото мога и да поддържаме топла връзка със семействата на загиналите приятели. Целта ми е да се възстановя, да продължа напред”. Добави Коментар