Петко Пандира срещу Петко Росен – издигнахме зевзек, а загърбихме герой
Винаги съм си мислел, че бургаската псевдокултура най-после ще си издигне свой мемориал. Уви, това мое предчувствие пак не ме излъга. На входа на бургаския мост ще гледаме отсега нататък статуята на покойния спасител Петко Пандира. В чия умна глава се е пръкнала тази щурава идея, аз не знам, но малко ли са щуравите глави в нашия град?! Когато се издига един паметник, личността, която той олицетворява, трябва да е уникална сама по себе си, да е допринесла с нещо за развитието на обществото или да е извършила подвиг в името на свободата и прогреса. Или най-малкото да е сътворила безценни произведения на изкуството и културата. Такъв ли е случаят с Петьо Пандира?
Без да имам нещо против самата личност на този несъмнено оригинален образ от нашия град, не виждам заслугите му за издигането на негов паметник. Че е бил зевзек, шегаджия, купонджия и т.н. още не е основателен довод за пристъпването към този знаменателен акт на обществена признателност. Нека му се направи някъде една фигурка, както на Вазовите „чичовци” в Сопот или както на подобни зевзеци в Пловдив и Габрово, и толкова... Но да ни го тапосат на моста в цял ръст не го намирам за много умна идея.
Бургаските общински съветници отказаха да се постави бюст на Петко Росен в Морската градина, един несъмнено велик бургазлия, и ни заглавичкаха с такъв в едноименното училище в кв. „Меден Рудник”, където и до ден-днешен няма нищо. И досега няма паметна плоча на ул. „Кирил и Методий” 18, където гениалният Димитър Димов е завършил романа си „Поручик Бенц”. Но за сметка на това ще издигаме мемориал на бай Петко Пандира, защото бил приятел на Фотев и имал чувство за хумор.
Нека сега да видим заслугите на Петко Росен към Бургас и България, за да ги сравним по значимост. Той е най-младият делегат на Петрова нива и участник в Преображенското въстание. Съратник на Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Георги Кондолов. Доброволец в двете Балкански войни и в Първата световна война. Окръжен управител на Бургас при управлението на Александър Малинов, спасил града ни от кръвопролитие през 1918 г., когато разбунтувалите се войници пристигат разярени и обезверени от фронта. Депутат и бизнесмен. Чифликчия. Спасител на евреите в Бургас от хитлеровите концлагери. Репресиран от фашистката власт и интерниран от царя за антимонархически и русофилски възгледи. Най-после невероятен литературен критик, публицист, мемоарист, народовед и писател. Близък другар на Антон Страшимиров, Елин Пелин, Пейо Яворов, Теодор Траянов, Йордан Йовков и много други наши творци. Човекът, който беше казал паметните думи: „Ако мога отмести на един сантиметър от пропастта Родината си, бих отишъл с радост на бесилката”.
Но ние няма да му издигнем паметник, а ще обезсмъртим зевзека Петко Пандира, защото бил бохема и купонджия. Но по тази чудновата логика би трябвало да издигнем паметници на всички купонджии в града? Вярно е, че и Дебелянов е бил бохема, но ни е оставил великолепна поезия?
Какво в крайна сметка ни е оставил бай Петко Пандира? Нищо съществено.
На какво всъщност е симптом този налудничав паметник? Болест на времето или проява на лош вкус? Знак за пълна бездуховност и интелектуална немощ? Или някой умишлено ни кара да издигаме паметници на зевзеците, за да забравим героите си?! Защото зевзеците се управляват лесно и светкавично се нагаждат. Докато героите и хората с характер, духовните водачи на нацията, са препъникамък за ония, които мечтаят да затрият отечеството ни под възхитеното квакане на псевдоинтелектуалците не само в Бургас, но и в цяла България!
„Прости, в живота грешка си ми ти”. Ето тази песничка ни остана от Петьо Пандира. А чия грешка е неговата бъдеща статуя тепърва ще го узнават идните поколения.
Издигнете му паметник на 10 пост и си го гледайте колкото си искате!!!
Но не и на входа на мостика!!! Там е мястото на чичкото с въдицата, младо семество с дете или влюбена двойка....
Това изказване,че Петьо Пандира е родом от Карнобат,направо изби рибата в морето.Все едно да кажеш,че брат му Александър (от който фактически произлиза този прякор) е също карнобатлия.
поздравления за автора - блестяща статия, неповторим стил... а димитър димов е живял точно на ул. "кирил и методий" на "хан аспарух" е била лечебницата, където е работил... така че авторът е напълно прав.
Впрочем - "различният ни е враг, да го заклеймим, и да се припознаем в положителния герой, независимо, че не сме" - това беше в едно друго време, когато различните бяха изпращани в Белене за безобидни вицове...