Хората искат да слушат хубави неща, но популизмът днес е изключително вреден

- СДС е в кондиция, което се вижда. На последния дебат в петък – по време на турнето на ТВ 7 в Бургас, дори водещият отбеляза, че СДС в Бургас е силно, съдейки по множеството сини знамена и наши поддръжници пред откритото студио, в което участвахме.

- Струва ми се обаче, че разпознаваемостта на СДС в момента малко куца. Заради последните разцепления хората се питат – кое точно СДС представлявате?

- Ще почна по-отдалеч. Когато СДС беше единна и силна партия, Иван Костов искаше Екатерина Михайлова да стане лидер на СДС. Но в една свободна партия няма как да стане това, което вождът каже. Хората избраха Надежда Михайлова за лидер на СДС. Иван Костов не успя да преглътне това и реши да си направи собствена партия – ДСБ, в която като вожд да диктува правилата. Прочухме се с тези караници. Същинското СДС си остана, но тръгнахме надолу – всяко разцепление си има последици. На предишните парламентарни избори създадохме „Синята коалиция”, защото мислихме, че отново можем да съберем СДС и ДСБ. Не се получи. Иван Костов постави условия, които свободните хора в СДС не могат да преглътнат, затова „Синята коалиция” приключи. Лидерът на СДС Мартин Димитров и Надежда Михайлова решиха, че това не е правилното решение и тръгнаха да правят нова партия извън СДС, въпреки че са умни хора и този филм би трябвало да са го гледали. От 9 лидери на СДС 7 направиха нещо подобно – водени главно от кариеристки мотиви- и се провалиха. Но те се отделиха, кръстиха се „Синьо единство”. От 100 гласа в националния съвет събраха 6 , което говори за влиянието им в партията. Но решиха, тръгнаха, казаха – сега ще се разберем с Иван Костов, правим новата десница. Всички им казахме, че тази работа е обречена – с Иван Костов няма как да се разбереш. Него или го слушаш, или те няма.  Така и стана  - той ги изигра и не участват в изборите. Те са почтени и достойни хора и се държат изключително достойно.  Казаха: за нас депутатските неща не са най-важни, а обединението на десницата. Това и на мен ми импонира, но не е това начинът – да напуснеш СДС и да идеш да правиш нещо с Иван Костов. Зад тях нямаше никой, и второ – тази формула е обречена. Г-н Костов си остана само с ДСБ, а СДС бавно и полека тръгна да връща съюзния принцип отпреди 1997-ма година с всички желаещи десни партньори.

- Новото е добре забравено старо. Виждаме, че ваши партньори са „Гергьовден”, БСДП, Обединени земеделци... Какви хора има в листата ви?

- Пропуснахте също Радикал-демократическата партия. Гордеем се с факта, че сме една от малкото чисто бургаски листи, с качествени и достойни хора. Тя беше подредена и много лесно – с мнението на всички партньори. Хората решиха да заложат на мен като водач, защото съм познат в Бургас, дълги години съм зам.-кмет по строителството, имам принос към това, което се случва в града. След мен има страхотни хора. Стефан Цинцарски – няма как след 5 минути разговор, да не гласувате за него.  Вълчо Чолаков  - адвокат, безкрайно почтен, с изключителни индивидуални качества, Константин Райков, Милен Георгиев – бивш фуболист и страхотен бизнесмен, който направи много за града си – направи спортен комплекс, открива работни места – повече от фирми, които уж се занимават с голям бизнес.

- Големият ви плюс е, че нямате спуснат парашутист от София.

- Голям наш плюс и голям минус на много други партии. Например на БСП. Неслучайно техният водач бяга от бургаските дебати – той не е подготвен по нито една местна тема. При Меглена Кунева същата работа – не един парашутист, а цели двама. Показахме, че градът ни може да бъде пример за другите и да приемаме да ни водят пришълци? Какво е направил за Бургас Димчо Михалевски или Пламен Орешарски? Или Чуколов от „Атака”? Или Веско Методиев? Покажи първо, че можеш, че си направил нещо, а тогава искай доверието на хората. Всички ще кажат: „Аз ще направя еди какво си”. А ние казваме: Ние вече направихме, затова искаме доверието на бургазлии.

Откакто съм председател на СДС в Бургас и някакъв фактор в партията, никога не съм допускал да има водач от София. Ние не изповядваме философията на старите партии – има едни преторианци, дето са близо до шефа и трябва на всяка цена да ги направим депутати, затова дайте да ги пратим да водят на по 2-3 места. Нали това е смисълът на районирането – всеки район да си излъчи грамотни качествени хора? Не вярвам, че сред 360 000 избиратели в Бургас няма 14-15 качествени депутати.

- Към кого са ориентирани вашите послания?

- СДС винаги е била партия, която представлява свободните хора. Тука няма командир. Няма „батка", който да казва какво трябва да се направи. Няма друг едноличен началник, който да взима решенията вместо всички останали. Най-лесно е да делегираш правото си да мислиш и правото си да взимаш решения на поредния «спасител» и да кажеш „Нека той решава вместо мен". Само че тогава България винаги ще е на това положоение. Най-сетне трябва да вземем нещата в свои ръце, т.е свободните хора да се съберем в една десница и аз смятам, че СДС е единственото място, в което това може да се случи. Тук взимаме решенията си колективно. Ако трябва, да се караме, но каквото реши мнозинството, това да се случи. Само така България ще тръгне напред. Един свободен човек за кого да гласува. За ГЕРБ? Там колективните органи имат съгласувателен характер за решенията. За Иван Костов ли? Там е още по-страшно. Тотално еднолични решения. За ДПС, за БСП ли, които въобще не ми се коментират. За Меглена Кунева ли? Тя е толкова объркана, че сама не вярва в нещата, които говори. Словоблудства с политиката.

Бургас е градът, който се развива най-добре в цялата страна. Тук се случват хубави неща. Заслугата за това не е само на един човек – не е само на кмета, не е само на част от екипа. Това е заслуга на всички бургазлии, дори и на опозицията. Не искам за нас да гласуват хората, които си хвърлят боклука през терасите. За нас искам да гласуват свободните хора. Тези, които искат да участват в мисленето, които искат да участват във взимането на решенията. Огромен е потенциалът. Бургас притежава такива хора.

- СДС е в политиката вече 20 години. Хората от улицата искаха съвсем нови лица...

- Според мен улицата каза основно: не искаме да виждаме тези физиономии, които над 20 години осъществяваха прехода. Ние този извод в СДС сме си го направили много отдавна. 4-5 години при нас тече този процес и без улицата да ни казва, има смяна на поколенията, има нови лица. В листите ни няма да видите нито един от тези, управлявали България по време на прехода. Изключителна подмяна на поколенията, млади, и но не толкова млади, но можещи.Но сесблъскваме с друг проблем. Хората казват – ние не ви познаваме. Ами няма как да си подмениш изцяло политическата класа и изеднъж да станеш познаваем. И журналистите какво правят? Не е ли Иван Костов, Сергей Станишев, Бойко Борисов – трудно влизаш в тв ефира. Водещите искат да си правят предаванията с познати лица. Затова сме сериозно затиснати и не можем да покажем нашите нови лица, които да развият своите тези.

- Сега имате трибуна. Какви са вашите тези?

- Единодушни сме, че плоският данък трябва да остане, защото така фирмите не са в сивата икономика. Много сме чувствителни към Закона за черноморското крайбрежие. Има лятна забрана за строителство, зимна забрана. Трябва да се даде възможност на строителните фирми да работят. Трябва да се пипне законът за обществените поръчки. Големите фирми печелят обществени поръчки на цени, на които не им излиза сметката. След това, за да оцелеят, те въобще не плащат на подизпълнителите си. А те са именно малките и средни фирми, на които се крепи икономиката на държавата. Трябна ни защитен механизъм за по-малките фирми.

Погледнете бреговата ивица - огромна част от БВП се дължи на туризма. Ние започваме да губим плажовете си. Не виждам целенасочена политика на МРРБ и ГЕРБ в тази посока. Вижте буните на бургаския плаж - морето ги е изяло. А туристите искат хубав плаж, хубав пясък.

Имаме и подготвени законодателни промени, които да защитят българския бизнес и българските производители от големите търговски вериги.

- Хората обаче се дразнят от политиците и доверието им се печели все по-трудно.

- Да знам, че хората се дразнят от политиците и искат да слушат хубави неща, но за съжаление ситуацията в страната е такава, че бавно и мъчително ще излезем от кризата. И аз по-скоро съм склонен да вярвам на политици, които предлагат мерки устойчиво и нагоре да изведат страната от кризата. Ето Волен Сидеров обещава 1000 лв. заплата, национализация на ЕРП-тата, на златните находища. Тези думи галят ушите на много хора, които животът е притиснал, но тези неща са невъзможни. И те ще бъдат жестоко излъгани.  Хората искат граждански контрол, граждани в този орган, граждани в онзи орган. Хубаво да се засили гражданският контрол, но няма как да се мине без политическите партии. Няма как да се мине без тази система, която функционира в свободния свят – демокрацията. Тя се крепи на партиите. Хората трябва да изберат своите представители според това, което предлагат, и те да поемат отговорност в тази тежка ситуация. Популизмът в момента е изключително вреден.

- Ако вярваме на социолозите, шансовете на СДС не са големи.

-  Аз съм спокоен. Не мога да повярвам, че в тази държава няма достатъчно свободни хора, които да гласуват за единствената свободна структура, каквато е СДС. Не мога даповярвам, че нормален човек, който иска да взима участие в решенията, да мисли, да му се чува думата, би гласувал за ГЕРБ, която е изключително авторитарна партия. Или за БСП. Или за Иван Костов  - то и там като при Сюлейман Великолепни – стои се с наведена глава и се чака какво ще каже командира. Няма драма, дори и да не влезем в парламента. Но според мен е важно там да има представители на автентичната десница.