Бог да пази България! Ние явно не можем

Улицата може много, но в момента всички са глухи за исканията й и загрижени за местата си в бъдещия парламент

Ключови думи: България, революционна ситуация, тунел без изход, изтъркани политици, парламентарна криза

Преди точно сто години Ленин дава класическия си пример за революционна ситуация Той извежда три основни обективни признака, които я характеризират: 1.Невъзможност на управляващата класа да запази в неизменен вид своето господство, т.е. това е ситуация при която управляващата класа не може, а потиснатите класи не искат да живеят постарому 2.Рязко изостряне на всички обичайни нужди и бедствия на угнетените (потиснатите) класи; 3.Значително повишаване активността на масите и тяхната готовност за самостоятелно революционно творчество. Като субективно условие за създаване на революционна ситуация се явява способността на революционизираната класа към достатъчно силно масово действие, което да сломи старото правителство. Навярно всеки от хората над 45 години е учил това в училище, забравил го е, но в момента му звучи познато. Навярно и всеки, който го прочете сега, намира някаква странна аналогия с положението у нас, от което като че ли в момента изход не се вижда. Над 23 години българите чакаха поне едно правителство да помисли за народа. Някои го правеха. Подхвърляха по пет лева увеличение на пенсиите и десет на минималната работна заплата. Други изобщо не се сещаха, че там някъде, извън правителствените сгради и резиденции има нещо, което се нарича народ. Идваше им на ум само тогава, когато наближаваха избори. И купуваха вота на този народ с три кебапчета, една бира, а някъде се престараваха и даваха и пари на ръка. После пак забравяха за народа. До следващите избори. Като в „Приказката за стълбата“ на Смирненски се оформи една политическа класа, която изхвърча толкова нависоко, че нито чуваше стенанията долу, нито виждаше гърчещите се от изнемога хора. Същата тази класа си предаваше властта от ръка на ръка, но запазваше онези икономически лостове, които сама беше създала и те работеха за нея дотогава, докато не се роди българската олигархия. Която взе властта и оттогава не я е пускала, независимо, че правителствата се сменят. И в този ред на мисли можем да цитираме и Маркс: „Количествените натрупвания водят до качествени изменения.“. Измениха се две неща. Олигарсите станаха непоклатими, заедно с политическите си марионетки, а обикновените българи се превърнаха в просяци, които се самоубиват, палят, умират нелекувани и в мизерия и пак никой не им обърна внимание. Е, в интерес на истината, като видят някой запален, хората на властта грабват пожарогаситлите и му помагат да умре малко по-късно, а не веднага. С което не му правят особена услуга. Виновни? Има разбира се. Но както се пее в песента „вината стои споделена в нашите сърца“. Защото никой не пресича далавера, оставена от предно правителство, а грабва кранчето и започва да доизточва меда. Договорът с „Мариците“. Кого да хванеш, кого да обвиниш? Подписан при Костов, доразписан при НДСВ, подновен при тройната коалиция и последен пресен подпис на Делян Добрев, а предпоследен на президента Плевнелиев в качеството му на министър. Четири правителства подред слагат подписи, облагодетелстващи наши фирми и американци. АЕЦ „Белене“. Идеята е с Указ на БКП, започват се проучвателни работи и единствената вина на Тодор Живков бе, че не живя достатъчно, за да го построи. Оттам нататък проектът се премята от правителство на правителство 24 години, скоро юбилей ще му правим. Всеки прави по нещо. Един казва да, друг не, един слуша американските си господари, друг руските, а проектът се търкаля и трупа дългове. За народа, естествено, не за управляващите. Здравната реформа. Започната при Костов със силна съпротива от страна на лекарите, със стачки и национализация на болниците – 51 процента държавно участие, Здравна каса, която беше критикувана от лекари, която уби хиляди пациенти, но пък създаде пътека, по която парите за здраве се връщат обратно от болниците до джобовете на политици и олигарски, за да се стигне сега дотам, че Дянков да прибере 2 милиарда от бюджета й и да го насочи незнайно вече накъде. При всички случаи не към болните. Безумната приватизация, която започна още при Филип Димитров, раздробяването и връщането на земята, която сега пустее, разрушаването на военната промишленост, хиперинфлацията при Жан Виденов, която пък роди кредитните милионери, разпродаването на България на парче при Костов – БГА „Балкан“, БТК, „Кремиковци“ и цял списък още, връщането на горите при Симеон, опитите отново да се строи „Белене“ при Станишев, договорите с ЕРП-тата при Костов и преподписването им от всички по-нататък, магистрала „Тракия“, която според един виц се казва така, защото строежът й започнал още при траките и така нататък и така нататък, всичко това се пише на гърба на народа и съвестта на политиците, но те пък от нея са оперирани. Правителствата се сменят едно след друго, едни и същи лица ни се усмихват от парламента, а става все по-лошо и по-лошо. С тези си хаотични и антинародни действия политическата класа напълно изчерпа кредита си на доверие. И се стигна дотам – избори ще има, но няма кого да изберем. Защото всеки има вина за станалото досега и никой няма идея или желание да го оправи. Народът не може да живее вече по старому. И се надигна. ГЕРБ не можеше или не искаше да управлява повече и си даде оставката. Но това вече не може да промени нещата. Новото служебно правителство вместо ръкопляскания, получи ууууууууу от улицата. На изборите отново ще ни се ухилят старите муцуни. Алтернатива няма. Някои ще гласуват, те пак ще влязат в парламента, но други ще отидат там и ще ги изгонят. Вече няма четиригодишни спокойни мандати, защото народът е беден, отчаян и освен да се залее с бензин да се подпали, или да излезе на улицата и да освирка оялите се до пръсване политикоолигарси друго не му остава. И се влиза постепенно в спиралата на политическата и парламентарната криза, която може да продължи с години. А хората да обеднеят още повече и да озвереят от нищета и глад. Досега чакахме спасителя, чакахме месия, но се изредиха няколко, особено последният, и се оказа, че и на спасители не вярваме. Защото вземат ли властта, махат маските и започват да ни наричат матрял, да ни сравняват с кучета, или най-малкото да се правят, че не съществуваме. Някога някъде на един протест бе издигнат лозунг „Избори до дупка“. Той обаче се превърна в реалност чак сега. Избори до дупка, но кого да избереш, когато всички един по един ни закопаваха в пустата му дупка? Едните не искат, другите не могат... Бог да пази България, защото то не остана кой...

Коментара по темата

trapera

19.03.2013 12:18:46

Отчаяният от живота Симеон Симеонов избира самоубийствен изход от своята - и обществената - криза!

Неописуема трагедия!!

В същото време нашите медии отделят на това ужасяващо събитие една малка бележка, но нещо повече!

Вместо да потърсят не просто мнения на психолози, а и на т.нар. духовни водачи (доколкото ги има, разбира се), вместо да намерят истинските причини за тези отчаяни действия, те се занимават с какви ли не "важни" неща:

- защо никой от министрите не искал да ходи в ТВ7;

-че Тайгър Уудс и Линдзи Вон били обявили интимната си връзка;

- интервю с Искра Фидосова (която и да е тя, явно е много важна личност на фона на самозапалите се);

- че "Левски" връщал Боримиров за треньор;

- И т.н., и т.н.

За съжаление не само традиционните медии, но и ние - пишещите в Интернет - не сме кой знае колко по-добри.

Все още мнозина дори не знаят името на самозапалилия се на 18-и февруари Траян Маречков; ако го потърсите в Гугъл, ще видите, че името му е публикувано предимно във вестниците "Борба" или "Струма"... Проправителствените медии го обявиха за психично болен. Досещате се защо, нали? Един вид, не е протестирал, не е бил отчаян, а "просто" не е бил с всичкия си! Можем да се досетим, че източниците на тази пропагандна теза са били в МВР, а може и още да са там на работа.

По същия начин медиите предадоха информацията за Даниела Накова, открита в пловдивския парк "Младежки хълм". Забележете, че в този случай медиите цитират "разследващите", демек МВР им е дало тази информация! Информация, която би трябвало да е следствена тайна. Информация, която по недопустим начин представя жертвата за виновна!

Освен тях тримата, срещу живота си протестираха по този трагичен начин още и: Венцислав Василев, Пламен Горанов, Димитър Димитров. Не сме чули и прочели кой знае какво за тях в нашите независими медии, нали?

Стоян Иванов

17.03.2013 09:33:29

Едното "п" от "продължена" ми е изпаднало някъде, я да си сипя второ кафе.

Стоян Иванов

17.03.2013 09:32:17

Илонче, само една малка корекция - ерепетата бяха при НДСВ+ДПС, не при Костов. Но пък при Костов започна сагата с "Мариците" - убийствено неизгодна за страната ни сделка, родължена и от следващите три правителства.

trapera

16.03.2013 10:51:50

Всеки един от сложилите край на живота си е връхлетян от огромното желание да убива. Да, да убива. Но не себе си, а виновниците за мизерията, за тоталната корупция изсмукваща всеки произведен лев, всяка стотинка. Знанието за царуващата нагла и безцеремонна несправедливост е смазващо, и неудържимо тласка към убийство. Но вместо да пострадат олигарси и корумпирани политици и магистрати, вълната се обръща и поглъща жертвите им. И какво от това? Ние, останалите живи скърбим, палим свещи, но не отмъщаваме. Не правим нищо за да затворим наглите усмивки на тези, които откраднаха живота ни. И те продължават да твърдят, че ние не можем без тях. Без усмивките им. Без техният камшик, без да ни ограбват и без да ни лъжат. Те твърдят, че са ни жизнено необходими. Робовладелците се нуждаят от роби или робите се нуждаят от робовладелци? Колко още живи факли трябва да пламнат? Колко българи трябва да се самоубият за да променим живота си? Докога ще се правим на слепи, глухи и неразбрали? Докато не пламне по един човек във всяко семейство ли? Това ли чакаме? Докога ще се правим на огнеупорни?

Дънди

15.03.2013 11:35:23

Наистина си е вярно. Но има път, само че сме слепи да го видим.

Андрешко

15.03.2013 10:36:41

Всичко това е вярно, за съжаление. Във всички държави има мафия, само у нас мафията си има държава. И тъй като в нея е и ножа, и хляба - целия държавен апарат заедно със законите и силовите министерства, както и икономическата власт, състояща се от всички пари и богатства, заграбени от народа, то как да се бори с нея бедния народ? Силите са много неравностойни. Мафията винаги ще бъде победител. Остава като вариант единствено физическото й унищожаване, но за съжаление е невъзможно. Така че тежко ни, дето сме се родили в тази държава!

Ачо мизера

15.03.2013 10:34:15

уау

Добави Коментар