Приносът на софийските лекари за спасяването на израелските туристи в Бургас е нулев!

- Д-р Геренов, каква е причината за словесната война между бургаските и софийските лекари относно операцията по спасяването на израелските туристи след атентата на 18 юли м.г. Днес Вие и вашите колеги излизате с публично изявление срещу софийския екип.  Защо?

- За мен поведението на софийските ни колеги е необяснимо, грозно и неетично. Атаките и неглижирането на работата ни при спасяването на израелските туристи започна веднага след атентата на 18 юли м.г. Истината за това поведение е ужасна и не е правилно да я казвам. Но всеки ден след атентата аз и моите колеги споделяме възмущението си, болката след всяка поредна статия, интервю, които излизат в националните медии.

Аз лично имам пълното основание да говоря за работата на лекарския екип на МБАЛ Бургас, защото във въпросния ден бях дежурен, всички манипулации станаха пред очите ми, бяха на плещите на останалите 53-ма колеги. Ние извършихме професионално всички манипулации като предоперативна подготовка, изследвания на скенери. Софийският екип дойде между 21.30 – 22 часа. Те нямаше какво да направят повече. Именно затова ни е болно и не можем да си обясним тяхното поведение вече 6-ти месец.

- Колко лекари от софийските болници дойдоха в Бургас в деня на инцидента и какъв всъщност е техния принос?

- Пристигнаха около 20-тина лекари от ВМА и „Пирогов” – травматолози, хирурзи, реаниматори. Приносът им беше нулев.

Но поради липса на възможност за лечение в бургаската болница, трима души трябваше да бъдат транспортирани към София и те осъществиха въпросното транспортиране. А лечението им в София трая 3-4 часа. Тук в Бургас софийският екип не е правил нищо, единствено военният хирург доц. Венцислав Мутафчийски почистваше краката от повърхностно нараняване на един от пострадалите евреи. Но оперативна дейност там на практика не е извършвана.

- Какво се случи и каква беше работата ви в първите часове след атентата до идването на софийския екип?

- Както вече казах, бях на смяна като дежурен реаниматор. Получихме информацията около 17.40 часа, че е станал инцидент, има избухнала бомба в автобус. Инфарктно беше извършена организацията на екипите, трябваше да се разделят пациентите по спешност на клиничното състояние, по различни видове травми. Последната ни стъпка се случи за около 10 минути. Петимата най-тежко пострадали бяха настанени в реанимация. За жалост българският шофьор на автобуса почина почти веднага след като бе докаран в болницата, той беше в състояние на дълбока кома. Оттам нататък на останалите пациенти направихме скенер на главите, гърдите, коремните области. Беше изготвена пълна диагностика, направени всички лабораторни изследвания. Трима се нуждаеха от спешно влизане в операционните зали. Хирурзите си свършиха професионално работата и 9.30 часа мога да кажа, че всички пострадали бяха извън от опасност за живота. Екипът ни работи перфектно. Някои от пациентите бяха преместени отново в реанимация със съответните поддържащи терапии. Част от пациентите бяха пък насочени към другите отделения като „Неврохирургия” и „Ортопедия”.

- Защо чак след почти половин година давате гласност на възмущението си?

- Всеки ден достига информация до нас как софийските лекари си преписват заслуги по симпозиуми, специализации. Но това, което преля чашата на търпението ни, се случи в последните дни на изминалата година. Тогава доц. Венцислав Мутафчийски даде интервю в ефира на национална телевизия. Той каза, че е заварил пълен хаос и по всичко се личало, че бургаските му колеги не били подготвени за подобни инциденти.  По време на цялата операция по спасяването на 18 юли ние нямахме нито една забележка или въпрос от ген. Тонев и д-р Матев. Те одобриха всяко наше действие.